№ 22067
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110157991 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от А. Б. К., искова молба
насочена против „М.-М.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 128, т.
2 КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 850.00лв. –
неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.10.2021г. – 28.02.2023г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата.
С протоколно определение от 29.11.2024г., на основание чл. 232 ГПК,
поради оттегляне на иска, производството по делото е прекратено в частта, за
сумата от 2 549.36лв.
След частичното прекратяване на производството по делото, предмет на иска с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ е сумата от 9300.64лв. – нетния размер на
претендираното трудово възнаграждение.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че през исковия
период между страните са били налични трудови правоотношения, породени от
сключен трудов договор № 4/28.09.2021г., по силата на който е престирал труд в полза
на ответника на длъжност „шофьор на тежкотоварен камион над 12 тона“.
Навеждат се доводи, че за исковия период 01.10.2021г. – 28.02.2023г., дължимото му се
трудово възнаграждение не му е заплатено.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесните месеци между
страните са били налични валидни трудови правоотношения, по силата на който е
престирал труд в полза на ответното дружество. На следващо място ищецът следва да
установи по делото и размера на дължимото му се трудово възнаграждение за всеки
един от индивидуализираните в исковата молба месеци.
1
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираните от
ищеца трудови възнаграждения.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено решение. Настоящият
съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор по исковата
молба, не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните
по делото доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена
ССчЕ може да се направи извод за основателност на предявения иск, намира че са
налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение, с което заявената искова претенция да бъде уважена.
По разноските.
При този изход на спора ответното дружество следва да заплати на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ – договор л. 19 по делото.
Първоначално исковата претенция е заявена за сумата от 11 850.00лв., като на
основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на иска, производство е прекратено, в
частта, за сумата от 2 549.36лв., респективно предмет на спора е сумата от 9300.64лв.
По изложената аргументация на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при
съобразяване оттеглената част на иска, ответното дружество следва да заплати на адв.
Б. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1151.00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да заплати по
сметката на Софийски районен съд сумата от 672.02лв., от които 372.03лв. – държавна
такса и 300.00лв. – депозит вещо лице
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.-М.“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, да заплати на А. Б. К., ЕГН **********, на основание чл. 128,
т. 2 КТ, сумата от 9300.64лв. – неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода
01.10.2021г. – 28.02.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 01.10.2024г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „М.-М.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв., да заплати на адв. Б. С. М., ЕГН **********, сумата от 1151.00лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „М.-М.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 672.02лв. – държавна
такса и депозит вещо лице.
Решението, по аргумент от чл.239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2