Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 316
29.09.2023
г., град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Златко Мазников
Секретар: Николина
Николова
Прокурор: Нейка
Тенева
Като разгледа
докладваното от съдия Златко Мазников административно дело № 46 по описа за 2023
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във
връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по искова молба
(ИМ) на С.Н.К. ***.01.2021 г. (л. 2-6 от адм.
д. № 54/2021 г. на Административен съд Стара Загора), уточнена с
молба вх. № 3659 от 23.06.2023 г. (л. 6-8 от
делото) в
изпълнение на дадени с разпореждане от 31.05.2023 г. (л. 3 от
делото) указания за
отстраняване на нередовности във връзка с решение № 5435 от 23.05.2023 г. по адм. д. №
9262/2022 г. на Върховния административен съд (ВАС) – Трето
отделение.
С ИМ (съобразно
уточненията, направени с молба вх. № 3659 от 23.06.2023 г.) против
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество (КПКОНПИ) в условията на алтернативност (според
указанията, дадени с решение № 5435 от
23.05.2023 г. по адм. д. № 9262/2022 г. на ВАС – Трето отделение) са
предявени два обективно съединени искове по чл. 86 от ЗЗД за присъждане
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението от 1000
лева, присъдено по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с решение № 407 от 15.11.2021 г.
по адм. д. №
54/2021 г. на Административен съд (АС) Стара
Загора, както следва:
в размер на
495,31 лева за периода от 11.03.2016 г. – датата на изготвяне на наказателно
постановление (НП) № 039-15 от 11.03.2016 г. на Председателя на КПКОНПИ, до
датата на депозиране на ИМ – 26.01.2021 г. включително, като е посочен и
вариант на изчисление за тригодишен период, съобразен с разпоредбата на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД – от 27.01.2018 г. до 26.01.2021 г. включително, при който
обезщетението за забава възлиза на 304,45 лева;
алтернативно
– в размер на 299,72 лева за периода от 13.02.2018 г. – датата на отмяна на НП
№ 039-15 от 11.03.2016 г. на Председателя на КПКОНПИ, до датата на депозиране
на ИМ – 26.01.2021 г. включително.
В писмено
становище – вх. № 4283 от 24.07.2023 г. (л. 32-34 от делото), депозирано
чрез пълномощника й адв. К.М. и поддържано от него с молба вх. № 5168 от
20.09.2023 г. (л. 29
от делото), ищцата С.Н.К., ако и изрично да не
оттегля или да не се отказва от първия си алтернативно предявен иск, излага
съображения за основателност и доказаност на втория си алтернативно предявен
иск, като моли да бъде постановено решение, с което КПКОНПИ да бъде осъдена да й заплати
мораторна лихва (т.е. обезщетение
за забава в размер на законната лихва) върху
главницата от 1000 лева (присъденото с
решение
№ 407 от 15.11.2021 г. по адм. д. № 54/2021 г. на АС Стара Загора обезщетение по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) за периода
от 13.02.2018 г. – датата на отмяна на НП № 039-15 от 11.03.2016 г. на
Председателя на КПКОНПИ, до датата на депозиране на ИМ – 26.01.2021 г.
включително, в размер на сумата от 299,72 лева. Претендира за направените
разноски във всички съдебни инстанции за държавна такса и адвокатски
хонорар при условията на чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗА.
Ответникът –
КПКОНПИ, чрез процесуалния си представител по пълномощно – главен юрисконсулт Г.Д.-Г.,
депозира писмен отговор на уточнената ИМ – вх. № 4111 от 13.07.2023 г., в който
излага доводи за нередовност на ИМ, за недопустимост на предявените искове и за
тяхната неоснователност (л. 16-19 от
делото). В съдебно
заседание пълномощникът му моли да бъдат отхвърлени исковете, като
неоснователни, и претендира за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В представена от процесуалния представител на ответника писмена защита се
излагат съображения за недължимост на мораторна лихва в производството по ЗОДОВ,
обосноваващи неоснователност на предявените искове по чл. 86 от ЗЗД,
респективно – направено е искане за отхвърляне на исковете.
Окръжна
прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10,
ал. 1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава заключение, че на
ищцата следва да бъде присъдена мораторна лихва (т.е. обезщетение
за забава в размер на законната лихва) върху
главницата от 1000 лева (присъденото с
решение
№ 407 от 15.11.2021 г. по адм. д. № 54/2021 г. на АС Стара Загора обезщетение по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) за периода
от датата на отмяна на НП (№ 039-15 от
11.03.2016 г. на Председателя на КПКОНПИ) до датата
на завеждане на ИМ (т.е. от 13.02.2018
г. до 26.01.2021 г. включително).
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
С решение по
НАХД № 6029/2016 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 13.02.2018 г., е отменено като
незаконосъобразно НП № 039-15 от 11.03.2016 г., издадено от Председателя на
КПКОНПИ, с което на С.Н.К. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева за нарушение на чл. 34, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 1
във връзка с чл. 12, ал. 1 от Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси (л. 9-12 от адм.
д. № 54/2021 г. на АС Стара Загора).
По ИМ на С.Н.К.
против КПКОНПИ, с която са предявени
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 10000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
отмененото като незаконосъобразно НП № 039-15 от 11.03.2016 г., издадено от
Председателя на КПКОНПИ, и иск за мораторна лихва върху обезщетението, считано
от 11.03.2016 г. – датата на изготвяне на отмененото НП, алтернативно – от
13.02.2018 г. (датата на
отмяна на НП), като е
направено и искане за присъждане на законна лихва от завеждането на ИМ до
окончателното издължаване, е образувано адм. д. №
54/2021 г. на АС Стара Загора.
С
решение № 407 от 15.11.2021 г. по адм. д. № 54/2021 г. на АС Стара Загора:
КПКОНПИ е
осъдена да заплати на С.Н.К. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно НП № 039-15 от
11.03.2016 г., издадено от Председателя на КПКОНПИ, както и сумата от 150 лева,
представляваща разноски по делото;
предявеният
от С.Н.К. против КПКОНПИ иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
отхвърлен за размера над 1000 лева до 10000 лева.
С решение № 452 от 10.12.2021 г.
по адм. д. №
54/2021 г. на АС Стара Загора е допълнено решение № 407 от 15.11.2021
г., като КПКОНПИ е била осъдена да заплати на С.Н.К. законна лихва върху присъденото
обезщетение в размер на сумата от 1000 лева, считано от 27.01.2021 г. до датата
на окончателното изплащане на сумата.
По
касационни жалби на С.Н.К. против решение № 407 от 15.11.2021 г.
по адм. д. №
54/2021 г. на АС Стара Загора в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, както и в частта му за разноските, и против постановеното по
същото дело допълнително решение № 453 от 10.12.2021 г. – за присъждане
на законна лихва, е образувано адм. д. № 2039/2022 г. на Върховния административен
съд (ВАС) – Трето отделение. В останалата му част, с
която КПКОНПИ е
осъдена да заплати на С.Н.К. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно НП, решение
№ 407 от 15.11.2021 г. не е обжалвано и е влязло в сила.
С решение №
5235 от 01.06.2022 г. по адм. д. № 2039/2022 г. на ВАС – Трето отделение, е
оставено в сила в обжалваната му част решение № 407 от 15.11.2021 г.
по адм. д. №
54/2021 г. на АС Стара Загора, като С.Н.К. е осъдена да заплати на КПКОНПИ
разноски за касационната инстанция в размер на 150 лв., а делото е върнато на
първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) в решение № 453 от 10.12.2021 г. по адм. д. №
54/2021 г. на АС Стара Загора – прието е, че „…макар да са изложени съображения
от първоинстанционния съд, че лихва за забава от датата на отмяната на
наказателното постановление не се дължи, тази воля на съда не е обективирана в
диспозитива на допълнителното решение. В този смисъл е и подадената
допълнителна касационна жалба, в която оплакването е, че по този иск съдът не
се е произнесъл. Налице е очевидна фактическа грешка, поради която делото
следва да бъде върнато на Административен съд Стара Загора за нейната
поправка“.
