№ 11521
гр. С, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б С
при участието на секретаря А А
като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20221110104384 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление гр. С, срещу М. Е. Д. с ЕГН:**********, с постоянен
адрес: гр. С...., за осъждане на ответницата да заплати сумата от 1379,56 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2018г. - м.04.2020г., доставена до имот с адрес гр. С..... ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане
на вземането и 235,94 лв,- мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
13.01.2022г„ както и цена за услуга за дялово разпределение в размер на 19,03
лева - главница за периода от м.12.2018г. до м. 04.2020г., и 4,20 лева -
мораторна лихва за периода от 31.01.2019г. до 13.01.2022г както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение,
Ищецът твърди, че ответницата в качеството на собственик на
процесния имот, е клиенти на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
1
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
“Т С АД на клиенти за битови нужди в гр. С, които се изготвят от “Т С” ЕАД
и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи
условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно
чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна
енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от
предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на иксковата молба с който
се оспорват исковете по основание и се прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
С приемането на доклада по делото в проведеното открито съдебно
заседание съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
2
обстоятелствата, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия в
количествата и на стойността, посочени от ищеца.
Първият спорен въпрос е дали ответницата има качеството на
потребител на доставена топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149,
чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ
(отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.
2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
3
По делото не се твърди и не се установява ответницата да е ключила
писмен договор за доставка на топлинна енергия или да е депозирала
заявление-декларация за откриване на партида.
По делото се установява, че процесният топлоснабден имот е бил
собственост на покойния В. В. Д.. От представеното по делото удостоверение
за наследници се установява, че ответницата е наследница на починалия В. В.
Д..
Ето защо съдът намира, че се установява, че през процесния период
ответницата е била собственик на топлоснабдения имот по наследство и като
такава е имала качеството на потребител.
По отношение на възражението за неравноправни клаузи съдът намира
следното:
Съдът намира за неоснователни и доводите на ответника, че Общите
условия на ищцовото дружество противоречат на Закона за защита на
потребителите. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е безспорно,
че Общите условия имат договорен, а не нормативен характер. При
прилагането им, обаче, съдът не открива противоречие с изискванията на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори и на Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността
при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и
за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета. В тях ясно и подробно са
посочени правата и задълженията на дружеството - продавач на топлинна
енергия и на физическото лице - потребител на топлинна енергия. От
съдържанието на правата и задълженията на потребителите не може да се
приеме, че в нарушение на изискването за добросъвестност за тях са въведени
множество задължения за сметка на правата им, т. е. че е налице в техен
ущърб дисбаланс между правата и задълженията им. Ето защо доводите за
неравноправност на общите условия на ищеца са неоснователни, поради
което съдът приема, че общите условия са влезли в сила спрямо ответника и
последният е обвързан от тях.
Доколкото не са направени оспорвания по отношение на количеството
доставена топлинна енергия и нейната стойност то съдът намира че исковете
са установени по основание и размер.
При това положение на разглеждане подлежи своевременно
направеното възражение за изтекла погасителна давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
4
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните
задължения за главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И
това е така, тъй като страните по правоотношението са определили срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след изтичането на този
срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят - чл.
33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията
настъпва 45 дни след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди
28.01.2019г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност са
претендираните вземания за периода 01.05.2018г. – 30.11.2018г.
Представените по делото фактури, кредитни известия и съобщения към
фактури стойността на доставената топлинна енергия за този периода възлиза
на сумата от 172,18 лева която се явява погасен по давност.
Ето защо искът по отношение на ищцата следва да се отхвърли с частта
погасена по давност отговаряща на частта която се претендира по отношение
на нея.
В останалата част искът следва да се уважи.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, който
е представил доказателства за сторени разноски в размер на 365,55 лева, от
които следва да бъдат присъдени сумата в размер на 314,83 лева съразмерно
на уважената част от исковете.
На ищецът следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение
което съдът определя в размер на 100 лева от които съразмерно на уважената
част от исковете следва да бъде присъдена сума в размер на 82,56 лева.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА М. Е. Д. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. С...., за
осъждане на ответницата ДА ЗАПЛАТИ на „Т С” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. С на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.
153, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 1207,38 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.11.2018г. - м.04.2020г., доставена до имот с адрес гр. С..... ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на
вземането и 235,94 лв,- мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
13.01.2022г„ както и цена за услуга за дялово разпределение в размер на 19,03
лева - главница за периода от м.12.2018г. до м. 04.2020г., и 4,20 лева -
мораторна лихва за периода от 31.01.2019г. до 13.01.2022г. КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. С срещу М. Е. Д. с ЕГН:**********, с постоянен
адрес: гр. С.... иск с основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153, ал.1 ЗЕ, за
разликата над присъдения размер от 1207,38 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ до пълния претендиран
размер от 1379,56 лева КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ за периода
01.05.2018-30.10.2018г.
ОСЪЖДА М. Е. Д. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. С...., за
осъждане на ответницата ДА ЗАПЛАТИ на „Т С” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. С на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
314,83 лева разноски в производството и 82,56 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца „Бруната“ ООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6