Присъда по дело №372/2021 на Районен съд - Велинград

Мотиви към присъда № 17 от 29.11.2021г. по н. о. х. дело №
372/2021 г. по описа на РС Велинград
Районна Прокуратура Пазарджик ТО Велинград е повдигнала
обвинение против подсъдимия М. К. К., за това че през периода м. януари
2010г.-м. ноември 2020г., включително, в гр. Велинград, след като е осъден с
Решение № 1300/13.12.2007г. по гр. д. 1217/2007г. на Районен съд Разлог,
влязло в сила на 16.01.2008г., да издържа свой низходящ – детето си ЕМ. М.
К., родена на 12.11.2002г., чрез нейната майка А.М.П., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски – 131
месечни вноски по 50,00 лева, на обща стойност 6 550 лв., престъпление по
чл. 183 ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият М. К. К., в присъствието на
служебно назначения защитник адвокат Зоя Канлиева-Добрева, заяви, че
желае делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки
становището му определи да се проведе предварително изслушване на
страните, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В хода на предварителното
изслушване, след като съдът разясни на подсъдимия правата му по чл. 371 от
НПК и след като го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще
се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият призна изцяло
фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното
самопризнание от подсъдимия съдът, след като установи, че самопризнанието
им се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с
определение по чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид
прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с
чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не извърши
разпит на подсъдимия и на свидетелите за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага
подсъдимият К. да бъде признат за виновен по него и да му бъде наложено
минимално наказание лишаване от свобода, размерът на което да бъде
редуциран по правилата на чл. 58а НК, а изпълнението му да бъде отложено
по реда на чл. 66, ал. 1 НК.
Подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото му обвинение,
признава по реда на чл. 371 т.2 от НПК изложените в обстоятелствената част
на обвинителния акт факти. Изразява съжаление за стореното. Позовава се на
обективни обстоятелства за неизпълнение на задължението си, а именно
заболяване цироза и полаганите грижи за възрастната му майка, която е
инвалид.
1

Защитникът на подсъдимия, счита, че с оглед тежкото семейно
положение на подсъдимия, следва да му се наложи наказание пробация.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. К. К. е роден на 05.10.1976 българин, български
гражданин, без образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН
**********.
Подсъдимият М.К. и свидетелката А.П. съжителствали на семейни
начала. От съжителството им, на 12.11.2002г., се родило детето ЕМ. М. К.,
която подсъдимият припознал. Впоследствие отношенията между
родителите се влошили и те се разделили. След раздялата им
непосредствените грижи за детето поела майката А.П.. С решение
1300/13.12.2007г. по гр. д. 1217/2007г. на РС Разлог подсъдимият бил осъден
да заплаща на дъщеря си ЕМ. М. К., чрез нейната майка и законен
представител А.М.П., месечна издръжка в размер на 50,00 лв., считано от
10.10.2007г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване. Съдебният акт влязъл в законна сила на 16.01.2008 г.. От
влизането му в сила размерът на издръжката не е изменян.
Поради неплащане на задължението за издръжка, с присъда №
2435/23.07.2009г. по н.о.х.д. 259/2009г. на РС Разлог, влязла в сила на
07.08.2009г., подсъдимият К. бил признат за виновен, за това че след като с
влязло в сила на 16.01.2008г. Решение по гр. д. № 1217/2007г. на РС Разлог е
бил осъден да заплаща на свой низходящ-ЕМ. М. К. месечна издръжка в
размер на 50,00 лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно за 7 месечни вноски за месеците 9-ти,
10-ти, 11-ти и 12-ти на 2008г. и за месеците 1-ви, 2-ри и 3-ти на 2009г., за
общата сума от 350,00 лв., престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. С присъдата не
е наложено наказание, тъй като до постановяването й от първоинстанционния
съд К. изпълнил задължението си е не са настъпили други вредни последици
на малолетната. Въпреки постановената присъда подсъдимият продължавал
да не заплаща издръжка на детето си. Издръжка не била заплащана от месец
януари 2010г. до навършване на пълнолетие на пострадалата Е.К. на
12.11.2020г. По този повод от майката на детето А.П. била подадена жалба вх.
пред РП Благоевград ТО Разлог на 29.09.2020г.. С постановление от
29.09.2020г. на прокурор при РП Благоевград ТО Разлог било образувано
досъдебно производство по пр. пр. 1279/2020г. за престъпление по чл. 183, ал.
1 НК, изпратено по компетентност на РП Пазарджик ТО Велинград, поради
промяна на местоживеенето на пострадалата и установяването й в гр.
Велинград през 2010г. За периода от месец януари 2010г., до отпадане на
основанието за изплащане на месечна издръжка на детето-навършване на
пълнолетие на Е.К. на 12.11.2020г., подсъдимият М. К. К. не е заплащал
дължимите вноски за издръжка. Така изпаднал в забава за две и повече
месечни вноски за периода от месец януари 2010 година, до месец ноември
2

2020 година включително, когато пострадалата Е.К. навършила пълнолетие,
за общо 131 месечни вноски по 50 лв. месечно или общо за сумата от 6 550
лв..
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа на извършеното от подсъдимия цялостно признаване
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда
на чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства: протоколи за
разпит на свидетелите А.М.П. и ЕМ. М. К., както и от писмените
доказателства- жалба от А.М.П. с вх. № 1279/20 от 29.09.2020 г.; заверен
препис от Решение по гр. д. № 1217/2007 г.; заверен препис от Присъда №
2435/23.07.2009 г. по НОХД 529/2009 г.; писмо с изх.№ 29/19.10.2020 г. от
ДСИ към РС Разлог; писмо с изх. № 17635/19.10.2020 г. от ТД на НАП София,
офис Благоевград, ведно със Справка актуално състояние на действащи
трудови договори за периода от 01.01.2020 г. до 19.10.2020 г. за лицето М. К.
К.; писмо с изх. № 6600-41/23.10.2020 г. от Община Якоруда; писмо с изх.№
6600-105-00/04.11.2020 г. от Община Белица; писмо с изх. № 6600-
44/27.10.2020 г. от Община Якоруда; Справка за съдимост с рег.№
781/16.10.2020 г.; Характеристична справка от 16.10.2020 г.; писмо с изх.№
66-00-108/21.10.2020 г. от Община Белица, ведно с Удостоверение за
декларирани данни, удостоверение за семейно положение и характеристика
за семейно положение; докладна записка № 331р-12734/20.10.2020 г.; Справка
за съдимост с рег.№ 231/24.03.2021 г.; полицейска справка за лицето М. К. К.;
Справка да лице – АИС Български документи за самоличност; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние от 23.07.2021 г.;
справка за съдимост с рег. № 792/11.11.2021 г., приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. В
тази насока следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства,
които да си противоречат, поради което и не се налага отделното им
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият М. К. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, тъй като за периода месец януари
2010 година-месец ноември 2020 година включително, в гр. Велинград, след
като е осъден с Решение № 1300/13.12.2007г. по гр. д. 1217/2007г. на Районен
съд Разлог, влязло в сила на 16.01.2008г., да издържа свой низходящ – детето
си ЕМ. М. К., родена на 12.11.2002г., чрез нейната майка А.М.П., съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски –
131 месечни вноски по 50,00 лева, на обща стойност 6 550 лв., поради което
следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Престъплението по чл.183, ал.1 НК защитава обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да
доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудопособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.
3

Редът и страните за определяне на издръжката се определят от семейното
право. За наказателното право от съществено значение при този вид
престъпления е, че задължението за издръжка е парично и се дължи на
месечни вноски.
Изпълнителното деяние се осъществява само чрез бездействие и
намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане
на издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Тъй като целта на
издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които се нуждаят
от нея, тя е изискуема в течение на началото на месеца, за който се отнася и
не трябва да се изчаква неговото изтичане. Престъплението по чл. 183, ал. 1
КН е продължено престъпление и деецът отговаря за две или повече
неплатени месечни задължения за издръжка, независимо от това, че в един
по-дълъг период може да е имал изпълнение на задължението или обективни
причини за неизпълнение, т. е. прекъсване на продължената престъпна
дейност. Плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се
дължи безусловно от родителите, по арг. на чл. 143 ал. 2 от Семейния
кодекс. Не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова
възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена
от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.
От субективна страна за ангажиране на наказателната отговорност на
извършителя за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК е изискуемо
инкриминираното неизпълнение на задължението за издръжка да е
съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил
представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и
за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като
преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска
престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира на
субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от
НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна
възможност за изпълнение на задълженията.
За да е налице елементът съзнателност на неизпълнението, е достатъчно
да са налице кумулативно две условия: 1./деецът да е уведомен за решението
на гражданския съд, с което е осъден да изплаща; 2./да не са налице
обективно съществуващи непреодолими пречки, които са възпрепятствали
подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение. Като такива
примерни пречки практиката е приела: неработоспособната възраст, наличие
на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява правото си на труд,
продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна въпреки
надлежна регистрация в бюрото по труда и положени добросъвестни усилия
за намиране на работа. Простата липса на работа, предвид безусловния
характер на задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143,
ал.2 СК, не може сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна
съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна
възраст и здравословното му състояние позволява да работи.
4

Задължението за заплащане на издръжка се дължи от влизане в сила на
решението и за изпълнението му не се изисква покана до длъжника, т.е.
покана за изпълнение не е елемент от фактическия състав на престъплението
по чл. 183, ал. 1 НК, поради което за съставомерността му е
правноирелевантно образувано ли е изпълнително производство.
Установи се, че подсъдимият е осъден с влязло в сила съдебно решение
да заплаща издръжка на свой низходящ-дъщеря си Е.К. в размер на 50,00 лв.,
който не е променян след постановяването му. Същото е влязло в сила на
16.01.2008г.. С влизането му в сила за К. е възникнало задължението за
заплащане на издръжка, в посочения по-горе размер по отношение на детето
си. От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено, чрез
бездействие, т.е. чрез въздържане от дължимото поведение, предписано със
съдебния акт и изразяващо се в заплащане ежемесечно на парични суми за
издръжка за детето. В настоящия случай подсъдимият е осъществил състава
на изпълнителното деяние на престъплението за инкриминирания период,
като е бездействал и не е изплатил присъдената издръжка.
Не се установиха обстоятелства, обосноваващи обективна
невъзможност за изпълнение. Подсъдимият е в трудоспособна възраст. Няма
данни да страда от заболявания, които да му пречат да работи. Не е източник
на такива представената пред съда епикриза за престой в болнично заведение,
предвид че престоят е за период след инкриминирания, поради което не може
да се приеме, че подсъдимият е страдал от това заболяване от 2010г. до
навършване на пълнолетие на пострадалата. Освен това нетрудоспособността
по степен и вид се доказва с документ от съответните медицински органи,
какъвто К. заяви, че не притежава. Не се представиха доказателства да и
търсил работа през периода. Не е обективна пречка и изтъкнато
обстоятелство, че трябва да се грижи за болната си майка, доколкото
моралното задължение към родител не го освобождава от изпълнение на
правно такова към низходящ. В допълнение, задължението на родителя за
издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен”
характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален
и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в
системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с
конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната
изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на
подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим
на задължението, доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК,
родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, поради което евентуални затруднения, довели до
нетрудоспособност на подсъдимия, а от там и за невъзможност за заплащане
на издръжка - са ирелевантни.
Налице е и последният изискуем признак от обективна страна, а
именно да се касае за поне две неплатени вноски. В случая дължимите вноски
5

са сто тридесет и една на обща стойност 6 550 лв. /шест хиляди петстотин и
петдесет лева/.
Издръжката е дължима и за периода на настаняването на детето в
Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания за периода
15.02.2019г. до навършване на пълнолетието му на 12.11.2020г., защото
кредитор за вземането е детето, а не родителя, чрез когото задължението
следва да бъде изпълнено.
Престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по
смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият К. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването именно на тези
последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване, че е
осъден да заплаща издръжка на детето си с влязло в сила съдебно решение,
предвиждане, че в следствие на бездействието детето му няма да получи
дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин ще
бъде лишено от полагаемите им се финансови ресурси, но въпреки това от
волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, изразяващо се в неполучаване на паричните суми
от страна на дъщеря му.
Не са налице предпоставки за приложение на чл. 183, ал. 3 НК, тъй като
институт е прилаган вече по отношение на подсъдимия, а и до постановяване
на настоящата присъда не последва плащане.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на подсъдимия К. по отношение на собствените му
действия и постъпки, слабо развито родителско чувство и склонност към
незачитане на установения и утвърден в страната правов ред.
По тези съображения съдът призна подсъдимият за виновен и го осъди
за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
При индивидуализация на наказанието, съдът съобрази като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и
изказаното от подсъдимия съжаление за стореното, а като отегчаващо твърде
дългия период на бездействие и че трайно се е дезинтересирал от
задължението си като родител. По тези съображения съдът намери, че
справедливото наказание, което следва да се наложи на подсъдимия и което
би изпълнило целите на чл. 36 НК, е пробация, при следните пробационни
мерки:
1./ по чл. 42 А, ал. 2, т. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ,
с явяване пред пробационен служител или определено от него лице два пъти
седмично за срок от една година;
2./ по чл. 42 А, ал. 2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година;
3./ безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 200 часа в
6

продължение на една година;
Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за
постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Определеният размер на наказанието съответства на степента на обществена
опасност на деянието и на дееца. Така предвидения размер на пробационните
мерки според съда не би създал пречка за подсъдимия свободно да упражнява
трудова дейност, за да е в състояние за в бъдеще да изплаща издръжката за
която е осъден, като в същото време размерът на определената санкция не
позволява на К. да остане с убеждение, че е останал за ненаказан за
неправомерната си и обществено опасна постъпка.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че при преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение на подсъдимия,
настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален
подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни
фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при
отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва
се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика. В този изричен
смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение
№75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по
н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018
г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Според съдът неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Напротив налице е едно продължително бездействие от страна на подсъдимия
и дезинтересиране от родителските му задължения повече от десет години,
което завишава степента на обществена опасност на деянието и дееца.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева

7

Номер на акта:	17
Дата:	30 ноември 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия:	Иванка Николова Пенчева

Дело:	20215210200372
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 октомври 2021 г.

Присъда по дело №372/2021 на Районен съд - Велинград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите