Р Е Ш Е Н И Е
№..........
гр. Пазарджик, 14.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публично
заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 667/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.И.Р., ЕГН
**********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 20-1006-000231 от
06.02.2020 г. издадено от началник група КПДГПА към ОД на МВР гр. Пазарджик, с
което за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 месец.
В жалбата бланкетно се релевират
оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна
се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява лично, но се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
съображения за отмяна на НП. Претендират се разноски за процесуално
представителство.
Въззиваемата страна, редовно
призована не изпраща законов и процесуален представител, но депозира писмено
становище по съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност
на жалбата и иска потвърждаване на НП. Претендират се разноски за процесуално
представителство и се прави възражение за прекомерност на разноските на
ответната страна.
Като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП
за това, че на 28.11.2019 г., около 14,09 часа, в Община Септември, на АМ
Тракия, км 73 в посока гр. Пловдив, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на С.Р.Й., като при подаден сигнал за спиране със стоп-палка от
служител на НТ- В.Н., не е спрял в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от служителя място.
Горното съставлявало нарушение на
чл.103 от ЗДвП, за което св. А.Т.- ПИ в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик съставил
срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 474733/28.01.2020 г. в негово присъствие, след
което му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта жалбоподателя записал
собственоръчно като възражение, че не му е подавана стоп-палка от служител на
НТУ и не ги е видял около платното за движение.
Въз основа на АУАН на 06.02.2020 г.
било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на
04.03.2020 г., видно от разписката към НП, а жалбата против него била подадена
до РС- Пазарджик чрез АНО до съда, лично от наказаното лице в деловодството на Отдел
ПП при СДВР на 04.03.2020 г. и регистрирана с Вх. № 433200-25990, поради което
е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на свидетелите А.Т., В.Н. и В.К..
Съдът кредитира изцяло
събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни
и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на
санкционираното лице до степен ефективно да организира защитата си. Това е
така, тъй като видно от съставения АУАН в описанието на нарушението е извършено
поправяне и удебеляване на датата на нарушението в частта дата месец и час. По
делото не се събраха доказателства кога е извършена тази поправка и дали е
направена в присъствието на нарушителя още при съставянето на акта или това е
станало впоследствие. Освен това в самия АУАН не е отразено кога и от кого е
направена поправката в данните и дали нарушителят е запознат и съгласен с тази
поправка. В разпита си в качеството на свидетел актосъставителя А.Т. не можа да
каже с категоричност кога е извършена поправката като предположи, че това е
станало при съставянето на акта, след което е бил предявен на нарушителя.
Свидетелите В.Н. и В.К.- служителите в НТУ, които са свидетели на установяване
на нарушението и на съставянето на АУАН заявиха в показанията си, че когато им
е бил предявен за подпис съставения АУАН не са видели направени корекции в
датата и часа на нарушението и не е имало такова удебеляване.
Така извършеното поправяне и
удебеляване на датата и часа на нарушението в направеното на същото описание в
АУАН е недопустимо, тъй като датата на нарушението е съществен елемент от
фактическия му състав и обстоятелство срещу което привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице се брани, като разполага с
възможността да го оспорва. Съдебната практика на касационната инстанция е еднопосочна,
че извършването на поправки, заличавания и удебелявания в АУАН, съставлява
нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН, което е съществено,
тъй като засяга драстично правото на защита на привлеченото към адм.
отговорност лице, поради това че няма предвиден нормативен ред за извършването
на такива поправки. В този смисъл е Решение №581/8.10.2019г. по КАНД дело № 834
/2019 г. Освен това датата и часа на нарушението са били ясно посочени в
докладната записка на служителите на НТУ. Липсата на екземпляра, връчен на
нарушителя, прави невъзможна проверката дали тази корекция е отразена в неговия
екземпляр. Така допуснатото нарушение води до порочност на издаденото НП и е
самостоятелно основание за неговата отмяна.
Дори и да се
приеме обаче хипотетично, че не са допуснати горепосочените съществени
процесуални нарушения, то съдът намира че е налице още едно основание за отмяна
на НП. То се изразява в допуснато нарушение на материалния закон. По делото
безспорно се установи, че жалбоподателят не е спрял на подадения му сигнал за
спиране от контролния орган- служител на НТУ- св. Н.. Причината за сигнала е
констатираната липса на заплатена винетна такса на управлявания от
жалбоподателя автомобил. Установи се обаче, че водачът е заплатил компенсаторна
такса. Освен това като водач е санкциониран в рамките на седем години с 3 НП и
7 фиша, като е заплатил глобите по същите с изключение на една, което означава,
че същият е сравнително дисциплиниран водач. Нарушението му е инцидентно, за
първи път. При това положение случаят се характеризира като маловажен,
доколкото същество се отличава с ниската степен на засягане на регулираните
обществени отношения в сравнение с типичните нарушения от същия вид, при които
водачът не спира на подаден сигнал от контролен орган, с цел да избегне
проверка, при която ще се установят нарушения, за които ще следва да понесе
съответната административнонаказателна отговорност. В НП липсват мотиви защо не се приема маловажността
на нарушението. Липсата на такава преценка при наличието й в конкретния случай
води до незаконосъобразност на издаденото НП и влече необходимостта от отмяната
му.
С оглед изхода на делото- отмяна на
НП, искането за присъждане на разноски от страна на пълномощника на
жалбоподателя, което според съда е направено своевременно и надлежно, в хода на
съдебното производство, се явява основателно. Пълномощникът има право на такива
разноски, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.25), от който
се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
жалбоподателят Р. е заплатил в брой на адвокат В.П. от ПзАК. Направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй
като заплатеният хонорар е в минимален размер съгласно разпоредбата на чл.8 ал.1
т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед на това, че органът издал НП- Група КПДГПА е структурно
звено на ОД на МВР- Пазарджик и не е самостоятелно ЮЛ, то ще следва
присъждането на разноските да бъде в тежест на ОД на МВР Пазарджик, имаща
статут на ЮЛ.
С оглед изхода на делото- отмяна, а
не потвърждаване на НП, искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, се явява неоснователно и като
такова следва да се отхвърли.
Така мотивиран и Районен
съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-1006-000231 от 06.02.2020 г. издадено от началник група КПДГПА към ОД на
МВР гр. Пазарджик, с което на Н.И.Р., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение
на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-
Пазарджик да заплати на Н.И.Р., ЕГН **********, с
адрес ***, разноски в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство, като неоснователно.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: