РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. гр. Хасково, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640100863 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба подадена от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – гр. Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Хасково, ул. „Сакар“ № 2, с правно основание чл. 422 във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, против Т. П. ХР., ЕГН **********, с постоянен
адрес **********.
Ищецът твърди, че ответникът бил потребител на ВиК-услуги за битови нужди, по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/Наредба № 4 от 14.09.2004г./, тъй като бил собственик на водоснабден имот, находящ се в
гр. Хасково, местност „**********“. В това му качество между ответника и ищеца въз
основа на Наредба № 4 от 14.09.2004г. и на общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите на ВиК оператора „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково,
приети и оповестени съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ бил сключен договор за предоставяне на ВиК услуги,
изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности до
имот, находящ се на адрес гр. Хасково, местност „**********“, п.к. 6300 с партиден номер
590024, срещу заплащане на цена. По силата на възникналото между страните облигационно
правоотношение ищецът изпълнявал своите задължения за предоставяне на посочените ВиК
услуги за имот с партиден номер 590024, но ответникът не изпълнил паричните си
задължения в периода 07.07.2017г. до 01.08.2019г., за които била издадена фактура №
1
********** от 09.08.2019г. на стойност 738,53 лева с ДДС за главница и 79,80 лева за
обезщетение за забава(лихва) или общо в размер на 818,33 лв. Фактурите били съставени в
съответствие с нормативните изисквания. Ищецът твърди, че с оглед настъпването на
падежа на всяко задължение, вземанията му против ответника били ликвидни и изискуеми, а
тъй като ответникът не ги погасил в уговорения срок дължал и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава, начислена върху формираната за периода главница.
За неплатените по горепосочените фактури суми ищецът поискал издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 2486 по
описа за 2020г. по описа на Районен съд - Хасково, като за процесните суми в полза на
ищеца била издадена заповед за изпълнение № 260270 от 02.11.2020г. по ч.гр.д. № 2486 по
описа за 2020г. на РС-Хасково, с която било разпоредено Т. П. ХР., ЕГН ********** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, ЕИК ********* сума в
размер на 738,53 лева – главница за ползване на ВиК услуги за период от 07.07.2017г. до
01.08.2019г. и сума в размер на 79,80 лева за обезщетение за забава върху нея за периода от
09.09.2019г. до 23.10.2020г., както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението (30.10.2020г.) до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00
лева, представляваща платена държавна такса и сума в размер на 50,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение. По повод подадено възражение по чл. 414
от ГПК на ищеца били дадени указания по чл. 415, ал. 1,т. 1 от ГПК, което обуславяло
правния му интерес от завеждане на настоящите искове.
С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на ответника
съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена заповед за
изпълнение № 260270 от 02.11.2020г. по ч.гр.д. № 2486 по описа за 2020г. на РС-Хасково, а
именно сума в размер на 738,53 лева – главница за ползване на ВиК услуги за периода от
07.07.2017г. до 01.08.2019г. и сума в размер на 79,80 лева за обезщетение за забава върху
нея за периода от 09.09.2019г. до 23.10.2020г., както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението (30.10.2020г.) до изплащане на вземането.
Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното
производство.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове.
Счита, че не се доказва фактът на възникнало валидно облигационно правоотношение
между страните, по което ответникът да има качеството на потребител на ВиК услуги към
иццовото дружество, както и че в процесния имот за исковия период е потребено твърдяно
количество вода на посочената стойност, поради което искът за дължимост на
претендираната главница, следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед
неоснователността на главния иск, неоснователна се явявала и акцесорната претенция за
мораторна лихва, върху посочената главница - 738,53лв. за посочения период от 09.09.2017г.
до 23.10.2020г. в размер на 79,80лв. По отношение на качеството „абонат-потребител" на
ВиК отнесено към ответника, в исковата молба се твърдяло, че ответникът Т. П. ХР. е абонат
- потребител на предоставените от ищеца услуги по водоснабдяване, канализация,
2
пречистване на водите и други дейности за собствения му имот - находящ се в гр.Хасково,
м."**********", п.к.6300 с партида номер 590024., като за горепосочения отчетен период
07.07.2017г. до 01.08.2019г, същият не изпълнил задълженията си да заплати изразходеното
количество вода в 30-дневния срок, предвиден в Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Не били ангажирани доказателства за твърденията на ищеца, че
ответникът е собственик или вещен ползвател на процесния имот и има качеството на
потребител на ВиК услуги към ищцовото дружество. Съгласно чл.3, ал.2 от посочената
Наредба потребителите на услугите на ВиК били собствениците и ползвателите на
самостоятелните обекти. Според ответника, в документите по делото ищецът не бил
представил надлежни доказателства /Пр.-Справка от Службата по вписвания-гр.Хасково и
др./ и липсвали данни, от които да е видно, че именно ответникът Т. П. ХР. е бил собственик
или вещен ползвател на процесния имот за претендирания в исковата молба период от
време, за който са начислени задълженията за неплатени сметки за вода.
От представената по делото фактура, изходяща от ищеца, било видно, че същият
води при себе си на отчет като свой клиент лицето Т. П. ХР. в качеството му потребител на
ВиК услуги по водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности на
имот - находящ се в гр.Хасково, м."**********", п.к.6300 с партида номер 590024, но не
можело да бъде установено месечното потребление. Отделно от това липсвали данни, от
които да се установи, че ответникът живее или развива стопанска дейност на адреса на
водоснабдения имот в гр.Хасково, м."**********", с партида номер 590024. От справката от
НБД „Население" към ГД"ГРАО" при МРРБ се установявало, че постоянният и настоящ
адрес на ответника бил в **********. По тези съображения, ответникът намира, че ищецът
не е установил при пълно и главно доказване вземанията си за претендираните суми, тъй
като само по себе си записването на едно лице като потребител в имота не водело
автоматично до извода, че от същото са потребени именно сочените от ищеца количества
вода. Предвид процесуалната равнозначност между недоказания в гражданския процес факт
и неосъществения такъв в действителност, следвало да се приеме, че ответникът не бил
потребител на ВиК услуги за обекта на потребление с партида № 590024, респ. не дължал
заплащането на начислените суми за предоставените услуги в този обект. Обстоятелството,
че ответникът бил вписан като титуляр на партидата и посочен от ищеца, не водело до
извод, че той е консуматор на посочените услуги, тъй като вписванията не създавали
никакви права върху имота.
По отношение на обстоятелството дали в процесния имот за исковия период реално
било потребено твърдяното количество вода на посочената стойност, особения представител
на ответника намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че
посоченото количество вода, начислено по партидата на ответника за исковия период било
реално потребено в процесния имот, тъй като по делото не била предоставена информация
за начина, по който било начислено претендираното количество вода за посочена стойност в
размер на 738,53лв., вменено като задължение на ответника за посочения в исковата молба
3
период. Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна
вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води бил уреден в разпоредите на
Глава III от ОУ от 2014г., както и в тези на Глава VI от Наредба №4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройство, обн. ДВ, бр.88 от 08.10.2004г. (Наредба №4) Според приложимата
нормативна уредба изразходваните количества питейна вода се отчитали по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на
потребителите (чл.22 от Общите условия), като отчитането на водомерите се извършвало в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверявал
съответствието на показанията с данните в отчета (чл.23, ал.4 от Общите условия).
Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се
заплащали въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
мрежа, отчетено посредством монтираните водомери, за което ВиК операторът издавал
ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребите са длъжни да заплащат в 30-
дневен срок след датата на фактуриране (арг.от чл.32 и чл.33 от Общите условия).
Съобразно чл.22 и чл.32, ал.1 от Общите условия и чл.30 от Наредба №4 на МРРБ,
количеството доставена и потребена вода се отчитала и измервала чрез монтираните
водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест подлежащата на заплащане
вода и услуги се съизмервали с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален
водомер. За да се установи въпросното количество вода, отчетеното от съответния
индивидуален водомер, се извършвали периодични проверки от служителите на оператора,
за контрол на показанията и състоянието на водомерите. Отчетените данни от
индивидуалните водомери на потребители се установявали чрез отбелязване в карнет,
заедно с датата на отчитане на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или
негов представител освен в случаите на отчитане по електронен път – съгласно чл.32, ал.4 от
Наредбата. Съгласно посочената разпоредба, карнетът бил единственият документ,
удостоверяващ по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги. По
същността си представлявал частен удостоверителен документ, който, ако е подписан от
потребителя, удостоверява отразените в него обстоятелства, а именно датата на отчитането
и отчетните данни на индивидуалните водомери. Следователно с подписването на карнета за
извършен отчет абонатът приемал отчетените на тази дата показания на водомера,
респ.посочените в карнета кубични метри вода били реално потребени. В случая ищецът не
бил ангажирал доказателства по делото за извършване на регулярен ежемесечен отчет на
процесния водомер за консумираната от ответника вода на адреса на потребление,
доколкото не бил изпълнил задължението за представяне на оригинал от карнетен лист по
делото, по съответната партида, подписан от ответника, за доказване на реално потребена
вода, начислена с процесиите фактури и отчетена по детайлно разписан ред в Общите
условия.
Събразно разпоредбите на чл.35, ал.1 и ал.2 от Наредбата, показанията на водомерите
се отчитали за период, определен в Общите условия или договор, който не можел да е по-
4
дълъг от 6 месеца, като ако този период е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно
начислявал служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след
отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнявала в съответствие с
реалното потребление. Срокът за отчитанена водомерите бил определен от ОУ на най-малко
3 месеца - чл.23, ал.2, като в междинните периоди между два отчета, операторът ежемесечно
начислявал количество изразходвана вода, опеределено въз основа на средния месечен
разход за предходните два отчета, като след отчитане на показанията на водомера,
изравнявал количеството вода в съотвествие с реалното потребление - чл.23, ал.3.
Предвидено било отчитането на водомерите да се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията
с данните в отчета-чл.23, ал.4. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие
на потребителя или негово несъгласие с фактурираните количества, същият бил длъжен да
уточни с оператора, отчитане в удобно време, в срок не по-дълъг от една година - така чл.35,
ал.4 от Наредбата и чл.24, ал.3 от ОУ. При отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера, разходът на вода
се изчислявал по правило на чл.35, ал.6 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.4
от ОУ в случай на отказ на потребителя за достъп до водомера или неосигуряване на такъв
за срок по-дълъг от една година, длъжностното лице следвало да състави протокол,
подписан от него и поне още един свидетел, след което изразходваното количество вода се
изчислява по правилото на чл.49. Ответникът твърди, че ищцовото дружество не установило
и наличието на материалноправните предпоставки за служебно начисляване на стойност на
ВиК услуги и съответно надлежното изпълнение на процедурата, предвидена в случаите на
отказ на потребителя за осигуряване достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане
на показанията на водомера.
Така не било доказано ищецът да е доставил в обекта на ответника в процесния
период начисленото количество вода, поради което и той нямал вземане от ответника за
стойността на това количество. Неоснователността на главния иск предпоставяла
отхвърляне на акцесорната претенция за мораторна лихви.
Предвид липсата на карнет нямало как да бъде приета за достоверна информацията
заложена в представената фактура по делото. В тази връзка приложената към исковата
молба фактура се оспорва от ответника. Освен това фактурата не била подписана от
ответника и съгласно чл.180 от ГПК, в качеството си на частен свидетелстващ документ
само по себе си не се ползвала с обвързваща доказателствена сила за удостоверените от нея
вземания, факти и обстоятелства, изгодни за техния издател-ищецът. По смисъла на чл. 178,
ал. 1 от ГПК фактурите притежавали само формална, но не и материална доказателствена
сила, поради което следвало да се преценяват от съда наред с всички останали доказателства
по делото, като при оспорването им, в тежест на съставилите ги страна било да установи с
допустимите от ГПК доказателствени средства, че документирането на съдържащите се в
тях данни е надлежно извършено и съответства на доставени и ползвани от абоната
5
конкретни услуги. В тази връзка, само по себе си наличието на фактура, дори и
удостоверяваща претендираната сума, не можела да обоснове извод за тяхната дължимост.
Съгласно трайната съдебна практика основанието за плащане не било фактурата, а
извършването на съответната престация /в случая предоставянето на ВиК услуги/, а такава
според ответника, не било доказано да е налице. А след като правнорелевантните факти не
се били осъществили в обективната действителност, не можело да възникнат и техните
правни последици. С оглед на гореизложеното не се установявали и доказателства за
получаване на фактурата от ответника.
Особения представител на ответника прави възражение и за изтекла погасителна
давност на част от вземането, тъй като се касаело за периодични плащания по смисъла на
чл.111, б."в" от ЗЗД и за тях била приложима кратката тригодишна давност. В този смисъл
вземането за главница и лихви било погасено поради изтичането на тригодишната
погасителна давност. Посочва се TP №3/18.05.2012г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, според което заплащането на доставените услуги съставлявало „периодично плащане"
по смисъла на чл.111, б. „в" на ЗЗД. Тъй като ищецът не прилагал отделни месечни фактури
и не можело да бъде определено потреблението, съответно стойността на задължението,
което следвало да плати ответникът, се претендира, че е изтекла погасителната давност по
отношение на стойността на потреблението, равняващо се на задължението на ответника за
период 3 години преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. На
основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почвала да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Според чл.31, ал.2 Общите условия от 2006г., респ.чл.33, ал.2 от Общите
условия от 2014г., потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно
изискуемостта на процесното вземане за главница по всяка отделна фактура настъпвала с
изтичане на 30-днвевен срок, считано от датата на издаването й. От тогава започвал да тече
и тригодишния давностен срок за фактурираното вземане, който се прекъсвал и спира да
тече, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по агр.от чл.422, ал.1 ГПК). В случая заявлението за издаване на заповед за
изпълнение било подадено на 23.10.2020г. в пощата и входирано в съда на 30.10.2020г.,
поради което за погасени по давност се считали една част от начислените фактури,
респ.вземането на ищеца за главница по тези фактури било погасено по давност и сбора от
посочената сума във фактурите за този период не се дължал от ответника към настоящия
момент. Следователно същият не дължал и мораторна лихва върху сумата, начислена
съгласно фактурите издадени за горепосочения период.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД - Хасково /ОУ/, като в като в чл. 5, т. 6 е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл.
6
33, ал. 2, а именно в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Според чл. 44 от ОУ при
неизпълнение на това задължение в срока, потребителят дължи на ВиК оператор
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия
ден след настъпването на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
оператора. Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата
питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в
разпоредите на Глава III от ОУ. Така съгласно чл.22 от ОУ, изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителите, като отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, а при неосигуряване на представител,
отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде служител и на ВиК оператора /чл.23,
ал.4 от Общите условия/. В чл.23, ал.1 от ОУ е предвидена периодичността на отчитане на
показанията на водомерите съответно по т.2 – за период не по-дълъг от 3 месеца, като
срокът за отчитанена водомерите е определен от ОУ на най-малко 3 месеца - чл.23, ал.2, а в
междинните периоди между два отчета, операторът ежемесечно начислява количество
изразходвана вода, опеределено въз основа на средния месечен разход за предходните два
отчета, като след отчитане на показанията на водомера, изравнява количеството вода в
съотвествие с реалното потребление - чл.23, ал.3. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.4 от
ОУ в случай на отказ на потребителя за достъп до водомера или неосигуряване на такъв за
срок по-дълъг от една година, длъжностното лице следва да състави протокол, подписан от
него и поне още един свидетел, след което изразходваното количество вода се изчислява по
правилото на чл.49.
По делото е представено и извлечение от карнет с партида на абоната Т. П. ХР., в
който се съдържат подписи на ответника за месеци извън релевантния период. В периода
07.07.2017г. до 01.08.2019г. не са отразени показания на водомера, включително не са
отбелязвани и служебни начисления. За процесния отчетен период 07.07.2017г. до
01.08.2019г. са начислени 314 куб.м. вода като водомерът е бил засечен 1 път след
07.07.2017 г. – на 01.08.2018 г., когато са отчетени изразходените количества вода. Преди
това в карнета е отбелязано демонтиране на водомер и монтиране на нов и показание на
водомера след тази дата 314 куб. м. Въз основа на този отчет е издадена и процесната
фактура № ********** от 09.08.2019г. на стойност 738,53 лева с ДДС за главница и 79,80
лева за обезщетение за забава(лихва) или общо в размер на 818,33 лв., като същата
остойностява изразходеното количество вода в периода от 07.07.2017г. до 01.08.2019г.
От представената Справка по лице от Служба по вписванията – Хасково за периода
от 01.01.1992 г. до 06.12.2021 г. се установява, че ответникът е дарил на процесния
недвижим имот на Елисавета Х.а Х.а на 04.04.2016 г. като е отбелязан като титуляр на
правото на ползване.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2486/2020 г. по описа на РС -Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
7
заявление с вх. № 264232/30.10.2020 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
Заповед за изпълнение № 260270/02.11.2020 г. за процесните суми, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски, от които 25.00
лева за заплащане на държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с
Разпореждане № 261493 от 12.03.2021 г., връчено на ищеца на 23.03.2021 г., е указано, че
може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението и
последният е сторил това.
От заключениeто по комплесната експертиза (съдебно-счетоводна и съдебно-
техническа), което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че на ответника има открита партида № 590024 в
ищовото дружество за описания в исковата молба имот, като за процесния период
записаните показания по карнета за доставена и консумирана вода показват общо 314 куб. м.
вода. Потребеното количество вода в имота на ответника се отчита съгласно Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
„Водоснабдяване и Канализация" ЕООД, гр. Хасково, като начина на начисляване и
изчисляване на доставеното количество вода съответства на специалната методика,
посочена в нормативните актове, уреждащи тази материя. Няма служебно начислено
количество вода като същото е било определено на основание показанията на водомера
(нов). През процесния период отчетените данни, отразени в карнета, съответстват с тези в
издадената фактура. Общият размер на задълженията на ответника към ищцовото дружество
за периода 07.07.2017г. до 01.08.2019г. възлизали на 738,53 лева за главница, 79,80 лева за
лихва, а сумата за начислено количество вода не била била платена от ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
съединение установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл.415 от ГПК,
във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в
едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение
относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете се явяват изцяло основателни, поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение. Неговата правна
регламентация се намира в Закона за водите /ЗВ/, Закон за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи /Наредбата/ и Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ''ВиК'' ЕООД –
8
Хасково /ОУ/.
Няма спор по делото, че ищецът е „В и К оператор“, по смисъла на чл.198 ал.1 ЗВ, и
като такъв предоставя В и К услуги срещу заплащане на територията на гр.Хасково, където
се намира и процесния имот - м."**********", партида № 590024.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост.
Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи също определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогично е и съдържанието на
отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е определяла като абонати юридически или
физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно
отделните собственици на имоти в етажната собственост, както и на разпоредбите на чл.2
ал.1 т.1 и 2 от ОУ на оператора.
От доказателствата по делото се установява, че през процесния период на отчитане
на водата 07.07.2017г. до 01.08.2019г. ответникът е титуляр на правото на ползване
на имота. С оглед на изложеното съдът приема, че потребител и съответно в облигационни
отношения със съответното дружество, осъществяващо услугите по водоснабдяване и
канализация е носителят на правото на ползване на процесния имот, установено и чрез
вписванията в приложената по делото справка по лице от Служба по вписванията – Хасково,
както и съобразно заключението на назначената комплексна съдебно-счетоводна и съдебно-
техническа експертиза, според което процесният имот е водоснабден и има открита партида
номер 590024 на името на ответника.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че ответникът има качеството
на потребител на предоставяните от ищеца ВиК услуги за процесния имот, за което при
ищеца на негово име е била открита партида с номер 590024 относно
водоснабдяването и канализацията на имота, намиращ се в гр.Хасково, местност
„**********“.
За пълнота следва да се посочи, че източник на облигационното правоотношение
между страните е договора при ОУ за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8 ал.1 от
9
Наредба№ 4, като за възникването му не е необходимо сключването
на индивидуален договор между тях. С факта на присъединяване към водопроводната
система на ищеца, потребителят е обвързан от ОУ на дружеството. Те са влезли в сила, като
според ал.4 от същия текст, съответстващ и на чл.71 ал.2 от ОУ, в срок от 30 дни след
влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. В
настоящия случай липсват наведени твърдения, нито са установени данни, ответникът да е
упражнил правото си на възражение срещу ОУ, поради което следва да се приеме, че между
страните е било налице облигационно отношение по продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди, с включените в него права и
задължения, съгласно Наредба № 4 и ОУ. Основното задължение на ищеца, като ВиК-
оператор по това правоотношение е да снабдява потребителите с вода с питейни качества
при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката и до имотите – чл.7
т.1 от ОУ, както и задължението му да отвежда и/или пречиства отпадъчните води – 42, ал.1
т.1 от Наредба № 4.
От друга страна, ответникът като потребител е следвало да заплаща отчетеното
количество вода в 30 - дневен срок след датата на фактуриране на дължимата сума. Няма
спор между страните по отношение на цените, по които е следвало да бъдат заплатени
предоставените услуги, а и от заключението на вещото лице се установява, че за процесния
период е нямало служебни начисления, както и че процесните отчетени количества вода са
били остойностени правилно по цените, определени от ДКЕВР, и по методиката за това, но
са останали незаплатени от ответника на ищеца. Редът и начинът на измерване и отчитане
на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води са
уредени от разпоредбите на глава ІІІ на ОУ и на глава VІ от Наредба № 4. Изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от
ВиК, и/или в имотите на потребителите, в присъствието им или на техен представител – чл.
22 и чл. 23, ал. 4 от ОУ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ доставянето на питейна вода и/или
пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. В случая тези обстоятелства се
установяват от приетото извлечение от карнет по партидата на абоната Т. П. ХР., в който
изрично е отбелязано, че СТИ – водомер е подменен на 22.04.2019г., съответно на
01.08.2019 г. е отбелязно отчетено потребление на вода от 314 куб.м. Самият карнет не е
оспорен относно автентичността или съдържанието му. От друга страна по делото нито се
твърди, нито са ангажирани доказателства за неправилно отчитане на водомера, респективно
същият да е бил повреден, което да е довело да невярно фактуриране на количествата
потребена вода. Претендираните вземания на ищеца се установяват и от заключениeто на
вещото лице К.Р., което кореспондира на посочените и обсъдени по-горе писмени
доказателства. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца се е породило правото му да
получи дължимата сума за ползваните от ответника ВиК услуги, респ. задължението на
последния да я плати.
10
Неоснователно е и направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за изтекла погасителна давност. В тази връзка следва да се отбележи, че в
случая е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като
задълженията за заплащане на доствени ВиК услуги са периодични плащания. В този
смисъл са дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в конкретния случай
изискуемостта на вземанията по процесната фактура е настъпила с изтичане на посочения в
ОУ срок. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано в
съда на 23.10.2020 г., от когато се смята за предявен установителният иск за съществуването
им съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, и от този момент е прекъснато теченето на погасителната
давност на основание чл. 116, б „б“ ЗЗД. Следователно, ищецът е установил при условията
на главно и пълно доказване обстоятелствата, на които се основава претенцията му по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД за плащане на сумата от 738,53 лева. В тежест на ответника бе да установи,
че я е заплатил, но доказателства в тази насока не бяха ангажирани. Нещо повече, от
заключението по назначената комплексна съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че по
фактура № ********** от 09.08.2019г. не са извършвани плащания.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за
заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 738,53 лева за периода от 09.09.2019 г.
до 23.10.2020 г. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и
присъждането й зависи от неговата съдба, а по делото се установява, че такова се дължи.
Освен това в чл. 40, ал. 1 изр. 2 от Наредба № 4, и в чл. 44, вр. чл. 33, ал. 2 от ОУ изрично е
предвидено, че при неизпълнение на задължението за плащане на изразходваното
количество вода в определените срокове, в случая 30 дни след датата на фактуриране, се
дължи законна лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до
изплащането й. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът й за
процесния период възлиза на претендирания такъв – 79,80 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете по чл. 422 във връзка с чл.415 от
ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно т. 12 на на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесиите суми. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2486/2020 г. по
11
описа на PC - Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те
са действително направени и възлизат общо на 75,00 лева за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за
разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на
същия следва да се присъдят такива в размер общо 1085,00 лева, съобразно ангажираните
доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, по отношение на Т. П. ХР., ЕГН **********, с адрес **********,
съществуването на вземания на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Сакар“ № 2, спрямо него за
следните суми, а именно: 738,53 лева за главница, представляваща неизплатена стойност на
предоставени ВиК услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, почистване на
водите и други дейности до имот, находящ се на адрес: гр. Хасково, м.“**********“, с
партида № 590024, за периода от 07.07.2017 г. до 01.08.2019 г. и 79,80 лева, представляваща
обезщетение за забава върху нея за периода от 09.09.2019 г. до 23.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2486/2020 г. по описа на Районен съд
Хасково - 30.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т. П. ХР., ЕГН **********, с адрес **********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Сакар“ № 2, сумата от 1 160,00 лева,
от която 1085,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 75,00,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2486/2020 г. по описа на PC - Хасково, за
която е издадена Заповед № 260270/02.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен
съд – Хасково:/п/ не
се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
12
13