№ 1542
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:К. Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от К. Анастасова Въззивно гражданско дело №
20221100510663 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 8455 от 23.07.2022 г. по гр.д. № 50695/2021 г. по описа на СРС,
145 с-в, е осъден ЗАД „А.Б.“ АД на основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ да
заплати на К. С. К., сумата от 3300.00 лв. /три хиляди и триста лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – физически и
морални болки и страдания, вследствие на реализирано в гр. София по вина на водача
на л.а. „Мицубиши“ с рег.№ **** – Я.А.М. пътно-транспортно произшествие на
21.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
31.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 4500.00 лв.
Срещу постановеното решение в частта на уважаване на исковете е депозирана
въззивна жалба от ответника ЗАД „А.Б.“ АД. Решението е обжалвано в частта, с която
същият е осъден да заплати сумата над 1000.00 лв. до уважения от съда размер от
3 300.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Счита, че неправилно районният съд е съобразил характера и
интензитета на претърпените болки и страдания, възстановителния период, липсата на
данни за евентуални усложнения, обществено-икономическите условия за живот в
страната към датата на настъпване увреждането и възрастта на пострадалата към
момента на събитието. Счита, че ищцата не е изпитала твърдените от нея болки,
1
страдания и страхове. Отделно от това счита, че е налице твърдяното от него
съпричиняване, след като същата пресякла внезапно, като не било доказано дали ПТП
е настъпило на пешеходна пътека. Освен това нараняванията били от падането на
земята, а не от съприкосновението с автомобила. Отправя искане за отмяна на
решението като неправилно в обжалваната част и отхвърляне на исковете като
неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищците К. С. К., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя
искане за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в
производството са доказани предпоставките на приложимата правна норма на чл. 432,
ал. 1 КЗ. С последната е уредено право на увредения, спрямо когото застрахованият е
отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", като последният съгласно ал. 2 може да
противопоставя възражения, произтичащи както от застрахователния договор, така и
относими към осъществяването на отговорността на застрахования. Следователно
уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на
обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по силата на която
ответникът се е задължил да застрахова отговорността на сочения за виновен водач за
причинени от него на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването
на процесното МПС, и настъпване на твърдяното увреждащо събитие - в случая
2
описаното в исковата молба ПТП, в рамките на периода на
осигурено застрахователно покритие. Наред с това, доколкото отговорността
на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
делинквент и има вторичен характер, основанието на претенцията за обезвреда
обхваща и всички юридически факти от състава на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД, а именно деяние, противоправност на деянието, настъпили в причинна връзка с
деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира до доказване на
противното. Приел е, че от събраните по делото доказателства са установени всички
обстоятелства, съставляващи основание на исковите претенции, а именно реализирано
застрахователно събитие - ПТП, предизвикано противоправно и виновно от
застрахован при ответника водач на МПС по застраховка "Гражданска отговорност" с
валидно застрахователно покритие към датата на произшествието, претърпени от всеки
от ищците вреди и настъпването им в причинно-следствена връзка с процесното
събитие.
При спазване принципа за справедливост установен с разпоредбата на чл. 52
ЗЗД съдът е приел, че за претърпените от ищцата К. С. К. неимуществени вреди от
ПТП следва да бъде определено обезщетение в размер на 3 800.00 лв., като е
приспаднал заплатеното от ответника обезщетение в размер на 500.00 лв. За
определянето му съдът е съобразил възрастта на пострадалата, нанесените й телесни
увреждания и неблагоприятни последици върху психологическото й здраве в резултат
на събитието, както и периодът на възстановяване след ПТП и прогнозата за в бъдеще.
Решението е правилно.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено че на
21.01.2018 г., около 09:45 часа, в гр. София, е настъпило ПТП между лек автомобил
„Мицубиши Колт“, с peг. № ****, и пешеходеца К. С. К.. Механизмът на ПТП е
установен от първата инстанция и по идентичен начин се възприема от настоящата
инстанция. На 21.01.2018 г., около 09:45 часа, лек автомобил „Мицубиши Колт“, с рег.
№ ****, се движил по бул. „Драган Цанков“, с посока от ул. „Фредерик Жолио Кюри“
към бул. „Св. Климент Охридски“, и на кръстовището с бул. „Доктор Г. М. Димитров
водачът предприел маневра за завой надясно, при която реализирал ПТП с пресичащия
от дясно на ляво пешеходец К. С. К..
Чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства се установяват
следните обстоятелства:
В показанията си свидетелят Е.Б.Р., майка на ищцата, преценени съобразно
указанията на чл.172 ГПК с оглед всички доказателства се установява, че след ПТП
дъщеря й била в болница Пирогов, където я посетила. Там пострадалата била закарана
от шофьора на увреждащия автомобил. Дъщеря била уплашена. Правели и снимки.
След това сочи, че болките в кръста на пострадалата продължили около месец, като се
3
прибирала по-често да й помага. Походката била променена. Посещавала
рехабилитация. Не могла да ходи на училище две седмици след инцидента. Споделяла
, че я е страх да пресича и да се запише на шофьорски курс. Спряла да ходи на спорт.
Косвено сочи, че шофьорът на автомобила е споделил на пострадалата, че я е блъснал,
когато тя пресичала на зелен светофар.
В своите показания свидетелят Я.Р.М., шофьор на лекия автомобил „Мицубиши
Колт“, с рег. № ****, преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК с оглед всички
доказателства се установява, че преди ПТП е предприел движение на автомобила на
зелен светофар, като изведнъж се появило момиче от дясната му страна и не успял да
предприеме маневра спиране. Настъпил удар. Сочи, че е попитал пострадалата, дали не
го е видяла, на което тя му отговорила, че си гледала телефона. Отговорила му, че е
добре. Закарал я в болницата. При прегледа всичко било наред. Не бил санкциониран
от МВР. Не е имало някой с него в колата. Не помни, дали ударът е станал точно на
пешеходната пътека или малко след нея. Заявява, че преди неговото тръгване не е
имало пешеходци на тротоара.
В своите показания свидетелят Р.К., управител на фирмата, в която работи
Я.Р.М., сочи, че М. й звъннал като и казал, че тръгнал на зелена светлина и момичето
решило да се върне обратно на пътя. Посъветвала го да отидат до болница Пирогов.
Отишла до болницата, като не видяла да има травми по ищцата. Заявява, че след
болницата ищцата отишла при приятелка, а не се прибрала вкъщи.
Чрез приетата пред първата инстанция САТЕ, която настоящия състав кредитира
по реда на чл.202 ГПК се установява следното:
По делото липсват данни за определяне на точните координати на удара по
дължина и широчина на платното за движение, но от приложените по делото
доказателства и свидетелските показания може да се направи извод, че ударът е
настъпил на бул. „Доктор Г. М. Димитров“, непосредствено след кръстовището с бул.
„Драган Цанков“, в посока ул. ,Никола Габровски“. Лек автомобил „Мицубиши Колт“,
непосредствено преди настъпването процесното ПТП се е движил с около 20 км/ч. От
техническа гледна точка, причината за настъпване на процесното ПТП е поведението
на водача на лек автомобил „Мицубиши Колт“, с peг. № ****, който е предприел
маневра за завой надясно, без да се увери, че в същия момент няма пресичащи през
процесното кръстовище пешеходци. Пешеходката е имала възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, ако е изчакала навлезлия в кръстовището автомобил
да извърши своята маневра за завой надясно и след това да пресече през кръстовището.
С оглед на тези констатации, съдът намира че правилно районният съд е приел,
че с поведението си водачът на лекия автомобил е нарушил правилата на чл. 25, чл.
116 и чл. 120 ЗДвП, поради което поведението му безспорно се явява противоправно
такова. Не могат да се споделят доводите във въззивната жалба, че инцидентът е станал
4
след пешеходната пътека, след като от свидетелските показания на М. се установява, че
инцидентът е станал непосредствено след потеглянето му при включването на зелена
светлина на светофарната уредба, на което място има пешеходна пътека.
Освен това според констатациите на вещото лице по САТЕ /изслушан в съдебно
заседание/ водачът на МПС е потеглил на зелена светлина на светофарната уредба,
като към този момент и на пешеходеца е била също зелена светлина на светофара.
Чрез приетата пред първата инстанция СМЕ, която настоящия състав кредитира
по реда на чл.202 ГПК се установява, че ищцата е получила охлузване в поясно-
кръстната област. Контузия на долната част на гърба и таза. На 23.01.2018 г. от личния
й лекар е оформена и диагнозата повърхностна травма на други части на главата, която
е основана на анамнестични данни за сутрешна скованост, главоболие, позиви за
повръщане. Основна диагноза съмнение за травматична спондилопатия и
радикулопатия. Травматични увреди и оплаквания, добре отговарят да са получени в
резултат на блъскане от лекия автомобил и падане върху терена. Установената травма в
поясно-кръстната област, добре отговаря да е от удар с широка повърхност от твърд
тъп предмет, какъвто е соченият от водача на процесния автомобил - десен преден
калник. Установеното охлузване и травма в поясно-кръстната област, добре отговарят
да са получени от пешаходец, блъснат от лек автомобил, с малка кинетична енергия.
Проведено е амбулаторно лечение с щадящ режим и рехабилитация, по повод
оплаквания, свързани с радикулопатията. Възстановянето е било в срок не по-дълъг от
30 дни. Продължителните оплаквания от болки и изтръпвания са резултат на
преживения стрес от процесния инцидент. Според експерта, не може да се изключи, че
пострадалата К. К. и след 30 дневния срок може да е имала оплаквания. Както сочи
експерта, възможно е болките да са продължавали по-дълъг период от време, което
несъмнено е причинило продължителни болки и страдание. Тези болки и страдания
може да се свържат категорично с процесното ПТП, като резултат на стресова реакция.
Съгласно извършеното образно изследване и специализиран преглед от невролог, към
настоящия момент, К. К. е в нормално здравословно състояние. Към момента няма
невъзстановени увреди. Продължителните оплакванията може да се обяснят с
преживения стрес. При извършеният по спешност преглед на К. К. в болница
„Пирогов“ е установена контузия на гърба. Контузията на гърба причинява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Оплакванията при К. К. са появили се
главоболие, изтръпвания са възможни прояви на претърпения стрес от претърпяното
ПТП от настъпила стресова реакция.
С оглед това за определяне на обезщетение при съобразяване принципа на
справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът намира следното: При съобразяване възрастта на
пострадалата към датата на ПТП – 15 г., вида и характера на телесните увреждания и
възстановяването на ищцата за период около 30 дни; наложилата се рехабилитация;
понесените от ищцата болки и страдания, с по-малък интензивност през първите две-
5
три седмици придружени със стрес, съдът намира за справедливо обезщетение за
неимуществените вреди в размер на 3 800.00 лв. За определяне на сочения размер,
съдът съобрази и обществено-икономическите условия в страната за 2017 г. /годината
на настъпване на ПТП/.
Съответно, за определянето на обезщетение на неимуществените вреди на
ищцата съдът съобрази възрастта й – 15 г., причинените й по вид и характер телесни
увреждания - охлузване в поясно кръстната област, контузия на долната част на гърба
и таза, повърхностна травма на други части на главата, отделно е причинен стрес, от
който болките и страданията продължили в по продължителен период.
Доводите на въззивника, че така определеното обезщетение е в завишен размер
несъответен на принципа за справедливост указан с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира за неоснователни. При определянето на този размер са съобразени комплексно
посочените по-горе обстоятелства и причинените на ищците болки и страдания от
причинените й телесни увреждания, както и от негативното отражение върху
психиката й на настъпилия инцидент.
При съобразяване заплатените от ответника на ищцата извънсъдебно суми в
размер на 500.00 лв., съдът намира че дължимото на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди понесени от ПТП възлиза на сумата 3300.00 лв.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част. Подадената въззивна
жалба следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Процесуалният представител на ищеца адв. В. В. О. е претендирал минималното
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв вр. Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което на същия
следва да се присъди възнаграждение в размер на 630.00 лв.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8455 от 23.07.2022 г. по гр.д. № 50695/2021 г. по
описа на СРС, 145 с-в в частта, с която е осъден ЗАД „А.Б.“ АД на основание чл. 493,
ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на К. С. К., сумата от 3300.00 лв. /три хиляди и
триста лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – физически и морални болки и страдания, вследствие на
реализирано в гр. София по вина на водача на л.а. „Мицубиши“ с рег.№ **** – Я.А.М.
пътно-транспортно произшествие на 21.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба – 31.08.2021 г., до окончателното изплащане на
6
сумата.
ОСЪЖДА „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище на управление гр. София,
ул. Сребърна № 16, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във връзка чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗАдв. да заплати на адв. В. В. О., със служебен адрес гр. София, ул. „****“ № ****,
сумата от 630.00 лв.- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за оказана
безплатна правна помощ на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7