РЕШЕНИЕ
№ 4045
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330107013 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********
против М. Н. К., с която са предявени положителни установителни искове за признаване на
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1215.69 лева
- главница по договор за потребителски кредит ********* от ********* г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.11.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18733/2021 г. на ПРС,
както и осъдителни искове за присъждане на сумата от 444.19 лв. възнаградителна
договорна лихва за периода 01.11.2020 г. до 03.11.2021 г., 244.41 лева – лихва за забава за
периода 02.04.2020 г. до 03.11.2021 г., 332.50 лева – възнаграждение по пакет допълнителна
услуга Фаст и 997.50 лева - възнаграждение по пакет допълнителна услуга Флекси по
същия договор.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска. Счита, че договора за кредит е недействителен, поради което ответникът не дължи
вземания по него. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. Иска се
отхвърляне на исковете. В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че ответникът дължи
заплащане на претендираната главница прави възражение за прихващане на главницата в
размер на 1215.69 лева със свои вземания към ищеца, а именно – 87.50 лева – недължимо
платена сума по услуга Фаст по същия договор и 262.50лева – недължимо платена сума по
1
услуга Флекси по договора, платени в периода 07.04.2020 г. до 30.05.2022 г., до размера на
по-малкото вземане.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на установителните искове:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 18733/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал възражение в срок. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите, в
разглежданата им част, са допустими и подлежат на разглеждане по същество. За
вземанията за договорно възнаграждение, обезщетение за забава и възнаграждение за
допълнителни услуги заявлението е отхвърлено, което поражда интерес у заявителя да
предяви осъдителни искове за тях.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.9 ЗПК,
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът носи доказателствената тежест
да установи, вземанията си на претендираното договорно основание и в претендирания
размер, като докаже пълно и главно, че е възникнало твърдяното правоотношение по
договор за потребителски кредит между страните, както и че е изправен кредитор – че е
предоставил кредита при предвидените в договора условия, при което за ответника е
възникналото задължение за неговото връщане, че в договора е уговорена възнаградителна
лихва, както и че е уговорено възнаграждение за пакет допълнителни услуги, че е
предоставил услугите на ответника, че в договора е уговорено обезщетение за забава, размер
и падеж на вземанията, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, за което
ответникът е надлежно уведомен, основание да задържи платените суми по клаузи за услуги
Фаст и Флекси. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти. При
установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил
задълженията си в срок, както и че е платил на ответника сума в размер на 87.50 лева по
услуга Фаст и 262.50лева по услуга Флекси по процесния договор за кредит.
С Определение от 09.08.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за кредит № ***************** от ********* г. с посоченото от ищеца
съдържание, по който е предоставен кредит на ответника в посочения в договора размер.
Безспорно е, че по договора за кредит са останали непогасени следните 1215.69 лева –
главница, 444.19 лв. възнаградителна договорна лихва за периода 01.11.2020 г. до 03.11.2021
г., 244.41 лева – лихва за забава за периода 02.04.2020 г. до 03.11.2021 г., 332.50 лева –
възнаграждение по пакет допълнителна услуга Фаст и 997.50 лева - възнаграждение по
пакет допълнителна услуга Флекси. Не се спори, че М. Н. К. е заплатила на “Профи Кредит
България“ ЕООД по договора за кредит сума в размер на 87.50 лева по услуга Фаст и
262.50лева по услуга Флекси.
2
Спорно по делото е дали договорът за кредит е валидно сключен, както и дали са
валидно постигнати клаузата за възнаградителна лихва и клаузата за допълнителен пакет
услуги – Фаст и Флекси.
В отговора не са изложени конкретни обстоятелства за недействителност на целия
договор за кредит, а само на отделни негови клаузи.
Съдът, обаче има служебно задължение да съблюдава дали договорът не противоречи
на императивни норми на закона и на добрите нрави и дали не съдържа неравноправни
клаузи.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК минимални изисквания за съдържанието на договора.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния
ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора. В Общите условия,
неразделна част от договора, подписани от кредитополучателя и неоспорени от него, е
предвидена информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК - предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита /т.7.2/, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания /т.7.3/, право да се откаже от договора /т.7.1/.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в
договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора
за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите
условия са подписани на всяка страница от ответника.
Видно от договора за потребителски кредит №************** от ********* г. /л.10/
в него е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема от 41 %, представляващ
реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е
необходимо да се посочват условията за прилагането му, доколкото такива не са налице.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната
лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в
друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно
какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно
637.38 лева /разликата между общата дължима сума по кредита 2037.87 лева – без таксите
по допълнителните услуги и предоставения кредит в размер на 1400 лева/, който размер е
фиксиран за целия период на договора. Посочен е и лихвен процент на ден – 0.11 %.
В процесния договор, в Раздел VI „Параметри“, е посочена общо дължимата по него
сума /включени допълнителни услуги/, а именно 3717.38 лева и как е формирана същата.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер,
както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и
невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Също
3
така обстоятелството дали предвидените в договора допълнителни услуги следва да бъдат
включени в ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора за
кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК, която е в
смисъл, че вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с тях ГПР
ще е повече от 50 % са недействителни. Волята на законодателя е била именно това, което се
разбира и от чл.19, ал.6 ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи,
които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при
последващи плащания по кредита.
В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая
ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се
променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при
изчисление на ГПР, доколкото такива няма. Наред с това в ЗПК не е посочено като
изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, те са нормативно залегнали.
В този изричен смисъл е Решение № 651 от 30.06.2020 г. по в.гр.д. № 611/2020 г. на ПОС,
Решение № 580 от 23.11.2021 г. по в.гр.д. № 2427/2021 г. на ПОС.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 48.88 %, ако в него е включена само
възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за
параметрите на договора и задълженията му по него.
В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на
промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви
допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по
кредита. Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота
каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения
ГПР. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно
посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.
Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на някакви
задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от
договора, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи
създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на
чл.19, ал.4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е
посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени
всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по
вид и размер. Предмет на самостоятелна преценка е недействителността на клаузата за
допълнителните услуги.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и
изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски
кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и
разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е
недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира
това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Съдът не открива неравноправен характер на клаузата за възнаградителна лихва.
Същата е уговорена в договора в общ размер на 637.38 лева при лихвен процент от 41 %
годишно, при необезпечен кредит.
Съдът е запознат с практиката на ВКС, която указва в кои случаи възнаградителната
лихва по договори за потребителски кредит е недействителна, а именно когато надхвърля
два пъти законната лихва при обезпечени кредити и три пъти – при необезпечени кредити.
Следва да се посочи, че тази практика е формирана преди изменението на чл.19, ал.4 ГПК /в
4
сила 23.07.2014 г./ и касае договори за кредит, сключени преди изменението.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК /в сила 23.07.2014 г./ годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Безспорно елемент от ГПР е възнаградителната лихва, която единствено в случая
формира ГПР, доколкото разходите по пакет допълнителни услуги не са включени в ГПР.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма
от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. В процесния договор
възнаградителната лихва е уговорена, съобразно законовия максимум – чл.19, ал.4 ЗПК.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от
законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните
данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи
кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Размерът
на договорната лихва за целия период на договора е в размер на 637.38 лева, размерът на
отпуснатия кредит е 1400 лева, кредитът е отпуснат за срок от 2 години – продължителен
период от време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е
съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като
небанкова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не
противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност. Няма нарушение и на чл.19,
ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включен само възнаградителната лихва/ е в размер на
допустимия от закона.
Предвид всичко изложено съдът намира, че договорът за кредит е сключен валидно,
както валидно е постигната и клаузата за възнаградителна лихва, поради което ищецът
дължи заплащане освен на предоставения кредит и на уговорената в договора
възнаградителна лихва за вноските с настъпил падеж.
В тежест на ответникът е да докаже, че е заплатил дължимата главница и договорна
възнаградителна лихва. Такова доказване не е проведено.
Съдът приема, че неплатена договорна възнаградителна лихва за периода, зададен от
ищеца 01.11.2020 г. до 03.11.2021 г., съгласно погасителния план /л.18/, изчислена от съда, е
в размер на 334.86 лева, поради което искът се явява доказан до този размер и до този
размер ще се уважи, а за горницата над него до пълния предявен размер от 444.19 лева искът
като неоснователен ще се отхвърли. Искът за главница се доказа в пълен размер от 1215.69
лева, формирана от вноските за периода 01.11.2020 г. до 01.06.2022 г., съгласно
погасителния план към сключения Анекс към договора /л.18/.
По осъдителния иск за вземането за допълнителни услуги:
Претендира се възнаграждение по закупен пакет услуги в размер на 332.50 лева –
услуга Фаст и 997.50 лева – услуга Флекси.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г.
по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
5
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало
следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: 1)
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ,
бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по
своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че
са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Услугата „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“,
представлява по своята същност „такса за усвояване на кредита“. Услугите възможност за
отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по
управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични
средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно
задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ
кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
С оглед изложеното съдът приема, че тази уговорка за допълнителен пакет услуги,
противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК. Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за
възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, същите следва да са включени в
годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделно
възнаграждение има за цел заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение
в размера на ГПР. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна,
каквато е и обсъжданата такава.
Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от
потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя,
което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща
възнаграждение за услуги, които може и да не се използват.
6
Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по
волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали - като правото на страните да
инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски. С въвеждането на
такова възнаграждение кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за
права, които по закон има.
Предвид недействителността на тази клауза от договора за ответника не е възникнало
валидно задължение за заплащане на вземанията по нея и същите не се дължат, поради
което исковете за присъждане на сума в размер на 332.50 лева – услуга Фаст и 997.50 лева –
услуга Флекси, като неоснователен ще се отхвърли.
По възражението за прихващане на ответника:
Безспорно по делото е отделено, че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на
87.50 лева по услуга Фаст и 262.50лева по услуга Флекси. Посочените суми се явяват
недължимо платени и следват да се върнат на ответника, поради недействителност на
посочените клаузи. Ответникът е поискал с тези суми да се прихване дължимата главница,
която след извършеното прихващане се намалява до сума от 865.69 лева, до която именно
искът за главница ще се уважи, а за горницата над този размер до пълния предявен такъв ще
се отхвърли.
Като законна последица от уважаване на иска за главница ще се уважи и претенцията
за законна лихва върху същата от датата на настъпване на падежа и на последната вноска по
кредита 02.06.2022 г. до окончателното плащане, доколкото не се установи настъпване на
предсрочна изискуемост по кредита, а последната вноска по кредита е 01.06.2022 г.,
съгласно Анекс от 19.08.2020 г. /л.17/ и нов погасителен план към него /л.18/. Съдът приема,
че в случая следва законната лихва да се присъди от тази дата, тъй като оттогава длъжникът
изпада в забава за целия кредит /настъпил е падежа и на последната вноска по кредита/, а е
поискана законна лихва върху целия кредит от заявителя.
По отношение на обезщетението за забава – лихвена надбавка
В чл.12.1 от ОУ, неразделна част от договора е уговорена, че при забава на плащане на
месечната вноска от деня следващ падежната дата, определена в договора, частта от
вноската представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 пункта, на която разпоредба се позовава ищеца
Съгласно чл.33 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да е по-голяма от
законната лихва. Съдът приема, че клаузата по чл.12.1 ОУ е недействителна в частта, в която
е предвидено обезщетението за забава да е над 10 пункта /законната лихва/ плюс договорния
лихвен процент.
В случая се претендира размер на обезщетението от 99.38 лева, начислено за
периода 02.04.2020 г. до 03.11.2021 г. върху главницата /молба от 07.06.2022 г. л.35/ и 36.31
лева, начислено за същия период върху договорното възнаграждение.
Съгласно чл.6 от ЗМДВИППП в периода от ********* г. до 13.07.2020 г. лихва за
забава не се начислява, поради което за този период не се дължи лихва за забава. Отделно от
това по делото се установи, че първата вноска за главница и договорно възнаграждение,
7
които не са заплатени са с падеж 01.11.2020 г., поради което длъжникът изпада в забава за
тях от 02.11.2020 г. Не се установи наличие на забава за по-ранен период, а именно от
02.04.2020 г. и не се твърди такава, поради което за периода 02.04.2020 г. до 01.11.2020 г.
искът за обезщетение за забава ще се отхвърли.
По делото не се установи настъпила предсрочна изискуемост на кредита, доколкото
длъжникът не е уведомен надлежно за нея. Уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем не му е връчено. Предвид това следва да се начисли такова за всяка
една настъпила вноска за главница и договорно възнаграждение, считано от 02.11.2020 г. до
03.11.2021 г.
Предвид извършеното прихващане на част от дължимата главница по договора
съдът приема, че главницата е погасена за вноските от 8 до 11 вноска, с падеж 01.02.2021 г.,
включително и част от вноска 12 с падеж 01.03.2021 г., от която остава дължима сума в
размер на 41.44 лева, съгласно погасителен план на л.18 към сключения Анекс.
Тоест дължимото обезщетение за главница, съобразно зададения период от ищеца, е
за вноски от 11 до 20 включително. За тези вноски обезщетението за забава за периода
02.03.2021 г. до 03.11.2021 г. е в размер на 17.61 лева, изчислено по реда на чл.162 ГПК с
помощта на онлайн калкулатор на НАП.
Съдът приема, че именно това е началната дата на забавената главница, доколкото
прихващането става с обратна сила, към първият възможен момент, а това е още момента на
плащане на сумите по недействителните клаузи, съгласно Тълкувателно решение № 2 от
18.03.2022 г. по т.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Обезщетението за забава върху договорното възнаграждение съдът приема, че
такова следва да се начисли за периода от 02.11.2020 г. до 03.11.2021 г. Като началния
период е определен съобразно претендираното като просрочено и незаплатено договорно
възнаграждение. Такова ще се начисли за вноските с настъпил падеж от 01.11.2020 г. до
01.11.2021 г. или това са вноски от 8 до 20 съгласно погасителен план към договора /л.18/.
Изчислено по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор на НАП обезщетението
за забава за посочените вноски за периода 02.11.2020 г. до 03.11.2021 г. е в размер на 20.27
лева.
Доколкото съдът отхвърли исковете за вземанията за допълнителните услуги върху
тях не се дължи обезщетение за забава.
С оглед изложеното общото дължимо обезщетение за забава е в размер на 37.88 лева,
от които 17.61 лева, начислено за периода 02.03.2021 г. до 03.11.2021 г. върху падежирала и
неплатена главница и 20.27 лева, начислено за периода 02.11.2020 г. до 03.11.2021 г. върху
падежирало договорно възнаграждение За горницата над тази сума до пълния предявен
размер от 244.41 лева искът като неоснователен ще се отхвърли, както и за периода
02.04.2020 г. до 01.11.2020 г.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
8
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа
такива, както следва – 65.65 лева – държавна такса в заповедното производство и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение за същото или общо 115.50 лева, от които съразмерно с
уважената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 44.23 лева.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски 134.35 лев – държавна
такса.
В исковото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във
вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид
конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия. Общо разноски в исковото производство 234.35 лева, от които, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят разноски в размер на 89.73 лева, съразмерно с
уважената част от претенциите.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение за заповедното и за исковото
производство по чл.38 ЗА. Представен е договор за правна помощ от *********** за
предоставяне на безплатна правна помощ, както за заповедното, така и за исковото
производство. По заповедното производство на адв. ********** ще се определи адвокатско
възнаграждение в размер на 50 лева по чл.6, ал.1, т.5 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждение, от които ще се присъди сума в размер на 30.85 лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. За исковото производство ще се определи
адвокатско възнаграждение в размер на 458.50 лева по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, в
редакцията към датата на сключване на договора за правна помощ, от които съразмерно с
отхвърлената част от исковете ще се присъди сума в размер на 282.94 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Н. К., ********* с адрес: ****************
ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н. и И.
Х. Г. – ********* сумата в размер на 865.69 лева - главница по договор за потребителски
кредит ********* от ********* г., ведно със законната лихва от 02.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18733/2021 г. на ПдРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 1215.69
лева, поради извършено ПРИХВАЩАНЕ с насрещни вземания на М. Н. К., ЕГН
*************** към „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ********* в размер на 87.50
лева – недължимо платена сума по услуга Фаст и 262.50 лева - недължимо платена сума по
услуга Флекси по договор за потребителски кредит ********* от ********* г.
ОСЪЖДА М. Н. К., ********* с адрес: **************** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н. и И. Х. Г. –
********* сумата в размер на 334.86 лева – договорно възнаграждение за периода
01.11.2020 г. до 03.11.2021 г. по договор за потребителски кредит ********* от *********
9
г., както и сума в размер на 37.88 лева – обезщетение за забава, от които 17.61 лева,
начислено за периода 02.03.2021 г. до 03.11.2021 г. върху падежирала и неплатена главница
и 20.27 лева, начислено за периода 02.11.2020 г. до 03.11.2021 г. върху падежирало
договорно възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорно възнаграждение за
горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 444.19 лева и за обезщетение за
забава за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 244.41 лева и за
периода 02.04.2020 г. до 01.11.2020 г., както и исковете за присъждане на сума в размер на
332.50 лева – възнаграждение по услуга Фаст и 997.50 лева – възнаграждение по услуга
Флекси, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Н. К., ********* с адрес: **************** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н. и И. Х. Г. –
********* сумата в общ размер на 44.23 лева – разноски по ч. гр. д. № 18733/2021 г. на
ПдРС и сума в общ размер на 89.73 лева, разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н. и
И. Х. Г. – ********* ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е. И.., личен № **********, вписана в АК -
Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата в общ размер на 30.85 лева – адвокатско
възнаграждение по ч. гр. д. № 18733/2021 г. на ПдРС и сума в общ размер на 282.94 лева,
адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10