№ 2663
гр. Варна, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501410 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба с вх. № 6387/30.05.2022 год. по рег. на ЧСИ
Захари Димитров с рег. № 808 с район на действие района на ОС-Варна, подадена от
Администрацията на Министерския съвет и от Министерския съвет на РБ, чрез процесуален
представител, срещу въвод във владение от 18.05.2022 год. по изп. дело № 20218080400106
по описа на ЧСИ З. Димитров, при който взискателите ЛЮБ. Д. Г., Р. П. Г., КР. С. Д., М. Н.
Д., В. СТ. СП. и ЦВ. К. СП., всички от гр. Варна, са въведени във владение на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2567.12 по КК на гр. Варна, с
площ от 3 330 кв. м. по документ за собственост, а по скица – 3342 кв. м., находящ се в гр.
Варна, местност „Долна Трака“, при описани в протокола за въвод граници, а
жалбоподателите са отстранени от имота.
В жалбата са наведени оплаквания, че извършеният срещу жалбоподателите въвод
във владение е незаконосъобразен, тъй като те са трети лица по смисъла на чл. 435, ал. 5
ГПК, не са посочени като длъжници в изпълнителния лист, съответно не са обвързани от
субективните предели на изпълнителния лист, издаден въз основа на влязлото в сила
Решение 1545/20.12.2019 год. по гр. дело № 547/2019 год. по описа на ОС-Варна и са във
владение на имота от преди завеждане на иска, делото, решението по който се изпълнява.
Твърдят, че с цитираното решение на ОС-Варна държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, е била осъдена да предаде на ищците
(настоящи взискатели) ЛЮБ. Д. Г., Р. П. Г., КР. С. Д., М. Н. Д., В. СТ. СП. и ЦВ. К. СП.,
всички от гр. Варна, на основание чл. 108 ЗС, владението върху описания имот. Твърдят, че
имотът е държавен – публична държавна собственост – и е бил предоставен за управление
на Администрацията на МС и на МС на РБългария отпреди завеждането на делото по
ревандикационния иск, решението по което се изпълнява, поради което и извършеният
против тях въвод, респ. отстраняването им от имота, е незаконосъобразно.
Отправеното с жалбата искане е за отмяна на въвода във владеиние на гореописания
имот.
В писмени възражения, подадени в срока по чл. 436, ал. 2 ГПК, взискателите ЛЮБ. Д.
Г., Р. П. Г., КР. С. Д., М. Н. Д., В. СТ. СП. и ЦВ. К. СП., всички от гр. Варна, оспорват
жалбата, считат, че е недопустима, тъй като жалбоподателите нямат качеството на трети
1
лица по смисъла на чл. 435, ал. 5 ГПК. Имотът им е бил предоставен за управление, те са
процесуални субституенти на държавата, правата им са производни, произтичат от правата
на държавата, които са били отречени с влязлото в сила решението, жалбоподателите са
обвързани от решението и от издадения против държавата изпълнителен лист, нямат
качеството на трети лица по смисъла на чл. 435, ал. 5 ГПК, поради което и жалбата им е
процесуално недопустима и настояват за прекратяване на производството. По съображения,
аналогични на изложените, считат, че жалбата е неоснователна и настояват да се остави без
уважение.
В писмени възражения, подадени в срока по чл. 436, ал. 2 ГПК, държавата, чрез
министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл. 31, ал. 2 ГПК) – длъжник по
изпълнението, счита жалбата за основателна и настоява да бъде уважена.
В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ Захари Димитров счита жалбата за
недопустима, евентуално – за неоснователна.
Съдът, като се запозна с делото и подадената жалба, счита същата за недопустима,
като съображенията за това са следните:
Производството по изп. дело № 20218080400106 по описа на ЧСИ З. Димитров е
образувано по молба на ЛЮБ. Д. Г., Р. П. Г., КР. С. Д., М. Н. Д., В. СТ. СП. и ЦВ. К. СП.,
всички от гр. Варна и въз основа на изпълнителен лист № 260217/21.12.2020 год., издаден
въз основа на влязло в сила решение по гр. дело № 547/2019 год. по описа на ОС-Варна, с
който държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, е осъдена да предаде на горните лица, на основание чл. 108 ЗС,
владението върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.2567.12 по КК на гр. Варна, с площ от 3 330 кв. м. по документ за собственост, а по
скица – 3342 кв. м., находящ се в гр. Варна, местност „Долна Трака“, при описани в изп.
лист граници.
В исковото производство по ревандикационния иск е установено, че с Решение №
1050/29.12.1997 год. на Мин. съвет на РБ стопанисването и управлението на имотите в
стопанство „Евксиноград“, Варна, в което попада и процесният имот, е предоставено на
Мин. съвет на РБ. Фактическата власт върху имотите в стопанство „Евксиноград“, Варна, е
предадено на МС на РБ на 10.04.1998 год.
На длъжника е връчена ПДИ, вкл. и чрез областния управител на област с адм. център
Варна.
Насроченият за 31.03.2021 год. въвод във владение на имота не е осъществен, поради
това, че с Определение № 43/30.03.2021 год. по гр. дело № 1140/2021 год. по описа на ВКС
на РБ, ГК, Първо г. о., на основание чл. 309 ГПК е спряно изпълнителното производство по
изп. дело № 20218080400106 по описа на ЧСИ З. Димитров, до приключването на
производството по молбата на АдмМС и на МС по чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила
решение на ОС-Варна.
С определение № 60245/05.10.2021 год. по гр. дело № 3348/2021 год. на ВКС на РБ,
ГК, Второ г. о., влязло в сила на 09.11.2021 год., молбата на АдмМС и МС по чл. 304 ГПК е
оставена без разглеждане като недопустима, поради това, че молителите не са трети лица по
смисъла на чл. 304 ГПК – не са необходими другари на държавата в производството по
ревандикационния иск.
Изпълнителното производство е възобновено с разпореждане на ЧСИ от 04.05.2022
год. и е насрочен въвод във владение на имота за дата 18.05.2022 год.
Преди извършване на въвода ЧСИ е поискал съдействие от МС, респ. от АдмМС за
осигуряване на представител на АдмМС, който да присъства на въвода, както и съдействие
от НСО (имотът попада в охраняемата зона на Двореца „Евксиноград“) и от органите на
полицията в гр. Варна.
2
Също преди извършването на въвода ЧСИ е уведомен от АдмМС, че последната е във
владение на имота отпреди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, като е
получила фактическата власт през 1998 год. въз основа на Решението № 1050/29.12.1997
год. на Мин. съвет на РБ.
Видно от протокол за въвод във владение от 18.05.2022 год. взискателите са въведени
във владение на процесния имот – на въвода са присъствали служител на НСО; служител на
Пето РУ при ОД МВР Варна, служител на резиденцията „Евксиноград“, както и вещо лице –
геодезист, с чиято помощ имотът е отграничен от останалите в резиденцията.
При тези данни настоящият състав намира, че подадената жалба е недопустима, тъй
като АдмМС и МС, който не е и юридическо лице, нямат качеството на трети лица по
смисъла на чл. 435, ал. 5 ГПК. Те упражняват правата на държавата върху имота, поради
което и са обвързани от субективните предели на издадения против държавата изпълнителен
лист, независимо, че в решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, както
и в самия изпълнителен лист, липсва указание, че имотът е предоставен за управление на
АдмМС на РБ и на МС на РБ. Това е така защото при уважен против държавата
ревандикационен иск юридическото лице на бюджетна издръжка или учреждението, на
което имотът е предоставен за управление, дори и да не е участвало в процеса, не може да
противопостави свои права на управление и да осуети изпълнението на влязлото в сила
решение по ревандикационния иск.
Образуваното по недопустима жалба производство подлежи на прекратяване.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 1410/2022 год. по описа на ОС –
Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3