Решение по дело №1829/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Уолтън Асошийтс България“ ООД, чрез адв. А.Х., против Решение № 994/29.06.2023г. по АНД № 915/2023г. по описа на РС – Варна, с което е изменено НП № 03-2200835/07.09.2022г., издадено от Директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ, на „Уолтън Асошийтс България“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв.

В жалбата касаторът поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда за доказаност на процесното нарушение. Подчертава, че присъственият лист е документът, който отчита действителното явяване на работното място на всеки един работник, докато документните графици за работа представляват само предварителен план, който може да търпи промени. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и на издаденото НП.

В представено писмено становище касаторът поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответната страна – Директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, не се явява и не изпраща представител. В депозирано писмено становище, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба на „Уолтън Асошийтс България“ ООД против НП № 03-2200835/07.09.2022г., издадено от Директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ, на „Уолтън Асошийтс България“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че на 21.07.2022г. служители на ДИТ извършили проверка на обект –хотел „Б.Голдън Бийч“, стопанисван от „Уолтън Асошийтс България“ ООД, находящ се в к.к. „Златни пясъци“. По време на проверката в обекта на проверяващите били представени писмени документи отчетни и присъствени форми за работещите в обекта лица, от които се установило, че лицето М.А., родена на ***г., работеща в обекта на длъжност „работник-кухня“, на 30.06.2022г. е работила в смяна от 14.00 часа до 22.00 часа (втора смяна), и на 01.07.2022г. е започнала изпълнението на служебните си задължения от 08.00 часа до 17.00 часа. При тези факти било прието, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 152 КТ, както за тази служителка, така и за още едно лице, поради което на дружеството бил съставен АУАН на 18.08.2022г. За извършване на нарушението била приета датата 01.07.2022г.

От правна страна въззивният съд е приел, че наказателно постановление № 03-2200835/07.09.2022г. е издадено от компетентен орган в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН. В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатирал в хода на административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила. Анализирайки доказателствата, приел, че съгласно графика за работа за месец юни 2022г., отчетната форма за явяване/неявяване на работа през същия месец, се установява, че за дните 30.06.2022г. и 01.07. 2022г. не е спазен периодът за междудневна почивка, който не може да бъде по-кратък от 12 часа. Установил, че А. е била на работа на 30.06.2022г. до 22.30 часа, а на 01.07.2022 г. е постъпила на работа в 08.30 часа. Тези факти съдът приел за доказани от наличните писмени доказателства. Отчел, че представените такива за обратното не са релевирани в хода на самата проверка, а едва след като е бил изготвен констативен протокол от същата и АУАН, както и че нотариално заверената декларация изхожда от лице в трудовоправни отношения с наказаното дружество. Отбелязал липсата по делото на независими доказателства, които да обосновават съществуването на техническа грешка, още повече, че въз основа на тази грешка очевидно впоследствие се е изплатило и възнаграждение на лицето, и такава има не само по отношение на това лице. При тези условия съдът заключил, че междудневната почивка на лицето е десет часа при минимално допустима дванадесет часа, т.е. е налице констатираното нарушение. Предвид отсъствието за данни за други нарушения, съдът намалил размера на наложената санкция до законоустановения минимум от 1500 лева.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. При постановяването му районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, приложими по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съответен на доказателствата и на приложимите законови разпоредби е изводът на въззивния съд за постановяване на НП при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането и оценката на допустимите и относими към спора доказателства; обсъдил е същите /както писмените, така и гласните/. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав. Правилно съдът е достигнал до извода за осъществен от касатора състав на вмененото нарушение, като не е дал вяра на допълнително представените писмени доказателства и свидетелските показания на лицата в трудови правоотношения с дружеството.

Неоснователни са отправните в касационната жалба упреци към извършената от ВРС оценка на доказателствата и установените въз основа на тях факти. Анализирайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, въззивният съд аргументирано е посочил защо кредитира същите. Въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка и е обосновал краен извод за доказаност на описаното в АУАН и в наказателното постановление административно нарушение по чл. 152 КТ, който напълно се споделя от настоящия тричленен състав на Административен съд – Варна.

Правилно ВРС е оценил съответната доказателствена стойност на представените в хода на проверката таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м.06 и м.07 и присъствената форма, и присъствените листи, представени впоследствие. И едните, и другите документи са частни, без достоверна дата и обвързваща съда материална доказателствена сила. При тази им характеристика, от съществено значение за доказателствената им стойност са моментът на тяхното представяне, и фактите, които установяват – изгодни или неизгодни за позоваващия се на тях. Доколкото първите документи са представени именно от наказаното дружество, при това в хода на самата проверка, и от тях се извеждат неизгодни за дружеството обстоятелства, а вторите – едва впоследствие, след съставяне на АУАН, и обслужват защитната теза на санкционираното лице, правилно въззивният съд е кредитирал таблиците за отчитане явяването и неявяването на работа за м.06 и м.07 и присъствените форми при обосноваване на правните си изводи. Възраженията за допусната техническа грешка при попълването им са, от една страна, неоснователни и недоказани, а от друга – отново обслужващи защитната теза на касатора. Предвиди наличието на тези писмени доказателства, основателно първостепенният съд е игнорирал свидетелските показания като доказателства за същите обстоятелства, включително предвид материалната обвързаност на свидетелите с дружеството, респективно – евентуалната им заинтересованост.

Предвид изложеното, правилно и в съответствие с извеждащите се от доказателствата по делото факти, въззивният съд е приел за доказано извършването на вмененото на дружеството административно нарушение. Като е изменил НП единствено в частта на размера на наложената санкция, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, и следва да бъде оставен в сила.

При този изход на правния спор, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Първи тричленен състав на Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 994/29.06.2023г. по АНД № 915/2023г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА „Уолтън Асошийтс България“ ООД, ЕИК ****, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: