Р Е Ш Е Н И Е
№
14.07.2017г., град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: ИГЛИКА ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №179 по описа за 2017 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление №16–0938-001716/07.03.2016г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА
при СЕКТОР “ПП” при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на С.Е.Р. ЕГН: ********** са наложени административни наказания,
както следва:
-
на основание чл.179 ал.2 от
Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 120 /сто и двадесет/ лева,
за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП;
-
на основание чл.183 ал.1 т.1 от
Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 10 /десет/ лева, за
извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП;
-
на основание чл.185 от Закона за
движението по пътищата - глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено
нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице
е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Отбелязва,
че понятието „несъобразена скорост“ налага конкретизация, каквато не е налице в
съставения АУАН и издаденото НП и в този смисъл – е ограничено правото му на
защита; що се отнася до другите две нарушения, за които е ангажирана
административнонаказателната му отговорност - счита, че такива не са извършени
и на тази основа – моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА при СЕКТОР “ПП” при ОД на МВР -
ПЛЕВЕН, представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН,
поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните по делото доказателствени материали
поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1716/25.05.2016г. от
страна на П.Г.Г. - мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП” при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля И.С.Е., както и на нарушителя – С.Е.Р.. Съставен е за
това, че на 25.05.16г. около 11:40 часа в ПЛЕВЕН, на път №ПП-3 ***в посока
гр.РУСЕ, като водач на влекач „***“ с рег.№***прикачено полуремарке ***, при
движение с несъобразена скорост с пътните условия /мокър асфалт, дъжд и
интензивността на движението/ губи контрол над автомобила, излиза вдясно по
посока на движението и се удря в електрически стълб, с което допуска ПТП – нарушение
по чл.20 ал.2 ЗДвП; при проверка не представвя КТ към СУМПС - нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП и не
представя талон за преминат ГТП - нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП. Нарушителят не
е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда и
в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната в АУАН фактическа
обстановка и е издал обжалваното Наказателно постановление, с което на на С.Е.Р.
ЕГН: ********** са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 от Закона за
движението по пътищата - глоба в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, за
извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона
за движението по пътищата - глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.185 от Закона за движението
по пътищата - глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по
чл.147 ал.1 ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното
Наказателно постановление е издадено от компетентни лица /л.15 – 16 от делото/.
В хода на административнонаказателното производство, в частта досежно
нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП, са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
На първо място, както съдържанието на АУАН, така и това на Наказателното
постановление, не е съобразено с изискването да бъде посочено описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено – задължителни
реквизити по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Следва да бъде припомнено, че
понятието “несъобразена скорост” е по съществото си правен извод, почиващ на
неизпълнение на задължението, установено
в чл.20 ал.2 изр.1 ЗДвП. Същата разпоредба гласи: “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.”. Видно е,
че ЗДвП посочва примерно обстоятелствата, с които водачите следва да се
съобразят. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат известно описание от
неглижирането на кои обстоятелства следва извода, че нарушителят е
управлявал превозното средство с
несъобразена скорост. Отбелязано е, че времето е било дъждовно, асфалтът –
мокър, а движението – интензивно. В хода на административнонаказателното
производство обаче не са положени каквито и да било усилия за изясняване на
обстоятелството с каква приблизителна скорост (като абсолютна величина) е било
управлявано превозното средство, за да може да се прецени доколко тази скорост
е била “съобразена” с посочените пътни условия. Следва да бъде специално
подчертано, че не/съобразеността на скоростта според съдебната практика е
фактически въпрос, който се преценява във всеки отделен случай именно при
отчитане на скоростта на движение и съпоставянето й с посочените в чл.20 ал.2
изр.1 ЗДвП обстоятелства и всички други обстоятелства, които биха имали
значение при управлението на МПС. Юридически /а и житейски/ необосновано е да
се презюмира, че щом при посочените по – горе пътни условия, управляваният от жалбоподателя
автомобил е напуснал пътното платно и се е ударил в електрически стълб,
следователно - неговата скорост на движение, във всеки случай е била
несъобразена. Едва ли е необходимо да бъде подробно разяснявано, че едно
самостоятелно ПТП от посочения вид би могло да е резултат от най – разнообразни
обстоятелства, включително – напълно независещи от поведението на водача. Ето
защо Съдът приема, че в конкретния случай липсва надлежно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, което ограничава
правото на защита на санкционираното лице.
На второ място, независимо от така изложените съображения, описанието на
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателна отговорност, е и
вътрешно противоречиво: от една страна, твърди се, че водачът се е движил с
несъобразена скорост, а от друга – че е загубил контрол над управляваното
превозно средство. Налага се да бъде подчертано, че докато движението с
несъобразена скорост съставлява нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП, то загубата на
контрол над управляваното превозно средство съставлява такова по чл.20 ал.1 ЗДвП. Както според актосъставителя, така и според административнонаказващия
орган, описаното по – горе нарушение е по чл.20 ал.2 НК, но предвид
коментираното вътрешно противоречие възниква неяснота във връзка с
разпоредбата, която се твърди като виновно нарушена, доколкото е налице видимо
несъответствие между словесното описание на твърдяното нарушение и неговата
квалификация – неяснота, която ограничава правото на защита на нарушителя.
Ето защо, в частта досежно нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП, издаденото
Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова - следва да
бъде отменено, без правният спор да бъде разглеждан по същество.
В останалата му част, Съдът приема, че обжалваното Наказателно
постановление се явява формално законосъобразно, доколкото при служебната
проверка на въззивната инстанция, не се установяват допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Поради това, в същата част, Наказателното
постановление следва да бъде разгледано по същество. В тази насока, бяха
събрани както писмени доказателства /л.7 – 11, л.14, л.26, л.33 от делото/,
така и гласни доказателствени средства – показания на свидетелите И.Е. и П.Г..
Съдът намира, че показанията на двамата свидетели имат по – общ характер, но от
една страна – това е напълно понятно, предвид изминалия период от време и
характера на служебната дейност на двамата свидетели по контрол на пътното
движение, а от друга – все пак, техните показания са в подкрепа на изложената в
съставения АУАН фактическа обстановка. Тези показания взаимно се потвърждават и
не будят съмнение в тяхната добросъвестност, поради което Съдът им отдава вяра.
В настоящия случай, презумпцията по чл.189 ал.2 НПК, не се явява опровергана и
поради това, за установено следва да се приеме, че при споменатата по – горе проверка,
жалбоподателят не е представил на компетентните полицейски служители нито
контролен талон към СУМПС, нито – талон за преминат годишен технически преглед
за управляваното превозно средство. Поради това, по категоричен начин се явява
доказано нарушението по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП /“Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 1. свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него…“/ - а именно, че С.Р., при посочените по – горе
обстоятелства, не е носел контролен талон към СУМПС и именно поради това – не е
и представил същия на контролните органи. От друга страна обаче, Съдът намира,
че жалбоподателят не е извършил нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП. Съобразно тази
законова разпоредба, „Регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за
извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите,
самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се
определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.“. В съставения
АУАН и издаденото НП обаче не се твърди, че управляваното от жалбоподателя
превозно средство не е преминало задължителен периодичен преглед за проверка на
техническа изправност, а че Р. не представя знак за ГТП. Следователно, нарушение
по чл.147 ал.1 ЗДвП не е било извършено /към 25.05.2016г. все още не е била в
сила новата разпоредба на чл.100 ал.1 т.6 ЗДвП – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г./ и в тази част, Наказателното постановление подлежи на отмяна
- поради неправилно приложение на материалния закон.
От друга страна, в частта за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, административнонаказващият
орган правилно е пристъпил към налагане на административно наказание на
основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер
на 10 /десет/ лева. Тъй като посочената административнонаказателна разпоредба
предвижда абсолютно определен размер на санкцията, който е правилно отчетен от
административнонаказващия орган, този размер не следва да бъде обсъждан. Следва
обаче да бъде отбелязано това, че случаят не е „маловажен“ по аргумент от чл.93
т.9 НК, тъй като извършеното нарушение, по своята обществена опасност, не се
отличава от обичайния случай на нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Крайният извод е, че наказателното постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно в частта, в която на основание чл.179 ал.2 от Закона за
движението по пътищата е наложена глоба в размер на 120 /сто и двадесет/ лева,
за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП; следва да бъде отменено като
неправилно в частта, в която на основание чл.185 от Закона за движението по
пътищата е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено
нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП; следва да бъде потвърдено в частта, в която на
основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба
в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП;
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №16–0938-001716/07.03.2016г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА
при СЕКТОР “ПП” при ОД на МВР – ПЛЕВЕН в частта, в която на С.Е.Р. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 120
/сто и двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №16–0938-001716/07.03.2016г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА
при СЕКТОР “ПП” при ОД на МВР – ПЛЕВЕН в частта, в която на С.Е.Р. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл.185 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 20
/двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16–0938-001716/07.03.2016г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА
при СЕКТОР “ПП” при ОД на МВР – ПЛЕВЕН в частта, в която на С.Е.Р. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер
на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: