№ 38
гр. гр. Д., 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Атанас М. Каменски
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20253200600100 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.313 и следващите от НПК.
С Присъда №39 от 25.10.2024г., постановена по н.ч.х.д. №967/2021г.
Районен съд-гр.Д. е признал подсъдимия В. М. К., с ЕГН **********, от гр.Д.,
за НЕВИНОВЕН, в това, че
на 15.08.2021г., в гр.Д. по ул.„И.Ш.“ пред дом №38, причинил на И. П.
Н., с ЕГН ********** разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, а именно, чрез използване на отсечени дървени клони, й
нанесъл множество удари, причинили следните травматични увреждания:
драскотини по вътрешната повърхност на дясна предмишница, ожулване по
вътрешната повърхност на дясна длан, ожулвания по гърба на дясна длан в
основата на четвърти и пети пръст, рана с дължина 1,5 см с неравни
кръвонаседни ръбове по ляво хълбочно бодило; ожулвания с кръгла форма по
лява гърда; кръвонасядания по дясна гърда, множество драскотини по външна
повърхност на дясна подбедрица и дясно бедро; кръвонасядане по лява
подбедрица; драскотина между двете вежди, обусловили в своята съвкупност
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на
основание чл.304 от НПК, подсъдимият В. М. К., ЕГН ********** бил
оправдан по повдигнатото му частно обвинение по чл.130 ал.1 от НК.
На основание чл. 190 ал.1 от НПК тъжителката И. П. Н. ЕГН,
********** била осъдена да заплати на В. М. К., ЕГН ********** направени
разноски по делото в размер на 1500,00 лева, представляващи адвокатско
1
възнаграждение.
Недоволна от така постановената оправдателна присъда останала
тъжителката И. П. Н., която я обжалва.Жалбата е депозирана в
законоустановения за това срок и като такава е процесуално ДОПУСТИМА,
но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В проведеното пред въззивната инстанция публично съдебно заседание
жалбоподателката се явява лично и се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата.Излагат се доводи, че обжалваната
присъда е незаконосъобразна и необоснована.Липсвал целокупен анализ на
събраните по делото доказателства.Показанията на някои свидетели не били
кредитирани.
Жалбоподателката подкрепя мнението на адвоката си и заявява, че
всичко, което е написано, е вярно.
Процесуалният представител на подсъдимия счита постановената от
първоинстанционния съд присъда за правилна, законосъобразна и
мотивирана.Настоява се същата да бъде потвърдена.
При извършената цялостна проверка на обжалвания съдебен акт по
смисъла на чл.314 от НПК въззивната инстанция намери за установено
следното:
Производството пред районния съд е било образувано въз основа на
тъжба от И. П. Н., с ЕГН, ********** срещу В. М. К., с ЕГН ********** за
престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
По делото не е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения от тъжителката граждански иск за сумата от 3000лв. за
причинени неимуществени вреди/л.100 от н.ч.х.д./.
В тъжбата била изложена следната фактическа обстановка:
Частната тъжителка И. П. Н., заедно със съпруга и дъщеря си живеела
на адрес: гр.Д., ул.„И.Ш.“ №38, в общ двор и в съседство с подсъдимия В. М.
К., който живеел със семейството си в А. като през лятото се прибирали.Пред
общия им двор имали прорастнало дърво, което започнало да повдига
основите на къщата, поради което Н. и съпругът й изрязали дървото и
повикали фирма, която да събере, натовари и прибере нарязаните
остатъци.Понеже пречели на преминаването им към гаража на къщата, ги
сложили към оградата на съседа.Обяснили му, че това е временно и че са
ангажирали фирма, която да извози клоните.Съпругът й бил шофьор на
камион, пътувал и често отсъствал от дома.На 15.08.2021г. Н., след работа се
прибрала у дома, видяла клоните преместени пред нейния гараж и отново ги
преместила пред оградата на К..В този момент, в дома на Н. били, тя и дъщеря
й, а съпругът й отсъствал.Между 17ч. и 18ч. семейството на подс.К. се
прибрало.Н. чула как К. започнал да псува и да хвърля клоните в нейния
двор.Излязла навън и се опитала да му обясни, че ги е преместила, за да си
влезе в двора.Тогава К. започнал да хвърля клони върху нея и да я удря с
2
тях.Усетила силни болки от ударите му по ръцете, тялото и краката.Влязла в
къщи и звъннала на телефон 112.Пристигнали двама полицейски
служители.Според тъжителката подсъдимият започнал да й вика пред тях -
крещял и заплашвал, че ще й отреже пръстите на ръцете.
В производството пред първата съдебна инстанция била установена
следната фактическа обстановка:
Дворното място, където се намирали жилищата на страните по делото,
било съсобствено, въпреки, че по делото не са приложени документи за
собственост на нито една от страните, а единствено договор за определяне
начин на ползване на съсобствено дворно място, находящо се в гр.Д., ул.
„И.Ш.“ №38, всеки един от съсобствениците на процесния имот можел да
ползва само определената му с договора площ и част.
Страните по договора се съгласили да използват имота съгласно
предназначението му и да не пречат един другиму/л.85 от
н.ч.х.д./.Процесното дърво се намирало в частта, определена за ползване от
подсъдимия.По делото е установено, че подсъдимият не е давал разрешение за
отрязването му, но независимо от това, семейството на тъжителката влязло в
частта, ползвана от подсъдимия и отрязало дървото, като оставило клоните по
начин, по който пречели на подсъдимия да влезе в имота си.Прибирайки се от
чужбина, подсъдимият и съпругата му, били затруднени да влязат в своя имот,
тъй като входът бил затрупан с клони, поради което подсъдимият преместил
клоните в двора на тъжителката – факт, който подсъдимият не
отрича.Семейството на тъжителката обаче отново преместило клоните пред
вратата на подсъдимия, като същите останали за период от една седмица с
уговорката, че тъжителката е поръчала камион да ги извози.Тъй като не били
извозени, подсъдимият отново прехвърлил клоните в двора на тъжителката, с
опасения да не бъде санкциониран от Общината.И така, според подсъдимия,
до последната вечер, когато за пореден път, той отново прехвърлил клоните в
дома на тъжителката и се обадил на 112.Подсъдимият заявява, че клони е
хвърлял единствено в частта от двора на Н., като категорично не е хвърлял
клони срещу нея, нито пък я е удрял със същите.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приложените по делото доказателства, в това число показанията на
свидетелите Г.А. Г.а и Ст. Д.а П., които районният съд правилно и
законосъобразно е кредитирал като последoвателни, логични и
непротиворечиви.В показанията си свид.Г. Г.а – съседка на страните, заявява
„...и той като вижда, че не може да влезе в къщата си през портичката,
пълно беше със съчките на дървото.Рязали дървото, съчките сложени и те
не могат за минат. В този момент той слиза от колата и като видя, че не
може да мине, взе съчките и отиде да ги хвърли в техния двор.После тя се
връщаше отнякъде, като видя съчките, тя веднага хвана и тя ги върна
обратно.После пак обратно и така станаха неприятностите...“.На въпрос
на съда „А да сте видели В. да удря с клоните Вашата съседка? “
3
Свидетелката Г.а отговаря „ Как ще я удари той, като той не е бил там в
момента, когато тя хвърли пръчките обратно.Него го нямаше там.“/л.136 и
сл. от н.ч.х.д./.Също така според показанията на същата свидетелка
тъжителката Н. е започнала да хвърля обратно клоните облечена с лятна
рокля и без ръкавици, а клоните са били така поставени преди това, че са
пречели абсолютно на подсъдимия да влезе спокойно през пътеката до къщата
си – клоните са били точно пред портичката, където е пътеката за
минаване/л.137 от н.ч.х.д./.Свидетелката Г.а заявява, че не е видяла В. да
хвърля пръчки върху И., нито пък И. да хвърля върху В.. /л. 138 от н.ч.х.д./
Свидетелката Ст. П. – съседка на страните, заявява „...клоните бяха нарязани
от И. и от съпруга й, оставени абсолютно всички клони пред двора на В.. Той
като се върна от чужбина, просто не можа да си влезе вкъщи и започна да
прехвърля клоните и от там започна цялата разправия.“И тази свидетелка
заявява, че извършвайки дейността по прехвърляне на клоните, тъжителката е
била облечена с лятна рокля и без ръкавици/л.139 от н.ч.х.д./.
Правилно и законосъобразно не са били кредитирани показанията на
свидетелите М.С.М. и Св.М.Н. – съответно дъщеря и съпруг на тъжителката,
които съдът е преценил, че са заинтересовани от изхода на делото.Както е
посочено в мотивите на обжалвания съдебен акт, свидетелката М. твърди, че
наблюдавала случилото се от прозореца в банята, а същевременно същата не
предприела никакви действия в подкрепа на майка си - се намесила, не се
обадила на 112 и т.н.Свидетелят Н. пък не е бил очевидец на случилото
се/л.125 и следващите от н.ч.х.д./.
Съгласно чл.117 от НПК, със свидетелски показания могат да се
установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за
разкриване на обективната истина.Законодателят обаче третира по различен
начин съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на
обвиняемия, както и лицето, с което той се намира във фактическо
съжителство.Изброените могат да откажат да свидетелстват.Също така не са
длъжни да дават показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в
извършване на престъпление обвиняемия, с когото имат посочената изрична
връзка.Следователно във всеки един случай свидетелските показания, като
вид доказателствено средство, се преценяват с оглед възможната
заинтересованост на конкретния свидетел.
Показанията на полицейските служители К. Т. П. и Д. Г. Т. също не били
кредитирани, тъй като районният съд приел, че същите не допринасят за
изясняване на фактическата обстановка. Това е така, защото първият свидетел,
въобще не си спомнял, да е присъствал на инцидента, а вторият не се сещал за
подробности, като потвърждава написаното в докладната си, приложена по
делото/л.189 и следващите от н.ч.х.д./.
От показанията на полицейския служител К. М. М. /извършвал проверка
по случая/ се установява, че нито един от двамата /частната тъжителка и
подсъдимия/ е имал наранявания по себе си/л.191 и следващите от н.ч.х.д./.
4
Според Протокол за техническа експертиза №50 на процесната дата на
тел.112 са постъпили две обаждания, касаещи пререканията между страните
по делото.Първото обаждане е от М. К.а – съпруга на подсъдимия, която
съобщила, че са налице проблеми със съседката И. Н. във връзка с
прехвърлянето на клони от отрязаното дърво.Второто обаждане е от
тъжителката И. Н., която се обадила по повод нахълтването на съсед.Същата
обаче не съобщила върху нея да е оказано някакъв вид физическо
посегателство/л.174 и следващите от н.ч.х.д./.
В хода на производството пред първата съдебна инстанция била
назначена и изготвена Съдебномедицинска експертиза.Съобразно
заключението на вещото лице на 15.08.2021г. И. П. Н. получила: драскотина в
областта на лицето; разкъсно контузна рана под ляво хълбочно бодило /в
областта на таза/ с дължина 1,5см с околно кръвонасядане; на дясната
гърда се установи кръвонасядане с размери 2,5/1см, а по лява гърда шест на
брой ожулвания с кръгловата форма и диаметър 0,3см; по вътрешната
повърхност на предмишницата на дясна ръка има седем напречно
разположени драскотини с дължина 1,5-2см и две кръвонасядания с дм 1,5см;
ожулвания по вътрешна и външна повърхност на дланта на дясна ръка;
драскотини по лява ръка; по външната повърхност на бедрото и подбедрицата
на десен крак множество драскотини с дължина до 3см; кръвонасядане и
ожулване по подбедрицата на ляв крак.Кръвонасяданията в областта на
гърдите, предмишницата на дясна ръка и подбедрицата на ляв крак изискват
определена сила на въздействие в засегнатите области и по-вероятно да са
резултат от целенасочено действие спрямо тъжителя.Такова целенасочено
действие от страна на подсъдимия по отношение на частния тъжител, по
делото не бе установено.В заключението на вещото лице изрично е
отбелязано, че ожулванията и драскотините е възможно да се получат, както
при целенасочено действие спрямо тъжителката, така и при действието на
самата тъжителка при изхвърляне на клоните/л.152 и сл. от н.ч.х.д./.
Не на последно място в Съдебно медицинска консултация №153/2021г.,
приложена към тъжбата, е отразено, че по предварителни данни обследваната
И. П. Н. на 15.08.2021г. е била драскана по ръцете с клони/л.3 от н.ч.х.д./.
При така установената фактическа обстановка, за да постанови
обжалвания съдебен акт, правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че извършването на вмененото на подсъдимия престъпление по
чл.130 ал.1 от НК е останало недоказано от страна на тъжителката, върху
която пада доказателствената тежест в производството от частен
характер.Ангажираните от тъжителката доказателства по никакъв начин не
установяват възведеното в тъжбата престъпление.Липсват свидетели
очевидци на деянието.Единствено дъщерята на тъжителката твърди, че е
възприела лично нелементи от фактическия състав, но показанията й
основателно са подложени на съмнение и не са кредитирани от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК, че присъдата не може да
5
почива на предположения, съдът следва да признае подсъдимия за виновен
единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.В конкретния
случай в хода на съдебното производство от страна на тъжителката не са
представени доказателства, които да установяват и доказват по безспорен
начин повдигнатото обвинение.Установено е единствено наличието на спор
между страните за мястото, на което да бъдат поставени процесните клони до
извозването им.
Предвид изхода на делото и постановяването на оправдателна присъда,
съобразно разпоредбата на чл.190 ал.1 алт. последна от НПК, разноските по
дела, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител,
поради което правилно и законосъобразно районният съд е възложил на
тъжителката И. П. Н., с ЕГН ********** да заплати на В. М. К., с ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 1500.00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Възоснова на горното въззивната инстанция намира, че обжалваният
съдебен акт е правилен, законосъобразен и мотивиран.В производството пред
районния съд не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да основават изменението или отмяната на обжалваната присъда.
На основание чл.338 от НПК, Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №39 от 25.10.2024г., постановена по
н.ч.х.д. №967/2021г. по описа на Районен съд-гр.Д..
ОСЪЖДА И. П. Н., с ЕГН ********** да заплати на В. М. К., с ЕГН
********** сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на
1 500.00/хиляда и петстотин/ лева, представляващи възнаграждение на един
защитник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6