Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 170
16.03.2022г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 969 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и следващи от АПК, вр. чл. 165
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Д.С.А. ***, против
Заповед № 272з-2538 от 08.09.2021г., издадена от Директора на ОДМВР-Хасково.
Излагат се твърдения за издаване на оспорения
акт в противоречие с разпоредбите на чл. 146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Претендира се липсата на предвидените от закона задължителни реквизити за
издаване на акта. С последния, жалбоподателят бил преназначен, едностранно от
страна на органа по назначение, за срок от 1 година от длъжността полицейски
инспектор V- степен в група Охранителна
полиция към РУ Харманли при ОДМВР – Хасково на длъжност полицейски инспектор V- степен в
група Охранителна полиция към РУ Тополовград при ОДМВР – Хасково. Като мотив за
издаване на акта, органът посочил наличие на служебна необходимост, без обаче
същата да бъде мотивирана. Изложеното в акта относно дейността на РУ
Тополовград, жалбоподателят не възприел като „мотивирана служебна необходимост“
по смисъла на ЗМВР и Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014г. за преназначаване на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че
посочената в заповедта докладна записка не е предоставена на жалбоподателя за
запознаване и за същия е останал неясен критерият по който точно той е бил
определен за подходящ за преназначаване. Претендира се, че в нарушение на
разпоредбата на чл. 35 от АПК, при издаване на акта, органът не е съобразил,
семейното положение на жалбоподателя и възможностите му да пътува до населено
място извън това, в което е жилищно осигурен.
В
съдебно заседание оспорващият се представлява от процесуален представител –
адв. Т. Н., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Сочи, че
производството е протекло без участието на жалбоподателя, като същият не е бил
уведомен и запознат с приложената по делото Докладна записка на Началник РУ
Тополовград, нито му е била предоставена възможност да изрази своите искания и
възражения. Акцентира се върху липсата на изложени в акта мотиви относно
наличието на усложнена оперативна обстановка в РУ Тополовград, която да
обоснове наличието на мотивирана служебна необходимост от преназначаване на
жалбоподателя на друга длъжност. Освен това се сочи и липсата на представени от органа доказателства в тази
насока, като се иска отмяната на процесната заповед по подробно изложените
съображения. Претендират се и разноски в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение и ДТ.
Ответникът по жалбата – Директорът на Областна
дирекция на МВР, гр. Хасково, не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства,
приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорената
заповед. В съдебно заседание на 30.11.2021г. на ответната страна са дадени
указания по реда на чл. 171, ал.5 от АПК относно доказателствената тежест в
производството и липсата на представени към преписката доказателства относно
твърдяната в акта „служебна необходимост“, като е дадена възможност за
ангажиране на такива за следващо съдебно заседание. Указано е също, че при непредставянето им, делото ще
бъде решено при наличната доказателствена съвкупност.
След преценка на приобщените по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Докладна записка рег. № 358р -9791 от
01.09.2021г. (л. 20) Началник РУ Тополовград е отправил предложение до
Директора на ОД на МВР-Хасково, полицейски
инспектор V- степен в група Охранителна
полиция към РУ Харманли при ОДМВР – Хасково да бъде временно преназначен на
същата длъжност- полицейски инспектор V- степен
в група Охранителна полиция към РУ Тополовград при ОДМВР – Хасково за срок до
една година. Предложението е направено на основание чл. 165,
ал.1 и ал.2, чл. 159, ал.1, т.3 от ЗМВР, вр. чл.
12, ал. 1, т. 1 и чл.
14, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване
на държавните служители в МВР. По делото липсват доказателства, жалбоподателят Д.С.А.
да е запознат със съдържанието на документа.
На 08.09.2021 г. Директорът на ОДМВР-Хасково
издава Заповед № 272з-2538, с която, на основание чл. 165, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, във вр. с чл.12, ал.1. т.1 и чл.
14, ал. 1 и ал.2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване
на държавни служители в МВР и докладна записка рег. № 358р- 9791 от 01.09.2021г.
по описа на РУ Тополовград и поради служебна необходимост, Д.С.А. - полицейски
инспектор V- степен в група Охранителна
полиция към РУ Харманли при ОДМВР – Хасково, временно е преназначен за срок от
една година, следващ датата на запознаване на служителя със заповедта, на длъжност-
полицейски инспектор V- степен в
група Охранителна полиция към РУ Тополовград при ОДМВР – Хасково.
Изложените в акта мотиви за неговото издаване
сочат, че РУ – Тополовград, група „Охранителна полиция“ е с щат от 3
изпълнителски длъжности „полицейски инспектор“, като към 01.09.2021г. задачите
се изпълнявали от 2-ма служители. „За обобщаване и анализиране на информацията
за състоянието, структурата, динамиката и тенденциите на престъпленията, както
и наличието на незаети щатове и командировани служители, противодействие на
незаконната миграция, контрол на противоепидемичните мерки, контрол на лицата
поставени под карантина, контрол на автомобилния трафик и осигуряване на
пътната безопасност във връзка със завишения трафик вследствие на транзитно
преминаващите МПС съществено затруднение в дейността на РУ – Тополовград е недостатъчния
брой служители на изпълнителски и младши изпълнителски длъжности.“ Излага се
твърдение, че подходящ за преназначаване на длъжност- полицейски инспектор V- степен в група Охранителна полиция към РУ
Тополовград при ОДМВР – Хасково е Д.С.А..
Заповедта е предоставена на жалбоподателя за
запознаване на 13.09.2921г. видно от направеното в нея отбелязване. Липсват
доказателства, копие от същата да е връчено на А.. Жалбата срещу акта е
подадена директно пред Административен съд Хасково на 27.09.2021г.
При
тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, в преклузивния
законоустановен срок за това и против акт, подлежащ на съдебен контрол
Разгледана по същество е основателна.
Заповед № 272з-2538 от 08.09.2021 г. за
временно преназначаване на служба в РУ- Тополовград по чл.
165, ал. 2 от ЗМВР е издадена от Директора на ОДМВР-Хасково.
Съгласно чл.
165, ал. 1 - 3
от ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или
по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30
дни по ред, определен с наредба на Министъра на вътрешните работи (ал. 1), като
временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в
случаите на мотивирана служебна необходимост (ал. 2) за срок до една година с
възможност за еднократното удължаване на срока с още една година (ал. 3).
В Раздел
III (чл. 12-15) от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи е разписана
конкретната процедура, по която се осъществява временното преназначаване на
длъжности в системата на МВР.
Съобразно чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредбата,
временното преназначаване на държавния служител се извършва при необходимост от
преназначаване на служители на вакантни длъжности в щатовете на структурите на
МВР, като за целта задължително се
изготвя мотивирано предложение по реда на чл. 5, ал. 1, с което държавният
служител се запознава срещу подпис и отразява съгласието или несъгласието
си (чл. 13, ал. 1), а при временно преназначаване на държавен служител от една
структура в друга предложението се съгласува с ръководителя на структурата, в
която служителят е титуляр (чл. 13, ал. 4).
Разпоредбата на чл. 14 от Наредбата сочи, че
временното преназначаване на държавен служител се извършва със заповед на
съответния орган по чл. 158
или чл.
159, ал. 1 от ЗМВР за срок до една година с възможност за еднократно
удължаване на срока на временното преназначаване с още една година (ал. 1),
като ал. 2 предвижда, че при временно
преназначаване в случаите на служебна необходимост тя се мотивира в заповедта
по ал. 1.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата
изпълнението на служебните задължения на длъжността, на която държавният
служител е временно преназначен, започва с встъпването му в длъжност, което се
удостоверява с акт за встъпване в длъжност, а ал. 2 повелява, че при временно
преназначаване в случаите на служебна необходимост изпълнението на служебните
задължения на длъжността, на която държавният служител е временно преназначен,
започва от деня, следващ датата на запознаването му със заповедта за временно
преназначаване. Отказът на държавния служител да се запознае със заповедта се
удостоверява в протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на
чл. 159, т.3 от ЗМВР, настоящият съдебен състав намира оспореният акт за издаден от териториално и материално компетентен орган.
Заповедта
е обективирана в писмена форма.
Видно от съдържанието на акта, като правно основание за неговото издаване е
посочена нормата на чл. 165, ал.1
и ал.
2 от ЗМВР, във вр. чл. 12, ал.1, т.
1 и чл.
14, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г., и докладна записка № УРИ 358р-9791 от 01.09.2021
г. по описа на РУ – Тополовград и поради служебна необходимост.
Като
фактически основания за издаването е посочено следното: „За обобщаване и
анализиране на информацията за състоянието, структурата, динамиката и
тенденциите на престъпленията, както и наличието на незаети щатове и
командировани служители, противодействие на незаконната миграция, контрол на
противоепидемичните мерки, контрол на лицата поставени под карантина, контрол
на автомобилния трафик и осигуряване на пътната безопасност във връзка със
завишения трафик вследствие на транзитно преминаващите МПС съществено
затруднение в дейността на РУ – Тополовград е недостатъчния брой служители на
изпълнителски и младши изпълнителски длъжности.“
След анализ на така изложените фактически
обстоятелства и правните разпоредби, под които същите са подведени, настоящият
съдебен състав намира, че оспореният административен акт страда от липсата на
конкретни мотиви, относими към посочената за неговото издаване правна норма. В
същият се цитира дословно описаното, в посочената в акта докладна записка № УРИ 358р-9791 от 01.09.2021
г. по описа на РУ – Тополовград, което изложение освен, че е смислово
несвързано, се явява и неясно, по отношение кои конкретни обстоятелства, органът
е приел за такива, които да обосноват наличието на „мотивирана служебна
необходимост“ от преназначаване на конкретния служител.
Следва да се посочи, че задължението за
мотивиране на акта съобразно разпоредбата на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, в
хипотезата на издаване на акт по реда на чл. 165, ал.2 от ЗМВР ще бъде
изпълнено едва тогава, когато заповедта за преназначаване съдържа достатъчно
мотиви относно наличието на служебна необходимост от съответното
преназначаване. С оглед предвидената от ЗМВР възможност актове от вида на
процесния да бъдат издавани едностранно от страна на органа по назначаване,
като гаранция за защита правата на служителите, законодателят е въвел с нормата
на чл. 165, ал.2 от ЗМВР изрично
задължение на органа да мотивира в своя акт наличието на възникнала
служебна необходимост, обосноваваща неговото издаване. Такова мотивиране за
съдебният състав ще е налице при наличието на изложени конкретни данни и
обстоятелства, по отношение моментната оперативна обстановка и тенденциите за
нейното развитие в периода на предприетото преназначаване, от които може да се
направи еднозначен извод, че с наличния кадрови състав не би било възможно
изпълнението на възложените на съответното учреждение конкретни задачи. Такова
мотивиране не може да се възприеме, че е налице единствено с декларативното
изброяване на осъществяваните от съответното РУ на МВР дейности и от посочване
наличните и заетите щатове по отношение изпълняваната от жалбоподателя длъжност.
В процесният случай липсва анализ на моментната оперативна обстановка и на
тенденциите за нейното бъдещо развитие, съобразено с възможностите на наличния
състав да се справи с належащите дейности. Липсва изложение на каквито и да
било фактически обстоятелства, който да бъдат подложени на съдебен контрол
относно относимостта им към твърдяната от органа служебна необходимост.
Единствените факти които могат да бъдат подложени на проверка са
обстоятелствата относно наличните и заетите щатове на длъжността „полицейски
инспектор“ в РУ Тополовград, но тези факти сами по себе си не обосновават
твърдяната служебна необходимост от преназначаване на служители и то точно от
РУ – Харманли, към което жалбоподателя следва да изпълнява служебните си
задължения съгласно акта му по назначение.
Настоящият съдебен състав намира, че мотиви
за издаване на оспореният акт не могат да бъдат изведени и от цитираната в акта
докладна записка № УРИ 358р-9791 от 01.09.2021 г. по описа на РУ – Тополовград.
Същата не съдържа изложение на
посочените по- горе обстоятелства, от анализа на които да се направи дължимия
от органа извод за належаща „служебна необходимост“ от преназначаване на
служител в РУ Тополовград.
От друга страна, съдът намира, че така
приложената в административната преписка – докладна записка не следва да бъде
възприета като изготвена в хода на производството по издаване на оспорения акт,
доколкото същата се явява сезиращ административният орган документ. Едва след
като надлежния орган бъде сезиран, същият следва, с оглед разпоредбата на чл.
35 от АПК, да установи фактите и обстоятелствата относими към случая, да
извърши анализ на същите и след запознаване на жалбоподателя с резултатите от
този анализ и изслушване на неговите възражения, да издаде акт от вида на
процесния. Представената пред съда преписка не съдържа доказателства от които
да е видно, че административният орган е извършил каквото и да било действие по
установяване на относимите към
материалната законосъобразност на акта, факти и обстоятелства. От преписката се
установява, че процесният акт е издаден единствено въз основа на приложената
докладна записка, с която на практика е поставено началото на процесното
производство. Последната не е издадена в хода на вече образувано производство,
с оглед разпоредено от органа обследване състоянието на наличния в РУ
Тополовград кадрови състав и възможностите на същия за справяне с
осъществяваната от това управление дейност, за да се приеме като документ
изготвен в хода на административното производство, годен да служи като мотив за
издаване на акт от вида на процесния.
В конкретния случай, органът е издал оспорения
акт единствено и само въз основа на представената му от Началник РУ –
Тополовград докладна записка, без да е извършил собствен анализ на посочената в
последната необходимост от преназначаване на служител в РУ – Тополовград. В
представената пред съда административна преписка не се съдържат доказателства
относно каквито и да било факти и обстоятелства от които да се направи анализ
относно конкретната оперативна обстановка в РУ – Тополовград към датата на
издаване на процесната заповед и изменението и в посока обосноваваща наличието
на служебна необходимост от процесното преназначение. Такива доказателства
органът не представи и в хода на съдебното производство, независимо от изрично
дадените му указания в тази насока. В крайна сметка, такива факти и
обстоятелства които да бъдат подложени на анализ липсват в мотивите на
оспорения акт, което води до издаването му в разрез, както с разпоредбата на чл. 59,
ал.2, т. 4 от АПК, така и в нарушение на нормата на чл. 35 от АПК.
Посочената докладна записка № УРИ 358р-9791
от 01.09.2021 г. по описа на РУ – Тополовград, следва да се възприеме, като предложение
по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Наредбата, с което няма доказателства
жалбоподателят да е бил запознат. Последното обстоятелство безспорно е довело
до издаване на оспорената заповед и при допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила, регламентирани с Наредба № 8121з-310
от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на
вътрешните, както и с общите такива предвидени в чл. 26 от АПК.
Изложеното води на извод за издаване на оспорения акт и в противоречие с разписаното в
чл. 35
от АПК правило, задължаващо административния орган да издаде индивидуалния
административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая и след обсъждане обясненията и възраженията на заинтересованите граждани
и организации, ако такива са дадени, съответно направени.
По смисъла на чл.
165, ал. 2 от ЗМВР временното преназначаване се извършва със съгласието на
служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост за срок до една
година с възможност за еднократното му удължаване срока с още една година.
По дефиницията на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР "служебна
необходимост" е налице при извънредни промени в оперативната обстановка,
състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или
промени във функционалните задължения на структурите. Целта на нормата на чл.
165, ал. 2, пр. 2 ЗМВР, вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР е да бъдат
предвидени механизми за справяне с възможните неблагоприятни последици върху
дейността на съответната държавна администрация в случаите на настъпване на
стоящи извън волята на органа по назначаване непредвидими и непредотвратими
събития, очертани в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР.
Безспорно преценката за т. нар.
"служебна необходимост" е предоставена на оперативната
самостоятелност на административния орган при издаването на акта по чл. 165
от ЗМВР, но последният подлежи на съдебен контрол за законосъобразност
съгласно изричната разпоредба на чл. 169
от АПК. При тази проверка следва да се прецени дали правомощието на органа
е упражнено в рамките на закона, т. е. дали фактите, на които се позовава
административният орган, могат да бъдат подведени под приложената от него
правна норма.
В конкретния случай посочените предпоставки
не са налице.
Видно от изложените в оспорената заповед
обстоятелства, мотив за преназначаването на жалбоподателя е наличния състав от
2- ма служители на длъжността „полицейски инспектор“ в
РУ Тополовград, при щатно предвидените 3 места. Като съществено затруднение в
дейността на РУ Тополовград бил недостатъчния брой служители на изпълнителски и
младши изпълнителски длъжности. Така изложеното, не се приема от настоящият
съдебен състав за „мотивирана служебна необходимост“. Действително, намаления
състава на съответната длъжност може да създаде опасност от по- висока натовареност на заетите с дейността
служители, но аргументи в тази насока липсват в оспорения акт, а още по малко и
доказателства за това, но дори и това обстоятелство да е така, следва да са
налице доказателства, че обемът на работа е непосилен за изпълнение от същите
тези лица. В този аспект следва да се посочи, че недобрата кадрова обезпеченост
не попада в нито една от хипотезите на служебна необходимост по смисъла на
цитирания текст и не може да дерогира изискването за съгласие на служителя,
който се преназначава, каквото в случая липсва.
Следователно, липсват фактически
обстоятелства, от които да се направи извод, че в конкретния случай са били
налице извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на
престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във
функционалните задължения на структурите, които да налагат упражняването на
правомощието по чл.
165, ал. 2 от ЗМВР от страна на Директора на ОД на МВР-Хасково.
В
случая, позовавайки се единствено и само на предложението на Началника на РУ-
Тополовград, административният орган не е изследвал правнорелевантните факти и
обстоятелства от значение за случая и не е събрал доказателства, обосноваващи
наличието на служебна необходимост от преназначаването на жалбоподателя в РУ -
Тополовград, с което е допуснал
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до
нарушение и на материалния закон.
С оглед на изложеното, съдът намира
изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспорения акт за
основателни, предвид което жалбата следва да бъде уважена, като се отмени
оспорения акт.
Предвид изхода на спора и с оглед
своевременно предявеното искане за присъждане на разноски, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят такива в размер на 510 лева /10 лв. за заплатена ДТ и 500
лв. за заплатен адвокатски хонорар/.
Водим
от горното, Административен съд Хасково, V-ти административен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 272з-2538 от 08.09.2021г., издадена от
Директора на ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР- Хасково да
заплати на Д.С.А. *** сторените по делото разноски, в размер на 510 лв.
/петстотин и десет лева/
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: