Р Е Ш Е Н И Е
№
260042
гр. Н., 13.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н., в публично съдебно заседание на двадесет и девети март май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №37 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН от страна на „СБР Логистик“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „***“ № *, представлявано от Р.А., с процесуален представител по делото адв. И.Г. от ВАК, срещу наказателно постановление №23-0001091 от 30.11.2020 г. на Началника на Отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна. Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като неправилно е приложен материалният закон и е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Съставеният акт за установяване на административно нарушение, както и наказателното постановление, не били връчени и подписани от управителя на дружеството, а от друго лице – Х.П.Т.. Представителят на дружеството Р.А. съставил пълномощно, с което предоставил права на Х.П.Т. във връзка с дейността на дружеството, но сред тях нямало такива относно подписване и получаване на съставени срещу дружеството актове за административни нарушения, или наказателни постановления. Предвид това в настоящия случай актът не бил надлежно предявен и връчен на законния представител на дружеството, или на изрично упълномощено за това лица, поради което и незаконосъобразно било издадено наказателното постановление. В допълнително подадена по делото писмена защита дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител, е заявило, че в случая неправилно е приложен материалният закон, тъй като следвало да се приложи по-благоприятен закон, а именно съгласно разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДвП.
Предвид тези обстоятелства, изложени в жалбата, жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна в съпровождащото жалбата писмо изразява становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че наказателното постановление съдържа пълно описание на обстоятелствата на нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават, без в хода на производството да са допуснати процесуални нарушения. Предвид тези съображения, въззиваемата страна, чрез представителя си, моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като ѝ бъде присъдено възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
С акт за
установяване на административно нарушение серия А-2019, №277067 от 18.09.2020 г. актосъставителят З. Д.Ю., на длъжност инспектор
към РД „АА“ – Варна е констатирал, че на 06.04.2020 г., в град Н., обл. Шумен
ул. „***“ №15, жалбоподателят, притежаващ Лиценз на Общността за извършване на
превоз на товари с №18608, валиден до 01.01.2028 г.,
е извършил международен превоз на товари с товарен автомобил „Даф“, кат. №3, с рег. №***, собственост на превозвача, за
който няма издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност, като автомобилът бил без удостоверение за
периодичен преглед след дата 14.03.2019 г. Актосъставителят
е отбелязал, че с това е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.6, т.1 от Наредба №11
от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. В акта
е вписано, че нарушението е установено въз основа на: международна
товарителница CMR от 06.04.2020
г.; информация от паметта на дигитален тахограф,
монтиран в товарния автомобил за дата 06.04.2020 г. и справка в програма за
технически прегледи към ИА „АА“. Въз основа на така съставения акт за
установяване на административно нарушение административнонаказващият
орган е издал наказателно постановление №23-0001091 от 30.11.2020 г., с което
за посоченото нарушение, на основание чл.105 ал.1, от Закона за автомобилните
превози, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.
Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентните длъжностни лица и в кръга на правомощията им, видно и от представеното по делото заверено копие на заповед №РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС. Съдът счита също, че актът и постановлението отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и както в акта за нарушението, така и в постановлението е налице пълно описание на обстоятелствата от значение за състава на нарушението. Ясно е за какво нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Констатира се също, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правата на жалбоподателя и налагащи отмяната на наказателното постановление на това основание.Относно твърдението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение при съставянето на АУАН, а именно, че актът е връчен на ненадлежно упълномощено лице, съдът счита следното: Представено е по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №3290 от 30.11.2017 г. на нотариус Г.А.с район на действие РС Шумен, от което е видно, че представляващият „СБР Логистик“ ЕООД Р.А. е упълномощил Х.П.Т. да представлява дружеството пред общински, държавни, административни органи и агенции във връзка с всички административни процедури и производства, свързани с дейността на дружеството, както и да представлява дружеството пред контролните органи на РБ, като във връзка с пълномощията пълномощникът има право да подписва, подава и получава книжа и документи. Изрично е вписано в пълномощното, че клаузите му следва да се тълкуват в полза на правата на пълномощника да представлява дружеството. Предвид това и с оглед дадените на Х.П.Т. права с посоченото пълномощно, следва да се приеме, че същият е бил надлежно упълномощен и да му се предяви и връчи съставения акт за административно нарушение. Ето защо възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
От събраните в хода на делото
доказателства – показанията на свидетеля Б.Г.И., както и писмените
доказателства – разпечатка от справка, извършена в програма за технически
прегледи към ИА „АА“; протокол от извършен периодичен преглед за техническа
изправност на ППС №15696536 от 14.03.2018 г.; международно удостоверение за
технически преглед от 14.03.2018 г. и разпечатка от паметта на тахограф на товарен автомобил с рег. рег. №*** за дата 06.04.2020
г. се установява, че на 18.09.2020 г. в РД „АА“ гр. Варна е била извършена комплексна проверка на
превозвача „СБР Логистик“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „***“ № *. При извършената
проверка били констатирани няколко нарушения, между които и това, че на 06.04.2020
г. превозвачът е извършил международен превоз на товари чрез автомобил „Даф“, кат. №3, с рег. №***. След извършена справка в програма за
технически прегледи към ИА „АА“, проверяващият служител установил, че товарният
автомобил към тази дата няма издадено валидно удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата му изправност. Това обстоятелство се доказва, както от
свидетелските показания, така и от представените разпечатка на въпросната
справка, протоколът от извършен периодичен технически преглед и международното
удостоверение за технически преглед, в което е отбелязано, че следващата дата
на технически преглед следва да е през март 2019 г. Констатирайки тези
обстоятелства, актосътавителят е съставил акта за
административно нарушение, а наказващият орган е издал наказателното
постановление.
Относно възраженията на жалбоподателя, че неправилно
е приложен материалният закон съдът счита следното: Възраженията са
неоснователни. Съдът не споделя становището, че при условията на чл.3, ал.2 от ЗАНН административно-наказващият орган е следвало да приложи по-благоприятната
за нарушителя санкция по чл.181, т.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН се прилага, когато от момента на извършване на нарушението до влизане в
сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби.
Законът предвижда в такива случаи да се прилага онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. В конкретния случай, както разпоредбата на чл.105,
ал.1 от ЗАвП (приложена от административно-наказващия
орган), така и разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДвП, съществуват през целия
период от извършване на деянието до налагане на санкцията, а и понастоящем,
поради което в случая не се касае за по-благоприятен закон. Едновременно с това
разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДвП е неприложима в настоящата хипотеза по две
причини. На първо място, този текст позволява наказване само на физически лица,
което се извлича от текста на закона, който предвижда да се наказва с глоба
собственик или длъжностно лице. Глоба се налага само на физически лица, а на юридичексите лица се налага имуществена санкция. На второ
място, разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗАвП е
специална. Макар и обща по своя характер спрямо останалите
административно-наказателни разпоредби в ЗАвП (тъй
като предвижда наказания за всички останали нарушения, които не са споменати
изрично в останалите текстове на ЗАП – чл. 93-чл. 104и), спрямо разпоредбите на ЗДвП тя се явява специална, тъй като урежда наказания за нарушения на
специфични правила – тези за международен превоз на товари. В ЗДвП също има
норма, която изисква редовен преглед на автомобила, но нормата на чл.57, ал.6,
т.1 от Наредба №11 от 30.10.2002 г. на МТС е специална спрямо аналогичната в
ЗДвП, и следователно и санкцията за нарушаването ѝ ще е по специалния
закон, а не по общия. Това е така, тъй като в ЗАвП и
Наредба № 11 от 2002 г. са поставени по-високи изисквания и се регламентира
специфична дейност по осъществяване на превоз.
Ето защо съдът счита, че в случая правилно е приложен материалният закон, поради което и законосъобразно е издадено наказателното постановление.
Относно наложената на дружеството-жалбоподател санкция, то същата е определена във вида и по размер точно фиксиран в закона.
Предвид гореизложеното и считайки, че обжалваното наказателно постановление
е законосъобразно и обосновано, съдът счита, че същото следва да се потвърди.
Въззиваемата страна, в съпровождащото жалбата писмо е отправила искане за присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство, но по делото на откритото
съдебно заседание не се е явил неин представител, нито е представен документ за
представителство, поради което и съдът не следва да присъжда възнаграждение в
полза на въззиваемата страна.
Водим от което, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №23-0001091 от 30.11.2020
г. на Началника на Отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация“ гр.
Варна, с което на „СБР ЛОГИСТИК“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „***“ № *,
представлявано от Р.А., на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните
превози, е наложен имуществена санкция в размер от 200 (двеста) лева, за
извършено административно нарушение по чл.57 ал.6, т.1 от Наредба №11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: