РЕШЕНИЕ № 260169
гр. Пловдив 21.04.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 8 април 2021 г.
в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря БОРЯНА КОЗОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 19/2021 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Делото е
образувано след изпращане по подсъдност на т.д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен
съд Стара Загора, образувано след изпращане по подсъдност на гр.д. № 613/19 г.
по описа на РС Гълъбово, образувано по искова молба вх. № Сд-02-08-3731/3.12.19
г. по описа на РС Гълъбово.
Искове по
чл. 79 и 86 от ЗЗД.
Ищецът П.К.Н.
в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „ГРАНД КОМЕРСИАЛ-П.Н.“ ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление гр. Гълъбово, ул „Христо Ботев“ № 37, моли да се постанови решение,
с което ответното дружество „ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ж.к. Северна индустриална зона,
асфалтова база „Пътища“, да бъде осъдено да му заплати сумата 27 616.90 лв. – дължима цена с
включен ДДС за доставка на инертни материали по договор от 7.11.18 г., по
описани в исковата молба фактури, ведно
със законна лихва върху сумата, считано
от подаване на исковата молба -3.12.19 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Претендира
присъждане на разноските.
Ответното
дружество „ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД ЕИК ********* оспорва предявените
искове.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Твърди се в
исковата молба, че между страните е сключен договор от 7.11.18 г. за доставка
на инертни материали по заявен вид, количество и цена съгласно оферта –
неразделна част от договора. Във връзка с извършените доставки били съставени
описаните в исковата молба девет бр. фактури на обща стойност 27 616.90
лв. Към всяка фактура била съставена и налична съответна кантарна бележка,
справка за износ на фракции, кариера Райново, с посочено количество в тон,
ед.цена и обща стойност. Доставките били извършвани, като представители на
ответника със собствен транспорт товарили до обект Райново, община Симеоновград
стоката, предоставена от ищеца, като същата се теглила на кантар с издаване на
съответна кантарна бележка и за двете страни. Въпреки многократни телефонни
разговори между страните, дължимата цена по описаните фактури оставала
неизплатена.
Поради
изложените обстоятелства ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата 27 616.90 лв. ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответното
дружество не оспорва сключването на договора, както и осъществяване на
доставките по описаните в исковата молба фактура.
Възразява,
че е осъществено плащане с платежно нареждане от 22.06.20 г. на сума от
10 000 лв., с която са погасени задълженията по ф. **********, **********
и частично – **********. Плащането било
извършено от трето лице – длъжник на ответното дружество, на който било
наредено да извърши плащане вместо ответника. Т.е. ищцовата претенция била частично
удовлетворена преди получаване на исковата молба от ответното дружество, на
което същата била връчена на 10.7.20 г.
Възразява,
че в сключения договор от 7.11.18 г. – раздел 3 Цени и условия на плащане били уговорени отчетните периоди и
необходимите документи за издаване на фактури, но не бил уговорен падеж на тези
фактури. С оглед на това възразява, че претендираната сума не е била изискуема,
макар и ликвидна. Поради това счита, че
предявената претенция е преждевременна, респ. неоснователна в цялост. Оспорва
се наличието на покана за плащане преди подаване на исковата молба, като се
възразява, че твърдението за проведени телефонни разговори е недоказано.
Поддържа се
довод, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, като към
момента на подаване на отговора дължимата сума възлиза на 17 616.90 лв.
В хода на производството е навело възражение и за
осъществено още едно частично плащане в размер на 7 000 лв. на 17.02.21
г., с което били погасени задължения по описаните в платежното нареждане
фактури.
Плащането на
сумата от 10 000 лв. се признава от ищеца, който е депозирал писмена молба
в тази насока на 3.2.21 г. В същата се заявява, че сумата е заплатена след
образуване на обезпечителното производство, като след заплащането й остава дължим
остатък от 17 616.90 лв.
Възраженията
за ненастъпила изискуемост на сумите по процесните фактури поради непосочен
падеж и липса на покана за плащане се приема от съда за неоснователно.
В случая
действително не е уговорен падеж в договора, нито е посочена дата на плащане в издадените фактури. При това положение, тъй като се касае за
търговски сделки, следва да се приложи
нормата на чл. чл. 303а, ал.3 от
Търговския закон, според която ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да
бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не
може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ
деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или
поканата за плащане са отпреди това.
В случая не са налице доказателства за това кога са получени процесните
фактури от ответното дружество, при което следва да се приложи второто
изречение на нормата на чл. 303а, ал.3 от ТЗ, като се приеме, че 14-дневният
срок за плащане започва да тече от деня, следващ датата на получаване на
стоката.
В случая последните по време доставки са осъществени на 1.11.2019 г., като
за тях е издадена фактура от 4.11.19 г. При приложение нормата на чл. 303а,
ал.3, изр. второ от ТЗ следва да се приеме, че падежът на задължението е
настъпил на 16.11.2019 г.
Всички останали доставки са извършени преди преди 1.11.19 г., като за тях
са издавани фактури в същия ден или ден – два по-късно, при което по същото
правило падежът на задълженията по всички останали процесни фактури е настъпил
по-рано от падежа по фактура **********/4.11.19 г.
Исковата молба е подадена на 3.12.2019 г., т.е. след настъпване падежа на
процесните задължения.
Възражението по отношение липса на покана е неоснователно. Покана не е
необходима за поставяне на ответника в забава, доколкото се касае за парично
задължение, чийто падеж е определяем по цитираното правило. Неплащането на
падежа е достатъчно основание за изпадането на длъжника в забава.
Ето защо и датата на връчване на исковата молба не е относимо обстоятелство
във връзка с падежа на задълженията, респ. във връзка с претенцията за законна
лихва от датата на подаване на иска.
Не се спори между страните по отношение извършването на плащане от
10 000 лв. на дата 22.06.20 г., с което е осъществено частично погасяване на
процесните задължения.
Представя се
от ответника и платежно нареждане за сумата 7 000 лв. от 17.02.2021 г., в
което се сочи, че се погасяват задължения по ф. ********** – оконч., ********** и ********** – частично.
Така
представеното доказателство не е оспорено от ищеца.
Извършените
плащания след подаване на исковата молба следва да бъдат взети предвид на осн.
чл. 235, ал.3 от ГПК.
При това
положение искът за главницата се явява основателен до размер на 10 616.90
лв., за който следва да бъде уважен.
За разликата
до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен поради погасяване на
задължението след подаване на исковата молба.
Сумата
10 616.90 лв. се дължи ведно със законна лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Както се посочи по-горе, към датата на
подаване на исковата молба, падежът на исковите задължения е вече настъпил и
ответникът е изпаднал в забава, при което претенцията за законна лихва от тази
дата се явява основателна и следва да бъде уважена.
По същите
съображения следва да се присъди законна лихва и върху платените суми след
подаване на исковата молба, но с крайна дата – съответните дати на
плащане.
За разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в
цялост.
Извършените
погашения на част от исковите суми са направени след завеждане на делото и след
като падежът на същите е бил настъпил. При това положение не може да се приеме,
че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Освен това същият е
оспорил изцяло предявения иск, при което което не е налице хипотеза по чл. 78,
ал.2 от ГПК.
От ищеца се
претендират разноски – платена ДТ 1104.67 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 1 300 лв.
Прави се
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е
неоснователно.
Съгласно чл.
78, ал.6 от ГПК ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В случая
минималният размер на адвокатското възнаграждение според цената на иска и разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 1358.50 лв. В случая заплатеният адвокатски хонорар е
1300 лв., при което е с по-нисък размер от минималното възнаграждение за
адвокат според чл. 36 от ЗА, респ. чл. 7, ал.2, т.3 от Наредбата.
Ето защо
дължимите от ответника разноски възлизат на 2404.67 лв.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ж.к. Северна
индустриална зона, асфалтова база „Пътища“, да заплати на П.К.Н.в качеството му на едноличен търговец с
фирма ЕТ „ГРАНД КОМЕРСИАЛ-П.Н.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Гълъбово, ул „Христо Ботев“ № 37, сумата
10 616.90 лв. – неизплатена цена с включен ДДС за доставка на инертни
материали по договор от 7.11.18 г.,
ведно със законна лихва върху сумата 10 616.90
лв, считано от подаване на исковата молба -3.12.19 г. до окончателното изплащане на сумата,
ведно със законна лихва върху сумата 10 000
лв., считано от подаване на исковата молба -3.12.19 г. до 22.06.2020 г.,
ведно със законна лихва върху сумата 7 000
лв, считано от подаване на исковата молба – 3.12.19 г. до 17.02.2021 г.,
ведно с направени по делото разноски в размер на
2404.67 лв.,
като за
разликата до пълния предявен размер - до 27 616.90 лв. ОТХВЪРЛЯ иска
поради погасяване на сумата след подаване на исковата молба.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: