Р Е Ш Е Н И Е
Номер 470 10.04.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на дванадесети март две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Йовка Банкова
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 490 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба, подадена от М.Т.И., с адрес ***, чрез упълномощен адвокат,
против Решение № 1646 от 27.12.2019г. по н.а.х.д. № 4613 от 2019 година на
Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 19 –
0769 - 002469/10.06.2019 година на началник на група в сектор „ПП“ към ОД на
МВР – Бургас. С посоченото НП, на касатора са наложени наказанията, както
следва: на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП - “глоба” в размер на 20 лева,
а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Касаторът
оспорва решението като твърди, че РС необосновано е възприел наличието на
състав на вменените нарушения от субективна страна. Изразява се несъгласие с
кредитираните от съда свидетелски показания на актосъставителя и на св.М.Т.,
установяващи вменените административни нарушения. Оспорва се и констатацията за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Изтъква се, че чл.40, ал.1 от ЗДвП е
неприложим, поради което отстъствали и елементите от обективна страна на това
нарушение. Твърди се, че касаторът разбрал за настъпването на нарушението в
един по-късен етап и е изпълнил разпореждането на органите на МВР за оказване
на необходимото съдействие, като се явил веднага на мястото. Щетите от
допуснатото ПТП били минимални и повърхностни, поради лекото съприкосновение
между двете превозни средства. Водачът И. не усетил удар, не разбрал, че е
участник в ПТП и затова напуснал мястото, без да спре, което негово твърдение
било подкрепено от показанията на свидетеля С.Г. Излагат се съображения за
недоказаност на нарушенията. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и
потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се направените по
делото разноски.
Ответникът
не изразява становище по жалбата и не изпраща представител.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като прецени доводите и становищата на страните и
събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона
Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
С НП касаторът
е санкциониран за това, че на 26.04.2019 година около 19.35 часа, в град
Бургас, на паркинг на магазин “Джъмбо“ М.И. управлява превозно средство „Ауди А
3“ с рег. № СВ 6518 МХ, като при движение на заден ход ударил паркирания зад
него л.а.“Нисан Мурано“, с рег.№ А 3116 МС и реализирал ПТП с материални щети.
Водачът напуснал мястото на произшествието и не останал за установяване на
щетите. Сочи се, че бил издирен допълнително и се върнал в 20.10 часа на място.
Наказващият орган квалифицирал така описаните нарушения, като такива по чл.40,
ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, за които наложил отделни
административни наказания.
РС-Бургас
е потвърдил НП, като е приел, че нарушението е
установено по несъмнен начин, както и че не са допуснати процесуални
нарушения в производството по констатирането на описаните нарушения и по
налагането на съответните наказания.
Решението
на БРС е ПРАВИЛНО.
В
производството пред РС не са допуснати процесуални нарушения.
РС е
установил в пълнота фактическата обстановка по нарушението. М.И. е управлявал цитирания
по-горе лек автомобил, което обстоятелство е и безспорно. Спори се относно
фактът дали водача възприел настъпването на ПТП или не. Следва да се отбележи,
че при съставяне и връчване на акта за установяване на нарушение, на същата
дата- 26.04.2019г., водачът не е написал свои евентуални възражения,
включително твърдението, че не е възприел настъпването на ПТП. Такива писмени
възражения не са постъпили и в тридневния срок, съгласно чл.44 от ЗАНН.
При
положение, че изслушаният в хода на съдебното производство пред БРС свидетел –
очевидец М.Тодоров е възприел от разстояние и „през прозореца“ на магазина
настъпването на ПТП, вследствие на удар между управляваният от касатора лек
автомобил и посоченото паркирано превозно средство, звучи неправдоподобно
тезата на наказания водач, че не е разбрал за удара между неговия автомобил и
паркираното МПС. Още повече, че тази теза се излага едва в хода на обжалване на
НП. С надлежни доказателства, които са анализирани от предходната инстанция е
установен и механизма на настъпилото ПТП, а именно удар между процесните
автомобили, при движение на заден ход на управлявания от касатора автомобил. Не
се спори относно резултата от произшествието, а именно настъпването само на
имуществени вреди, което обстоятелство също е доказано със свидетелските
показания. Независимо, че размерът на вредите не е значителен, водачът на превозното
средство следва да изпълни вменените му от закона задължения, като остане на
мястото и съдейства за установяване на евентуалните вреди от произшествието.
Районният съд е изложил съображения относно оценката на доказателствения
материал и по-конкретно причините, поради които не е кредитирал изцяло
свидетелските показания на майката на водача, които съображения се споделят и
от настоящия касационен състав. Явяването на водача, след като му било указано по-късно,
не е основание за отпадане на административнонаказателната отговорност, а
следва да бъде взето предвид при индивидуализацията на наказанието. БРС обосновано
е приел, че водачът управлявайки МПС, извършил нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, предвид неоспореният факт, че именно при задвижване на автомобила на
заден ход е допуснато процесното произшествие. Обстоятелството, че другото
превозно средство, претърпяло вреди е било паркирано, не означава, че тази
норма е неприложима. Задължението на водача допуснал ПТП с имуществени вреди да
спре и да остане на мястото, за да установи какви са последиците, очевидно също
не е изпълнено. Цитираните факти са установени посредством обективните и
логически свързани показания на разпитаните свидетели Аспарухов и Тодоров, обосновано
кредитирани с доверие от съда.
Наложените
наказания са съответни на тежестта на нарушението и обществената опасност на
водача, които освен това са и в минималния възможен размер. Така определените
санкции за второто деяние са индивидуализирани съобразно указаното в закона за
кумулативното им определяне, поради което не е налице основание за тяхното намаляване,
респективно за изменение на НП, както правилно констатирал и решаващият състав
на БРС.
Обобщено,
касационната жалба следва да се отхвърли, като неоснователна, а решението на РС
да се остави в сила. При този изход на делото разноски не следва да се
присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218
от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1646 от 27.12.2019г.
по н.а.х.д. № 4613 от 2019 г. по описа на Районен съд– гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.