№ 83
гр. Габрово, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20224200500047 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Теленор България“ ЕАД, чрез адв. Г. против
Разпореждане от 10.01.2022 г. по ч. гр. д. № 4/2022 г. на Районен съд – Трявна в частта, в
която е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК досежно претендираното адвокатско
възнаграждение за размера над 120,00 лв. до пълно претендирания такъв – 180,00 лв. Счита
разпореждането за недопустимо, съответно за неоснователно. Позовава се на чл. 78, ал. 1 от
ГПК и на Наредба № 1/2004 г. за определянето на възнаграждението за един адвокат. Счита,
че възможността за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение е уредена в
чл. 78, ал. 5 и такава възможност е предоставена на съда, в случай, че има направено искане
на насрещната страна. В случая, заповедното производство е едностранно по своя характер
и няма направено възражение. Съдът не може сам, без изрично направено възражение да
намалява претендираното възнаграждение поради прекомерност.
На следващо място, счита че Наредбата за заплащането на правната помощ към
Закона за правната помощ е неотносима, тъй като този ред се отнася само за адвокати, които
са назначени по реда на чл. 25 и чл. 26 от ЗПП, когато финансирането се осъществява от
страна на държавата. В случая претендираното възнаграждение е минимално и към него е
добавен и дължимия данък, с оглед на разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.
Моли да се постанови определение, с което да се обезсили Разпореждане № 11 от
10.01.2022 г. по ч.гр.д. № 4/2022 г. по описа на Районен съд- Трявна, с което е отхвърлено
заявлението по чл. 410 от ГПК за претендираното адвокатско възнаграждение за размера над
120,00 лв., като вместо това се дадат задължителни указания за издаване на заповед за
изпълнение и за отхвърлената сума в размер на 60,00 лв. в случай, че се приеме, че
обжалваното определение е допустимо, моли да се отмени същото като неправилно, като
1
вместо това се дадат задължителни указания за издаване на заповед за изпълнение и за
отхвърлената сума в размер на 60,00 лв.
В съответствие с разпоредбата на чл. 413, ал. 2 и чл. 418, ал. 4 от ГПК не е
осъществена от районния съд процедура по връчване на препис от частната жалба.
Габровски окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР №
6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване
акт, е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Заповедното производство е образувано по заявление подадено от „Теленор
България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, чрез адв. В.Г.
срещу Г. Г. М. от гр. Трявна за вземане в размер на 269,28 лв., от които: 75,53 лв.- дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 43,96 лв. –
незаплатени лизингови вноски; 149,79 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент и лихва. Вземаното произтича от Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 22.10.2018 г. и договор за
лизинг от същата дата.
В заявлението е претендирано заплащането на деловодни разноски за държавна такса
в размер на 25,00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 180,00 лв. Приложен е договор за
правна защита и съдействие между заявителя „Теленор България“ ЕАД и процесуалния
представител адв. В. Г., в който страните са договорили възнаграждение в размер на 180,00
лв. с включено ДДС. Възнаграждението е заплатено в брой.
По подаденото заявление, първоинстанционният съд се е произнесъл, като е издал
разпореждане, в което е инкорпорирана Заповед № 2 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 10.01.2022 г., с което е разпоредил длъжникът Г. Г. М. да заплати на
„Теленор България“ ЕАД сумата от 269,28 лв., от които: 75,53 лв.- дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 43,96 лв. – незаплатени
лизингови вноски; 149,79 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането.
Присъдена е сумата от 145,00 лв., представляваща разноски по делото, от които 25,00 лв. –
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 120,00 лв.
С разпореждане № 11 от 10.01.2022 г., съдът е отхвърлил искането за издаване на
заповед за изпълнение спрямо длъжника Г. Г. М. само относно искането за плащане на
разноски за адвокатски хонорар в размер на 60,00 лв.
Предмет на обжалване е именно това разпореждане.
Съдът при въззивния контрол за правилност на разпореждането в обжалваната част,
съобрази следното:
2
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, приложим в заповедното производство с оглед
систематичното му място на правило с общ характер и съгласно чл. 412, т. 6 ГПК,
заплатените от заявителя в заповедното производство такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от длъжника.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд,
като не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където са
определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по
различни видове дела.
Гражданските дела, образувани по заявления за издаване на заповеди по чл. 410 и чл.
417 от ГПК са дела с определен интерес, формиран стойностно от размера на
претендираните вземания. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя на база
пълния размер на имуществения интерес. При интерес до 1 000 лв. в производството,
включително и в заповедното е дължимо адвокатско възнаграждение в минимален размер от
300,00 лв., респ. 360,00 лв., с включен ДДС - така чл. 7, ал. 2, т. 1 и § 2а от ДР от Наредбата.
При преценката по чл. 78, ал. 1 ГПК следва да са налице предпоставките за
присъждане на разноски - искането да е уважено /вкл. частично/ и да са заплатени, доказани
такси и разноски от страната. В случай, че претенцията се завява в заповедно производство,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, но на базата на
половината от стойностите на претендираните суми - така чл. 7, ал. 7 от Наредбата. В
настоящия случай всички предпоставки са налице, тъй като искането е уважено изцяло
относно главните претенции, а към заявлението е приложено и пълномощно, с което
заявителят „Теленор България“ ЕАД е упълномощил своя адвокат В.Г. да го представлява
пред съдилищата в страната, съответно заявителят е поискал и доказва разноски от 180,00
лв. за платено адвокатско възнаграждение с ДДС в брой, за което е представен договор за
правна защита и съдействие. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноските за платеното
адвокатско възнаграждение са дължими изцяло предвид уважаване на заявлението относно
пълния размер на вземането.
По тези съображения, съдът намира, че частната жалба е основателна и
обжалваното с нея разпореждане следва да бъде отменено в частта за разликата над 120,00
лева до 180,00 лева - разноски за заплатено от заявителя адвокатско възнаграждение, и
постановено заплащането им в пълния размер на направата им до 180,00 лв. След връщане
на делото, първоинстанционният съд сезиран със заявлението, следва да издаде
допълнителна заповед и изпълнителен лист за разликата над 120,00 лева до 180,00лева.
В настоящото производство разноски не се присъждат, а и такива не са претендирани,
поради което не се дължи произнасяне от настоящия състав.
Съобразно т. 8 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на
касационно обжалване.
3
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 11 от 10.01.2022 г. по ч.гр.д. № 4/2022 г. по описа на
Районен съд – Трявна, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на кредитора
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ЖК Младост, бизнес парк София,
сграда 6 за заплащане от длъжника Г. Г. М., ЕГН ********** от гр. Трявна, ул. ..... на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство пред
Районен съд - Трявна над 120,00 лв. /сто и двадесет лева/ до 180,00 лв. /сто и осемдесет
лева/, за разликата от 60,00 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на кредитора „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ЖК Младост, бизнес парк София, сграда 6 Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Г. М., ЕГН ********** от гр. Трявна, ул.
..... за сумата от 60,00 лв. /шестдесет лева/ – представляваща неприсъдена част за заплатено
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Трявна за издаване на Заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4