№ 1970
гр. Пловдив, 30.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3312/2019г.
по описа на ПРС, ХХV нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 16-002304 от 23.11.2018г.
издадено от А. А. Ч., на длъжност д. на Д.
"И. по т." - гр. П.,
с което на "Кей Пи Вест" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив,
ул. "Ракита" № 14, ет. 4, ап. 7,
представлявано от Д.В.К., в качеството му
на у., е наложена имуществена санкция в размер на 1 800
лв., на
основание чл. 416, ал. 5 и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено
нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят в
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. В.К., атакува наказателното постановление като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано и излага съображения за това. Прави
искане за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, се представлява от началник отдел К. която моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, като по отношение на срочността на
същата, настоящия състав прие че жалбата е в срок поради неизпълнение на
разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН от страна на административнонаказващия
орган. Същия е приел че издаденото НП е влязло в сила на 19.01.2019г. на
основание чл. 58, ал 2 от ЗАНН. За да приеме това административнонаказващия
орган се е позовал на две обратни разписки с които е било изпратено за връчване
издаденото НП, в които е отбелязано че известието е непотърсено. Няма данни
жалбоподателя да е бил търсен повече от един път на адреса на дружеството,
както и какво точно е установено на адреса. За да е налице хипотезата на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН обаче не е достатъчно нарушителя да не е бил намерен на
адреса, а е необходимо и новият му адрес да е неизвестен. Видно от справка в
Търговски регистър седалището и адреса на управление на дружеството е
непроменен. Поради изложеното настоящия състав прие жалбата за подадена в срок,
от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа
страна съдът установи следното:
На 11.10.2018г. от свид. И.С.Б. била извършена проверка в автомивка „Вест" в гр. Пловдив, надлез „Родопи", стопанисвана
от „Кей Пи Вест" ЕООД. При проверката е установено, че Н.А.Х., ЕГН
**********, работи като м. п. с. В разговор и в писмен вид в декларация на основание чл. 402 от Кодекса на труда, Н.Х. е декларирал, че работи в автомивката от
10.10.2018г. с работно време от 08:00 часа до 18:00 часа, с почивка в работния
ден в размер на половин час, почивни дни събота и неделя и уговорено
възнаграждение в размер на 6 лв. на измит автомобил. Към момента на проверката
Н.Х. е миел автомобил на клиент. На 16.10.2018г. в Дирекция „Инспекция по
труда" - Пловдив управителят на дружеството е представил за Н.Х.
граждански договор № …, с който за срок до 11.10.2018г. му се възлага ръчно
измиване и почистване на превозни средства. От извършената проверка на
11.10.2018г. в обекта и от представените в Дирекция „Инспекция по труда" -
Пловдив на 1б.10.2018г. документи, било установено, че на 11.10.2018г. от
страна на работодателя „Кей Пи Вест" ЕООД е приет на работа като м. на
превозни средства в автомивка „Вест" в гр. Пловдив, надлез „Родопи",
Н.А.Х., ЕГН **********, с установени елементи на трудово правоотношение
(работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение), без да е
сключен с него трудов договор в писмена форма.
Изложените
обстоятелства свид. Б. преценила, че съставляват
административно нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, за което съставил в присъствието на Д.В.К. в качеството му на управител на дружеството, АУАН с № 16-002304 от 29.10.2018г., в който вписал обстоятелствата по констатираното
нарушение. В графата за възражения било отразено че ще представи
такива. По реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят
депозирал писмени възражения които били приети за несъществени.
Въз основа на така
съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
наказващият орган на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ наложил
на "Кей Пи Вест" ЕООД административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 800 лева за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства -
от показанията на свид. И.Б. /актосъставител/, които съдът кредитира като
последователни, логични, непротиворечиви и съответни на събраните по делото
писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Въз основа на
събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се
установява, че жалбоподателят "Кей Пи Вест" ЕООД, в качеството му на работодател е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ, тъй като на 11.10.2018г. е приел на работа като м. на превозни средства в обект в автомивка „Вест" в гр.
Пловдив, надлез „Родопи", стопанисвана от „Кей Пи Вест" ЕООД, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма преди постъпването
му на работа. В разпоредбата на
чл. 62, ал.1 от КТ
законодателят изрично е посочил, че работодателят е длъжен да сключи с
работника или служителя преди постъпването му на работа писмен трудов договор.
В настоящия случай са налице доказателства, че това изискване не е било
изпълнено от жалбоподателя към момента на проверката. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения, каквито са били отношенията между "Кей Пи Вест"
ЕООД и Н.А.Х., ЕГН **********. По своето естество трудовия договор предпоставя престирането на
работна сила при упражняването на конкретна трудова функция с уговорени
съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната
работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези елементи от трудовото
правоотношение са установени от контролния орган, видно от собственоръчно
попълнената декларация от Х., в която е вписал, че работи в "Кей Пи Вест"
ООД от 10.10.2018г., на длъжност "М.", на обект на автомивка Вест, с работно време от 08.00ч. до 18.00ч., с уговорено трудово възнаграждение в размер на 6 лв. на кола, с почивни дни събота
и неделя и почивка през работния ден от половин час, без сключен трудов договор, като имал
сключен граждански такъв. Изложеното сочи на извода за наличие на характеристики,
типични за едно трудово правоотношение, което обаче не е било оформено
съобразно изискванията на КТ. От показанията на актосъставителя се установява,
че проверяващите са видели че работника Х. работил като м.
на коли на автомивка Вест. При
извършената проверка на място св. Б. и нейната колежка Н. Ч. видели че на
автомивката работят като м.и трима работника които били с гумени ботуши
предоставени от работодателя. Между тях бил и работника Х.. Служителите от
Инспекцията по труда се представили като клиенти и поискали да им бъде измит
автомобила. Работникът Х. започнал да мие колата на св. Б.. След като приключил
работата си, служителите се представили и разговаряли с работника който им
споделил това което писмено заявил и в попълнената от него декларация. Х.
заявил че и предходния ден също бил на работа от 08.00ч. до 18.00ч. и работил
също като м. на коли. Към момента на проверката на автомивката
нямало работник със сключен трудов договор. Всичко изложено налага извода, че работникът при посещението на контролните
органи е осъществявал трудова дейност и е престирал
работната си сила в обекта на контрол стопанисван от
дружеството жалбоподател. Във всички
случаи при предоставяне на работна сила следва да бъде сключен трудов договор.
Ето защо и доколкото в разглеждания казус са били установени елементи на
трудово правоотношение - работно място, работно време и уговорено трудово
възнаграждение, почивки – междуседмични и дневни, работна заплата и начин
на изплащането й, отношенията между "Кей Пи Вест"
ЕООД и работника Х. е следвало да бъдат уредени като трудови. Така
възникналите трудови отношения между Х. и дружеството жалбоподател не са били оформени
съобразно изискванията на КТ тъй като не е бил
сключен писмен трудов договор, от което се
налага обоснованият и категоричен извод, че жалбоподателят е осъществил
съставомерните признаци на нарушението по чл. 62, ал.1 от КТ, тъй като за да се изпълни неговият
състав единствено е необходимо моментът на постъпването на работа от работника
да предхожда във времево отношение този на сключване на писмен трудов договор, а тези факти са безспорно и
категорично установени. Твърдяното от страна на
жалбоподателя че към момента на извършената проверка жалбоподателя е имал
сключен граждански договор с работника не оправдава липсата на сключен трудов
договор. Липсата на сключен трудов договор не се отрича и от жалбоподателя, а
обстоятелството че същия престира работна сила и е следвало да бъде сключен
писмен трудов договор се потвърждава и от попълнената от работника декларация по
чл. 420 от КТ, и от отразените в така съставения АУАН
констатации, който акт в случай че е редовно съставен, съобразно
разпоредбата на 416, ал.1 от КТ, има доказателствена сила, до доказване на противното.
Що се отнася до така представеният Граждански договор от 10.10.2018г.
следва да се отбележи следното. Предоставеният граждански договор има за предмет
извършване на ръчно измиване и почистване на превозни средства при повикване,
изпитване възможност за справяне с възложената работа. Срока на договора е от
10.10.2018. до 11.10.2018г. В договора не е посочено работно време, почивки,
месечно трудово възнаграждение. На практика обаче както стана ясно работникът
Х. е имал уговорено работно време, почивни дни и дневна почивка,
място на работа в автомивка „Вест" в гр.
Пловдив, надлез „Родопи", стопанисвана от „Кей Пи Вест" ЕООД, все обстоятелства характерни за трудовия договор, като
заемането на длъжността м. п. а. крайна сметка в случая, по своето същество е предоставяне на
работна сила, а не уговорен резултат по реда на ЗЗД. До този извод се стига и
от описаното от атосъставителя – свидетеля Б., че при извършената проверка на
стопанисваната от жалбоподателя автомивка, Х. е работил именно като м.а. и е
бил обут със служебно предоставени му ботуши. В офиса имало и други работници,
извършващи същата работа които също нямали сключени трудови договори.
Работникът Х., заявил на проверяващите че работи в "Кей Пи Вест" ООД от 10.10.2018г., на длъжност "м.", на обект на автомивка Вест, с работно време от 08.00ч. до 18.00ч., с уговорено трудово възнаграждение в размер на 6 лв. на кола, с почивни дни събота
и неделя и почивка през работния ден от половин час, без сключен трудов договор, като имал сключен граждански такъв, като така написал саморъчно и в
попълнената от него справка по реда на чл. 402 от КТ. Разликата между трудов и граждански договор е предмета на сключения
договор. При гражданските се уговоря определен резултат по реда на ЗЗД, а
при трудовите – работна сила. Работникът или служителят е длъжен да спазва
установена от работодателя трудова дисциплина, работно време, работно място,
които характеризират трудовия договор, който следва да бъде сключен по реда и
при условията на КТ. Видно от попълнената справка по чл. 402 от КТ, Х.
имал установена от работодателя трудова дисциплина, работно време, работно
място, почивки, и уговорено трудово възнаграждение. Следва да се отбележи и
обстоятелството че работникът Х. отразил в саморъчно попълнената от него
декларация че работи за "Кей Пи Вест" ООД от
10.10.2018г., със уговорена междуседмична почивка и работно време, а
представения граждански договор е от 10.10.2018г. и е със срок на действие до
следващия ден на който е била извършена проверката, което още веднъж сочи че
дружеството жалбоподател не е било добросъвестно тъй като не е имало причина да
се уговарят такива параметри с работника който във времето са след като
договора е щял да бъде прекратен освен акот работникът Х. не е бил нает по
трудов договор какъвто обаче не е бил сключен. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват,
за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези е
налице нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, с цел заобикаляне на предвидената в
нормативната уредба за правна защита на трудовите правоотношения.
Съдът
счита, че в случая не е от значение дали към 10.10.2018г.е
имало сключен граждански договор за
определена работа между "Кей Пи Вест"
ЕООД от една страна и Н.А.Х.,
ЕГН ********** от друга, а дали последният
е осъществявал дейност в полза на юридическото лице, при наличие на елементите,
характерни за трудовото отношение, а именно - определено от работодателя място
на работа, работно време, при определени периоди на почивка,
възнаграждение за положен труд, а не за предоставен резултат и т.н. Ако същите
елементи са установени, то е осъществен състава на нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, без значение наличието на сключен преди това граждански договор, както и обратно.
Предвид това настоящият състав на съда приема, че на 11.10.2018г.,
на обект автомивка „Вест" в гр. Пловдив, надлез
„Родопи", стопанисвана от „Кей Пи Вест" ЕООД, е приет да работи като м.а. Н.А.Х., ЕГН **********, с установено работно място,
определено работно време, почивки, и уговорено трудово възнаграждение, без да е
сключен с него трудов договор в писмена форма.
Извод за това се прави от фактическата обстановка, установена при
проверката на 11.10.2018г.,
като Х. е полагал труд на както и останалите работници в автомивката, бил е на
работното си място, в уговореното работно време,
а също така и от попълнената от него справка по чл. 402 от КТ, където работника собственоръчно е отразил, че полага
труд с определено работно време и почивки, с уговорено трудово възнаграждение, от 10.10.2018г. Следва да се отбележи, че съдът кредитира отразеното в
справката, до колкото не се установи при попълването й
върху Х. да е упражнявано влияние от служител на Дирекция
"Инспекция по труда" - гр.Пловдив или трето лице, като такова обстоятелство не се и
твърди. Още повече така попълнената
информация е дотолкова елементарна, че е трудно да се допусне неразбиране от
страна на Х. за написаното от нея и същият
да е отразил, че има работно време от 08:00
до 18:00 часа, както и че почива в събота и неделя, и 30 минути по обяд, а всъщност да е нямал работно време и да е могъл
да осъществява дейността си когато и където реши, дори у дома си. Също така, Х.
е работел на едно и също
място, едновременно с други работници като естеството на работата им е била
една и съща. Житейски нелогично е и хипотезата при която работник на автомивка
да е на повикване и в случай че има клиент, работника да идва от дома си за да
измие един автомобил за сумата от 6 лева, а клиента на автомивката търпеливо да
чака докато работника дойде за да свърши работата.
Ето защо съдът счита, че без значението наличието на сключен
или не граждански договор, в случая са
установени елементи, характерни за трудово правоотношение, като съобразно
разпоредбите на чл. 1, ал.2 от КТ и чл. 62, ал.1 от КТ, е следвало да бъде сключен съответния трудов договор между
"Кей Пи Вест" ЕООД и Х., а не това да се отлага във времето за да се
прецени дали същия се справя с работата или не.
Не се спори по делото, че такъв договор не е бил сключен.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложената
имуществена санкция с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ, за нарушението по чл. 62, ал.1, от КТ на работодателя се налага санкция в размер от 1 500 лв. до
15 000 лв. В случая имуществената санкция е определена в размер на 1 800лв. което е над минимално
предвидения в закона. Не са изложени обстоятелства поради които наказващия
орган е наложил санкция над минимално определената в закона, като няма данни нарушението да е поредно, нито други
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието не отговаря на тежестта на установеното нарушение и наказателното постановление следва
да бъде изменено, като размера на наложената имуществена санкция следва да бъде
намален.
Съдът намира, че в
случая разпоредбата на чл. 414в, ал.1 от КТ не може да бъде приложена, предвид
изричната забрана на чл. 415в, ал.2 от КТ. Нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ
регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 и 3
и чл. 63, ал.1 и ал.2 от КТ. Предвид изричната уредба в посочената правна норма
за този вид нарушения и недопускане от страна на законодателя прилагането на
института на маловажност по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ в изрично
посочените случаи, какъвто се явява и този за липсата на сключен трудов
договор.
Случаят не може да
бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като така
установеното нарушение не разкрива по - ниска степен на обществена опасност от
тази на нарушенията от същия вид.
При извършената
служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление и в този
смисъл всички доводи на жалбоподателя съдът намира за неоснователни.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002304
от 23.11.2018г.
издадено от А. А. Ч., на длъжност д. на Д.
"И. по т." - гр. П.,
с което на "Кей Пи Вест" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив,
ул. "Ракита" № 14, ет. 4, ап. 7,
представлявано от Д.В.К., в качеството му
на управител, е наложена имуществена санкция в размер на 1 800
лв., на основание
чл. 416, ал. 5 и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание на 1 500 /хиляда и петстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.