Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град
Шумен, 20.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в публичното
заседание на двадесет и втори април две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова,
като разгледа докладваното от съдията АД № 97 по описа за 2021 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален
кодекс във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закон за автомобилните
превози и е образувано по жалба от Р.Я.Р. ЕГН **********
от гр. Шумен, чрез адв. Й. АК-Разград, против Заповед за прилагане на ПАМ №
РД-14-943/15.03.2021 г. на Директор РД „АА“ – Русе, с която, на основание чл.
107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и т. 4, б. „б“, ал. 2,
т. 1 и т. 3 и ал.7 от Закона за автомобилните превози са приложени следните
принудителни административни мерки – 1/по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“а“ и ал. 2,
т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози -
временно спиране от движение на МПС Рено Трафик от категория М1 с рег.
№В9870НР, собственост на Р.Я.Р., до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с рег. № В 9870
НР и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на
22.08.2019г.; 2/ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ и ал. 2, т. 3 от Закона за
автомобилните превози – временно отнемане на свидетелството на управление на
МПС № ********* и контролния талон към него на Р.Я.Р., до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 1 година.
В жалбата се сочат доводи за
незаконосъобразност на издадената заповед, като основното възражение се свежда
до това, че в случая е извършван превоз на пътници, който не е бил заплащан от
тях, което според оспорващия е и основният белег за съставомерността на
деянието. Счита, че извършеното деяние не покрива признаците на обществен
превоз на пътници, така, както е формулирано в § 1 от ДР на ЗАП, като сочи, че
и съгласно чл. 6, ал.3, т. 9 от Закона за автомобилните превози, не е необходим
лиценз при извършване на превоз на пътници, когато е за собствена сметка.
С оглед тези и останалите съображения,
изложени в жалбата е отправено искане за отмяна на процесната заповед, като
незаконосъобразна.
Ответната страна – Директор РД Автомобилна
администрация Русе при ИА АА - МТИТС, взема становище по оспорването и счита
оспорената заповед за законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На
13.03.2021 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона
за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата Й.П.- старши
инспектор в Отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация”
- Русе установил, че Р.Я.Р. с ЕГН **********,***, извършва международен
обществен превоз на 7 броя пътници, видно от снети обяснения по реда на чл. 44, ал. 2, изр. 2 от АПК на С.М.Н.ЕГН: **********, М.Р.Б.ЕГН: **********, М.С.Г.ЕГН:
**********. Разходите за извършения превоз се поемат от фирмата работодател на
пътуващите лица, транспортната услуга следвало да бъде заплатена при
пристигането им. Извършеният превоз бил с маршрут от Р. България до Холандия с
лек автомобил Рено Трафик от категория M 1 с per. № В9870НР, собственост на Ю.Ю.А.ЕГН
**********. Констатирано е, че в момента на проверката за МПС няма издадено
Удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на РБ, копие на
лиценз на Общността или Удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници. При направената справка в информационната
система на ИА АА се установило, че автомобилът не бил вписан в регистъра на
моторните превозни средства и за него нямало издадено заверено копие от лиценз
на Общността, удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на РБ
или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници. За посоченото бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение сер. А-2020 № 280720 от 13.03.2021 г. – л. 10 от делото.
Видно
от дадените писмени сведения от С.М.Н.ЕГН: **********, М.Р.Б.ЕГН: **********, М.С.Г.ЕГН:
**********, както и на оспорващия, на същата дата общо 7 пътника са пътували в
автомобила с крайна точка Холандия, където лицата ще работят, а разходите по
превозът им ще се плати от фирмата-работодател.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-943/15.03.2021
г. на Директор РД „АА“ – Русе на основание чл. 107, ал. 1, във
връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и т. 4, б. „б“, ал. 2, т. 1 и т. 3 и
ал.7 от Закона за автомобилните превози са приложени следните принудителни
административни мерки – 1/по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“а“ и ал. 2, т. 1, във
връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози - временно спиране от
движение на МПС Рено Трафик от категория М1 с рег. №В9870НР, собственост на Р.Я.Р.,
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на 1 брой табела с рег. № В 9870 НР и отнемане на свидетелство за
регистрация № *********, издадено на 22.08.2019г.; 2/ по чл. 106а, ал. 1, т. 4,
буква „б“ и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози – временно отнемане
на свидетелството на управление на МПС № ********* и контролния талон към него
на Р.Я.Р., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година.
От
фактическа страна издаването на заповедта и приложената с нея принудителна
административна мярка се основават на констатациите, съдържащи се в Акт за
установяване на административно нарушение сер. А-2020 № 280720 от 13.03.2021 г.
и обяснения, снети по реда на чл. 43, ал. 2 от АПК, които са представени по делото – л. 11-15. Като установил от
посочените, че на 13.03.2021 г. Р.Я.Р. управлява
автомобил Рено Трафик от категория M 1 с per. № В9870НР, собственост на Ю.Ю.А.ЕГН
********** и извършва обществен превоз на пътници без издадено Удостоверение за
обществен превоз на пътници на територията на РБ, копие на лиценз на Общността
или Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, както и че автомобилът не бил вписан в регистъра на моторните превозни
средства и за него нямало издадено заверено копие от лиценз на Общността,
удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на РБ или
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
административният орган наложил посочените принудителни административни мерки,
тъй като направил извод, че е изпълнено материалноправното основание по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. А и т. 4, б. Б от ЗАвтП за прилагане на принудителната административна мярка – извършване на
обществен превоз на пътници без удостоверение за дейността.
Като
доказателство са приети АУАН сер. А-2020 № 280720 от 13.03.2021 г., генерирани
справки по рег. № на процесния автомобил, сведения от жалбоподателя, че е
извършил превоз с автомобила и трима от пътуващите с него лица.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес /собственик на МПС, спрямо
което е приложена обжалваната ПАМ/, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и чл.
106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция Автомобилна администрация или от упълномощени от него лица. Със Заповед
№РД-01-43 от 23.01.2020 г. – л. 9, на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на ИА АА,
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация е
упълномощил посочените в заповедта длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП, вкл. директорите на РД АА. От фактическа страна не е спорно, че
подписалото като издател на обжалвания административен акт лице е изпълнявало
длъжността Директор РД АА Русе, поради което съдът приема, че оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган в условията на допустима от закона делегация, при упражняване и в рамките
на надлежно делегираните му правомощия.
Обжалваният
административен акт е постановен при спазване на нормативно установените
изисквания за форма и съдържание на акта. Изрично е посочено както правното
основание за налагане на принудителната административна мярка - чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. А и т. 4, б. Б от ЗАвтП, така и фактическото основание – извършване на обществен превоз на
пътници с МПС, без удостоверение за обществен превоз на пътници и без да има
заверено копие от лиценз на Общността, както и МПС не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Посочени са всички релевантни факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на нормативно регламентираните
материалноправни предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП
– извършен на 13.03.2021 г. от Р.Я.Р. обществен превоз на пътници
с автомобил при липсата на изискуем от закона документ за осъществяване на
дейността - удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, както и без да е издадено удостоверение за обществен превоз на пътници
и без да има заверено копие от лиценз на Общността. Посочването на правно релевантните
за наличието на хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП
обстоятелства са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се
обосновава правото на органа да упражни предоставеното му от закона правомощие
и се осигурява възможност на адресата на акта да защити правата си.
Фактическите констатации, на които се основава възприетото административно
решение, са обективирани в съставения АУАН сер. А-2020 № 280720 от 13.03.2021
г. и на писмените обяснения на пътници и водача, въз основа на които е издадена
и заповедта. Доколкото описаните фактически обстоятелства за прилагането на ПАМ
по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, съставляват такива, обсъдени и в
административнонаказателно производство, и са фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗАвтП, то не може да се изисква да бъдат
установявани единствено със съставен АУАН. В настоящия случай е изпълнено както
общото изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и специалното такова по чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП за постановяване на мотивиран административен акт,
като прилагането на принудителната административна мярка е фактически и правно
обосновано.
Разпоредбата
на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП предвижда налагането на принудителна административна
мярка по отношение на МПС, с което се извършва обществен превоз без съответните
документи. От съдържанието на правните последици на приложената ПАМ, свързани с
възпрепятстване движението на ППС, за което е установено че с него се
осъществява обществен превоз на пътници или товари без изискуемите се документи
за извършване на дейността, следва извода, че адресат на наложената ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е водачът на МПС. Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт, обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се
следват разпоредените с акта правни последици. С оглед на нормативното
предписание на посочената като правно основание за издаване на оспорената
заповед разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 и на т. 4 от ЗАвтП,
съдът приема, че заповедта е постановена в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби на които се основава и при наличие на законовите
предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, като
съображенията за това са следните:
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП Обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация
за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за
извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват
от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води
регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България.
Регистърът
съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на
управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой
копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни
постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва
дейността. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на
пътници въз основа на посочените документи, в ЗАвтП е предвидено налагането на
ограничителни мерки – принудителни административни мерки. В разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 б. А от ЗАвтП е регламентирано, че за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка -
спиране от движение за срок 12 месеца на моторно превозно средство, с което се
извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на
Общността се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер
и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното
средство - чл. 106а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП. Предвидено е и в разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвтП, че за преустановяване на административните нарушения
се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство,
без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или
не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на
Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година,
която мярката се осъществява чрез отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство и контролния талон към него - чл. 106а, ал. 2, т. 3 от ЗАвтП. При тази нормативна регламентация следва извода, че
законово установената с разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 б. А и т. 4 от ЗАвтП
принудителна административна мярка, се прилага при кумулативното наличие на две
материалноправни предпоставки, а именно: 1. да е извършен обществен превоз на
пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено
заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Според
§ 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, "обществен превоз" е превоз, който се
извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, като съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу
заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни
превозни средства независимо дали са натоварени или не. В контекста на
посочените легални дефиниции на понятията "обществен превоз" и
"превоз на пътници" следва извода, че обществен превоз е общото,
съвкупно понятие, отнасящо се до всички видове превози, чиято основна
характеристика е, че превозът с МПС се извършва срещу заплащане - от пътника,
от възложителя или организатора на конкретния превоз, обществен превоз по см.
на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП.
От
представените по делото АУАН и от писмените обяснения на пътниците се
установява, че при извършена от контролните органи проверка е констатирано, че
на 13.03.2021 г. се извършва международен обществен превоз на седем пътника
срещу уговорена цена за превоза с работодателя на лицата, с автомобил, за който
не е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, видно
от направена справка в информационната система на ИА АА. За оборване на така
установеното заплащане не са ангажирани доказателства от жалбоподателя, а и съставеният
АУАН е официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства за
извършен превоз. Поради това съдът счита, че в настоящото производство е
безспорно установено, че на посочените в ЗППАМ дата, място и обстоятелства, Р.Я.Р.
извършва обществен превоз на пътници. Изпълняваният превоз, доколкото безспорно
представлява възмезден превоз – заплащане на превоза от работодателя на
пътуващите лица, които ще престират труд. С оглед на това за извършвания с посоченото
МПС обществен превоз на пътници е следвало да има изискуемите съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП документи. Не се спори по делото, че превозното
средство, с което се е осъществявал обществен превоз на пътници, към датата на
извършената от контролните органи проверка не е разполагало с тези документи.
С
оглед на гореизложеното в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон административният орган е приел, че са налице нормативно регламентираните
материалноправни предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 б. А и т. 4 от ЗАвтП.
При
издаването на оспорения административен акт не са констатирани допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива и основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на заповедта. Противно на твърденията на жалбоподателя,
заповедта е постановена след като са изяснени и преценени всички релевантни
факти и обстоятелства за нормативно регламентирания фактически състав за
прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 б. А от ЗАвтП и основно тези, касаещи заплащането на превоза.
Неоснователно е и другото възражение относно несъразмерност при определяне
срока на ПАМ. Текстът на закона предвижда временното спиране от движение да е
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, а временното
отнемане на свидетелството за управление – до отстраняване на нарушението, но
за не повече от една година, като административният орган се е съобразил с
посоченото. С оглед начина, по който е разписано изискването за срока, ПАМ не
са наложени за максимално допустимия срок, а до отстраняване на нарушението,
което ако не бъде сторено по–рано, то мярката е за не повече от 12 месеца от
налагането й и съответно до 1 година.
По
изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК
за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Р.Я.Р. ЕГН **********
от гр. Шумен, чрез адв. Й. АК-Разград против против Заповед за прилагане на ПАМ №
РД-14-943/15.03.2021 г. на Директор РД „АА“ – Русе.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: