Р Е Ш Е Н И Е
№ 272
гр. Велико Търново, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, IV състав, в публично заседание на осемнадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С.
разгледа докладваното от съдия Матева адм.
дело № 159/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Същото е образувано по жалба на Х.М.Й. *** против Ревизионен акт № Р-0400*********2-091-001/16.11.2022 г. на органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 18/16.02.2023
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр.
Велико Търново при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК са определени
допълнителни задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на
5 992,00 лв. и лихви в размер на 2 157,29 лв.
Жалбоподателката оспорва РА като незаконосъобразен – издаден при съществени
процесуални нарушения и в противоречие на материалния закон. Сочи, че РА е
постановен при липса на мотиви, доколкото в същия липсва изложение на
фактическите констатации на органа, издал акта, а се преповтарят изводите от
ревизионния доклад, които обаче не могат да заместят липсата на такива в РА. Възразява
и срещу прилагането на чл. 122 от ДОПК, като счита, че за да се приложи този
ред на облагане е необходимо да няма декларирани доходи, съответно да няма
подавана годишна данъчна декларация, което в случая не е налице. Изтъква, че от
декларираните в ГДД доходи от управление и контрол и дивидент от дружествата, в
които е управител и/или едноличен собственик на капитала, се установява, че има
достатъчно доходи, за да покрие разходите си, поради което ревизията не е
следвало да се извършва по особения ред. В тази връзка изтъква, че органите по
приходите не са съобразили наличието на банкови кредити, получените от лицето
средства по договори за управление и контрол и като дивидент от дружествата, в
които е управител и/или едноличен собственик на капитала, както и средствата,
дарени от майка й в размер на 35 000 лв. в началото на 2018г. Счита, че
неправилно ревизиращите органи не са признали и заемни средства от М.Р.в общ
размер на 81 500 лв. По тези мотиви се претендира за отмяна на РА и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по жалбата – директорът на ДОДОП – гр. Велико Търново, чрез
процесуалния си представител ***М., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди законосъобразност и правилност на
ревизионния акт, като излага подробни доводи в писмени бележки. Моли жалбата да
бъде отхвърлена, като претендира за разноски съгласно приложен списък.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по
делото, включително тези в ревизионната преписка, обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Производството по издаване на процесния РА е започнало въз основа на
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000422002142-020-001/28.04.2022 г.,
издадена от В.Г.П.– началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП - Велико Търново,
надлежно оправомощен със Заповед № 1270/15.11.2021 г. на директора на ТД на НАП
– Велико Търново, връчена по електронен път на 11.05.2022 г. на ревизираната. С
цитираната заповед е възложена ревизия, която да установи задълженията на
лицето за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.
Първоначалната ЗВР е изменена със ЗИЗВР № Р-04000422002142-020-002/10.08.2022
г. на същия орган, с която е удължен срокът за извършване на ревизията като
крайният срок за приключването й е определен до 12.09.2022 г.
В хода на предходна
проверка спрямо ревизията на Х.Й., която е имала за цел извършване на съпоставка между имущественото състояние и
доходите на лицето за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2020 г. и е приключила с Протокол № ПФ-04000421000185-073-001/21.04.2022 г., на Й. е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения /п. 2, л. 68 и сл./, с коeто са изискани документи, информация и разяснения във връзка с получени
доходи, направени разходи, придобито/продадено имущество и др. през процесните данъчни периоди. От задълженото лице са представени
обяснения и документи /п. 2, л. 71-л. 114/, вкл. за покупки и продажби на недвижими имоти и МПС,
за
отдаване под наем на недвижими имоти, за получени кредити и сключени договори
за лизинг, за получавани доходи, направени разходи и други.
Извършени
са насрещни проверки на дружествата, в които Й. има капиталово участие за
процесните периоди, а именно: „Омега Хоум ВТ“ ЕООД, „Зита ВТ“ ЕООД, „Алфа Хоум
ВТ“ ЕООД, „Делта Хоум Т“ ЕООД, Перфект ВТ 75“ ЕООД, „Сигма ВТ 75“ ЕООД, „Хоспион ВТ 75“ ЕООД, „Йота ВТ 75“ ЕООД, „Ламда ВТ 75“ ЕООД,
„Епсилон ВТ 75“ ЕООД, „Вита ВТ 75“ ЕООД, „Ива ВТ 75“ ЕООД, „Теа ВТ 75“ ЕООД,
„Омикрон ВТ 75“ ЕООД, „Ита ВТ 75“ ЕООД, „Астреас ВТ 75“ ЕООД, „Джий Хоум ВТ 75“
ЕООД, „Хоум ВТ“ 75, „Капа ВТ 75“ ЕООД, „Вики ВТ 75“ ЕООД, „Зиа ВТ 75“ ЕООД, „Рая
ВТ 75“ ЕООД и „Сани ВТ 75“ ЕООД, документирани съответно с ПИНП № П-04000421145237-141-001/27.08.2021г.,
ПИНП № П-04000421145226-141-001/27.08.2021г., ПИНП № П-04000421145233-141-001/27.08.2021г.,
ПИНП № П-04000421153041-141-001/20.09.2021г., ПИНП № П-04000421153045-141-001/20.09.2021г.,
ПИНП № П-04000421153040-141-001/20.09.2021г., ПИНП № П-04000421167482-141-001/11.10.2021г.,
ПИНП № П-04000421167473-141-001/11.10.2021г., ПИНП № П-04000421167479-141-001/11.10.2021г.,
ПИНП № П-04000421167469-141-001/11.10.2021г., ПИНП № П-04000421167486-141-001/12.10.2021г.,
ПИНП № П-04000421170869-141-001/12.10.2021г., ПИНП № П-04000421170866-141-001/12.10.2021г.,
ПИНП № П-04000421170876-141-001/12.10.2021г., ПИНП № П-04000421170872-141-001/12.10.2021г.,
ПИНП № П-04000421186562-141-001/11.11.2021г., ПИНП № П-04000421186563-141-001/11.11.2021г.,
ПИНП № П-04000421186564-141-001/11.11.2021г., ПИНП № П-04000421186565-141-001/11.11.2021г.,
ПИНП № П-04000421189680-141-001/25.11.2021г., ПИНП № П-04000421189682-141-001/25.11.2021г.,
ПИНП № П-04000421189676-141-001/25.11.2021г. и ПИНП № П-04000421189676-141-001/25.11.2021г.,
като е събрана информация за внесените, начислени и изплатени от/на Й. суми.
В хода на
проверката са били изпратени искания за представяне на документи, сведения и писмени
обяснения и съответно са били получени отговори от Община Велико Търново и
Община Несебър относно декларираните движими и недвижими имоти и заплатените от
лицето местни данъци и такси; от ОД на МВР гр. В. Търново, Сектор „Пътна
полиция" относно придобити и продадени през ревизирания период МПС; от ОД на
МВР Велико Търново относно задграничните пътувания; от банки на територията на
Република България относно притежаваните от ревизираното лице банкови сметки и
движението по тях; от застрахователни дружества относно наличието на сключени
договори, платени вноски и изплатени обезщетения; от телекомуникационни
оператори относно заплатените суми за предоставени услуги, в т.ч. „БТК“ ЕАД,
„Теленор България“ ЕАД, „А 1 България“ ЕАД, „Енерго-про продажби АД и „ВиК Йовковци"ООД;
от „ОТП лизинг“ ЕООД и „Мото пфое лизинг“ ЕООД относно заплатените от лицето лизингови
вноски.
С Протокол
№ 1327308/21.04.2022 г. са били приобщени
документи от извършена проверка на
съпруга на Й. – Ц.И.Р., приключила с Протокол
№ПФ-04000421000186-073-001/21.04.2022г./п.2, л.115 и л.116/.
Всички документи,
събрани при извършената проверка за съпоставка на имущественото състояние и
доходите на Й., са приобщени към настоящото ревизионно производство с Протокол №
Р-04000422002142-ППД-001/19.05.2022 г. /п. 2, л. 2-л. 8/.
При
извършен анализ на приобщените документи, органите по приходите са установили,
че за ревизирания период Х.Й. се е осигурявала като самоосигуряващо се лице, в качеството й на съдружник в „Симетрон“ ЕООД за
периода 01.01.2018 г. – 31.01.2018 г. и в качеството й на едноличен собственик на капитала и управител в
„Алфа хоум ВТ“ ЕООД за периода 01.02.2018г. – 31.12.2018 г. Установено е също, че
лицето се е осигурявало като изпълнител по договори за управление и контрол за
периода 01.12.2018 г. - 31.12.2018 г. в „Перфект ВТ 75“ ЕООД, „Делта хоум ВТ“ ЕООД и „КАПА ВТ 75“ ЕООД. За
2018 г. ревизираното
лице е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, коригирана през
2022 г. след
покана по чл. 103 от ДОПК, в която са декларирани доходи от трудови правоотношения
и доходи от наем. При извършена съпоставка на получените с изразходените
парични суми, органите по приходите са намерили, че разходите на лицето за 2018
г. надвишават доходите му на годишна база със сумата от 59 925,32 лева.
Тази сума е квалифицирана като сума с неизяснен произход и на основание чл.
124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление изх. № Р-04000422002142-113-001/20.05.2022 г. /п. 1, л. 154/ ревизираното лице е
информирано, че поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК
– декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период,
данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ ще бъде определен по
реда на чл. 122 от ДОПК.
Едновременно с това
са й връчени Уведомление по чл. 17, ал.
1, т. 2 от ДОПК с № Р-04000422002142-139-001/20.05.2022 г. /п. 1, л. 157-л. 160/ и ИПДПОЗЛ № Р-04000422002142-040-002/20.05.2022г. /п. 1, л. 136 - л. 138/, с което са изискани доказателства и
писмени обяснения относно източника на дохода на установеното за 2018г.
превишение на придобитото имущество и извършените разходи над придобитите
доходи, декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2018 г. и справки по образец. В
ИПДПОЗЛ е указана възможността жалбоподателката да декларира доходи, които не е
декларирала в ГДД за 2018 г.
В указания
14-дневен срок с писмо вх. № 10221/25.07.2022 г. по описа на ТД на НАП от Х.Й. са представени декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за
2018 г., декларация за банкови сметки, справки от №1 до №5 и декларация за
ликвидни и изискуеми задължения /п. 1, л. 139 - л. 153/, като във всички е
отбелязано „данните са декларирани в предходно данъчно производство“.
С Протокол
№ 1326661/15.09.2022 г. /п. 1, л. 161 и л. 162/ към ревизионното
производство са приобщени и ревизионен доклад и ревизионен акт, съставени на Ц.И.Р.
– съпруг на ревизираното лице.
Последвало
е издаване на Ревизионен доклад № Р-04000422002142-092-001/16.09.2022 г.,
връчен на задълженото лице по електронен път на 28.09.2022 г. В срока по
чл.117, ал.5 от ДОПК, продължен с Уведомление № Р-04000422002142-РУС-001/03.10.2022г.
е подадено писмено възражение срещу РД /папка № 1, л.45 и сл. от преписката/,
заведено с вх. № 22434/31.10.2022г. по описа на ТД на НАП В.Търново, към което са
приложени вече представяни доказателства (12 броя договори за заем и разписки
към тях). След обсъждане на възражението същото е прието за неоснователно и
производството е приключило с издаването на процесния РА № Р-0400*********2-091-001/16.11.2022 г. от органа, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите,
определен за ръководител на същата. Като е отбелязано, че са взети предвид
всички относими обстоятелства по чл. 123, ал. 1, т. 2 и чл. 122, ал. 2 от ДОПК
/в РД са конкретно анализирани обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т.1-т.5, т.8,
т. 14 и т. 16 от ДОПК/, с ревизионния
акт е установена обща годишна данъчна основа за облагане в размер на 136 708,27
лв., върху която се дължи данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 13 670,83
лв. Взети са предвид декларираните и внесените от лицето задължения, поради
което с РА са определени допълнителни задължения за внасяне на данък за 2018 г.
в размер на 5 992 лв. и лихви за забава в размер на 2 157,29 лв.
Тези
задължения са били оспорени по административен ред и потвърдени с Решение №
18/16.02.2023 г. на директора на ДОДОП - Велико Търново. За да постанови този
резултат решаващият орган е приел, че събраните и приобщени по надлежния ред
доказателства подкрепят фактическите и правни изводи за наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за ревизираните периоди. Приел е
също, че доколкото Й. не е декларирала доходите, с които е покрила извършените
от нея разходи в размер на 59 925,32 лв., е налице и
обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Намерил е за правилно определено
началното салдо и разходите на лицето. По отношение на приходите обаче е
констатирал, че при съпоставката е включена сума от 64 300 лв. – „върнати
суми от дружествата на Х.Й.“, за която в РД не са изложени мотиви. След преглед
на събраните доказателства решаващият орган е установил, че тази сума е върната
на Й., но през 2020г., а не през 2018г., поради което неправилно е отнесена към
съпоставката. С оглед на това, директорът на ДОДОП Велико Търново е посочил, че
превишението на разходите на Х.М.Й. над доходите и финансиранията за 2018г. и
следващата се от него данъчна основа за доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ следва да
е в размер на 124 225,32 лв., вместо определеното превишение в размер на
59 925,32 лв. Доколкото обаче превишението
е установено в по-голям размер от този, определен при ревизията и предвид
разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК, е прието определеното с РА превишение на
разходите над доходите и финансиранията. По отношение на данъчните основи за
доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения и доходи от наем е
намерил, че същите са правилно определени, тъй като съвпадат с декларираните от
ревизираното лице в ГДД за 2018г. Решението е връчено на ревизираната на
22.02.2023 г., според приложеното удостоверение за извършено връчване по
електронен път /л. 17 от делото/.
След
получаването му, ревизираната е оспорила потвърдения РА пред настоящия съд с
жалба, подадена чрез директора на Дирекция „ОДОП“ на 06.03.2023 г., видно от дадения й
входящ номер, и въз основа на нея е образувано настоящето дело.
С
разпореждане от 15.03.2023 г., постановено в закрито съдебно заседание, е разпределена
доказателствената тежест между страните, като на жалбоподателката е указано, че
следва да докаже действителните разходи и приходи за ревизирания период (вкл.
получени заеми, дивиденти, възнаграждения и прочие парични постъпления), а на
ответника - че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания
акт и изпълнение на законовите изисквания при издаването му.
В хода на
съдебното следствие като писмени доказателства по делото са приобщени материалите,
съдържащи се в ревизионна преписка, постъпила с писмо изх. № 352/13.03.2023 г. по описа на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр. Велико Търново, включително СD-R приложен
към нея. Приети като доказателства са и представените от процесуалния
представител на ответника документи – справки за В.Н.(майка на
жалбоподателката), по опис.
От
приетите с административната преписка писмени доказателства част са оспорени по
реда на чл.193 от ГПК от ответната по оспорването на РА страна. Оспорена е
истинността - верността на съдържанието, вкл. верността на датата на документи,
в т.ч. договори за дарение, протоколи за приемане и приложените книжа към
жалбата към Дирекция „ОДОП“, посочени в становище на процесуалния представител
на ответника, намиращо се на л. 42 от делото. Доколкото обаче същите са частни удостоверителни документи
и нямат материална доказателствена сила, която да обвързва съда, не е открито
нарочно производство по реда на 193 ГПК. Независимо от това обаче, доколкото оспорените
документи ползват жалбоподателката, на същата е указано, че доказателствената
тежест за установяване на верността на съдържанието, включително достоверната
дата на всички оспорени с писменото становище на процесуалния представител на
ответника, документи е нейна.
По искане
на процесуалния представител на жалбоподателката е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, вещото
лице по която след проверка на приложените по делото документи е установило, че
разходите за погасителни вноски, в това число главница и лихви, по усвоени
заеми и кредитни карти са намерили отражение в обжалвания РА като разходи на
жалбоподателката. Посочено е, че през 2018 г. жалбоподателката е получила два
банкови заема от Банка ДСК общо в размер на 95 160 лв. – персонален заем №***
в размер на 33 000 лв. и жилищен заем № *** в размер на 62 160
лв., като и двата са отпуснати и усвоени на 13.12.2018 г. Сумите за получените
банкови заеми са отразени от ревизията в прихода за 2018 г. Вещото лице е посочило
също, че главниците по банковите заеми от Банка ДСК и Уникредит Булбанк са
платени през 2018 г. с погасителни вноски, подробно посочени на стр.66 от заключението, като същите са
намерили отражение в процесния РА като
разходи. По отношение на извършените плащания с кредитни карти през 2018г.,
вещото лице е посочило, че ревизията е отразила като приход и съответно като
разход извършените плащания с кредитна карта по сметка № *** на Банка ДСК и кредитна
карта № *** на
„Юробанк България“. Установено е обаче, че в прихода за 2018г. не е отразена сума
в размер на 37 066,23 лв. за извършени плащания с кредитна карта по сметка № *** на Уникредит Булбанк АД.
Експертизата е изчислила размера на заплатените през ревизирания период 2018 г. лихви върху усвоените
банкови кредити и сумите по извършени разплащания с кредитни карти в общ размер
на 456 185 лв., в т.ч. лихви по банкови заеми 3 573,55 лв. и лихви по кредитни
карти 988,30 лв., които са описани по-отделни суми в Приложение № 3 към заключението.
Разпитано в съдебно заседание, вещото лице посочи, че е налице пропуск при
отразяване на сумата в Таблицата в Приложение 6-първа страница, справка 2, тъй
като посочената сума – 15,34 е в евро, като същата се равнява на 30,02 лева.
Уточни също, че погрешно отразената като приход за 2018г. от ревизията сума от
64 300 лв. напълно покрива сумата от 37 066,36 лв., която не е
отразена в приходната част за 2018 г., поради което резултатът не се променя.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена срещу РА от ревизирания субект, след изчерпване на фазата на
административния контрол и в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е
процесуално допустима за разглеждане по същество.
Разгледана
по същество същата е неоснователна по следните мотиви:
Оспорваният
РА е валиден административен акт, издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119,
ал. 2 от ДОПК. Заповедите за възлагане на
ревизията също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия
и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК. Компетентността на възложилия
ревизията орган се установява от приложената по преписката Заповед № 1270/15.11.2021
г. на директора на ТД на НАП В. Търново /папка 1, л. 133 и л. 134/. В случая от представените
електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни
квалифицирани електронни подписи, като следва да се има също така предвид, че
истинността на електронните документи не е била оспорена от жалбоподателката в
срока по чл. 184, ал. 2 от ГПК. С оглед изложеното съдът приема че изброените
ЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени с квалифициран
електронен подпис и издадените от тях документи, вкл. и РД и РА, са валидни
такива.
Ревизионният
акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги форма и съдържа изложение на фактическите и
правните основания за постановяването му. Неоснователно е възражението за
незаконосъобразност на РА поради липса на мотиви. Издателите на РА подробно са
обсъдили възражението на жалбоподателката, а в останалата част са препратили
към мотивите на ревизионния доклад, което е допустимо съгласно ТР №
16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, още повече, че съгласно чл. 120, ал.
2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт.
При
проверката за процесуалната законосъобразност, включително за спазване на
особените правила по чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът също не установи пропуски,
водещи до незаконосъобразност на РА само на това основание. Ревизията е
приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД и РА са съставени в
предвидените в ДОПК срокове. Безспорно е, че ревизираният субект е уведомен за
установените обстоятелства по чл. 122, ал.1 от ДОПК с писмено уведомление по
реда на чл. 124, ал. 1 от същия кодекс. Налице са достатъчно основания за
провеждане на ревизията по аналог и съдът намира този подход на приходната
администрация за законосъобразен, предвид изложената по-горе фактическа
обстановка. Доказателствата за паричните постъпления и за осъществените разходи
за периода, и отрицателната разлика между тях представляват данни за укрити
доходи, което е самостоятелно и достатъчно основание да се направи извод, че са
налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Превишението на
разходите над доходите води до извод, че декларираните доходи не съответстват
на имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизирания период.
Недекларирането на всички реализирани доходи от задължения субект опорочава
установяването на задължения по общия ред и води до изкривяване на резултатите.
По общото правило за облагане на всички
доходи извън лимитативно изброените изключения, тези обстоятелства са
довели до облагане по особения ред на недекларираните
доходи. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен
акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице
процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на ревизионния акт в
неговата цялост. Не се установяват нарушения при събирането на доказателствата
при извършване на ревизията. Доколко правилна е преценката на събраните
доказателства е въпрос по съществото на спора, който няма отношение към
процесуалната законосъобразност на РА.
Тоест, не се
установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА,
както и компетентността на издателите му, нито пък процесуални нарушения, които
да са самостоятелно основание за неговата отмяна.
Относно
приложението на материалния закон:
Както бе посочено, от ревизиращите органи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена обща данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в
размер на 136 708,27 лв., като същата представлява сбор на данъчна основа
от 75 702,95 лв. – получени доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения,
1 080,00 лв. – получени доходи от наем и данъчна основа от 59 925,32 лв.
– представляваща превишение по чл. 123 от ДОПК на разходите над доходите на
лицето за периода. Всъщност първите две данъчни основи и произтичащите от тях
задължения не се оспорват от жалбоподателката, тъй като са декларирани от нея в
подадената коригираща декларация от 31.03.2022 г. и съответните на тях данъци и
лихви са внесени. Предмет на спор са допълнително определените с РА задължения
за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 5 992 лв. и начислените лихви в
размер на 2 157,29 лв., които изцяло произтичат от данъчната основа на
установеното превишение на разходите над доходите на лицето в размер на 59 925,32
лв.
От органите по приходите е изготвен баланс на разполагаемите, постъпилите
и разходвани парични средства на лицето в брой и по банков път на годишна база,
като са приели, че сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки
в началото на периода и постъпленията следва да се намали с разходите и наличните
парични средства в брой и банкови сметки в края на периода, при което е
установено превишение на разходите над доходите на физическото лице. Методът на
органите по приходите при издаването на РА следва разбирането за дохода като
положително имуществено изменение, поради което не е изследвано само движението
на парите в брой, тъй като не само касовите операции определят имущественото
състояние на лицето. По този начин се отчитат обективно измененията в
имущественото състояние на лицето, тъй като дори да има изтеглени от сметките
парични средства, използвани за покриване на разходите по колона 4 от РД /папка
1, л. 117- л. 118-гръб/, в такъв случай
изтеглените пари няма да са налични в края на периода, а увеличената разлика в
разполагаемите средства в началото и в края на периода ще компенсира
превишението на разходите над постъпленията. И обратното, ако през годината
лицето е захранвало банковите си сметки със суми в брой, то това ще бъде
отразено чрез нарастването на разполагаемите средства по банковите сметки в
края на периода. Така за ревизираната 2018 г. са установени парични средства в
началото на данъчния период в банкови сметки – 15 172,30 лева, постъпления
– 232 893,25 лв., разходи – 238 478,84 лв. и парични средства в края
на периода – 69 512,03 лв. в банкови сметки.
Ревизията е определила нулево начално и крайно салдо на паричните
средства в брой, тъй като в хода на ревизията и на предходната ПУФО Х.Й. не е
декларирала никакви налични парични средства в брой към началото и края на
периода, нито е представила доказателства за наличието на такива. Доказателства
за това не са представени от жалбоподателката и в производството пред съда,
нито пък са направени някакви конкретни твърдения в тази насока. Началните и
крайните салда представляват установените от ревизията наличности по банковите
сметки на лицето съответно към 01.01.2018 г. и 31.12.2018 г.
Постъпленията на лицето са формирани от: доходи от управление и контрол /получени
възнаграждения от „АЛФА ХОУМ ВТ" ЕООД, „ДЕЛТА ХОУМ ВТ" ЕООД, „ПЕРФЕКТ
ВТ 75" ЕООД и „КАПА ВТ 75" ЕООД/ общо в размер на 65 755,10 лв.;
усвоени кредити от „Банка ДСК“ АД общо в размер на 95 160,00 лв.; усвоени
кредити чрез кредитни карти от „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД общо в
размер на 6 170,26 лв.; доходи от банкови лихви общо в размер на 0,89 лв.;
вноска по банкова сметка *** „Банка ДСК“ АД от „ХОУМ BP“ ЕООД в размер на 500,00 лв.;
получени по сметка в „Уни Кредит Булбанк“ АД преводи от АСП Велико Търново общо
в размер на 461,00 лв.; доходи от наем на недвижимо имущество в размер на
546,00 лв.; върнати суми от дружества на Х.М.Й. общо в размер на 64 300,00 лв.
Следва да се посочи, че в хода на административното обжалване на РА, директорът
на ДОДОП е намерил, че сумата от 64 300,00 лв. – „върнати суми от
дружества на Х.Й.“ неправилно е била включена при съпоставката, тъй като тази
сума е била върната на Й. през 2020г., а не през 2018г. С оглед на това е
установил, че превишението на разходите над доходите и финансиранията следва да
е в по-голям размер от този, определен при ревизията, но с оглед разпоредбата
на чл.155, ал.8 от ДОПК, е прието определеното такова с РА /в размер на 59 925,32
лв./.
Констатираните от ревизията разходи през 2018 г. са формирани от следните
разходи: разходи за погасителни вноски по банкови кредити в „Уни Кредит Булбанк“
АД и „Банка ДСК“ АД; разходи за покупки чрез кредитни карти в
„Уни Кредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД; разходи за вноски
за погасяване на задълженията по кредитни карти в „Уни Кредит Булбанк“ АД,
„Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД; разходи за банкови такси, платени суми
за изготвяне на ипотека и удържани данъци върху лихвите по банкови сметки;
преведена сума от сметка в „Банка ДСК“ АД на „МЕТРОН" ООД, ЕИК *********;
разходи за застраховки; суми, внесени като
учредителен капитал на „АЛФА ХОУМ ВТ“ ЕООД, „ЗИТА ВТ“ ЕООД, „ОМЕГА ХОУМ ВТ“
ЕООД, „ДЕЛТА ХОУМ ВТ“ ЕООД, „ПЕРФЕКТ ВТ 75“ ЕООД, „ХОУМ ВТ“ ЕООД, „КАПА ВТ 75“
ЕООД, „СИГМА ВТ 75“ ЕООД, „ЛАМДА ВТ 75“ ЕООД, „ВИТА ВТ 75“ ЕООД и „ХОСПИКОН ВТ
75“ ЕООД; платени местни данъци и такси на Община Велико Търново; суми по
фактури, издадени от нотариус Т.Б., нотариус П.К., „Д.57“ ООД с ЕИК *********,
„Адванс Експертни Оценки“ ООД с ЕИК *********, „ВИТОША АУТО“ ЕООД с ЕЖ
*********, „БОРИКА“ АД с ЕИК ********* и „ИВЕНТ ПРО“ ЕООД с ЕИК *********,
декларирани в дневниците им за продажби по ЗДДС; вноски за задължителни
осигуровки на самоосигуряващо се лице за 2018 г.; извършени разходи за пътувания
до Румъния, посочени от Х.М.Й. в Декларация вх. № 4321/29.03.2022 г.; заплатени
суми по лизингови вноски към „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД и „ОТП Лизинг“ ЕООД за
придобиване съответно на лек автомобил Форд Фиеста Тренд 5ДР и лек автомобил
Инфинити; внесени суми в „АЛФА ХОУМ ВТ“ ЕООД, „ЗИТА ВТ“ ЕООД, „ОМЕГА ХОУМ ВТ“
ЕООД, „ПЕРФЕКТ ВТ 75“ ЕООД и „КАПА ВТ 75“ ЕООД.
Така от сбора на началното салдо /15 172,30 лв./ и доходите /232 893,25
лв./, който общо възлиза на 248 065,55 лева е изваден сборът на разходите
за годината /238 478,84 лв./ и крайните салда за периода /69 512,03 лв./,
който възлиза на 307 990,87 лв. Определено е превишението на разходите за
2018 г. – 59 925,32 лева, което превишение, както се посочи и по-горе, е
установено в по-голям размер в хода на административното оспорване на РА, но
предвид забраната по чл.155, ал.8 от ДОПК е прието определеното такова с РА /59 925,32
лв./.
Производството по чл. 122 от ДОПК определя дължими данъци по аналог,
поради което органите по приходите определят основата за облагане по правилата
на този особен ред, при използване на критериите, посочени в чл. 122, ал. 2 ДОПК, на база на доказателствата, събрани в ревизионното производство и
изхождащи приоритетно от самото ревизирано лице. Тежестта да опровергае
констатациите на ревизиращите органи и да установи друга основа за облагане в
тази хипотеза, е на ревизираното лице. Констатираното от ревизията
несъответствие между доходите на ревизираното лице и направените от него
разходи за ревизирания период съгласно чл. 123, ал. 1 от ДОПК е достатъчно
основание, за да се презумира наличието на подлежащ на облагане доход.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК предвижда в случаите по чл. 122,
ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 да се смята до
доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или
доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1,
т. 3, б. „а” от ДР на ДОПК явно съществено превишават размера на декларираните
доходи, получени от него. Разбира се, определената по този начин данъчна основа
ще се различава в определена степен от реално осъществените данъчни фактически
състави, но това е в резултат на действията, респективно бездействието на
ревизираното лице.
Жалбоподателката оспорва размера на така определените от ревизията
размери на паричните й постъпления. На първо място, претендира,
че органите по приходите неправилно не са взели предвид средствата, дарени от
майка й през 2018г. в размер на 35 000 лв. От доказателствата по делото се
установява обаче, че нито в хода на предхождащата ревизията проверка, нито в
хода на самата ревизия жалбоподателката е декларирала получаване на такова
дарение. Обратно, въпреки изричното изискване в хода на извършената проверка
/материалите, от която са приобщени към ревизионното производство – п. 2, л .2 -
л. 8/ за представяне на данни за имущества, придобити по безвъзмезден начин, в
т.ч. дарения /т. 21 от ИПДПОЗЛ от 11.06.2021 г. – папка 2, л. 68 - л. 70/, в представени писмени обяснения същата е декларирала липсата
на получавани такива. Твърдяното дарение не е декларирано и в подадената от нея
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г., нито в коригиращата такава от 31.03.2022 г.,
както и в подадената в рамките на настоящото производство декларация по чл. 124,
ал.3 от ДОПК /п. 1, л. 141-л. 145/. Твърденията за получено дарение през 2018 г.
са наведени едва при обжалването на РА по административен ред, като за
обосноваване на същите са представени два броя договори за дарение, сключени
между В.Х.Н.(майка на жалбоподателката) като дарител и Х.М.Й. като дарена - от
07.01.2018 г. за сумата от 20 000 лв. и от 21.01.2018 г. за сумата от
15 000 лв., както и два броя протоколи за приемане на получените суми от
същите дати /п. 1, л. 26 - л. 29/. Тези документи обаче не са достатъчни, за да
обосноват реалното получаване на посочените в тях като дарение суми, oще повече,
че в хода на настоящото производство от страна на процесуалния представител на
ответника беше оспорена истинността - верността на съдържанието, вкл. верността
на датата на тези документи, като макар съдът да не откри нарочно производство
по чл.193 от ГПК, указа на жалбоподателката, че тежестта да докаже верността на
съдържанието, включително достоверната дата на всички оспорени документи е
нейна. Въпреки това обаче от нейна страна не бяха ангажирани никакви
доказателства, установяващи реда и начина на предоставяне на сумите по тези
договори, както и възможността на лицето да предостави като дарение посочените суми
и съответно произхода на тези средства. Всички
тези обстоятелства подлежат на доказване от страна на жалбоподателката и
носенето на доказателствената тежест е нееднократно указана от съда. С оглед
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, вр. § 2 от ДОПК за доказването на
сключена сделка между роднини са допустими свидетелски показания, но дори
такива не са ангажирани от нейна страна.
Извън горното следва да се отбележи, че според представените от
процесуалния представител на ответника в хода на настоящото производство
справки от информационната система на НАП и НОИ /л. 118-л. 130 от делото/, за
периода от 01.01.1997 г. до 31.12.2018 г. за В.Х.Н./майка на жалбоподателката/ има
подадени декларации образец № 1 само за м.9, м.10, м.11 и м.12.2006 г., от
м.06.2007 г. до м.07.2009 г. и от м.02.2010 г. до м.01.2011 г., като
декларираните месечни брутни трудови възнаграждения са в рамките от 195 лв. до
310 лв. От м.02.2011 г. Н.е пенсионер, като от справките на НОИ /л. 122-л. 129/
е видно, че за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2018 г. получаваните от нея
пенсии и добавки са в рамките от 137 лв. до 235 лв. Според приложената справка
за изплатени доходи /л. 130 от делото/, за периода от 2009 г. до 2018 г. В.Н.има
изплатени доходи единствено от предаване на отпадъци през 2009 г. в размер на
44 лв. При тези данни е видно, че сумата на доходите, придобити от В.Х.Н.за
периода от 01.01.1997 г. до 31.12.2018 г. е доста под твърдяната за дарена сума
от 35 000 лв. /почти двойно по-малка/. При това положение, дори да се приеме,
че всички получени доходи са спестени от Н./което e невъзможно предвид наличието
през тези периоди и на разходи за живот и издръжка/, то същите далеч не са
достатъчни по размер да обосноват възможност за предоставяне на дарение в
размер на 35 000 лв. Ето защо, не
може да се приеме, че въпросната сума следва да се включи като приход в
паричния поток на Й..
В жалбата също така се възразява, че органите по приходите не били
съобразили получени от жалбоподателката и съпругът й – Ц.Р., през 2018 г. заеми в
размер на 81 500 лв., предоставени от М.Р.Р.. В случая от доказателствата по
делото се установява, че такива твърдения жалбоподателката е направила едва с
възражението срещу ревизионния доклад, като за обосноваване на същото е
представила 12 бр. договори за заем за послужване, сключени между М.Р.Р. като
заемодател и Ц.И.Р. като заемател – от 17.01.2018 г. за сумата от 7 700 лв., от
08.01.2018 г. за сумата от 6 000 лв., от 13.02.2018 г. за сумата от 6 200 лв.,
от 22.02.2018 г. за сумата от 8 100 лв., от 07.03.2018 г. за 5 300 лв., от
27.03.2018 г. за сумата от 8 900 лв. от 03.04.2018 г. за сумата от 7 400 лв.,
от 16.04.2018 г. за сумата от 9 100 лв., от 25.04.2018 г. за сумата от 5 100
лв., от 02.05.2018 г. за сумата от 5 000 лв., от 09.05.2018 г. за сумата от 8 700
лв., от 25.05.2018 г. за сумата от 4 000 лв. Всеки от договорите е със срок 72
месеца, считано от датата на сключването му. Представени са и разписки за
получени суми от същите дати /п. 1, л. 47-л. 94/. Тези документи обаче не са
достатъчни, за да се приемат за действително осъществили се отразените в тях
факти. Става въпрос за частни диспозитивни и свидетелстващи документи, които не
притежават материална доказателствана сила, а нито един тях няма и достоверна
дата. За целите на данъчното облагане, не може да бъде формиран извод за реално
получаване от ревизираното лице и съпругът й на суми по декларирани заеми
единствено въз основа на твърденията на самите лица, дори и да са обективирани в
писмени документи, без да се установи наличие на парични средства у
заемодателите по договорите и без да се установи по безспорен начин предаването
на парите. Следва да е доказано по несъмнен начин, че заемодателят е разполагал
с финансовата възможност да го извърши, като след това му останат достатъчно
средства за издръжка, както и доказателства относно съхранението на сумите,
доколкото става дума за парични суми над средния жизнен стандарт на страната.
В конкретния случай се установява, че горепосочените договори и разписки не
са били представени както от жалбоподателката, така и от съпруга й – Ц.Р., в
хода на предхождащите ревизиите им проверки, като не са направени и твърдения
за получаване на заеми от М.Р.. От приобщения към настоящото производство РА № Р-0400*********2-091-001/16.11.2022 г. на съпруга на жалбоподателката /п. 2, л.184 и сл./ се установява също,
че в подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г., както и в коригиращата такава
от 31.03.2022 г., а също така в
последващите ГДД за 2019 г., 2020 и 2021 г. Ц.Р. не е декларирал получени заеми
от М.Р., нито от трети лица. Същевременно в подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2018 г. М.Р.също не е декларирал предоставени заеми на Р., а е посочил
такива към трето лице в размер на 100 000 лв. /т.е. Р.очевидно е бил наясно със
задължението си да декларира подобни заеми/, нито е декларирал заеми към Р. в
ГДД за последващите години. Твърдените за получени заеми не са декларирани и в
хода на ревизията от страна на жалбоподателката в представената декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК/п.1, л. 141-л.
145/. При тези факти органите по приходите правилно са приели, че представените
договори и разписки са новосъздадени за целите на ревизията, поради което не
следва да бъдат кредитирани.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че именно след издаване на
обжалвания РА и на РА на съпруга на жалбоподателката, са подадени молби, както
от страна на Р., така и от страна на М.Р., за корекция на подадените ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ за 2018 г. в частта относно данните за получени/дадени заеми,
при все, че от Р. вече е подавана един път коригираща декларация през 2022 г.,
в която обаче тези заеми не са декларирани.
Нещо повече, видно от приобщените към настоящото производство документи
от ревизията на съпруга на жалбоподателката е, че в представения от него в хода
на извършената му ревизия екземпляр на договора за заем от 02.05.2018 г. липсва
негов подпис – папка 1, л. 233-гръб. Същевременно М.Р.също е представил този
договор, неподписан от страна на Р. – папка 1, л. 205- гръб. Този пропуск на
едната страна да подпише и двата екземпляра на договора няма логично обяснение,
ако договорът действително е бил съставен на посочената в него дата.
Впоследствие вече с възражението срещу РД жалбоподателката представя договора,
подписан от Р. – п.1, л.84. На следващо място, според данните на ОДМВР-В.
Търново относно излизанията на Р. извън страната, посочени в съставения му РД
/п. 1, л. 177-гръб-л.179/, към датите на два от тях – 02.05.2018 г. и
09.05.2018 г., Р. е бил извън страната, а във всички договори е отразено, че са
съставени в гр. София.
На последно място, заемодателят не е потвърдил възможността си да заема
подобна сума и самото предаване на парите. С това доказателствата, свързани с
твърдяните заеми се изчерпват, а сами по себе си тези договори не са достатъчни
да гарантират получаването на 81 500 лв. от Ц.Р. и съпругата му през 2018 г.
При това положение съдът не намира основание да коригира възприетите от
приходния орган факти и да включи тази сума в паричните постъпления на
жалбоподателката.
В жалбата също така се възразява, че органите по приходите не били
съобразили получените от лицето банкови кредити, както средствата по договори
за управление и контрол и като дивидент от дружествата, в които е управител
и/или едноличен собственик на капитала. Видно от изготвения паричен поток,
представен в табличен вид в констативната част на РД /п. 1, л.117-гръб и л. 118/
е, че обратно на поддържаното от жалбоподателката, в приходната част на
съпоставката е включена сума в размер на 65 755,10 лв., представляваща
доходи от управление и контрол, в т.ч. 4 755,10 лв. - получени възнаграждения
от „АЛФА ХОУМ ВТ" ЕООД, 15 000 лв. - от „ДЕЛТА ХОУМ ВТ" ЕООД, 32 000
лв. – от „ПЕРФЕКТ ВТ 75" ЕООД и 14 000 лв. – от „КАПА ВТ 75"
ЕООД /п. 1, л. 103/. Що се отнася до отразяването като приход на получените от
лицето банкови кредити, следва да се отбележи, че от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвено, се установява, че получените от жалбоподателката през
ревизирания период два банкови заема от Банка ДСК общо в размер на 95 160
лв. – персонален заем № *** в размер на 33 000 лв. и жилищен заем № *** в
размер на 62 160 лв., също са отразени в приходната част на съпоставката. От
заключението се установява също, че като приход са отразени и извършените
плащания с кредитна карта по сметка №*** на Банка ДСК и кредитна карта № ***на
„Юробанк България“. Не е отразена като приход единствено сума в размер на
37 066,23 лв. за извършени плащания с кредитна карта по сметка № *** на
Уникредит Булбанк АД. Доколкото обаче
тази сума е в по-малък размер от неправилно взетата като приход от органите по
приходите за същия данъчен период сума в размер на 64 300 лв. /сумата е
почти в двоен размер/, посочена като върната от дружествата на
жалбоподателката вместо през 2020 г., през
2018г., то съдът намира, че същата напълно се компенсира, което обстоятелство
изрично се потвърди и от вещото лице в проведеното на 18.10.2023 г. съдебно
заседание. Ето защо, пропускът на органите по приходите да отразят като приход
въпросната сума не следва да бъде коригиран, тъй като с включването й в
приходната част на съпоставката, превишението отново би било в по-висок размер
от този, определен с ревизионния акт.
Следва да бъде посочено, че не са спорни като
основание и размер останалите доходи и разходи на Х.Й., възприети от ревизията,
а други доходи и разходи не се сочат и
не се доказват в хода на съдебното производство, поради което и по изложените
мотиви съдът намира, че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
При този
изход на делото основателно се явява искането на ответника за разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът
присъжда такова в размер на 1 114,92 лева, определен съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес на делото.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.М.Й.
*** против Ревизионен акт № Р-0400*********2-091-001/16.11.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико
Търново, потвърден с Решение № 18/16.02.2023 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП,
с който по реда на чл. 122 от ДОПК са определени допълнителни задължения за
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 5 992,00 лв. и
лихви в размер на 2 157,29 лв.
ОСЪЖДА Х.М.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, да плати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”
- гр. Велико Търново при ЦУ на НАП сумата от 1 114,92 лева (хиляда сто и
четиринадесет лева и деветдесет и две стотинки) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване и протест в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: