Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1314 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по постъпила искова молба депозирана от К.А.Г., ЕГН ********** и Р.А.Г.,
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. С.С.А., съдружник в
адвокатско дружество „А. и У.”, със съдебен адрес:*** срещу С.Г.Б., ЕГН ********** и С.М.Б., ЕГН ********** ***.
В исковата
молба се твърди, че ищците, заедно с ответника С.Г.Б. се легитимират като
съсобственици на недвижим имот съгласно Нотариален акт № 70, том V, дело 1767
от 11.06.1992 г., издаден от PC Пазарджик; Нотариален акт № 55, том III, дело
974 от 25.06.1985 г., издаден от PC Пазарджик; Нотариален акт № 43, том VIII.
per. № 3042, дело № 4036 от 20.10.1998 г., издаден от PC Пазарджик; Нотариален
акт № 72. том 23, per. № 6986, дело № 3475 от 27.07.2016 г., издаден от СВ -
Пазарджик, представляващ Поземлен имот с идентификатор № 55155.504.542. по
кадастрални карти и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменен със
Заповед № КД-14-13-21/25.01.2012 г. на Началник на СГКК - Пазарджик, с адрес на
поземления имот: гр. Пазарджик, ул. “К. А. Б.” № 10-12, с площ: 414 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10 м.. със стар идентификатор № 55155.504.120,
55155.504.121. с номер по предходен план: 2769, УПИ XVII – 120, 121. кв.348,
парцел IX.
Сочат, че ответниците се легитимират като съсобственици съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност с № 106, том 4, per. № 8246, нот. дело № 591 от 29.11.2004 г., издаден от СВ – Пазарджик по описа на Нотариус А. И., с рeг. № 423 на НК, с район на действие PC - Пазарджик, на следния недвижим имот, а именно: масивен гараж, застроен на площ от 21,78 (двадесет и едно цяло и седемдесет и осем стотни) кв.м.. с административен адрес: гр. Пазарджик, ул. “К. А. Б.” № 10, застроен в поземлен имот с идентификатор № 55155.504.542. по кадастрални карти и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК. последно изменен със Заповед № КД-14-13-21/25.01.2012 г. на Началник на СГКК - Пазарджик, с адрес на поземления имот: гр. Пазарджик, ул. "К. А. Б.“ № 10-12, с площ: 414 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м. със стар идентификатор № 55155.504.120, 55155.504.121. с номер по предходен план 2769, УПИ XVII – 120, 121. кв. 348. парцел IX.
Излагат се твърдения, че през 1992 г. ищците заверили нотариално декларация, с която дават съгласието си като съсобственици на поземлен имот с идентификатор № 55155.504.542 за учредяване право на строеж единствено за изграждане на масивна жилищна сграда в полза на ответниците. Във връзка със съгласието ответниците изградили масивната сграда съобразно даденото от ищците разрешение. Сочи се, че известен период след изграждане на жилищната сграда, ответниците построили и „масивен гараж” в общия на страните поземлен имот, който обаче според твърденията не отговаря на времевите критерии за търпимост, въведени с разпоредбите на ЗУТ. Сочат, че гаражът е направен без знанието и без да е искано и давано съгласието на ищците, въпреки че същият е разположен в съсобствения им имот, който е съсобствен както към момента на построяване, така и към настоящия момент, поради което същият е построен незаконосъобразно. Също така се сочи, че ищците не знаят процесният гараж да има й одобрен проект и каквито и да било други строителни книжа, поради което по техни данни той е построен и без нужните строителни книжа, в съсобствения им поземлен имот, в нарушение на нормативно установените правила за извършване на строителството.
Във връзка с горното ищците твърдят, че процесният гараж е построен по начин, по който пречи на ищците, като смущава правото им на собственост, тъй като при промяна в обстоятелствата и при пререждане на ползването на съсобствения на страните имот, то ще се накърни съществено правото им на ползване.
Сочи се, че страните са сключили договор за разпределение на реално ползване на съсобствен недвижим имот от 10.06.1992 г., но въпреки това същото в правния му смисъл касаело само това кой от съсобствениците какви части да ползва от съсобствения имот, но то не дава правен титул и не е основание за извършване на строителство на постройки в съсобствения имот.
Излагат се подробни твърдения относно депозирани жалби от ищците до различни институции, касаещи процесния гараж, както и резултати от проверките извършени във връзка с тях.
Във връзка с горното считат, че така протеклата и извършена до момента проверка за законността на процесния гараж не е всестранна, същата е непълна, че не е извършена при спазване на принципа, че административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, въведен в чл.6, ал.1 от АПК, като и принципите на истинност и равенство, залегнали съответно в чл.7 и чл.8 от АПК. Твърдят, че по начина, по който е извършено до момента административното производство, не е спазено и изискването на чл.1, ал.1 от ЗУТ, съгласно който устройството на територията следва да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението, както и при извършената проверка считат, че не е спазено изискването на чл.12, ал.2 от ЗУТ, че застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план.
Сочат, че наред с годината на извършване на строежа, като съществен елемент, свързан с установяване търпимостта на същия, следва да е налице в условията на комулативност и следната предпоставка - същият да е и допустим по разпоредбите, действали по време на извършването на строежа или съгласно ЗУТ. Така съобразно § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, според ищците липсва съществена предпоставка за определяне на обекта за търпим, а именно правно валидно учредяване на право на строеж за него от станалите съсобственици на имота, каквото ищците сочат, че не са давали никога, поради което считат, че строежът не е допустим по правилата и нормите нито на ЗТСУ, нито на ЗУТ. Считат, че с оглед съсобствеността върху имота, върху който е изграден процесният обект "масивен гараж", за необходимо по силата на закона е наличието на нотариално заверена декларация със съгласие от всички собственици на имота и сключването на договор за право на строеж за обекта в полза на ответниците, а именно С.Б. и неговата съпруга С.Б., за да може същият да бъде приет като търпим строеж и за да може евентуално да му бъде издадено удостоверението за търпимост.
Подробно в исковата молба се излагат съображение касаещи приложимата нормативна уредба, относно процесния гараж.
Твърдят, че построяването на обект в отклонение на определените параметри със строителните книжа, а на още по-силно основание при нарушение на строителните норми и при липсата на одобрени книжа, е достатъчно основание за уважаване на иск за премахването изцяло или отчасти на построеното в отклонение на определените норми. Цитират съдебна практика. Също се сочи, че основателно действие по смисъла на чл.109 ЗС може да е налице дори и тогава, когато един строеж е съобразен с одобрен архитектурен проект и дадено строително разрешение, но въпреки това пречи на собственика да упражнява своето право. Построеното може да пречи на свободното ползване на поземления имот, както когато е в отклонение от териториално-устройствените норми и правила (със съответно разрешение или при условията на търпимост), така и когато е в съответствие от тях. Съответствието с териториално-устройствените норми и правила има отношение единствено към техническата годност на построеното и няма никакво отношение към възможността построеното да нарушава или да пречи на упражняването на правата. В този смисъл уважаването на негаторния иск не е обусловено единствено от незаконността на строителството, а и от обективното смущаване правото на ищците като в случая считат, че съгласно изложеното по- горе е налице както незаконността на постройката, така и преченето на ищците. Наред с горното твърдят, че дори такъв търпим строеж, който засяга правата на трети лица, същите могат да претендират неговото премахване по реда на чл.109 от ЗС, поради което в случая дори и да се докаже, че строежът е търпим, то начинът, по който той е изграден отново представлява пречене на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост.
В съдебното заседание допълват исковата молба, като твърдят, че и към момента на съдебното заседание се смущава правото им на собственост, както и че поради извършеното строителство на процесния гараж без необходимите строителни книжа се пречило на спокойното, нормалното и в пълен обем упражняване правото им на собственост, така казано гаражът бил изпълнен по такъв начин, че за да се осъществява влизане, паркиране и излизане в и от него на МПС от категорията на „лек автомобил“ необходимите движения, тяхната траектория и начинът, по който се извършвали винаги водило до навлизане от страна на ответниците с лек автомобил в частта разпределена за ползване от ищците. Сочат, че в резултат на постоянното и ежедневно влизане и излизане на ответниците с лек автомобил в гаража се разрушавала и изградената инфраструктура в частта на предоставеното за ползване съгласно приложения по делото договор на ищците. Разрушавала се изградената бетонна настилка, която била предвидена не за преминаване на МПС, а за пешеходно такова като същата била изградена от ищците, с цел преминаване от улицата до входа на тяхната жилищна сграда и разположена в северната част на двора, използвана от ищците. Поясняват, че според тях процесният гараж е построен през 2004 г..
По наведените в исковата молба твърдения се
иска от съда да постанови решение, с което след като
установи, че ответниците пречат на ищците, да осъществяват в пълен обем правото
си на собственост върху съсобствения поземлен имот с идентификатор
55155.504.542, чрез незаконосъобразно изграждане, както и чрез ремонтиране,
поддържане и ползване от ответниците на строеж - масивен гараж, застроен на
площ от 21,78 (двадесет и едно цяло и седемдесет и осем стотни) кв.м., с
административен адрес: гр. Пазарджик, ул. “К. А. Б." № 10, застроен в
съсобствения поземлен имот с идентификатор 55155.504.542, с площ: 414 кв.м., да
осъди ответниците да го премахнат в срок до 3 месеца, считано от влизането на
решението в сила. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, ищцовата страна се представлява от процесуалните си представители адвокат С.А. и адвокат Б.С. ***, които молят съда да уважи предявената искова претенция. В срок депозират писмена защита.
На ответната страна е
редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока за писмен
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, ответниците С.Б. и С.Б., чрез адвокат Е.Б.,***,
със съдебен адрес:***1, депозират отговор, в който изразяват становище за
неоснователност на исковата претенция.
Сочат, че видно от
договор за разпределение на реалното ползване на съсобствен недвижим имот-дворно
място цялото от 431 кв.м., представляващо имот пл. №2769 в кв.348 по плана на
гр. Пазарджик, който е с нотариална заверка на подписите, страните са се
съгласили К.А.Г. и Асен А.Г. да ползват северната половина от имота- незастроената
част, която възлиза на около 150 кв.м., а ответникът С.Г.Б. да ползва южната
половина от дворното място- незастроено възлизащо на около 150 кв.м.. Във
връзка с горното се твърди, че ответниците са построили в ползваната от тях южна
половина на съсобствения недвижим имот, съблюдавайки подписания договор за
реално разпределение на съсобствения недвижим имот, масивна двуетажна жилищна
сграда върху 66.83 кв.м.. Строителството е извършено в периода 1992 - 1993 год.,
като едновременно със строителство на жилищната сграда сочат, че е построен и
процесният гараж, като покривната плоча е излята едновременно с плочата на
първия жилищен етаж и гаражът е функционално свързан с жилищната сграда.
Посочват, че строителството е извършено при действието на ЗТСУ /отм.от
31.03.2001 г./ и Н-ба №5/1977г. /отм.1995 г./ и процесният гараж е построен по
вътрешната регулационна граница на урегулирания поземлен имот и покрива изцяло
калканната стена на заварените към момента на строителството постройки в съседния
към момента на построяването имот.пл. № 5203, а сега ПИ с идентификатор 55155.504.119.
Сочат, че процесният гараж е построен и в съответствие с правилата и нормите по
териториално и селищно устройство към момента на извършването му и по сега
действащата разпоредбата на чл.42,ал. 2 ЗУТ.
Твърдят, че са
монтирали входни гаражни врати, чрез които осъществяват достъпа си до реално
определената им част за ползване от съсобственото дворно място, както и че чрез
монтираните врати се осъществява и достъпът с автомобили.
Във връзка с горното
се сочи, че процесният гараж е построен в частта, която е разпределена за
ползване от ответника С.Б., без необходимото строително разрешение, но в
съответствие с действащите строителни правила и норми към момента на
построяване и сега действащите правила и не препятства по никакъв начин ищците
да ползват в пределите на определената за тях съответна част от дворното място.
На следващото място твърдят, че гаражът не пречи на достъпа до частта от
дворното място, разпределено за ползване от ищците откъм ул."Княз Ал. Батенгеберг",
не препятства възможността да ползват собствената си жилищна сграда или пък
достъпа до нея, нито пък е изграден по недопустим начин на недопустимо
отстояние от жилищната сграда. По своето предназначение осъщественият строеж не
е източник на повишена опасност при ползването му, тъй като предназначението му
е единствено и се ползва като гараж. Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание ответниците,
чрез процесуалния си представител адвокат Е.Б. *** молят съда да отхвърли
исковата претенция като неоснователна. Депозира в срок писмена защита.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че за процесния гараж не е издадено строително разрешение и не е одобрен проект, както и че процесният гараж е построен в ползваната от ответниците южна половина на съсобствения недвижим имот.
Не е спорно между страните, а и това се установява от събраните по делото доказателства – Нотариален акт № 199, том I, дело № 344 от 19.03.1969 г., издаден от PC Пазарджик, Нотариален акт № 78, том III, дело № 1014 от 02.07.1985 г., издаден от PC Пазарджик; Нотариален акт № 55, том III. дело 974 от 25.06.1985 г., издаден от PC Пазарджик; Нотариален акт № 68, том V, дело № 1765 от 11.06.1992 г., издаден от PC Пазарджик; Нотариален акт № 69, том V, дело № 1766 от 11.06.1992 г., издаден от PC Пазарджик; Нотариален акт № 70, том V, дело 1767 от 11.06.1992 г., издаден от PC Пазарджик; Нотариален акт № 103, том I, дело № 3308 от 20.10.1998 г., издаден от нотариус Веселина Гагова с район на действие PC Пазарджик;; Нотариален акт № 69, том I, дело № 66 от 27.07.2016 г., издаден от нотариус Н. И.с район на действие PC Пазарджик; Нотариален акт № 70, том I, дело № 67 от 27.07.2016 г., издаден от нотариус Н. И.с район на действие PC Пазарджик; Нотариален акт № 26, том I, дело № 25 от 30.01.2018 г., издаден от нотариус Н. И.с район на действие PC Пазарджик, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № 55155.504.542. по кадастрални карти и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменен със Заповед № КД-14-13-21/25.01.2012 г. на Началник на СГКК - Пазарджик, с адрес на поземления имот: гр. Пазарджик, ул. “К. А. Б.” № 10-12, с площ: 414 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., със стар идентификатор № 55155.504.120, 55155.504.121, с номер по предходен план: 2769, УПИ XVII – 120, 121, кв.348. парцел IX. В подкрепа на горния извод са и приложените по делото удостоверения за наследници на А. Н. Г., Т. Б. М. и А. М. И..
Не е спорно между страните, че ответниците се легитимират като съсобственици съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност с № 106, том 4, peг. № 8246, нот. дело № 591 от 29.11.2004 г., издаден от СВ - Пазарджик , по описа на Нотариус А. И., с рeг. № 423 на НК, с район на действие PC - Пазарджик, на следния недвижим имот, а именно: масивен гараж, застроен на площ от 21,78 (двадесет и едно цяло и седемдесет и осем стотни) кв.м.. с административен адрес: гр. Пазарджик, ул. “К. А. Б.” № 10, застроен в поземлен имот с идентификатор № 55155.504.542, по кадастрални карти и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК. последно изменен със Заповед № КД-14-13-21/25.01.2012 г. на Началник на СГКК - Пазарджик, с адрес на поземления имот: гр. Пазарджик, ул. "К. А. Б.“ № 10-12, с площ: 414 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м.. със стар идентификатор № 55155.504.120. 55155.504.121. с номер по предходен план 2769, УПИ XVII – 120, 121, кв. 348, парцел IX. Не е спорно, че ответниците са сключили граждански брак на 15.04.1990 г., видно и от приложената по делото справка от общ. Пазарджик.
Не е спорно между страните, че ищците ползват северната половина на поземлен имот с идентификатор № 55155.504.542, а ответниците ползват южната половина от поземления имот. Горното се потвърждава и от приложения по делото договор за разпределение на реалното ползване на съсобствен недвижим имот от 10.06.1992 г..
По делото са приложени от ищците заверени копия на молби, адресирани от последните до общ. Пазарджик и ДНСК, респективно и техните отговори касаещи процесния гараж. Приложена е и в цялост преписка, образувана от общ. Пазарджик във връзка с депозирани жалби от ищците относно процесния гараж. Приложени са и наличните в РДНСК Пазарджик документи относно „масивен гараж“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 55155.504.542, който е различен от процесния. От тях се изяснява, че са извършвани проверки относно законността на процесния гараж, в хода на които не са открити строителни книжа. Съдържат се данни и за друг гараж, построен в ползваната от ищците част от поземления имот, като същите са неотносими към предмета на делото.
От представената по делото декларация от 20.01.2015 г. се установява, че процесният гараж е построен през 1992 г. /1993 г..
По делото е постъпило писмо от общ. Пазарджик с изх. № 10-00-5_001/15.01.2021 г., в което се съдържа информация, че няма наличен архитектурен проект на сграда на името на ответника С.Г.Б. и на Силивия М.Б.. Със същото писмо е приложено разрешение за строеж на С.Б. № 70 от 10.03.93 г., с което му е разрешено да построи нова жилищна сграда в парцел № 2769, квартал № 348, по плана на гр. Пазарджик, /поземлен имот № 55155.504.542./.
По делото са разпитани в качеството на свидетели С. К. Д., Е. К. Д., С.Д. Т. и Г. Илиев Т..
От показанията на свидетелите Д.и се установява, че познават ищците от около десет години и знаят къде се намира процесният гараж. Посочват, че в имота имало две къщи – едната на ищците, а другата на ответниците, както и че знаят коя от страните, която част от двора ползва.
Свидетелката Д. изяснява, че по средата на двора имало бордюр, който бил като граница на дворното място и разделя същото на две части. Споделя, че процесният гараж се намирал навътре в двора до самата къща на ответниците. Изяснява, че лекият автомобил на ответниците, за да бъде паркиран в процесния гараж, се налагало да навлезе в частта определена за ползване на ищците. Споделя, че ответниците, когато изкарвали лекия си автомобил от двора винаги навлизали в частта определена за ползване на ищците. Сочи, че ищците имали повреди от гаража, тъй като когато валяло цялата вода се стичала в тяхното мазе, както и че цялата настилка на двора била напукана от преминаването на лекия автомобил на ответниците. Свидетелите изясняват, че откакто ходят на гости при ищците – 10 години, гаражът е бил построен.
Свидетелят Д. споделя, че входът за дворното място ползвано от страните по делото бил само един, както и че настилката в двора била бетонна, с алея по средата, както и че дворът се ползвал общо от страните. Изяснява, че процесният гараж се намирал зад къщата на ответниците, до къщата на съседи. Споделя, че ответниците ползвали гаража, както и че имали лек автомобил, който паркирали в двора и по този начин, когато и ищците решат да си вкарат колата, респективно да си я изкарат от двора, не можели. Посочва, че при вкарване на лекия автомобил на ответниците в гаража, те навлизали в половината ползвана от ищците. Сочи, че имало повреди по циментова настилка от преминаването на лекия автомобил.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта, в която заявяват, че не знаят коя част от двора страните по делото ползват. В тази си част същите са вътрешно противоречиви и не кореспондират с приложените по делото доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д. и в частта, с която заявява, че ищците имали щети от водата, която се стичала от гаража в тяхното мазе. Това не се доказа по никакъв начин от останалите по делото доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетелите и в частта, в която заявяват, че имало повреди по бетоновата настилка в частта от двора определена за ползване от ищците, тъй като това не бе подкрепено от никакви други доказателства. Напротив същото се опроверга и от изслушването на вещото лице Б., която в съдебното заседание заяви, „че една настилка така или иначе получава частични пукнатини, но това е в резултата на метеорологичните условия.“. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д., и в частта, в която заявява, че входът за дворното място бил само един. Това се опровергава от всички събрани по делото доказателства. В останалата част показанията следва да се кредитират като логични и подкрепящи се от събрания доказателствен материал.
От показанията на свидетеля С. Т. се установява, че същият знае къде се намират имотите на страните, както и че при строежа на къщата на ответниците едновременно с това те построили и процесния гараж. Посочва, че строежът е започнал след 1990 г. – 1991 г.. Изяснява, че всяка страна има отделна врата, през която влиза в дворното си място, определено за ползване. Споделя, че дворът се разделял от линия бетон, която стигала до края на дворното място, както и градинка около един метър, започваща от входната врата. Изяснява, че е влизал в процесния гараж, както и че в него е имало поставени рафтове и не е виждал ответниците да паркират кола в него, а е виждал кола само в двора, паркирана по дължимата му. Свидетелят посочва, че не е видял дали има изграден улук на процесния гараж, както и дали се образуват наводнения от води, които да се стичат към имота на ищците. Изяснява разположението на процесния гараж, както и че неговата плоча е отлята едновременно с плочата на къщата и ответниците използват същата за тераса.
От показанията на свидетеля Г. Т. се установява, че знае къде се намира имотът на страните. Изяснява, че строежът на жилищната сграда е бил в периода от 1991 г. до 1994 г.. Споделя, че едновременно със строежа на къщата е построен и процесният гараж и навес. Не е виждал да има някакви нарушения по бетоновата настилка на двора и да има някакви локви с вода. Споделя, че е виждал и двете страни да вкарват автомобили в дворното място. Посочва, че е нямало преграда между дворното място ползвано от страните.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като логични, последователни и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
От неоспореното от страните заключението на САТЕ /вещото лице е депозирало и допълнително заключение във връзка с дадени от съда указания/, което съдът кредитира като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените задачи, се установява, че ползваните от ответниците автомобили „Санг Йонг -Корандо“ и „Тойота Авенсис“ могат индивидуално при управление да направят заход за паркиране в процесния гараж, като при извършване на маневрата е необходимо да навлизат минимално 10-15 сантиметра в северната част на дворното пространство. Вещото лице е посочило, че горният начин на паркиране в процесния гараж е обективиран в снимка № 1 от експертизата. В проведено съдебно заседание уточнява заключението си и поддържа същото.
От заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща отговор на поставените задачи се установява, че е реализираното застрояване на „масивен гараж”, находящ се в поземлен имот с идентификатор 55155.504.542 по КККР на гр. Пазарджик, с адрес: ул. „А. Б.” №10-12. 3а процесната постройка „масивен гараж” нямало съставени и одобрени строителни книжа за всеки етап от строителния процес, както и разрешение за строеж. Гаражът не бил предвиден с подробен устройствен план - План за застрояване. Не бил предвиден и с плана от 1989 г., както и с действащия план от 2008 г.. Сочи, че предвиденото блоково жилищно застрояване с плана от 1989 г. за „Жилищен комплекс” не е реализирано, а от представена по делото скица №590/09.04.1993 г. се виждало, че регулацията е променена, отреждането за „Жилищен комплекс” е заличено и за процесния имот е отреден парцел IX-2769 в кв.348. Вещото лице посочва, че действащите от 2008 г. подробни устройствени планове запазват съществуващите жилищни сгради в имота; застроителният план не предвиждал за имота сгради на допълващо застрояване. Изяснява, че процесният гараж е свързано застрояване с жилищната сграда на ответника и със сградата от съседния имот от юг — на страничната регулационна линия. По отношение на дъното на имота процесният гараж е свободно застрояване, като отстои от имотната граница на 3 м. в единия си край и на - 2.60 м. в другия край. Посочва, че към момента на строителство на гаража са били в сила ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба №5 за правила и норми по ТСУ/обн.1977 г.. Сочи, че законовите разпоредби допускат изграждането на гаражи в парцели за жилищно строителство, като могат да се разполагат свободно или свързано в парцела, включително на вътрешната регулационна линия на калкан със сграда в съседния парцел. При свободно застрояване отстоянието на гаражите от регулационната линия следва да е най- малко 3 м. (чл.92. т.2, чл.97, т.1, т.5 от Наредба №5), което можело да бъде намалявано най-много с 1/3 (чл.ЮО, ал.1, т.1 от ППЗТСУ). Вещото лице посочва, че разположението на гаража в имота било допустимо съгласно цитираните разпоредби в сила към момента на строителството. Посочва, че разположението и височината на гаража в имота е допустимо и съгласно разпоредбите в сила към настоящия момент.
Във връзка с отговорите поставени от ответниците вещото лице посочва, че построеният от С.Б. гараж е разположен в южната част на имота, източно от жилищната му сграда и на южната граница със съседния имот. Попадал в частта от дворното място, ползвано от него съобразно определения начин на реално ползване по договор с нот. зав. подписи рег. № 7518/15.06.1992 г.. При построяването на гаража калканната му стена покривала частично калканната стена на постройката в съседния имот от юг, построена на имотната граница. При построяването на гаража са били спазени изискванията на чл.97, т.З от Наредба №5/1977 г за правила и норми по ТСУ (отменена 1995 г). за построяване на гаража на калкан със сграда в съседния от юг имот. Построеният гараж съответствал и на аналогичната разпоредба на чл.42, ал.2 от ЗУТ за изграждане на калкан със сграда в съседния имот. Местоположението и височината му били допустими по отменените и сега действащи строителни правила и норми. Вещото лице е категорично, че строителството на гаража е свързано конструктивно с новопостроената от С.Б. жилищна сграда по южната граница на съсобствения имот - източната преградна стена на жилищната сграда и гаража била обща, а част от първи етаж преминавал върху покривната плоча на гаража. Посочва, че откъм ул. ‚А. Б.” имало монтирани две входни врати и чрез тях се осъществява достъп за ищците и ответниците до имота в съответствие с договорения начин на реално ползване от страните.
Във връзка с отговорите поставени в съдебните заседания вещото лице посочва, че към 1992 г. - 1993 г в процесния имот с пл. №2769 в кв.348 са били построени: двуетажна жилищна сграда на северната имотна граница и две сгради на допълващото застрояване на южната имотна граница, които са вътрешни странични граници; жилищната сграда съществувала и в настоящия момент, а допълващите сгради са съборени. В съседния от юг имот с пл. № 5203 на северната граница с процесния имот са били построени две сгради: едната жилищна сграда на уличната регулация, другата - с жилищно предназначение, но вероятно, изпълняваща функциите на лятна кухня. Жилищни сгради е било допустимо да се изграждат на северна граница, при улици с посока север-юг (чл.11 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ, в сила в онзи момент). Изграждането на сградите е дало възможност за изграждане на сгради в съседните имоти, както впоследствие се е случило, т.е. жилищните сгради са покрити с изграждането на нови жилищни сгради, едната от които - на ответника, а другата - в съседния от север имот пл.№2768. Посочва, че съгласно разпоредбите на чл.83, ал.1 от Наредба №7/2003 г за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в сила към 2004 г и в настоящия момент, е допустимо разполагане на жилищните сгради на северна граница, при улици с посока север-юг. Жилищните постройки в процесния имот и съседния от юг имот №119 отговаряли в съответните моменти: към 1992 г. - 1993 г., 2004 г. и настоящия момент на строителните правила и норми за тяхното изграждане. Двете сгради на допълващото застрояване в процесния имот били съборени към 1992 г. - 1993 г, когато е започнало строителството на жилищната сграда и гаража на ответника. Вещото лице посочва, че на място нямало поставена ограда между реалното ползване, но същото било разграничено от бетоновата настилка в двора, която от страната на ползването на ответниците е малко по-висока — със 5 см до 10 см, като това различие се заличавало към външния край (към лицето на имота). Разстоянието от входната врата на гаража до края на реалното ползване на ответниците било около 2.70 м.
В представеното допълнително заключение вещото лице посочва, че след извършените проучвания, оглед, измервания и анализи, не било възможно премахването на процесния гараж отделно от съществуващата къща на ответниците, така че съществуването на къщата да се запази, защото са свързани конструктивно и това щяло да доведе до компрометиране на целостта на жилищната сграда, устойчивостта, товароносимостта и др., независимо от начина на премахване: разбиване на бетон с чук и шило; разбиване с компресорен къртач или с багер - хидрочук. Вещото лице е посочило, че за детайлно изясняване на пораженията върху конструкцията на жилищната сграда било необходимо конструктивно обследване и становище на строителен инженер-конструктор. Посочва също, че калканната стена на сградата в съседния имот не би следвало да бъде засегната, защото тя имала собствена конструкция. В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и уточнява същото.
По делото е назначена повторна тройна съдебно-техническа експертиза. От заключението й, което съдът кредитира като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените задачи се установява, че процесният обект представлявал сграда с идентификатор 55155.504.542.4., област Пазарджик, община Пазарджик, гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Княз А. Б.“ № 10 с функционално предназначение - хангар, депо, гараж, брой етажи 1 със застроена площ от 22,00кв.м., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-97/28.10.2008 г.на ИД на АГКК и Заповед за изменение на КККР №КД-14-13- 21/25.01.2012 г. на началник на СГКК - Пазарджик. Същият бил построен в поземлен имот с идентификатор 55155.504.542, област Пазарджик, община Пазарджик, гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Княз А. Б.“ № 10-12, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), с площ от 414 кв. м, стар номер 2769, квартал 348, парцел IX. Вещите лица посочват, че процесният гараж не е отразен в ПУП – ПЗ, не е предвиден с плана от 1989 г., както и с действащия план от 2008 г. Предвиденото първоначално жилищно застрояване с плана от 1989 г. с отреждане за „Жилищен комплекс” не е реализирано и за пр.имот е отреден парцел IX-2769 в кв.348.
Процесният гараж бил предвиден и отразен в сега действащата КККР на гр.Пазарджик и обозначен като сграда с идентификатор 55155.504.542.4, с функционално предназначение - Хангар, депо, гараж, брой етажи 1 със застроена площ от 22,00кв.м.. Същият бил свързано застрояване с жилищната сграда на ответника и със сградата от съседния имот от юг - на страничната регулационна линия. Посочват, че към момента на строителството му било допустимо да се разполага свободно или свързано в парцела, включително на вътрешната регулационна линия към съседите, ако калкалната им стена се покривала напълно от калканната стена на заварена сграда. Сочат, че към настоящият момент също било допустимо гаражът, като постройка на допълващото застрояване да се разполага свободно в имота или допрени до основното застрояване в имота или свързано със застрояване в съседен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени постройки в съседен имот или плътни огради. Посочват, че не били спазени изискванията за строителство в съсобствен имот.
На поставените въпроси на ответниците дават следните отговори.
Построеният от ответниците гараж бил разположен в югоизточната част на имота, източно от жилищната им сграда и на южната граница със съседния имот и попадал в частта от дворното място, ползвано от тях съобразно определения начин на реално ползване. При построяването му калканната му стена покривала частично калканната стена на постройката в съседния имот от юг, построена на имотната граница. При построяването на гаража били спазени изискванията на чл.97, т.З от Наредба №5/1977 г за правила и норми по ТСУ (отменена 1995 г.). за построяване на гаража на калкан със сграда в съседния от юг имот. Построеният гараж съответствал и на нормата в на чл.42, ал.2 от ЗУТ за изграждане на калкан със сграда в съседния имот. Местоположението и височината му са допустими по отменените и сега действащи строителни правила и норми. Посочват, че не са спазени изискванията за строителство в съсобствен имот, във връзка с дадено съгласие от останалите собственици в имота. Вещите лица са категорични, че процесният гараж е изграден до жилищнта сграда на ответниците, с която са свързани със следните строителни елементи: западната преградна стена на гаража е преградна стена и за жилищната сграда; част от кухнята на втори етаж попада върху предвидената по проект тераса на втория етаж каквато има и на третия етаж и която е удължена като покривна плоча на гаража; от кухнята се излизало върху част от покривната плоча над гаража, която се ползвала като тераса; при извършеното разкъртване на част от мазилката по тавана и хоризонталната греда, установили, че по плочата нямало фуги, пукнатини и разделителни ивици и същата била изпълнена в цялост с плочата на жилищната сграда.
На въпросите поставени в съдебните заседания дават следните отговори:
В периода 1992 - 1993г. в имот с пл.№2769 в кв.348 по данни от кадастралната основа на действащият към този момент план са били построени и са съществували: двуетажна жилищна сграда на северната имотна граница и две сгради на допълващото застрояване на южната имотна граница, които са вътрешни странични граници. Жилищната сграда съществувала и в настоящия момент, а допълващите сгради били съборени. В съседния от юг имот с пл. № 5203 на северната граница към процесния имот са били построени две сгради с жилищно предназначение. Посочват, че съгласно действащия застроителен план, одобрен с Решение на ОбС №237 от 18.12.2008г. и двете жилищни сгради в процесния имот /с идентификатор 55155.504.542 се повдигат и запазват като основно застрояване в имота. Повдигната с траен статут и с елементи на бъдещо надстрояване е жилищната сграда на уличната регулация и на калкан с жилищната сграда на ответниците в имота на съседите от юг с идентификационен номер 55155.504.119. Не са повдигнати съществуващи и не се предвиждало ново застрояване на допълващо застрояване /гаражи и др. / Посочват, че двете сгради на допълващото застрояване в процесния имот били съборени към 1992 г. – 1993 г., когато е започнало строителството на жилищната сграда и гаража на ответника. Строителството му било свързано конструктивно с новопостроената от С.Б. жилищна сграда по южната граница на съсобствения имот - източната преградна стена на жилищната сграда и гаража била обща, а покривната плоча на гаража изпълнена в цялост с подовата плоча на първият надземен етаж от жилищната сграда. Изясняват, че нa място нямало материализирана ограда определяща реалното ползване, както и че процесният гараж попадал в определеното реално ползване от имота за ответниците. На лицето на имота били поставени две двойни метални врати за ищците и ответниците, съответно, всяка в определеното за тях реално ползване. Ширината на входната врата на ответниците била 2.70 м., а на входната врата на ищците - 3.00 м.. Вещите лица са категорични, че при премахването на процесния гараж отделно от съществуващата къща на ответниците ще доведе до компрометиране на целостта на жилищната сграда, устойчивостта и товароносимостта, тъй като същите били свързани конструктивно. По отношение на калканната стена на сградата в съседния имот нямало да бъде засегната, защото тя имала собствена носеща конструкция и не била свързана със сградата на гаража.
Към заключението са приложили скица и снимков материал. В проведеното съдебно заседание поддържат депозираното заключение и уточняват същото.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.109 ЗС.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск има за цел да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му. Това въздействие или посегателство може да се изразява в действие или бездействие, като чрез предявяване на иска по чл.109 ЗС се цели преустановяване на същите, т.е. следва да е налице неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищците. Такъв иск може да бъде предявен и от съсобственик спрямо друг съсобственик срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, с което се препятства упражняването на правата на собственост в общата вещ съобразно предназначението и в обема на правомощията.
Основателността на иска предполага кумулативно наличието на следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота, а ответникът с неоснователни противоправни действия или бездействия да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълен обем, респ. тези действия или бездействия на ответника да създават за ищеца пречки за използването на собствения /съсобствения/ му имот по-големи от обикновените.
Не се спори между страните, че са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № 55155.504.542, по кадастрални карти и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменен със Заповед № КД-14-13-21/25.01.2012 г. на Началник на СГКК - Пазарджик, с адрес на поземления имот: гр. Пазарджик, ул. “К. А. Б.” № 10-12, с площ: 414 кв.м.. Не се спори и, че ответниците са собственици на масивен гараж, застроен на площ от 21,78 (двадесет и едно цяло и седемдесет и осем стотни) кв.м.. с административен адрес: гр. Пазарджик, ул. “К. А. Б.” № 10, застроен в поземлен имот с идентификатор № 55155.504.542. Не е спорно между страните, че ищците ползват северната половина на поземлен имот с идентификатор № 55155.504.542, а ответниците ползват южната половина от поземления имот, където се намира и процесният гараж. Горното се потвърждава, както от приложения по делото договор за разпределение на реалното ползване на съсобствен недвижим имот от 10.06.1992 г., така и от разпитаните свидетели.
Спорният въпрос по настоящото дело се свежда до това дали липсата на строителни книжа на процесния гараж само по себе си е основание за уважаванe на предявения иск, тъй като с неговото построяване се пречело на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем, както и че гаражът е направен без знанието и без да е искано и давано съгласието на ищците, въпреки че същият е разположен в съсобствения им имот. Спорно е и доколко създадените за ищците пречки за използването на имота са по-големи от обикновените.
На първо място с доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че за процесния гараж не е издадено строително разрешение и не е одобрен проект, т.е. същият се явява незаконен строеж. Обстоятелството, че гаражът представлява незаконен строеж, който не е узаконен по реда на § 16, ал.2 ЗУТ, няма пряко отношение към иска по чл.109 ЗС. По делото безспорно се доказа, че процесният гараж е построен едновременно със жилищната сграда на ответниците и строежът им е започнал след 1991 г. и е приключил до 1994 г.. Съгласно приетото в т. 3 на ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че преченето не се доказва при такова нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него, като например превишаване на определените в националното законодателство или нормалните за живота в модерния град нива на шум и произтичащите от тези действия пречки за нормалното ползване на собственото на ищеца жилище. В тези случаи нарушението е от такова естество, че предполага наличие на пречене. Настоящият случай не е такъв, тъй като незаконното строителство само по себе си не означава, че ищците са възпрепятствани да ползват общото дворно място. Нещо повече следва да бъдат съобразени и заключенията на вещите лица по назначените СТЕ експертизи, които са категорични, че при строителството на гаража са били спазени всички изисквания за правила и норми за построяването му на калкан със сграда в съседния от юг имот. Категорични са, че местоположението и височината му са допустими по отменените и сега действащи строителни правила и норми.
На следващо място с решение № 33/06.04.2010 г. по гр. дело № 27/2009 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, постановено по чл.290 ГПК е прието, че материално правната легитимация на ответника-съсобственик в имота по предявен иск с правно основание чл.109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия съсобственик. Според съда само факта на изграждане на незаконна постройка в съсобствения имот от единия съсобственик не предполага уважаване на иска по чл.109 ЗС срещу него, предявен от другия съсобственик. Прието е, че в този случай следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл.109 ЗС – т.е. че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца. В същата насока е и разрешението на правния въпрос в решение № 299/15.06.2010 г. по гр.дело № 500/2009 г. на ВКС II г.о., решение № 816/07.07.2011 г. по гр.дело № 2028/2009 г. на ВКС I г.о..
Настоящият съдебен състав възприема изцяло тази практика на ВКС по поставения правен въпрос.
В настоящия случай по делото не е установено наличие на конкретни фактически действия, извършени от ответниците, които надхвърлят ограниченията на съсобствеността, съответно противоречат на установения режим на ползване на съсобствения имот и които накърняват правата на ищците като съсобственици на същия имот. Съдът преценява, че изграждането от ответниците без строително разрешение и без съгласие на съсобствениците на процесния гараж, който е конструктивно свързан с жилищната сграда, която е тяхна собственост не представлява неоснователни действия по смисъла на чл.109 ЗС, които смущават, съответно пречат на ищците като съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността. Съдът намира за неустановено по делото построеното от ответниците да пречи на ищците като съсобственикът да упражнява правата си върху съсобственото дворно място. Изграждането на постройка в съсобствен имот само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, тъй като всеки собственик на дворно място разполага с правомощието и да го застроява. Само ако построеното пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността последните разполагат с възможността да искат премахване на постройката.
В тази насока по настоящото дело следва да бъде обсъдено и обстоятелството дали местоположението на незаконния гараж и използването му по предназначение – в него да бъде паркиран някой от леките автомобили управлявани от ответниците, води до нарушаване правото на собственост на ищците като създава пречки за използването на имота по-големи от обикновените.
От заключението на САТЕ се установява, че ползваните от ответниците автомобили „Санг Йонг -Корандо“ и „Тойота Авенсис“ могат индивидуално при управление да направят заход за паркиране в процесния гараж, като при извършване на маневрата е необходимо да навлизат минимално 10-15 сантиметра в северната част на дворното пространство. Във връзка с горното се установява по категоричен начин, че при паркиране на автомобилите на ответниците същите навлизат в дворното място, определено за ползване на ищците. От значение е да се изследва в конкретния случай доколко това навлизане създава за ищците пречки да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Съобразявайки събраните по делото доказателства и основно заключението на САТЕ - касае се за минимално навлизане от 10-15 сантиметра и то само в частта на двора на ищците при процесния гараж, съдът счита, че тези факти не обосновават извод, че изграждането на процесния гараж създава за ищците пречки да ползват имота си, надвишаващи обичайните и ограничава възможността им да ползват имота си по предназначение.
Гореизложеното налага извода, че в случая не са установени всички елементи от фактическия състав на чл.109 ЗС - не е установено изграденото от ответниците да препятства упражняване на правото на собственост на ищците като съсобственици върху имота.
Не се доказа и твърдението на ищците, че именно с построяването на гаража и паркирането на управляваните от ответниците леки автомобили се нарушавала бетоновата настилка в частта от дворното място, което се ползва от тях. Същото дори се опроверга от вещото лице Б., която бе категорична, че една настилка така или иначе получава частични пукнатини, но това е в резултат на метеорологичните условия, а не в резултат от преминаването на МПС.
Не на последно място по значимост е и заявеното от вещите лица по съдебно-техническата и повторната тройна съдебно-техническа експертиза, че при премахването на процесния гараж отделно от съществуващата къща на ответниците ще доведе до компрометиране на целостта на жилищната сграда, устойчивостта и товароносимостта, тъй като същите били свързани конструктивно. Последното, наред с всичко изложено по-горе водят до категоричния извод, че предявеният иск следва да се отхвърли.
Съдът намира за ирелевантно твърдението на ищците, че процесният гараж е построен по начин, по който им пречи като смущава правото им на собственост, тъй като при промяна в обстоятелствата и при пререждане на ползването на съсобствения на страните имот, то ще се накърнило съществено правото им на ползване, поради което не дължи произнасяне по него.
Във връзка с всичко изложено предявената искова претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на делото в полза на ответниците следва да бъдат присъдените от тях разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, в общ размер от 2000 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.Г., ЕГН ********** и Р.А.Г., ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. С.С.А., съдружник в адвокатско дружество „А. и У.”, със съдебен адрес:*** срещу С.Г.Б., ЕГН ********** и С.М.Б., с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.109 ЗС, с който се иска осъждане ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищците да осъществяват в пълен обем правото си на собственост върху съсобствения поземлен имот с идентификатор 55155.504.542, по кадастрални карти и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК. последно изменен със Заповед № КД-14-13-21/25.01.2012 г. на Началник на СГКК - Пазарджик, с адрес на поземления имот: гр. Пазарджик, ул. “К. А. Б.” № 10-12, с площ: 414 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., със стар идентификатор 55155.504.120, 55155.504.121, с номер по предходен план: 2769, УПИ XVII – 120, 121, кв. 348, парцел IX, чрез незаконосъобразно изграждане, както и чрез ремонтиране, поддържане и ползване от ответниците на строеж - масивен гараж, застроен на площ от 21,78 (двадесет и едно цяло и седемдесет и осем стотни) кв.м., с административен адрес: гр. Пазарджик, ул. “К. А. Б." № 10, застроен в съсобствения поземлен имот с идентификатор 55155.504.542, по кадастрални карти и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменен със Заповед № КД-14-13-21/25.01.2012 г. на Началник на СГКК - Пазарджик, с адрес на поземления имот: гр. Пазарджик, ул. “К. А. Б.” № 10-12, с площ: 414 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., със стар идентификатор 55155.504.120, 55155.504.121, с номер по предходен план: 2769, УПИ XVII - 120, 121, кв. 348, парцел IX, и да осъди ответниците да го премахнат в срок до 3 месеца, считано от влизането на решението но делото в законна сила като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.А.Г., ЕГН ********** и Р.А.Г., ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл.78, ал.3 ГПК на С.Г.Б., ЕГН **********. и С.М.Б., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, представляващи сторените в производството разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: