РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Елин Пелин, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно
наказателно дело № 20211820200370 по описа за 2021 година
“Т......" ЕООД-С..., с ЕИК ..., представлявано от управителя П.А.е обжалвало с искане
да бъде отменено изцяло Наказателно постановление №
СФ-26-ДНСК-77/11.10.2021 година на началник ДНСК-София, с което му е наложено на
основание на чл. 237, ал. 1, т. 1, пр.2, вр. с чл.239, ал.1,т.2 и чл.222, ал.1,т.15 от ЗУТ административно наказание
“имуществена санкция в размер на 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева” за нарушение на чл.137, ал.3 ЗУТ
и чл. 148, ал.1 от ЗУТ.
Жалбоподателят, чрез упълномощения по делото адвокат поддържа жалбата. Счита,
че обжалваното наказателно постановление е издадено в противоречие с материалния закон
и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
АНО, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с искане да бъде
потвърдено наказателното постановление.
ЕПРП, редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирала
становище по жалбата.
От показанията на св.А. е видно, че при извършена проверка на строеж-търговски
1
крайпътен обект, констатирал фундамент на трафопост с шахта изградена към него, като
строежа не бил завършен. За него нямало и строителни книжа и одобрени проекти. Обектът
се намирал дясно на магистрала „Хемус“ в близост до с. Ж., посока към гр. Б. В момента на
проверката не се извършвали дийности, но имало паркирана строителна техника. При
съставянето на акта не присъствал представител на фирмата.
В показанията си св.О. твърди, че са извършили проверка на незаконен
стоманобетонен фундамент представляващ част от строеж на крайпътен търговски
обект-„Бензиностанция, тир паркинг и обслужващи сгради“, който изпълнен без одобрени
проекти и разрешения за строеж, като строежа бил подробно описан в акта. Изпратили
покана на нарушителя за съставяне на АУАН, но той не се явил на посочената дата и
АУАН бил съставен в негово отсъствие, след което допълнително му бил предявен лично.
На площадката се виждали насипи, скални маси, строителни материали, тръби за
канализация, фургон. Нямало работещи по време на проверката. При връчването на акта
строителят бил притеснен , че за всеки подобект му били връчвани актове. Свидетелят няма
спомен за направени възражения по акта.
От показанията на св. Борисов е видно, че познава управителя на дружестовто –
жалобподател от 10 години. Знае за процесния обект на АМ „Хемус“. По 3-4 пъти в
годината минавал край обекта, чиито строеж започнал през 2017 година. Строителството
му било спряно през 2019 година, но не се е интересувал за причините за това. До края на
лятото на 2019 година имало хора на обекта. До момента не е виждал нещо да се е
променило по обекта от тогава. В средата на обекта имало нещо като барака за обслужване
на работниците. През 2019 година имало построена дълга сграда и на средата къщичка.
Имало тогава и насип за изравняване. От магистралата се влизало директно в обекта през
пътна връзка към тези сгради.
По делото е приобщена в цялост административнонаказателната преписка.
Представени са в с.з. и са приети: НП № СФ-26-ДНСК-77/11.10.2021г., акт №СФ-
26/13.04.2021г., констативен протокол от 10.05.2021г., констативен акт №
133/09.02.2021г.,схема на АМ „Хемус“, писмо изх. № СФ 00-133 от 01.04.2021г., Заповед №
ТС -137/07.03.20219г., скица № 15-875067-27.09.2029г., нот. акт №...., том 4, рег. № ......
дело № 634/2017г., решение № РСПП-133 от 22.05.2020г., решение № РСПП-
232/04.08.2020г.,Заповед № ДК-02-СФ-8/31.03.2021г., нот. акт №52, том.4, рег. № 5799, дело
№ 549 от 2017г. и скица №К01404/26.07.2018г.,скица но поземлен имот № 15-
875067/27.09.2019г.,предварителен договор от 20.06.2019г.,разрешение за строеж №
16/02.03.20г.,решение №К-4 от 16.05.2019г..
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
2
Жалбата е допустима, като същата е депозирана от надлежна страна и в установения
от закона срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На дружеството-жалбоподател е съставен АУАН № СФ-26/13.04.2021 година и
издадено НП№ СФ-26-ДНСК-77/11.10.2021 година на зам.началник на ДНСК-София за това,
че „в качеството му на възложител, съгласно чл.161, ал.1 ЗУТ на незаконен строеж
„Стоманобетонов фундамент за трафопост“, в поземлен имот 57921.14.32 по КККР на
землището на с. П., Община Е.П.част от строеж представляващ търговски крайпъте
обект-„Бензиностанция, тир-паркинг и обслужващи сгради“ в поземлен имот с
идентификатор 57921.14.32, 57921.14.10 и 57921.14.6 по КККР на землището на с. П.
,Община Е. П., носи отговорност за изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 ЗУТ, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148 от ЗУТ и е осъществило състав на чл.237, ал.1,т.1
предложение второ от ЗУТ.
Възражение в срока по чл.44 ЗАНН не е направено, за което съставен Констативен
протокол от 10.05.2021 година.
Безспорно се установява от събраните доказателства, с оглед възраженията изложени
с жалбата до съда, че процесният строеж - „Стоманобетонов фундамент за трафопост“
представлява част от обект в строеж - „Бензиностанция, тир-паркинг и обслужващи
сгради“ в поземлен имот с идентификатор 57921.14.32, 57921.14.10 и 57921.14.6 по КККР
на землището на с. П. ,Община Е.П. Приобщената по настоящото производство
административна преписка и събраните в хода на съдебното дирене доказателства, в т.ч. и
показанията на разпитаните свидетели, недвусмислено сочат, че към 09.02.2021г. в ПИ
57921.14.32 по КККР на землището на с. Потоп, Община Елин Пелин е налице незаконен
строеж / незавършен / - „Стоманобетонов фундамент за трафопост“, който част от строеж /
незавършен/ представляващ търговски крайпътен обект-„Бензиностанция, тир-паркинг и
обслужващи сгради“ в поземлен имот с идентификатор 57921.14.32, 57921.14.10 и
57921.14.6 по КККР на землището на с. П. ,Община Е. П. Строежът е започнал и извършван,
като за същия не са издавани сторителни книжа, в т.ч. одобрени инвестиционни проекти и
издадено разрешение за строеж, поради което попадащ под разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ.
Видно от събраните доказателства строежът е започнал през 2017 година, в каквато
насока са и показанията на св. Б. В тази връзка и административнонаказващият орган е
приел за начало на строителството, както с АУАН, така и с НП „ периода след 2017 година“,
т.е. с изтичане на годината, в която е придобит процесния имот, в който е заварено
строителството / поземлен имот 57921.14.32 /, като АНО се позовава на датирането на
нотариалния акт, с който се легитимира жалбоподателя като собственик на имота /вж.
приложен към АНП нот. акт № 153, том IV, рег. № 6691, дело № 634/2017г. на нотариус
Л.Христов с район на действие РС Елин Пелин/. Кои именно е периода след 2017 година не
се установява от съставения АУАН, нито от издаденото НП, но в същите изрично е
отразено, че строителството не е завършено към 09.02.2021г.- датата на извършената на
място проверка от служителите на РДНСК Софийска област. От събраните в настоящия
процес доказателства не се установява началния момент на строителството. В случай, че
бъде възприета формулировката на АНО „ периода след 2017 година“ / т.е. период след
годината, в която жалобподателят е придобил собствеността върху процесния имот
съгласно цитирания нотариален акт/, то за начало на строителството би следвало да се
приеме датата 01.01.2018 година. Но в този смисъл недопустимо е да бъдат извличани чрез
тълкуване основните реквизити, на които следва да отговаря АУАН при неговото съставяне,
съответно НП при издаването му. От друга страна административнонаказващия орган
изрично е посочил в НП , че датата 09.02.2021г. е дата на установяване на нарушението. В
тази връзка съгласно чл.239, ал.2, изр.1 от ЗУТ едногодишният срок по Закона за
3
административните нарушения и наказания за образуване на
административнонаказателно производство за нарушения по този закон, актовете по
неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството
започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или
удостоверение за въвеждане в експлоатация - от деня на извършване на нарушението.
Датата на извършване на нарушението не се сочи нито с АУАН, нито с издаденото НП,
както и е недопустимо извличането й чрез тълкуване или по аналогия, като се държи
сметка за императивния характер на разпоредбите на чл.42, ал.1,т.3 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. Според чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН административнонаказателно производство не се
образува, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая, при
наличието на коя да е от предвидените в така цитираната разпоредба на чл.34 от ЗАНН
предпоставки, се прегражда пътя към административнонаказателното производство. Но за
обективната и законосъобразна преценка относно приложимата законова хипотеза е
необходимо, както АУАН, така и НП да съдържат точно и недвусмислено посочване,
кога точно е извършено вменяваното нарушение, каквото отразяване липсва в цитираните
актове. Това от своя страна препятства възможността привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да организира в пълен обем защитата си
още от момента на връчване на процесния АУАН, въз основа на който е издадено
обжалваното НП, респ. възможността за преценка и евентуално позоваване на преклузията
по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН в хипотезата, когато е изтекло повече от една година от
извършване на нарушението, с оглед давностния характер на сроковете по чл.34 от ЗАНН /
вж. и Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВАС на РБ - ОСС от НК на ВКС
и ОСС от II колегия на ВАСС/. Ето защо настоящият състав намира , че непосочването от
страна на административнонаказващия орган на датата на извършване на вменяваното
нарушение, което съществен елемент с оглед императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, обуславя незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
поради което същото следва да се отмени.
Във връзка с въведеното от административнонаказващият орган възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение следва да се
отбележи следното:
Предмет на обжалване в настоящото производство е административно нарушение, за
което с обжалваното НП е наложена имуществена санкиця в раземр на 15 000.00 лева. С
оглед предвидените за конкретно въведеното с НП нарушение санкционни последици и
съобразно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения настоящият състав намира, че заявената претенция
за разноски от 1 000.00 лева сторени от жалбоподателя по настоящото дело съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 25.01.2022г., следва да се уважи в посочения в
цитирания договор размер.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. с чл.58д, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СФ-26-ДНСК-77/11.10.2021 година на
началник ДНСК-София, с което на “Т......." ЕООД-С., с ЕИК ....... е наложено административно
наказание “имуществена санкция в размер на 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева” на основание на чл. 237, ал. 1,
4
т. 1, пр.2, вр. с чл.239, ал.1,т.2 и чл.222, ал.1,т.15 от ЗУТ за нарушение на чл.137, ал.3 ЗУТ и чл. 148, ал.1
от ЗУТ.
ОСЪЖДА ДНСК-София да заплати на “Т....." ЕООД-С., с ЕИК ........адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000.00 / хиляда / лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София област в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5