РЕШЕНИЕ
№ 5826
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Д. ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110150261 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Д.П. Т. – С.а,
С. СТ. СТ., М. П. К. и С. П. Д..
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти /потребители/ на топлинна енергия
за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в /населено място/, аб. №
*********. Посочва, че за периода м.05.2018г.-м.04.2019г. са ползвали доставена от
дружеството топлинна енергия, а за периода м.07.2018г.-м.04.2019г. и услугата дялово
разпределение, но не са заплатили тяхната цена. Твърди, че с оглед неплащането на
задължението на падежа, ответниците са изпаднали в забава и дължат и законната
лихва върху главниците.
Съобразно изложеното, моли да се постанови решение, с което ответниците да
бъдат осъдени да заплатят следните суми: 479,12лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2019г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане; 90,10лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г.-20.08.2021г.; 16,70лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2018г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, и 4,25лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2018г.-
20.08.2021г., при следните дялове: Д. С.а и С.С. солидарно 6/8 части, М.К. 1/8 част и
С.Д. 1/8 част.
Ответниците Д. С.а и С.С. не са подали отговор на исковата молба.
Ответникът С.Д. е подала отговор на исковата молба в законоустановения срок,
с който оспорва исковете. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия за имота и
живее постоянно в гр. Самоков. Оспорва реалното количество доставена топлинна
енергия да е на претендираната стойност. Евентуално прави възражение за изтекла
погасителна давност.
1
Ответникът М.К. не е подал отговор на исковата молба. В проведеното открито
съдебно заседание процесуалният й представител заявява, че оспорва претенцията,
като счита, че липсва облигационна връзка и реална доставка на енергия и прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен нотариален акт от 17.03.1971г. /л. 21-22/, с който С.Д.Б.
е признат за собственик на процесния имот. От представеното удостоверение за
наследници /л. 121-122/ се установява, че С. Б. е починал на 24.03.2011г., като е
оставил за свои законни наследници преживялата си съпруга В.П.Б. и дъщеря си М. С.
Б.. С нотариален акт от 11.06.2012г. /л. 23-24/ В.Б. е дарила на племенницата си М. П.
К. собствените си ¾ идеални части от процесния имот, като си е запазила правото на
ползване пожизнено. С нотариален акт от 03.02.2014г. /л. 26-27/ М.К. е прехвърлила
чрез договор за замяна тези ¾ идеални части от имота на С. СТ. СТ. и съпругата му
Д.П. Т. – С.а. Видно от представеното на л. 121-122 удостоверение за наследници, В.Б.
е починала на 07.03.2016г., с което правото й на ползване върху тези ¾ идеални части
се е погасило – чл. 59, ал. 1 ЗС. Ето защо, собствеността на ¾ идеални части от имота,
без наличие на вещни ограничения, принадлежи на ответниците С.С. и Д. Т. – С.а.
Останалата ¼ ид. част от имота е принадлежала на М. С. Б., придобита по
наследство от починалия й баща С. Б.. Видно от издаденото удостоверение за
наследници /л. 56-57/, М. Б. е починала на 03.02.2020г., като е оставила за свои законни
наследници първите си братовчеди М.К. и С.Д., които наследяват поравно или по 1/8
идеална част. Ето защо, същите се явяват собственици на по 1/8 ид. част от имота.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответниците се явяват собственици на
процесния имот при посочените квоти. От съдебно-техническата експертиза и от
ангажираните писмени доказателства /решения на ОС на ЕС, договори, протокол за
2
отчет/, се установява, че сградата, в която се намира процесният недвижим имот е
присъединена към топлопреносната мрежа, а самият имот е топлофициран. Предвид
това и с оглед цитираното по-горе ТР, имащо задължителтен характер,
ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, се намират в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество по договор за доставка на
топлинна енергия и дължат заплащане на нейната стойност. Обстоятелството, че някой
от тях не живее в имота, е без правно значение.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза, която съдът намира за
обективно и компетентно дадена, се установява, че през процесния период в имота на
ответниците не е имало отоплителни тела, а само 2 бр. водомери за топла вода. Вещото
лице посочва, а това се установява и от представения протокол за отчет /л. 131/,
съдържащ необходимите реквизити, че топлата вода е начислена въз основа на реално
извършен отчет след края на отоплителния сезон. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, е изчислявана по формулата на т. 6.1.1 от приложението към
Наредба № 16-334. Експертът посочва, че стойността на потребената топлоенергия за
БГВ и сградна инсталация през процесния период възлиза на сумата от 479,12лв. С
оглед на това, съдът приема, че искът за главница за доставена топлинна енергия се
явява доказан в пълния му предявен размер.
Ответнциите С.Д. и М.К. са направили възражение за изтекла погасителна
давност. Възражението на М.К. не следва да бъде разглеждано, тъй като е направено
извън преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК и като такова се явява преклудирано –
виж задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2013г., ОСГТК на ВКС.
Възражението на С.Д. е направено своевременно, поради което следва да бъде
обсъдено.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело
№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност. Исковата молба, откогато се счита прекъсната давността съгласно
чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадена на 30.08.2021г. Следователно, всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 30.08.2018г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода
м.05.2018г.-м.06.2018г., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 30.08.2018г.
Стойността на задълженията за топлинна енергия за този обхванат от погасителната
давност период, съответстваща на притежаваната от С.Д. 1/8 идеална част, възлиза на
сумата от 5,02лв., видно от заключението по СТЕ. До този размер следва да бъде
отхвърлен искът за главницата за топлинна енергия спрямо С.Д..
От изложеното следва, че спрямо ответниците С.С., Д. С.а и М.К. исковете за
главница за топлинна енергия следва да бъде уважени в пълния предявен размер, а
спрямо ответника С.Д. следва да бъде уважен до размер на сумата от 54,87лв. и
отхвърлян за разликата до пълния предявен размер от 59,89лв., възлизаща на 5,02лв.
3
Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не твърдят и установяват да са
погасили задълженията на падежа, поради което същите са изпаднали в забава и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат законна лихва върху тях. Както бе посочено по-
горе, в случая са приложими общите условия от 2016г., които уреждат ясно моментът
на настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ деня на падежа, се
дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК, с помощта на интернет
калкулатор, съдът намира, че сумите за мораторна лихва за процесния период
15.09.2019г.-20.08.2021г. съответстват на претендираните от ищеца. Тъй като обаче
част от главните задължения на С.Д. са погасени по давност, то съгласно чл. 119 ЗЗД
давността се прилага и за акцесорните. Ето защо, искът за лихва за забава спрямо
ответника Д. следва да бъде уважен до размер на сумата от 10,32лв. и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 11,26лв., възлизаща на 0,94лв., а спрямо
останалите ответници исковете за мораторна лихва следва да бъдат уважени в пълния
им предявен размер.
По отношение исковете за заплащане на услугата дялово разпределение и лихва
за забава:
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства
/протокол от проведено ОС, договор, сключен с ЕС, протокол за отчет и изравнителни
сметки/ и експертното заключение по СТЕ, че през процесния период в сградата, в
която се намира имотът, е извършвана услугата дялово разпределение. Съгласно
задължителните за страните общи условия към договора за продажба на топлинна
енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на топлофикационното
дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания
от тях търговец. Ето защо, ответниците дължат заплащане и на цената на тази услуга,
чийто размер съгласно събраните писмени доказателства възлиза на сумата от 16,70лв.
за процесния период м.07.2018г.-м.04.2019г. Това задължение не се явява погасено по
давност, тъй като изискуемостта на най-ранното задължение /за м.07.2018г./ настъпва
след 30.08.2018г. /виж изложените по-горе съображения досежно давността/.
Ответниците не твърдят и доказват да са платили и тези суми на падежа, който съвпада
с падежа за плащане на сумите за топлинна енергия съгласно ОУ, поради което дължат
лихва за забава по чл. 86 ЗЗД и върху тях, която възлиза общо на сумата от 4,25лв.,
изчислена съгласно чл. 162 ГПК.
С оглед изложеното, исковете за цена на услугата дялово разпределение и за
лихва за забава спрямо нея следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер
спрямо ответниците.
Съдът намира, че ответниците С.С. и Д. С.а следва да бъдат осъдени да заплатят
сумите разделно, тъй като не се установява наличието на предпоставките по чл. 32, ал.
2 ЗС.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, като единствено ответникът С.Д. има право на пропорционална част разноски
съобразно отхвърлените спрямо нея претенции. Същата е доказала разноски в размер
на 700лв. за платено адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение
за прекомерност, което съдът намира за основателно, тъй като делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, приключило е в едно открито съдебно заседание,
процесуалният представител го е представлявал само в ОСЗ (отговорът на исковата
молба е подписан лично от Д.), не са налице усложнения в процеса, обема на събраните
доказателства не е голям. Ето защо, същото следва да бъде намалено до минималния
4
размер от 300лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете спрямо отв. Д., следва
да й се присъдят разноски от 24,24лв.
Ищецът е доказал разноски в размер на 100лв. за държавна такса и 250лв.
депозит за експертиза, като претендира и юрк. възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на разноските –
450лв., ответниците С.С. и Д. С.а следва да бъдат осъдени да заплатят разделно 6/8
части, а именно 337,50лв.; ответникът К. 1/8 част, а именно 56,25лв.; а ответникът Д. от
останалата 1/8 част, възлизаща на 56,25лв., съразмерната част от уважените спрямо нея
претенции, а именно 51,70лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД С. СТ. СТ., ЕГН: **********, и Д. ПЛ. Т., ЕГН: **********, и двамата с адрес:
/населено място/, да заплатят на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление /населено място/, следните суми: 359,34лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2019г. до имот, находящ се в
/населено място/, аб. № *********, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 30.08.2021г. до окончателното плащане; 67,57лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-20.08.2021г.;
12,52лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.07.2018г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
30.08.2021г. до окончателното плащане, и 3,18лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2018г.-20.08.2021г., както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 337,50лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД М. П. К., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплати на /фирма/,
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление /населено място/, следните
суми: 59,89лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2018г.-м.04.2019г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № *********, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.08.2021г. до окончателното
плащане; 11,26лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-20.08.2021г.; 2,08лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м.07.2018г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 30.08.2021г. до окончателното плащане, и 0,53лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 30.08.2018г.-20.08.2021г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
56,25лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД С. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплати на /фирма/,
ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено място/, следните
суми: 54,87лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
м.07.2018г.-м.04.2019г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № *********, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.08.2021г. до окончателното
плащане; 10,32лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-20.08.2021г.; 2,08лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м.07.2018г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 30.08.2021г. до окончателното плащане, и 0,53лв.,
5
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 30.08.2018г.-20.08.2021г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
51,70лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия
за разликата над уважения размер от 54,87лв. до пълния предявен от 59,89лв. и за
периода м.05.2018г.-м.06.2018г., и иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 10,32лв. до пълния
предявен от 11,26лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление /населено място/, да заплати на С. П. Д., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, сумата от 24,24лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6