Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 19.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и
първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Кирилка Илиева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело
№ 2343 по описа за 2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение № 20242340 от 03.11.2020г.
по гр.д. № 65234/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 25-ти
състав, е отхвърлил искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен
от Т.Я.Т., ЕГН ********** за осъждане на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********да заплати на
ищеца сумата, събрана по изпълнително дело № 2010853040815 по описа на ЧСИ А.Д.и
преведени в полза на ответника без
основание както следва, сума в размер на 200 лв., събрана от несеквестируем
доход за периода 17.11.2014г. до 12.02.2015г. по изп. дело №
20108530400815 по описа на ЧСИ А.Д.за
периода от 13.03.2015г. до 23.08.2016г. и сумата от 3665.70 лв., събрана за
периода от м. 11.2018г. до м. 10.2019г. подлежащи на връщане, поради събирането
им по перемирано изпълнително дело както и сумата от 1244.35 лв. заплатена по изпълнително дело № 815/2010г. по описа на
ЧСИ А.Д.за такси и разноски.
Срещу решението в цялост е
постъпила въззивна жалба от ищеца Т.Я.Т., действащ чрез процесуалния си
представител адв. М.А. от САК. В нея се твърди, че обжалваното решение е
неправилно и се иска неговата отмяна, като вместо него да се постанови друго, с което
исковете да бъдат уважени до пълния претендиран размер. Според жалбоподателя първоинстанционният
съд неправилно не е приел, че по изпълнително дело № 20108530400815 по описа на
ЧСИ А.Д., с рег. № 853 на КЧСИ е настъпила перемция на 19.07.2015г. и
последваща такава на 24.08.2018г. Оспорва извода на съда, че в периода 13.03.2015г. до 23.08.2016г. по
изпълнителното дело са събирани суми по принудителен ред, поради което не е настъпилата
перемция на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. По изложените съображения
намира, че неправилно съдебният изпълнител е събирал суми от жалбоподателя по
едно прекратено изпълнително дело и като събрани без правно основание тези суми
подлежат на връщане на въззивника. По изложените съображения моли за отмяна на
обжалваното решение в цялост и за постановяване на друго, с което исковите
претенции да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Претендира за
присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд чрез
процесуалния си представител заявява, че поддържа въззивната жалба.
Ответникът по възизвната
жалба „Т.С.“ ЕАД не е депозирал отговор.
В съдебно заседание не изпраща процесуален представител. С молба по делото е
направил изявление, че намира въззивната жалба за неоснователна и моли за
нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната
страна, намира за установено следното:
Районният
съд е бил сезиран с искова молба Т.Я.Т., ЕГН ********** *** обстоятелствената й
част се твърди, че ответникът е образувал изпълнително дело № 815/2010г. по
описа на ЧСИ А.Д.с рег. № 853 на КЧСИ срещу ищеца въз основа на изпълнителен
лист, издаден по гр. д. № 3101/2008г. по описа на СРС, 62 състав. Сочи, че по
изпълнителното дело била събрана сума от несеквестируемия му доход от пенсия,
както и суми в период, в който делото било перемирано. На основание чл. 55, ал.
1 ЗЗД моли съда да осъди ответното дружество да върне недължимо получените суми,
както следва: сумата в размер на 200 лв., събрана от несеквестируем доход за
периода от 17.11.2014г до 12.02.2015г. , сумата от 1159.98 лв. събрана по
изпълнително дело за периода 13.03.2015г. до 23.08.2016г. и сумата от 3665.70
лв. събрана за периода от м. 11.2018г. до м. 10.2019г. след като изпълнително
дело № 815/2010г. е било перемирано по силата на закона, както и сумата от
1244.35 лв., заплатена по изпълнително дело № 815/2010г. по описа на ЧСИ А.Д.за
такси и разноски.
Ответникът „Т.С.“ ЕАД не е депозирал
отговор. С молба по делото е заявил становище, е искът е неоснователен и моли
за неговото отхвърляне като такъв.
По делото е приложено заверено копие
от изпълнително дело № 20108530400815 по описа на ЧСИ А.Д.с рег. № 853 на КЧСИ
с район на действие СГС. От него е видно, че същото е образувано на 20.04.2010г. по молба на взискателя „Т.С.“
ЕАД въз основа на изпълнителен лист от
05.12.2008г., издаден по гр. д. № 31010/2008г.
на СРС, 62 състав. С него ищецът Т.Я.Т.
е осъден за заплати на ответното
дружество сумата от 1944.30 лв.- главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, мораторна лихва, считано от 09.10.2008г. до окончателното плащане,
919.40 лв. мораторна лихва върху
главницата от 01.01.2004г. до
09.02.2010г. както и 150 лв. разноски. Изпълнителният лист е издаден след
влизане в сила на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
В молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал от съдебният изпълнител да образува изпълнително дело и
да извърши изброени в нея изпълнителни действия. С нея взискателят
е възложил на ЧСИ права по чл. 18 от ЗЧСИ - да проучи имущественото състояние
на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа
на изпълнение.
С писмо до
НПП-КАТ при СД на МВР изх. № 16501/21.07.2010г. съдебният изпълнител е поискал
информация дали са регистрирани МПС на името на длъжника Т.Я.Т. и неговата съпруга С.М.Т.. Отговор на това
запитване е пристигнало на 04.08.2010г.
според него на името на двамата няма регистрирани моторни превозни средства.
С писмо изх.
№ 16500 от 21.07.2010г., адресирано до
Столична община съдебният изпълнител е поискал сведение за движим вещи и
недвижими имоти, записани на името на длъжника Т.Я.Т. и неговата съпруга.
По
изпълнителното дело на 05.09.20210г. е постъпило удостоверение от НАП, в което
е отразено, че длъжникът има публични задължения в размер на 200лв. за наложена глоба.
Столична
Община е изпратила отговор до съдебния изпълнител на 07.09.2010г. В него се
съдържа информация, че длъжникът и съпругата му притежават недвижим имот в гр.
София, ЖК **********. Съдебният изпълнител изискал от Столична община с писмо с
изх. № 21781/01.10.2010г. копие от титула за собственост или копие на
Декларацията по чл.14 от ЗМДТ Столична Община е отговорила с писмо изх. №
03-00/0305/12.10.2010г., че не е открита поисканата декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
Съдебният
изпълнител е извършил и справка в НОИ за актуални данни за осигуреното лице -
длъжника Т.Я.Т..
С изх. №
5446/22.02.2011г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
работодателя на длъжника – „ЖБМ-1“ АД
с ЕИК**********като трето задължено лице
за налагане на запор на трудовото възнаграждение. Адресатът на запорното
съобщение е върнал отговор с вх. № 5070/07.03.2011г., с който уведомява
съдебния изпълнител, че длъжникът Т.Я.Т. и освободен от работа, считано от
21.02.2011г.
На същата
дата – 22.02.2011г. за изпратени запорни съобщения до банки с искане за
налагане на запор на банковите сметки, открити на името на длъжника. В
следващите дни са се върнали отговори от тях, с които уведомяват съдебния
изпълнител, че в тях липсват банкови сметки, открити на името на длъжника. Единствено Банка ДСК ЕАД с писмо
с вх. № 6181/10.03.2011г. е уведомила съдебния изпълнител, че има банкови
сметки, разкрити на името на длъжника, по които има наложени вече запори по други образувани
изпълнителни дела, водени срещу него.
С изх. №
5443/22.02.2011г. на длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение
изх. № 5443/22.02.2011г. След като длъжникът не е намерен на адреса е залепено
уведомление по чл. 47 от ГПК. на 26.02.2011г
Нова покана за доброволно изпълнение с изх. №
9333/22.03.2011г. е изпратена от съдебния изпълнител до длъжника Т.Я.Т. с писмо
с обратна разписка, но същото не е потърсено от длъжника. На длъжника е
изпратена и призовка принудително
изпълнение изх. № 5485/11.04.2012г. Допълнителна призовка за принудително
изпълнение – опис на имущество е връчена на Т.Я.Т. на 03.05.2012г.
Съдебният
изпълнител е изпратил запорно съобщение на 22.02.2011г. до „Банка ДСК“ ЕАД. В
отговор на банковата институция е отговорила с писмо вх. № 7592/23.05.2012г.,
че по банковата сметка на Т.Я.Т.,
разкрита в банката, се превежда пенсия на лицето и по нея има вече наложен
запор по предходно образувано изпълнително дело, като по сметката вече има
наложен първи по ред запор, по друго изпълнително дело, по който ежемесечно се
превежда сума в размер на 50лв. От своя страна със съобщение от 23.05.2012г.
съдебният изпълнител е уведомил банката, че следва да удържа месечно по 50лв. и
останалите да са на разположение на титуляра на сметката. След наложения запор
са започнали са месечни постъпления от по 50лв. Сумата е превеждана всеки месец
по изпълнителното дело в периода от 05.06.2012г. до 23.08.2016г.
По изпълнителното дело на 07.03.2018г. е
постъпила молба от длъжника Т.Я.Т. за прекратяването му основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С Постановление от
08.03.2018г. съдебният изпълнител е оставил искането без уважение. С Решение
№6210/04.10.2018г. по ч.гр.д.№5745/2018г. по
описа на СГС, IV.-В състав е оставена без уважение жалбата на длъжника срещу
отказа на ЧСИ да прекрати делото.
В първоинстанционното производстгво
е назначена съдебно-счетоводна експертиза с цел да се установи какви суми са
удържани от ищеца пред процесния период, и дали те са били част от
несеквестируемия му доход, като настоящият състав напълно кредитира даденото от
вещото лице В.П.заключение. Според него размерът на пенсията на ищеца Т.Я.Т. за
периода от 05.06.2012г. до 01.07.2019г., от 700лв. през 2012г. е увеличев до
1029,06лв. през 2019г. Вещото лице е
установило, че през целия период на удържане на сума в размер на 50лв. от пенсията на ищеца той е разполагал със секвестируем
доход, надхвърлящ размер на удръжката. При извършената проверка по
изпълнителните дела, образувани срещу ищеца,
са установени запори, наложени по
изпълнителни дела, предхождащи процесното. Според закючението извършените
удръжки в периода от 05.06.2012г. до 17.07.2015г. и вноската на 23.08.2016г. от
пенсията на ищеца са били над секвестируемия доход, като общия сбор на всички
несеквестируеми суми, постъпили по изп.дело е 1409,82лв. Установено е, че по процесното
изпълнително дело са събрани суми за разноски в полза на взискателя в размер на
358лв. и такси в полза на съдебния изпълнител в размер на 727,12лв. От
извършените справки от вещото лице е видно, че в полза на взискателя „Т.С.“ ЕАД
е преведена сума в размер на 5106,33лв., в полза на присъединения взискател - ТД
на НАП 200лв. и в полза на ЧСИ А.Д.с рег. № 853 на КЧСИ - 727,12лв.
дължими такси по изпълнението.
Софийският градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи
произнасяне на съществото на правния спор, но
само в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата
на чл.269, изр.2 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Изложените в исковата молба фактически обстоятелства
са за неоснователно обогатяване. По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на
“получаване без основание” обикновено са обусловени от едно преюдициално
договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен
това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената
ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Разглежданата хипотеза е налице и при изпълнение на съществуващо задължение, но
с превишаване на действителния му размер.
От събраните по
делото писмени доказателства се
установява, че ответното дружество – „Т.С.“
ЕАД разполага с титул – изпълнителен лист от 05.12.2008г., издаден по гр. д. № 31010/2008г. по описа на
СРС 62 състав. Това му дава право да
получава на суми по принудителен ред. Изпълнителната сила на основанието може
да бъде оспорена и погасена при осъществяване на определени правоизключващи
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което
е издадено изпълнителното основание. Като такива факти въззивникът е посочил сочи получаване на престация посредством
забранено от закона плащане – чрез получаване по принудителен ред сума,
представляваща част от несеквестируемия доход на лицето и получаване на суми по
принудителен ред при липса на висящо изпълнително производство поради
настъпване на перемпция на същото.
Настоящият състав
намира за неоснователно твърдението на въззивника, че от банковите му сметки са
събирани средства, които са част от несеквестируемия му доход от пенсия. В случай, че се установи
наличие на принудителното събиране на средства над секвестируемия доход на
длъжника, то това би било нарушаване на законови разпоредби, въведени с цел
защита на длъжника и осигуряващи минимален разполагаем доход за същия. По
правната си същност това е незаконосъобразно поведение на съдебен изпълнител,
за което взискателя и ответник в
настоящото производство не носи отговорност. Освен това от заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съдебният
изпълнител е наложил запор само върху несеквестируемата част от дохода на
длъжника и само от нея са извършвани удръжки за погасяване на зодълженето по
изпълнителното дело. По изложените съображения в тази част въззивната жалба е
неоснователна.
Неоснователно е и твърдението на
въззивника за отпаднало основание за получаване на суми от ответника поради
настъпила перемция на 19.07.2015г. и последваща такава на 24.08.2018г..
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може
да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес
е прието от ОСГКТ на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има
възможност да проявява активно процесуално поведение за опазване на своя
интерес и удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание,
поради което трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
В обобщение на горното в т. 10 от тълкувателния акт е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява
по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебния изпълнител ще постанови изричен акт, който във всички
случаи има единствено констативен характер.
Жалбоподателят твърди, че на 13.03.20.13г. и през месец
ноември 2018г. е настъпила и е настъпила
т. нар „перемпция“ поради липса на изпълнителни действия, извършвани от
съдебния изпълнител. Твърденията на жалбоподателя, че съдебният изпълнител и
взискателят по посоченото изпълнително дело са бездействали и не са предприели
никакви изпълнителни действия е неоснователно. Видно от материалите от
изпълнително дело № 20108530400815 по описа на ЧСИ А.Д.с рег. № 853 на
КЧСИ съдебният изпълнител регулярно е
различни изпълнителни действия срещу длъжника. Освен това в периода от 05.06.2012г.
до 23.08.2018г. по делото ежемесечно е постъпвала сумата то 50 лв. от наложен
запор върху банковата сметка на длъжника, разкрита в „Банка ДСК“ ЕАД. Реално активните
изпълнителните действия не са преустановявани за повече от месец защото
постоянно е имало извършван превод от запорираната пенсия на длъжника, за което
по делото са представени платежни нареждания. С тези си извършване изпълнителни
действия взискателят всеки месец е прекъснал изтичането на срока за т. нар.
„перемпция“, която претендира длъжникът като основание за прекратяване на
изпълнителното дело.
По изложените съображения настоящият състав намира, че в
конкретния случай не са били налице основанията за прекратяване на
изпълнителното производство, посочени в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съгласно
възприетото в т. 10 от ТР № 2/2013г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
давността се прекъсва с предприемане на
кое и да е изпълнително действие в
рамките на определения изпълнителен способ
,независимо дали е инициирано от взискателя или е предприето от съдебния
изпълнител в рамките на възложените му
правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Още с молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
оправомощил съдебния изпълнител да определя начина на изпълнението в това число
да извършва изпълнителни действия по своя преценка. Извършваните плащания от
страна на третото задължено лице – банка, в която има разкрита банкова сметка, ***.06.2012г.
до 23.08.2018г са от типа, които прекъсват давността, защото по своята същност
са изпълнителни действия, имащи за цел да удовлетворят вземането на длъжника.
Като за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдебният изпълнител
въпреки ежемесечните постъпления е наложил и запор на банкови сметки и запор на
притежавано от длъжника МПС. По
изложените съображения настоящият състав намира, че законоустановеният двегодишен срок, за да са налице
предпоставките за приложение на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК не е изтекъл. Поради наличие на висящо изпълнително
производство всички суми, получени от взискателя за периода от 13.03.2015г. до
23.08.2016г. не са лишени от основание и не подлежат на реституция.
Неоснователно е и твърдението на
въззивника за наличие на основание за връщане на получени суми за периода от
м.11.2018г. до м.10.2019г. след като изп.д.№815/2010г. е било перемирано по
силата на закона. Дори и да е настъпила в този период. нар.
"перемпция", защото от 23.08.2016г.
/последната вноска от запорираната пенсия/ до налагането на запор на пенсия на
24.10.2018г. е изминал период от 2 години, не са искани и не са извършвани
изпълнителни действия, сумите които е получи ответникът, не са без основание.
Това е така, защото перемпцията на едно изпълнително дело не лишава кредитора, в случая ответното дружество от
основание за получаване на суми, за
които има издаден изпэлнителен лист. Независимо
от перемпцията не са на лице факти, настъпили след издаване на изпълнителното
основание, които да са погасили
вземането, поради което ответникът не дължи връщане на суми, като получени без
основание. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
При липса на други оплаквания във
въззивната жалба и поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първонистанционното
решение потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на въззивникът няма право на разноски. Настоящият
състав намира, че независимо от направеното искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от страна на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД,
такова не се дължи за настоящото производство, доколкото не е подаден отговор
на въззивната жалба и не се е явил процесуален представител, поради което съдът
намира, че действително не е осъществено процесуално представителство.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20242340 от 03.11.2020г. по гр.д. № 65234/2019г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 25-ти състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.