С решение № 242 от 08.06.2022 г.
по адм. д. №
54/2021 г. на АС Стара Загора е допусната поправка на ОФГ в решение № 453
от 10.12.2021 г. по същото дело, като е отхвърлено искането на С.Н.К. за
присъждане на лихва за забава върху сумата на обезщетението от 1000 лева за
периода от 11.03.2016 г. до 27.01.2021 г.
По
жалба на С.Н.К. против решение № 242 от 08.06.2022 г. по адм. д. №
54/2021 г. на АС Стара Загора е образувано адм. д. № 9262/2022 г. на ВАС –
Трето отделение.
С решение №
5435 от 23.05.2023 г. по адм. д. № 9262/2022 г. на ВАС – Трето отделение, е
обезсилено решение № 242 от 08.06.2022 г. по адм. д. №
54/2021 г. на АС Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на АС Стара Загора, като е прието, че:
ищцата е
претендирала мораторна лихва върху обезщетението от 11.03.2016 г. – датата на
изготвяне на отмененото НП, алтернативно от 13.02.2018 г. – датата на отмяна на
НП, и законна лихва върху обезщетението от подаване на иска до окончателното
издължаване;
така
предявените, в условията на
алтернативност, акцесорни искове за присъждане на мораторна лихва са
нередовни, тъй като не са посочени период и цена на исковете, поради което
съдът е следвало да остави исковете без движение и да даде указания на ищцата
да отстрани тази нередовност;
отхвърляйки
нередовно заявената искова претенция, съдът е постановил недопустимо решение,
което следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд;
при новото
произнасяне първоинстанционния съд следва да съобрази задължителното за
органите на съдебната власт Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр.
д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и
обстоятелството, че при деликтна отговорност по аргумент от чл. 84,
предложение последно от ЗЗД деликтвентът изпада в забава от увреждането;
по
направените в настоящото производство (адм. дело №
9262/2022 г. на ВАС – Трето отделение) разноски следва да се
произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание
чл. 226, ал. 3 от АПК, като вземе предвид и изхода на делото пред него.
Както
вече беше посочено, ИМ вх. № 574 от 27.01.2021 г. (л. 2-6 от адм.
д. № 54/2021 г. на Административен съд Стара Загора) беше
оставена без движение в частта й относно предявените искове за мораторна лихва
съобразно указанията, дадени с решение №
5435 от 23.05.2023 г. по адм. д. № 9262/2022 г. на ВАС – Трето отделение, именно в изпълнение на които е депозирана молба
вх. № 3659 от 23.06.2023 г. (л. 6-8 от
делото) с изрично
посочени и цитирани по-горе периоди и цена на исковете, като по възраженията на
ответника за нередовност на ИМ в уточнената й част и недопустимост на
предявените с нея в тази й част искове, направени с писмения му отговор на
уточнената ИМ –– вх. № 4111 от 13.07.2023 г. (л. 16-19 от
делото), съдът се
произнесе с определение от 17.07.2023 г. (л. 23-24 от
делото), приемайки
същите за неоснователни и оставяйки без уважение исканията му за прекратяване
на производството на тези основания, поради което изложените за това
съображения в определението от 17.07.2023 г. е безпредметно да бъдат
преповтаряни и следва да бъдат изложени единствено мотиви по същество (по
основателността и доказаността на исковете, предмет на разглеждане по
настоящото дело).
При тази
фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:
Въпросът за
главницата – присъденото обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 1000
лева, е разрешен с влязло в сила решение – решение № 407 от 15.11.2021 г.
по адм. д. №
54/2021 г. на АС Стара Загора, необжалвано в частта му, с която искът на С.Н.К.
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е уважен, обжалвано и оставено в сила в частта му, с
която искът й по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен, с решение № 5235 от
01.06.2022 г. по адм. д. № 2039/2022 г. на ВАС – Трето отделение.
Съгласно чл.
86, ал. 1, изречение първо от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
каквото е задължението за заплащане на присъденото с решение № 407 от 15.11.2021 г.
по адм. д. №
54/2021 г. на АС Стара Загора обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на
1000 лева, длъжникът, в случая – КПКОНПИ, дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Въпросът за
дължимостта на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в производството по ЗОДОВ е
разрешен с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС, според т. 4 от което при незаконни актове на администрацията,
какъвто акт е НП, началният момент на забавата и съответно дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите (т.е.
незаконосъобразните)
административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване. В
случая с
решение № 407 от 15.11.2021 г. по адм. д. № 54/2021 г. на АС Стара Загора КПКОНПИ е
осъдена да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от отмененото
като незаконосъобразно НП № 039-15 от 11.03.2016 г., издадено от Председателя
на КПКОНПИ, т.е. началният момент на забавата е датата на влизане в сила на
решението, с което НП е било отменено – 13.02.2018 г. (вж.
решенията, приложени на л. 9-15 от адм. д. № 54/2021 г. на АС Стара Загора).
Следователно
претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД върху
размера на присъденото й обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява
основателна за периода от 13.02.2018 г., когато е влязло в сила решението по
НАХД № 6029/2016 г. на Софийския районен съд (л. 9-12 от адм.
д. № 54/2021 г. на АС Стара Загора), с което е отменено
като незаконосъобразно НП № 039-15 от 11.03.2016 г., издадено от Председателя
на КПКОНПИ, до 26.01.2021 г. включително, тъй като ИМ е подадена на 27.01.2021
г. и считано от тази дата до окончателното изплащане на обезщетението по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ върху размера на последното й е присъдена законна лихва с решение № 453 от 10.12.2021 г.
по адм. д. №
54/2021 г. на АС Стара Загора, с което допълнено
решение
№ 407 от 15.11.2021 г., постановено по същото дело.
Както вече
беше отбелязано, обезщетението по чл. 86 от ЗЗД е в размер на законната лихва
от деня на забавата. Съгласно изречение ал. 3 на цитираната разпоредба,
размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет (МС). В тази
насока е прието Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне на размера на законната лихва по
просрочени парични задължения (Обн., ДВ,
бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), съобразно
с което в Портала за електронни услуги на официалния сайт на Националната
агенция по приходите е общодостъпен и активен лихвен калкулатор за изчисляване
на законната лихва по просрочени парични задължения, според изчисленията на който
при горните параметри, зададени от съда, законната лихва върху главница от 1000
лева за периода от 13.02.2018 г. до 26.01.2021 г. включително е в размер на
299,75 лева.
Изложеното
означава, че основателен и доказан по размер се явява вторият от алтернативно
предявените искове по чл. 86 от ЗЗД – за претендирано обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 1000 лева (присъденото
обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с решение 407 от 15.11.2021 г. по адм. д. №
54/2021 г. по адм. д. № 54/2021 г. на АС Стара Загора ) за периода
от 13.02.2018 г. до 26.01.2021 г. включително, респективно – неоснователен и
недоказан по размер е първият от
алтернативно предявените искове по чл. 86 от ЗЗД – за претендирано обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 11.03.2016 г. (датата на
издаване на отмененото впоследствие като незаконосъобразно НП № 039-15 от
11.03.2016 г. на Председателя на КПКОНПИ) до
26.01.2021 г. включително.
Ето защо
съдът намира, че ответникът КПКОНПИ следва да бъде осъден да заплати на ищцата С.Н.К.
сумата от 299,75 лева, представляваща обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в
размер на законната лихва върху главницата от 1000 лева – присъдено по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ с решение 407 от 15.11.2021 г. по адм. д. №
54/2021 г. на АС Стара Загора обезщетение за неимуществени вреди от отмененото като
незаконосъобразно НП № 039-15 от 11.03.2016 г. на Председателя на КПКОНПИ, за
периода от датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП – 13.02.2018
г., до датата на подаване на ИМ – 26.01.2021 г. включително. Вярно е, че този
иск е предявен от ищцата в размер на 299,72 лева – с три стотинки по-малко, но
в случая се касае за грешка в изчисленията й, която не опорочава волята й, тъй
като изрично се претендира мораторна лихва (обезщетение
за забава по чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 1000 лева за периода 13.02.2018
г. – 26.01.2021 г. включително), а размерът
на обезщетението за забава е определен в чл. 86, ал. 1, изречение първо от ЗЗД
– в размер на законната лихва, като изчисляването й също е нормативно уредено –
ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г. във връзка с чл. 86, ал. 3 от ЗЗД, поради
което приоритет следва да бъде даден на волята на ищцата – претендира се
обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчисляването на която е в
съответствие с правната уредба в тази насока.
Тъй като
процесните акцесорни обективно съединени искове по чл. 86 от ЗЗД са предявени
от ищцата в условията на алтернативност, съдът не дължи произнасяне с нарочен
диспозитив по иска й, който намира за неоснователен – за периода с начална дата
на забавата 11.03.2016 г. Такова произнасяне съдът дължи единствено в случаите
на евентуално предявени искове, но въпросът за начина на предявяване на
процесните искове по чл. 86 от ЗЗД вече е разрешен с указанията, дадени с решение № 5435 от 23.05.2023 г. по адм. д. №
9262/2022 г. на ВАС – Трето отделение – „… така предявените, в условията на алтернативност,
акцесорни искове…“, които са задължителни за настоящия съд – чл. 224 от АПК.
С оглед на
изхода от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените от нея разноски по адм. д. № 2039/2022 г. на ВАС, Трето отделение –
в размер 12,80 лева: 10 лева държавна такса за обжалване на решение
№ 453 от 10.12.2021 г. по адм. д. № 54/2021 г. на АС Стара Загора и 2,80 лева
такса за банков превод във връзка със заплащането й, както и направените от нея
разноски по адм. д. № 9262/2022 г. на ВАС, Трето
отделение – в размер 32,80 лева: 30 лева държавна такса и 2,80 лева такса за
банков превод във връзка със заплащането й. В тези производства, а и в
настоящото производство не са представени доказателства, че ищцата е направила
разноски за заплащане на адвокатски хонорар, както и за това, че е била
представлявана от адвоката си при условията на чл. 38 от ЗА (такова
отбелязване липсва дори в първоначално представеното от нея пълномощно по адм.
д. № 54/2021 г. на АС Стара Загора, нещо повече – опровергава се от него, тъй
като изрично е отбелязано, че е договорено и платено възнаграждение, което
обаче няма отношение към разноските в настоящото производство, тъй като по
въпроса за разноските в производството по адм. д. № 54/2021 г. на АС Стара
Загора е налице влязло в сила решение – № 407 от 15.11.2021 г. по адм. д. №
54/2021 г. на АС Стара Загора, оставено в сила с решението по адм. д. №
2039/2022 г. на ВАС, Трето отделение).
Водим
от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество да
заплати на С.Н.К., ЕГН **********,***,
сумата от 299,75 лева (двеста деветдесет и девет лева и седемдесет и пет
стотинки), представляваща обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД
в размер на законната лихва върху главницата от 1000 (хиляда) лева –
присъдено по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с решение 407 от 15.11.2021 г.
по адм. д. №
54/2021 г. обезщетение за неимуществени вреди от отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление № 039-15 от 11.03.2016 г. на Председателя
на КПКОНПИ, за периода от датата на влизане в сила на решението за отмяна на
наказателното – 13.02.2018 г., до датата
на подаване на исковата молба – 26.01.2021 г. включително.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество да
заплати на С.Н.К., ЕГН **********,***,
сумата от 12,80 лева (дванадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща
направени разноски по адм. д. № 2039/2022 г. на ВАС – Трето отделение, както и сумата от 32,80 лева (тридесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща
направени разноски по адм. д. № 9262/2022 г. на ВАС – Трето отделение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: