РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Бургас, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20232120104279 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.
.... представлявано от Ю..Х. Ю.., чрез пълномощник юрисконсулт Н..А.., срещу И. Х. К.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ............, с която се иска да бъде прието за установено
съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от общо 690.41лв., от които
565,20 лв. /петстотин шестдесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит ..... сключен на 05.07.2021 г. между длъжника и “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, вземанията по който са били прехвърлени
на ищеца с Приложение № 1 от 13.06.2022 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 15.02.2022 г., сумата от 78,69 лв. /седемдесет и осем лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 05.07.2021 г. до 12.06.2022 г.,
сумата от 46,52 лв. /четиридесет и шест лева и петдесет и две стотинки/ - представляваща
обезщетение за забава от 13.06.2022 г. до 29.03.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 30.03.2023 г. до изплащане на вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 1915 от 2023 г. по описа на Бургаски районен съд.
В исковата молба се твърди, че съгласно сключения договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ..... от 05.07.2021
г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” - заемодател и длъжника -
заемател, ответникът е усвоил кредитен лимит от 1000 лв., с извършена покупка на
изплащане. Съгласно договора годишният лихвен процент се изчислява върху усвоения
размер и е в размер на 35 %. Ответникът е изпаднал в забава в плащанията на месечни
погасителни вноски по картата, поради което върху главницата е начислена и лихва за
забава. Твърди се, че съгласно приложение № 1 от 13.06.2022 г. към рамков договор за цесия
1
от 15.02.2022 г. вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” е
прехвърлено на новия кредитор - ищеца по делото, за което на длъжника е било изпратено
писмено уведомление, получено на 14.03.2023г.. Представят се писмени доказателства.
Моли за присъждане на направените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с
който претенциите се оспорват както по основание, така и по размер. Твърди се, че
договорът е нищожен, поради наличие на неравноправни клаузи, които не са индивидуално
уговорени. Не се оспорва съществуването на облигационно правоотношение между
ответника и дружеството “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, но се
твърди, че е бил сключен договор за потребителски кредит за сумата от 870.78 лв. и
застрахователна премия от 51.79 лв., като общата сума по кредита от 1034.40 лв. е следвало
да бъде изплатена в срок от 12 месеца на вноски от по 86.20 лв. Посочва, че потребителят не
е бил уведомен, че кредитът ще бъде отпуснат посредством кредитна карта, което натоварва
с допълнителни такси за теглене и обслужване и въвежда в заблуждение. Затова се оспорва
начина на изчисляване на задължението. На следващо място се посочва, че липсват
доказателства за реалното усвояване на сумата по договора. Оспорват се като нищожни
клаузите в общите условия определящи издаването на кредитна карта и начислените
допълнителни разходи в тази връзка. Позовава се на чл. 10а ЗПК и правилата на чл. 143-148
ЗЗП, като се оспорват начисляваните допълнителни такси. Считат се за неясни условията за
издаване и ползване на картата, като се акцентира, че исканият кредит е бил в размер на
818.99лв., а издаването на кредитна карта е с по-висок лимит от 1000лв. с допълнителни
такси и без ясни условия, което води до нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави. На следващо място се твърди, че ответникът не е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането от заемодателя и цесията не е произвела действие по отношение
на длъжника. Претендират се разноски.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 99,
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 1915 / 2023 г. по описа на БРС, по което
е издадена заповед № 987 от 04.04.2023 год. за сумите по договора, предмет на настоящото
производство. В указания от съда срок заявителят е предявил иск за установяване на
вземането си, който съдът намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател и кредитора
"БНП Париба пърсънъл файненс" С.А., клон България договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ..... от 05.07.2021 г., по силата
на който кредиторът е отпуснал на ответника револвиращ кредит с размер от 1000 лв., като
за целта на ответника е издадена международна кредитна карта MasterCard. В представено
Приложение № 2 за предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит се
установява, че размерът на лихвения процент върху усвоената част от кредитния лимит е 35
%, а годишния процент на разходите е в размер на 44.90%. Установява се също, че
плащането на дължимите месечни погасителни вноски е до 1-во число на месеца, следващ
издаването на месечното извлечение.
По делото е приложен документ за усвояване .....от 05.07.2021 г., с оторизационен код
.....към договора за кредит, от който е видно, че е извършено усвояване чрез покупка на
изплащане в размер на 870,78 лв. Ответникът К. е закупила телевизор "LG" на стойност
818,99 лв., със застраховка в размер на 51,79 лв., при възнаградителна лихва в размер на
28.67 % и при ГПР 32.75%, като ответникът се е задължила да върне на кредитора обща сума
2
в размер на 1034,40 лв. на 12 равни месечни анюитетни месечни вноски от по 86,20 лв.
всяка за периода от 01.09.2021 г. до 01.08.2022г.
По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД от 15.02.2022г. и приложение 1/13.06.2022 г., с които вземането на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А" спрямо И. Х. К. е прехвърлено на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. По силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите от
01.03.2022г., "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е упълномощена да уведоми всички
длъжници по вземания на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България" за
извършената цесия. В писмо, адресирано до ответника, ищецът, действайки като
пълномощник на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България", е направил
изявление, че въз основа на Приложение № 1/13.06.2022 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД са
прехвърлени всички вземания по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта .......от 05.07.2021 г., сключен между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България" и И. К.. Към 13.06.2022 г. задълженията
възлизат на 644,36 лв., като е отправена покана за заплащане на сумата в 5- дневен срок от
получаването на поканата на посочена сметка. Видно от приложената товарителница и
обратна разписка към нея, писмото не е връчено на ответника и е отбелязано, че няма връзка
с получателя.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е
установило, че за периода от 05.07.2021г. до 15.05.2022г. кредитополучателят е усвоила от
кредитния лимит сума в размер на 870,78 лв. за закупуване на стока на изплащане, която
сума е изплатена на 06.12.2021г., с внесена от страна на ответника сума в размер на 756,67
лв. Експертизата установява още, че след изплащане на стоката кредитополучателят е
ползвал предоставения кредитен лимит само за теглене на АТМ и плащане на ПОС
терминал, като към 13.06.2022г. усвоения кредитен лимит е в размер на 565,20 лв. Вещото
лице е посочило, че дължимата възнаградителна лихва за усвоения лимит е в размер на 78,69
лв., а дължимата лихва за забава за периода от 13.06.2022г. до 17.07.2023г. е в размер на
67,46 лв. От експертизата е видно, че в периода на ползване на сумите кредиторът
начислява лихва по кредита за покупка на стока в размер на 28.67% и за ползване на суми от
разрешения кредитен лимит чрез теглене от АТМ и плащане на ПОС терминал – в размер на
35%.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение между ответника, в качеството на
кредитополучател и "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България", в качеството на
кредитор, по сключен между тях договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта ..... от 05.07.2021 г. Видно от заключението
на съдебно - икономическата експертиза, което съдът изцяло кредитира като обективно и
безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания и като неоспорено от
страните, кредиторът е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да
предостави на кредитополучателя уговорения револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит, ведно с кредитна карта към него. С усвояване на сумата по револвиращия кредит за
ответника е възникнало задължението да върне главницата, като и да заплати дължимата
възнаградителна лихва при уговорения лихвен процент. С оглед изложеното съдът намира,
че в настоящото производство е доказано съществуването на облигационно
правоотношение, по което ищецът е изпълнил задължението си да предостави уговорената
сума, а за ответника е възникнало задължението да върне в срок предоставения й заем, ведно
с уговорената в договора възнаградителна лихва. Също така за ползване на предоставения
кредитен лимит в рамките на договореностите по предоставената кредитна карта, за
ответника е възникнало валидно задължение за връщане на сумите. От заключението на
3
вещото лице се установява, че ответникът е използвала кредитната карта след изплащане на
стоката, посредством тегления на банкомат. Получените суми са олихвявани съобразно
условията на договора и общият размер на непогасения остатък възлиза на 565.20 лв. –
главница и 78.69 лв. – възнаградителна лихва. Следователно претенциите се явяват
основателни и доказани.
По отношение наведените от страна на процесуалния представител на ответника
възражения, съдът намира следното:
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. В императивните изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено съдържанието на
договора, като съгласно т. 10 следва да са посочени годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК сочи, че
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен. При извършената служебна проверка
относно действителността на процесния договор и като взе предвид наведените в тази
насока правни доводи от процесуалния представител на ответника, съдът намира, че при
сключването му са спазени изискванията на ЗПК. При съвкупна преценка на всички клаузи
на процесния договор за потребителски кредит не се установи да е налице явна
нееквивалентност между престациите на страните по договора, като данните по делото не
установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на договора като сключен
при накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД при нарушаване
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, и като водещ до несправедливо облагодетелстване на някоя от страните
за сметка на другата. Не се установи по делото в облигационните отношения между
страните да е уговорена и неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП, която да е във
вреда на ответника - потребител, да не отговаря на изискването за добросъвестност и да
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Също така не
се явява неравноправна клаузата на договора, с която се предоставя на длъжника искания
кредит под формата на кредитна карта с определен лимит и възможност за нейното
използване в договорения срок, включително след изплащане на стоката. Още
наименованието на сключения договор разкрива неговия характер и не може да се приеме,
че длъжникът не е бил уведомен за ползвания кредитен инструмент и дължимите в тази
връзка лихви и такси. Не противоречи на добрите нрави предоставянето на кредитен лимит
надхвърлящ цената на стоката на изплащане, след като договорът е подписан между
страните и ползването на останалата сума зависи единствено от желанието на потребителя.
Последният е уведомен за условията, при които следва да бъде върната ползваната сума от
кредитния лимит и се е съгласил със същите, които не се явяват неравноправни.
На следващ място съдът намира възраженията на ответника, че не е уведомен за
извършената цесия за неоснователни. Съгласно решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II ТО, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото
от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1-во
от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД. По тези съображения съдът приема, че изходящото от кредитора - цедент
4
уведомление, представено с исковата молба на ищеца - цесионер и достигнало до ответника
с връчването на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.
99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ищецът е материалноправно легитимиран да
претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният дължи да
престира на него, а не на стария кредитор.
По отношение на възраженията, че длъжникът не е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост, следва да се посочи, че искът не се основава на твърдения за
настъпила предсрочна изискуемост, поради което не биха могли да се споделят
възраженията за липса на обявяване на предсрочна изискуемост.
С оглед горните изводи, съдът приема предявените искове за изцяло основателни и
доказани. Използването на кредитната карта след изплащане на сумите, за които
първоначално е била предоставена, поражда за ответника задължението за връщане на
изтеглените средства от предоставения кредитен лимит и да заплати начислената
възнаградителна лихва. Доколкото по делото е установено, че длъжникът е изпаднал в
забава и не е погасил задължението, следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на
мораторна лихва за периода от 13.06.2022г. до 29.03.2023г., установена от заключението на
вещото лице в размер на 67.46лв.
Предвид изхода от делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски в размер на 525 лв. за
настоящото производство, включващи държавна такса в размер на 75 лв., юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и депозит
за допуснатата експертиза в размер на 300 лв., както и сумата от 75 лв. – разноски по ч.гр.д.
1915/2023 г. по описа на Бургаски районен съд, включваща 25 лв. държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Х. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр. .... че в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес
на управление: гр. ...., представлявано от Ю..Х. Ю..съществува вземане в размер на сумата
от 565.20 лева /петстотин шестдесет и пет лева и 20 стотинки/, представляваща главница по
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта ...-.....от 05.07.2021 г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК ....и И. Х. К., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение
№ 1 от 13.06.2022 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението - 30.03.2023г., до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 78.69
лева /седемдесет и осем лева и 69 стотинки/, представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 05.07.2021г. до 12.06.2022г. и сумата в размер на 46.52 лева
/четиридесет и шест лева и 52 стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислено
за периода от 13.06.2022г. до 29.03.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 1915/2023г. по описа на Бургаски
районен съд.
ОСЪЖДА И. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ...... да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ....,
представлявано от Ю..Х. Ю.., сумата от 525 лв. /петстотин двадесет и пет лева/ - съдебно-
5
деловодни разноски направени в настоящия процес, както и сумата от 75 лв. /седемдесет и
пет лева/ – разноски по ч.гр.д. 1915/2023г. по описа на Бургаски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6