Присъда по дело №182/2021 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 25
Дата: 22 юни 2022 г.
Съдия: Христо Витков Първанов
Дело: 20214440200182
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 25
гр. Червен бряг, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
СъдебниВеселин Петров Костов

заседатели:Иван Маринов Албов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
и прокурора Ив. Ат. Т.
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Наказателно дело от общ
характер № 20214440200182 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимия П.И.. К. - роден на ххх г. в с. ххх, български гражданин, българин, с
основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че:
На 19.02.2019 г. около 17:00 часа в гр. Чххх, като помагач, в съучастие с неизвестно лице,
което въвело и поддържало чрез телефонен разговор заблуждение у Х.К. Й., живуща на
същия адрес, че се казва комисар Д. от полицията в гр. Червен бряг и следва да му съдейства
за залавяне на телефонни измамници, като предостави лични парични средства, с цел да
набави за себе си имотна облага, умишлено улеснил извършването на престъплението, като
посетил посочения адрес на Й. и взел оставената от нея парична сума в размер на 11 630.00
лв. /единадесет хиляди шестстотин и тридесет лева/, с което ѝ причинил имотна вреда в
посочения размер, поради което и на осн. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК го ОСЪЖДА
на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да бъде търпяно при първоначален „СТРОГ“
режим.
ОСЪЖДА на основание чл.84, ал.1 от НПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД П.И.. К., ЕГН **********,
живущ в с. ххх ДА ЗАПЛАТИ на Х.К. Й. с ЕГН **********, от гр. Чххх СУМАТА от
11 630.00 лева /единадесет хиляди шестстотин и тридесет лева/, представляваща
1
имуществени вреди причинени в резултат на деянието и 4 600.00 лв. /четири хиляди и
шестстотин лева/ неимуществени вреди, претърпени в резултат на деянието, ведно със
законната лихва върху тази сума от 19.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия П.И.. К., ЕГН **********, живущ в с. ххх ДА ЗАПЛАТИ на чл. 189,
ал. 3 от НПК на Х.К. Й. от гр. ххх сумата от 3130 лв. /три хиляди сто и тридесет лева/ –
направени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА подсъдимия П.И.. К., ЕГН **********, живущ в с. ххх ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 189, ал. 3 НПК в полза на Държавата, по сметка на Районен съд – Червен
бряг, СУМАТА от 649,20 лв. /шестстотин четиридесет и девет лева и двадесет стотинки/,
държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, както и 5.00 /пет/ лева,
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия П.И.. К., ЕГН **********, живущ в с. ххх ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 189, ал. 3 НПК по сметка на Районен съд – Червен бряг, направените по
делото разноски в размер на 663,43 лв. /шестстотин шестдесет и три лева и 43 стотинки/,
възнаграждение за вещи лица.
На основание чл. 310, ал. 2 вр. чл. 308 НПК съдът обявява на страните, че мотивите ще
бъдат изготвени в шестдесетдневен срок, считано от днес.

Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес пред
Плевенски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по присъдата, постановена по НОХД № 182/2021 г. на ЧРСъд:

Срещу подсъдимия П.И.. К., роден на ххх г. в с. ххх, живущ в с.с. е повдигнато обвинение от
Районна прокуратура Плевен за това, че на 19.02.2019 г. около 17:00 часа в гр. Червен бряг,
обл. Плевен, ул. „Неофит Рилски” № 25, като помагач, в съучастие с неизвестно лице, което
въвело и поддържало чрез телефонен разговор заблуждение у Х.К. Й., живуща на същия
адрес, че се казва комисар Д. от полицията в гр. Червен бряг и следва да му съдейства за
залавяне на телефонни измамници, като предостави лични парични средства, с цел да набави
за себе си имотна облага, умишлено улеснил извършването на престъплението, като посетил
посочения адрес на Й. и взел оставената от нея парична сума в размер на 11 630.00 лв., с
което ѝ причинил имотна вреда в посочения размер – престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 4 от НК.
В бвинителния акт се посочва начина на реализиране на деянието на подсъдимия за
довършване на престъплението по 209, ал. 1 от НК и се излага подробно описание на
поведението на подсъдимия по подпомагане неизвестното лице, което въвело и поддържало
чрез телефонен разговор заблуждение у Х.К. Й. и поддържане в заблуждение, че се казва
комисар Д. от полицията в гр. Червен бряг и следва да му съдейства за залавяне на
телефонни измамници, като предостави лични парични средства.
В съдебно заседание прокурора поддържа повдигнатото обвинение и пледира за
постановяване на осъдителна присъда.
Подсъдимия се явява лично и с адвокат С. от АК-Добрич. Не се признава за виновен и не
дава обяснения.
Пострадалата *** Й. бе конституирана в качеството й на частен обвинител и граждански
ищец и предяви граждански иск за причинените й от престъпното деяние имуществени и
неимуществени вреди. В наказателния процес бе приет за съвместно разглеждане
гражданския иск на пострадалото лице – Х.К. Й., живуща в гр. Червен бряг в общ размер на
16 230.00 лв., от които 11 630.00 лева – имуществени вреди и 4600.00 лева – неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредата – 19.02.2019г. до
окончателното им изплащане.
Разпитани бяха свидетелите Х.К. Й., Т.Д.К.П., Г.М., Велислав Вельов, Х.Т.. Изслушани и
приети по делото бяха заключения изготвени от вещите лице Д.А. и К.Т.
Защитника на подсъдимя К., адв. С. изразява становище за липса на безспорни и
категорични доказателства относно обективирано виновно престъпно поведение на неговия
подзащитен по повдигнатото обвинение. Според него, от доказаните в хода на съдебното
следствие факти, не може да се установи участието на подсъдимия в процесното
престъпление. Пледира за оправдателна присъда.
Самия подсъдим в хода на съдебните прения и в предоставената му последна дума
поддържат становището на своя защитник и отправените от него искания.
Съдът, след като взе предвид доводите на процесните страни и след като обсъди
заедно и по отделно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.И.. К. е роден на ххх г. в с. ххх, български гражданин, българин, с
основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********. Видно от
свидетелството му за съдимост, той е осъждан, включая и за извършено престъпление
против собствеността – по НОХД № 435/2019 г. по описа на РС-Разград, изменена с
Решение № 32/07.07.2020 г. на ОС – Разград по ВНОХД № 41/2020 г. е постановена
осъдителна присъда за извършено от него на 20.02.19 г. престъпление чл.210 ал.1, т.2 НК.
От фактическа страна.
1
Пострадалата Х.К. Й. живеела към дата 19.02.2019 г. в дом находящ се в гр. Червен
бряг, обл. Плевен, ул. „Неофит Рилски” № 25. На тази дата, около 15.30 ч. получила
обаждане по домашния си телефон с № 9 57 72, в което женски глас, плачейки й казал:
„Майко, аз катастрофирах и кракът ми е счупен. Ще ти дам доктора да говориш с него.
Трябват пари за операция.”. След, което по телефона се чул мъжки глас, който вече отправял
заплахи с думите: „Аз ви знам положението и на теб и на сина ти. Наблюдавам ви отдавна.
Събери парите, аз идвам след 20 мин.”, заявил още, че имал машина за откриване на пари и
ключове за къщата и ако не изпълни каквото й кажел ще дойде да я насече. Й. се уплашила и
взела да събира парите. След 10-ина минути телефона звъннал, но тя не го вдигнала. След
нови няколко минути телефона отново звъннал и тогава пострадалата уплашена го вдигнала
и чула друг мъжки глас, който се представил за комисар Д. от Полицията в Червен бряг.
Неустановеният извършител провел още телефонни разговори с пострадалата, в хода на
които успял да я заблуди, че е полицейски служител на име комисар Д., както и че е
необходимо да окаже съдействие за залавяне на измамници. Казал й, че са хванали двама
измамници, но имало още двама, които трябвало да хванат. Можело да минат покрай къщата
й и затова щял да й се обади, като тя трябвало да стои до телефона. След известно време –
20-ина минути звъннал отново и й казал, че се е чул със сина й ***, който му споделил, че го
следели двама мъже, притеснявал се, че имал пари в къщата и заради тях можело майка му
да пострада. Казал й, че *** поискал тя да вземе парите, да ги сложи в торба и да ги остави
на оградата, а полицаи изпратени от комисар Д. ще ги приберат и ще продължат да
наблюдават къщата й. После отново звъннал и й казал, бързо да остави парите и да се
прибере навътре в къщата, защото измамниците били на около 500 м. от дома й, както й да
не затваря телефона. Предупредил я, че измамниците имали оръжие и тя трябвало да отиде в
стая от другата страна на къщата. Й. събрала сумата от 11 630 лв., които били налични в
дома й и изпълнила нареждането, като ги оставила на външната врата на къщата в черен
найлонов плик. Телефона бил още отворен и тя казала, че е изпълнила всичко, питайки дали
измамниците са задържани. Отсреща мъжът, който се представил за Комисар Д. й казал, че
престъпниците са хванати, парите са в полицията и й казал да не затваря. В 17:30 ч. взела
телефона и тогава разбрала, че разговора е приключен. Едва тогава осъзнавайки, че може да
е жертва на измама се обадила от мобилният си телефон на този на сина си ***, който
работел във Враца. Той отрекъл някой да му се е обаждал от полицията и й казал да остане
вкъщи. Когато се прибрал, тя му разказала набързо какво е станало и двамата отишли в РУ –
Червен бряг, където подали сигнала за измамата.
Това се установява от показанията на пострадалата и синът й, които като непротиворечиви и
взаимно допълващи се съдът кредитира изцяло.
От показанията на подсъдимия, дадени в досъдебното производство пред съдия се
установява следното:
Същия ден, сутринта, подсъдимия получил телефонно обаждане от неизвестен за него мъж,
представил се за Николай, който и друг път го бил използвал за същите цели и му казал да
хване автобус от Русе за Плевен и после с микробусче до Червен бряг. Той спазил дадените
му указания. Пристигнал в града и от района на ЖП-гарата хванал такси, и по нареждане по
телефона казал на таксито да го закара на адрес в гр. Червен бряг, на ул. „Неофит Рилски” №
21. Няколко къщи преди тази на пострадалата, така както правел и предишните пъти при
идентични случаи в други населени места в страната, подробно описани в показанията.
После по телефона му казали, да върви по улицата и от дом № 25 да вземе окачена черна
торба. Взел торбата и се върнал обратно по пътя. Срещнал такси и поискал да го закара до
гр. Плевен. От там по нареждане по телефона от човека представящ се за Николай, взел
автобус за гр. Русе. Същия му казал да си вземе 1800 лв. от парите в плика, а другите да
остави на предварително уговорено место, което бил правил и друг път.
По доказателствата:
2
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото
доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност.
Гласните доказателства, които съдът приема за годен доказателствен източник, са
показанията на свидетелите Х.К. Й., Т. Кр. Д., Кр. П. П., Г. Янк. М., В. Ст. Л. и Хр. Б. Т..
Всеки от свидетелите в показанията си възпроизвежда част от фактическата обстановка
относно своите възприятие. Пострадалата възпроизвежда механизмът по който е въведена в
заблуждение и решението й да се разпореди с наличните й средства. Подробно обяснява
начина по който това се е случило и начина по който е събрала симата и я е остовила на
портата в непрозрачен плик. Установила също, че не след дълго сумата липсвала. От
показанията на пострадалата *** Й. се установява, че на 19.02.2019 г. около 15.30 ч.
получила обаждане по домашния си телефон с № 9 5772, в което женски глас, плачейки й
казал: „Майко, аз катастрофирах и кракът ми е счупен. Ще ти дам доктора да говориш с
него. Трябват пари за операция.”. След, което по телефона се чул мъжки глас, който вече
отправял заплахи с думите: „Аз ви знам положението и на теб и на сина ти. Наблюдавам ви
отдавна. Събери парите, аз идвам след 20 мин.”, заявил още, че имал машина за откриване на
пари и ключове за къщата и ако не изпълни каквото й кажел ще дойде да я насече. Й. се
уплашила и взела да събира парите. След 10-ина минути телефона звъннал, но тя не го
вдигнала. След нови няколко минути телефона отново звъннал и тогава пострадалата
уплашена го вдигнала и чула друг мъжки глас, който се представил за комисар Д. от
Полицията в Червен бряг. Казал й, че са хванали двама измамници, но имало още двама,
които трябвало да хванат. Можело да минат покрай къщата й и затова щял да й се обади,
като тя трябвало да стои до телефона. След известно време – 20-ина минути звъннал отново
и й казал, че се е чул със сина й ***, който му споделил, че го следели двама мъже,
притеснявал се, че имал пари в къщата и заради тях можело майка му да пострада. Казал й,
че *** поискал тя да вземе парите, да ги сложи в торба и да ги остави на оградата, а полицаи
изпратени от комисар Д. ще ги приберат и ще продължат да наблюдават къщата й. После
отново звъннал и й казал, бързо да остави парите и да се прибере навътре в къщата, защото
измамниците били на около 500 м. от дома й, както й да не затваря телефона. Предупредил
я, че измамниците имали оръжие и тя трябвало да отиде в стая от другата страна на къщата.
Й. събрала сумата от 11 630 лв., които били налични в дома й и изпълнила нареждането,
като оставила на външната врата на къщата в черен найлонов плик. Телефона бил още
отворен и тя казала, че е изпълнила всичко, питайки дали измамниците са задържани.
Отсреща мъжът, който се представил за Комисар Д. й казал, че престъпниците са хванати,
парите са в полицията и й казал да не затваря. В 17:30 ч. взела телефона и тогава разбрала,
че разговора е приключен. Едва тогава осъзнавайки, че може да е жертва на измама се
обадила от мобилният си телефон на този на сина си ***, който работел във Враца. Той
отрекъл някой да му се е обаждал от полицията и й казал да остане вкъщи. Когато се
прибрал, тя му разказала набързо какво е станало и двамата отишли в РУ – Червен бряг,
където подали сигнала за измамата. Установява се още и, че описаното се е отразило много
на живота й, разбила и преобърнала е същия, и е влошило здравословното й състояние, от
което не може да се възстанови и до деня на съдебното заседание в което е изслушана.
От показанията на св. Т. Кр. Д., се установяват размера на вредите и състоянието на
пострадалата непосредствено след деянието. Същия предоставя и данни за наличието на
оптичен носител на информация от камера, по който е извършена и СТЕ.
От показанията на св. Кр. П. П. се установява, че на инкриминираната дата 19.02.2019
г. е работел като таксиметров шофьор, като действително на този ден е закарал пътник,
непознат до този момент за него, на когото при първоначалния разпит е дал подробно
описани, съвпадащо с това на подсъдимия. Свидетеля разпознава в съдебна зала като
клиента, когото е закарал, именно подсъдимия. Направило му впечатление, че явно
подсъдимия не познава града, тъй като адреса, на който искал да го закара е в
непосредствена близост до местото, където се намирали.
3
От показанията на свидетеля Хр. Б. Т. се установява, че като служител в Сектор
„Криминална престъпност“, Отдел „Криминална полиция“ и Началник на група за борба
срещу телефонни измами се занимава с разкриване и документиране за извършените
престъпления на територията на ОД на МВР- Плевен. Във връзка с тези задължения на 19
февруари 2019 г. около 18:00 часа бил уведомен от служител на РУ-Червен бряг, че в града
е извършена телефонна измама на лицето Х.К. Й. от гр. Червен бряг. В тази връзка дал
указания за извършване на разпит на пострадалото лице и установяване мястото, където са
оставени или респективно предадена сумата. С цел извършване на пълно и задълбочено
разследване по случая били изискани по установения законов ред, справки и разпечатки на
мобилния и стационарния номер на пострадалата. От тях се установило, че на 19 февруари
2019 г. към домашния телефон на пострадалата - 0659/95772, са постъпили 5 бр. входящи
телефонни обаждания от румънска СИМ карта, която завършва на последни три цифри 148.
Предвид това, че не е била на територията на страната БТК България не е предоставил
данни за собственост и ИМЕЙ на мобилен апарат, с който е работила. При анализ на
клетките на операторите обслужващи Червен бряг се установило, че от 15:00 часа до 16:00
часа има проведени 10 бр. входящи телефонни обаждания от румънска СИМ карта с
последни цифри 003 към карта на български мобилен оператор в България с номер
0892/799808, като след предоставяне на данни от мобилния оператор за собственост се
установило, че тя е собственост на името на подсъдимия П.И.. К., като последния разговор
от десетте, който е започнал 16:37 ч. е с продължителност хиляда четиристотин тридесет и
пет секунди. Поискана е справка от „Теленор България“ за трафичните данни на тази СИМ
карта. Видно от разпечатката е, че от 7 февруари до 21 февруари 2019 г. тази СИМ карта на
името на П.И.. К. е приела 156 бр. входящи телефонни обаждания от 6 румънски СИМ
карти, като 2 от тези СИМ карти са кореспондирали с него на 19 февруари от сутринта до
края на вечерта. През този период въпросната СИМ карта се е намирала в гр. Тутракан, гр.
Силистра, гр. Варна, гр. Добрич, гр. Шумен, гр. Разград респективно гр. Плевен и гр.
Червен бряг. Установява се още, че след приключването на престоя на тази СИМ карта на
територията на гр. Червен бряг където има общо 12 бр. тел. обаждания от румънска карта,
притежателят й тръгва и се движи, като е била локализирана по клетки от гр. Плевен до гр.
Русе. Престоят на СИМ картата в гр. Червен бряг е от 12:45 ч. до 17:30 часа на
инкриминираната дата 19-ти февруари 2019 г. Тази СИМ карта освен провеждането на
входящи и изходящи разговори използва мобилен интернет по време на движение в рамките
на периода, за който е предоставена разпечатката. Установява се и, че в хода на проведените
мероприятия в гр. Червен бряг, на ъгъла на ул. „Неофит Рилски“ и „Хан Кубрат“ има
монтирана камера за видеонаблюдение, което кореспондира и с показанията на св. Т.Д.. При
преглеждане на записите, които са предадени с протокол за доброволно предаване се
забелязва таксиметров автомобил с Плевенска регистрация, който подхожда към ул.
„Неофит Рилски“, спира в зона 20-24 със шофьор и пътник до него. В последствие се
установява от показанията на П. - шофьор на таксиметровия автомобил, че лицето което е
возил е попитал за адреса на пострадалата. Малко след това се забелязва, че въпросното
лице пътник слиза от таксито, таксито продължава след което обръща и продължава по пътя
си. Установява се още и, че на 27 февруари 2019 г., в следобедните часове в ОД на МВР гр.
Плевен е била получена информация, класифицирана по смисъла на чл. 28, ал. 2 т. от Закона
за защита на класифицираната информация, че подсъдимото лице П.И.. К. ще пътува с
автобус от гр. Варна за гр. Русе. В тази връзка се взело решение служители на ОД на МВР
гр. Плевен да заминат за гр. Русе и със съдействието на служителите от Групата за борба с
телефонните измами при ОДМВР Русе и „ПП“ при ОД на МВР гр. Русе да спрат автобуса и
да задържат лицето. Около 18:50 ч. автобуса бил спрян на входа на гр. Русе и подсъдимия
бил задържан. При извършен личен обиск намерили сумата от 16 хиляди лева, които същият
бил взел, същия ден по негови данни от телефонни измами в гр. Добрич. Облеклото на
лицето, което е задържано е същото, с което лицето било на територията на гр. Червен бряг
4
на 19 февруари 2019 г.
От показанията на свидетелите В. Ст. Л. и Г. Янк. М. се установява, че същите са служители
на ОДМВР – Плевен и по –специално в „Група за разкриване телефонни измами“. Същите
потвърждават казаното от св. Т. по отношение на работата им по разкриване, документиране
и издирването на лица извършители на телефонни измами на територията на цялата страна.
На 27-и февруари 2019 г. по повод на получена информация, че подсъдимия се движи от гр.
Варна към гр. Рус, били предприети действия по неговото задържане. На входа на гр. Русе
спрели пътнически автобус, извършили проверки и установили лицето П.И.. К.. Бил облечен
с работно яке, черно долнище и маратонки с бели кантове. В самото начало след
задържането му на въпроса има ли в него пари, последния отговорил, че носи голяма сума
пари и, че са го изпратили в гр. Добрич откъдето я взел и добавил, че чака всеки момент да
му се обадят и да кажат какво да прави с тази голяма сума. В последствие, в разговор
признал, че той е човека, който в гр. Червен бряг е взел парите от въпросната измама.
Потвърдил още и, че във всяка измама, в която участва му се дава определена част от
сумата.
Тези факти потвърждава и в разпита му пред съдия.
По делото са приобщени по реда на чл.283 от НПК и събраните по надлежния
процесуален ред в досъдебното производство доказателства, Протокол №26/28.02.2019 г. от
разпит пред съдия на обвиняемо лице, веществени доказателства 2 бр. СД-дискове с данни
от мобилни оператори, както и от приобщените по делото писмени доказателства. В хода на
ДП са извършени и редица ПСД по реда на чл.161 и чл.164 НПК и изготвените в тази насока
протоколи, като писмено доказателствено средство, са приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл.283 НПК и поради това се ползват с доказателствена годност. В
Протокол №26/28.02.2019 г. от разпит пред съдия на обвиняемо лице, дадени
непосредствено след задържането му се установяват подробности за извършени от него
конкретни действия по пътуване до различни населени места във връзка с други престъпни
деяния, като за едно от тях вече има и влязла в сила присъда за престъпление по чл.209 ал.1
вр.чл.20, ал.4 НК.
От извършените от подсъдимия конклудентни действия, а именно, контакти по
телефона с неустановено лице в деня на извършване на деянията. Пристигането му в гр.
Червен бряг от североизточна България. Липсата на роднини, познати, бизнес, или на
каквато и да е друга причина за посещението му в града. Наемането на такси за
изключително кратко разстояние и посочването на конкретен адрес, съвпадащ с този на
пострадалата, както и времето на престоя в града. Не на последно място и от признанието
му направено в разпита му на обвиняемо лице пред съдия по несъмнен начин се доказва
авторството на деянието, извършено от подсъдимия. От обсъдените по-горе по делото
доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в
НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както
и авторството им. Описаната фактическа обстановка напълно съответства на
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Цитираните до тук
доказателствени средства дават основание на съда да направи единствено възможният извод
относно главният факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор –
подс. К. е автор на процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че обвинението е
доказано по несъмнен начин.
Имайки предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4
във вр. с ал. 1 НК.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при условията на пряк
умисъл и специална цел. Същият е съзнавал, че взема участие с неустановено лице във
5
възбуждането и поддържането на невярна представа в съзнанието на жертвата, която ще я
мотивира да се разпореди със събствените й средства и след това разпореждане е установил
трайна фактическа власт върху оставените от пострадалата пари. Част от парите е взел за
собствени нужди, а друга част е оставил на непознатия.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване
на инкриминиранотоминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото
несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият К. с деянието
си е осъществил състава на престъплението по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.
Престъплението по чл.209 НК се намира в раздел IV „Измама” на глава V от Особената част
на Наказателния кодекс. В практиката на ВКС последователно се застъпва, че
криминализираната измама по чл.209 НК от обективна страна представлява неправомерна
дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което се
формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на
имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Характеризиращи
субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и специалната цел -
имотна облага. От друга страна, според разпоредбата на чл.20, ал.4 от НК помагач е този,
който умишлено е улеснил извършването на престъплението. Помагачът не участва в
изпълнение на престъплението, извършването на което само умишлено улеснява, като
съдейства на извършителя, чието престъпно решение вече е формирано. Помагачеството
улеснява извършването на престъпление, като създава условия, които в някаква степен
благоприятстват извършителя и създават предпоставки за извършването на замисленото
деяние. Съдебната практика трайно приема, че помагачеството трябва да предшества или
да съпътства изпълнителното деяние на непосредствения извършител - Решение №101/70 г.
на ВС, I н.о., Решение №459/91г. на ВС, I н.о. и др./.
От изложеното може да се заключи, че за да се приеме за осъществен основният състав на
престъплението измама от обективна страна следва да са налице следните предпоставки: 1/
два предмета - измамено лице и ощетено имущество; 2/ ощетено имущество да се е
намирало във фактическа или разпоредителна власт на измамения; 3/ да е налице неправилна
представа на пострадалия по отношение на условията, при които той ще извърши акт на
имуществено разпореждане и 4/ причиняване на имотна вреда.
Съпоставяйки конкретиката на случая с изложените правни доводи относно характера на
престъплението, съдът намира следното:
В настоящия случай безспорно се установява наличието на всички белези от обективна
страна на престъплението измама. В настоящото производство се касае за престъпление по
чл.209, ал.1 от НК, което според константната съдебна практика е довършено с настъпването
на имотна вреда за пострадалата. В случая неизвестният извършител е контактувал с
подсъдимия и пострадалата по телефона, като им е дал съответните указания преди
имущественото разпореждане от страна на последната. При положение, че подсъдимия е дал
обещание да окаже съдействие на извършителя и да подпомогне извършването на
престъплението преди довършването на последното, следва безспорно да се приеме, че е
налице съучастие под формата на помагачество от страна на подс. К..
По този начин - чрез действията на заблуденото лице, подсъдимият като помагач и
неустановеното по делото лице – извършител на деянието са се облагодетелствували от
предмета на посегателство, като са получили без правно основание сумата от 11 630 лв.
Подсъдимият трайно е отнел предмета на престъплението, като по този начин е било
преустановено владението на пострадалия върху него и е била установена фактическата
6
власт именно на К..
Касае се за резултатно увреждащо престъпление, чийто резултат е причиняването имотна
вреда другиму. Налице е причинна връзка между деянието и престъпния резултат.
Последният - имотната вреда, настъпва като пряко следствие от имущественото
разпореждане, осъществено от измамената Х.К. Й., а разпореждането пък е следствие от
неправилно изградената увереност, че тя ще стане обект на телефонни измамници и трябва
да съдейства за залавянето им, за която цел следва да предостави всичките си спестявания,
които да постави в торба и закачи на външната врата.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подс.
П.К. е осъществил състава на престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.4 от НК, тъй като
в съучастие като помагач със с неустановено лице /извършител/, с цел да набави за себе си и
за съучастника си имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение
Х.К. Й. като в резултат от съучастническата дейност била причинена имотна вреда в размер
на общо 11 630 лева.
Причините за извършване на престъплението са незачитане на установения в страната
правов ред, както и на правата и интересите на другите граждани и юридически лица,
неуважение към чуждата собственост, стремеж към лично облагодетелстване по престъпен
начин и ниска правна култура.
По вида и размера на наказанието:
Законодателя е предвидил в закона санкция, за престъпленията по чл.209, ал.1 НК, която е
„Лишаване от свобода” от една до шест години. Съобразно принципа за индивидуализация
на наказанието следва да се отчетат степента на обществената опасност на дееца и деянието.
Съдът, като преценява обществената опасност на дееца, счита, че се касае за личност с
висока степен на обществена опасност, предвид предходното му осъждане за същото
престъпление. В подкрепа на този извод на съда е обстоятелството, че се касае за лице в
зряла възраст, което към датата на извършване на процесното деяние е било на 37 години.
Така посочената възраст би трябвало да е изградила достатъчна зрялост и изградени
емоционално – волеви задръжки на личността, при вземане на решение за извършване на
процесното престъпление.
Всичко това очертава подсъдимия като личност с подчертано висока обществена опасност и
обосновава налагане на същия на наказание към средния определен от законодателя размер.
Предвид всичко изложено, съдът съобразявайки се с целите на наказанието предвидени
в чл.36 НК, като отчете всички по - горе изложени обстоятелства, счете, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание три години лишаване от свобода при първоначален строг
режим на изпълнение на наказанието.
Съдът намира, че така определеното наказание е съобразено с конкретната обществена
опасност на дееца и деянието и ще постигне целите както на генералната, така и на
индивидуалната превенция спрямо подсъдимия.
По предявените граждански искове.
Приетият за съвместно разглеждане граждански иск намира правното си основание в чл.45
ЗЗД и в задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил другиму.
Претенцията на гражданския ищец е за сумата 16 230 лева, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на извършеното
престъпление, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху исковата
сума, считано от датата на увреждането - 19.02.2019 г., до окончателното й изплащане.
В хода на наказателното производство безспорно се установи вината на подсъдимия за
причинените на пострадалата имуществени вреди. Налице е причинно -следствена връзка
между виновното и противоправно поведение на К. и причинения противоправен резултат.
7
Като прецени всички обстоятелства по делото, съдът приема, че предявеният иск е доказан
по основание и размер. Установи се, че подсъдимият е получил от пострадалата 11 630 лв.,
които не са възстановени.
Вследствие на претърпените притеснения и шок на пострадалата са причинени и
неимуществени вреди, които съдът намира за установени по своето основание и размер, а
именно 4600.00 лева. Основателността и размера се установяват от показанията на
пострадалата и синът й, както и от преките впечатления, възприети от съда на принципа на
непосредственост и естност на даване на показанията. След извършеното деяние
пострадалата е изпаднала в шок, притеснена е загубила е вяра в доброто отношение на
хората и институциите, наличните й заболявания са се обострили.
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът осъди подсъдимия П.И.. К., с
ЕГН ********** да заплати на пострадалата Х.К. Й. сумата от 16 230.00 лв.,
представляващи 11 630.00 лева – имуществени вреди и 4600.00 лева – неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредата – 19.02.2019 г., до
окончателното й изплащане, както и 3 130 лева – направени съдебно-деловодни разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 и ал.4 НПК когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по обвинението, за което е признат за
виновен. Ето защо, при осъждане без оправдаване по едно или повече обвинения,
подсъдимият дължи възстановяване на същите в пълен размер. Така мотивиран съдът се
произнесе относно направените в хода на наказателното производство съдебно-деловодни
разноски а именно - на основание чл.88, ал.1 от НПК във вр. с чл.78, ал.6 от ГПК
подсъдимия П.И.. К., с ЕГН ********** бе осъден да заплати в полза на Държавата по
сметка на Районен съд гр. Червен бряг сумата в размер на 649,20 лв. /шестстотин
четиридесет и девет лева и двадесет стотинки/, държавна такса върху уважения размер на
гражданскте искове, както и 5.00 /пет/ лева, държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист и 663,43лева, възнаграждение за вещи лица.

По горните съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни