№ 2017
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20251110203194 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Х. А. Х. срещу наказателно постановление /НП/
№ 23-4332-022387/ 02.10.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел
„Пътна полиция”-СДВР, с което за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание 175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца; на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 20 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от
ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за това, че са допуснати съществени
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Иска се отмяна
на наказателното постановление в цялост и присъждане на сторени разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не
се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
писмени бележки развива съображения в посока потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно. Искъ присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение по отношение на прекомерност на
1
адвокатско такова.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото
доказателства намира следното от фактическа страна:
На 23.07.2023 г. около 18.16 часа жалбоподателят управлявал лек
автомобил марка „*** с рег. № ***, негова собственост, в гр.София, бул.“***“,
с посока на движение от бул.“***“ към ул.“***“. Извършена е констатация за
това, че жалбоподателят като водач на МПС при навлизане в кръстовището с
бул.“***“ при маневра „десен завой“ използва пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари - използва автомобила за други
цели освен в съответствие с неговото предназначение, изразяващи се във
форсиране на двигателя, превъртане на задни задвижващи колела и поднасяне
на задна част на МПС-то по посока на движение, като нарушението е
извършено непосредствено пред задната камера на служебен автомобил на
МВР „***“ с рег. № ***. Направена е преценка и за това, че жалбоподателят
носи акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок - АУАН GА 557459 /с изтекъл
срок на валидност от 20.06.2022 г./.
При така установените факти на 23.07.2023 г. свидетелят И. В. Н.
съставил в присъствието на жалбоподателя и на свидетеля по АУАН ***
съставил акт за установяване на административно нарушение за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП и по чл.157, ал.6 от ЗДвП. Актът бил предявен на
нарушителя и подписан от него на същата дата. Писмено същият е депозирал
възражение в законоустановения срок.
Въз основа на така съставения АУАН на 02.10.2023 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление, връчено на жалбоподателя на
26.02.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства - показанията на свидетеля И. В. Н.,
АУАН, справка-картон на водача, писмено възражение, удостоверение за
административно-наказващия орган /АНО/, заповед за компетентност, както и
от останалите материали по делото. Съдът се довери на заявеното от
свидетеля Н., дадени в съдебно заседание, тъй като показанията му
пресъздават основните факти по делото и са последователни и без
противоречия. Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и
2
приобщени по предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок и от
надлежна страна имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ
на съдебен контрол.
Както актът, така и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са издадени от компетентни органи. Спазени са
законоустановените срокове по чл.34 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран, на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, /"Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по
пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.", за
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП /"На водача на моторно превозно средство
е забранено да:... използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари"/. В изпълнение на задължението си за служебна проверка за
законосъобразност, съдът намира, че е безспорно доказано, че жалбоподателят
е имал описаното поведение, с което е извършил вмененото му нарушение по
пункт първи на административното обвинение, доколкото на посочените в
АУАН и НП време и място управлявал лек автомобил в нарушение на
забраната, въведена с посочената норма, водачите на моторни превозни
средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, в случая с действия, изразяващи се форсиране на двигателя,
превъртане на задните задвижващи колела и поднасяне на задна част на
МПС-то по посока на движението си /възприето от полицейски служители,
доколкото действията са предприети пред тях/. От събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства бе безспорно
установено, че изложените в акта по отношение на нарушението авторство,
дата и място, обстоятелства по извършването напълно съответстват на тези,
3
описани в наказателното постановление, поради което правилно и
справедливо на жалбоподателя и на основаниечл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са
наложени предвидените в закона наказания, определени в абсолютен размер:
"глоба" от 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от
дванадесет месеца. Показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
са такива на свидетел-очевидец, последователни и взаимно допълващи се, без
данни за заинтересованост. Несъстоятелни са наведените с жалбата доводи,
доколкото те не са извинителни по смисъла на закона и поради тях
отговорността на административнонаказаното лице не може да отпадне; те са
явна защитна версия, целяща благоприятен изход по делото. Извършеното от
жалбоподателя несъмнено застрашава живота и здравето както на
участниците в движението, така и на пешеходците. Не случайно законодателят
е предвидил тежкия размер на наказанието за това нарушение. Не са налице
основания, случаят да бъде преценен като маловажен. Не е приложима
разпоредбата на чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/, доколкото същият не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните нарушения от този вид предвид факта, че с
поведението си жалбоподателят е създал реална опасност от ПТП за
останалите участници в движението, в това число и пешеходци, а и същият,
видно от приложената справка за нарушител/водач, има регистрирани и други
нарушения по ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в до тук коментираната му част е законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
По пункт втори на административното обвинение:
Съгласно чл. 157, ал. 6 от ЗДвП /ред. ДВ бр. 97/2017 г. /, при съставяне
на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на
водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за
нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването
му". В този смисъл АУАН в този период изпълнява ролята на контролен талон
и когато водачът го носи при управление на МПС същият изпълнява
задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. След изтичане на едномесечния
срок по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП актът няма да замества контролния талон,
поради което ще е налице нарушение по чл. 100, ал. 1 от ЗДвП. Това деяние
4
следва да бъде санкционирано на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП - за това, че управлявал МПС с изтекъл
срок на акт, която норма не съдържа правило за поведение, което да е
насочено към водачите на МПС, а единствено дефинира каква е правната
стойност на АУАН при отнет контролен талон към СУМПС. Отделно към
настоящия момент визираната норма на закона – чл. 157, ал. 6 ЗДвП е
отменена и това е станало с ДВ бр. 67/04.08.2023 г.
Изложеното по-горе мотивира съда да приеме, че атакуваният акт в
частта по пункт 2 е незаконосъобразен поради неправилно приложение на
материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен в тази му
част и потвърден в останалата като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и въпреки отмяната на НП в частта по пункт
2 право на разноски има въззиваемата страна, направила искане в тази насока.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН учреждението, чиито орган е издал
процесния електронен фиш, а именно СДВР, има право на юрисконсултско
възнаграждение с оглед обстоятелството, че съдът потвърждава ЕФ. В
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ е
визирано, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е
настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
самият правен спор не се отличава с фактическа или правна сложност. Поради
това съдебният състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по
Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 80.00 (осемдесет) лева.
Искането на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно; установява се писмено формулиране на претенция за
присъждане на разноски без представяне на доказателство за заплащането им.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-022387/ 02.10.2023 г.,
издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”-СДВР, в частта ,
в която на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лева за нарушение на
5
разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
НЕ УВАЖАВА искането за присъждане на разноски от страна на
жалбоподателя.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6