Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Русе, 25.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
II-ри граждански състав в публично заседание на 18-ти май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря
ТЕОДОРА ПЕТРОВА и в присъствието на
прокурора………………..,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6130 по описа
на 2020
г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Предявена е исковата молба от „ЮБЦ” ЕООД-гр.София представлявано от Ю. Б. Ц.против
Д.З. Ц.за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи
на ищцовото дружество сумата от 101.94 лв. – неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги от 27.03.2013г., подновен с допълнителни споразумения от
13.07.2014г. и 26.06.2016г.,
за която сума по ч.гр.д. № 3433/2020г. на РРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. Претендира разноски.
Ответницата Д.З. Цанева, в срока по чл.131 ГПК не е представила отговор на исковата молба, не се явява и в с.з.
Назначеният и от съда особен представител оспорва изцяло иска, позовава се на
прекомерност на претендираната неустойка и на изтекла
погасителна давност. Моли искът да се отхвърли.
От фактическа и правна страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 3433/2020г. на РРС, съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата 161.91 лв.
за главница и неустойка за неизплатено задължение по фактура от 08.08.2017г., издадена въз основа ползвани далекосъобщителни
услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 27.03.2013г., подновен с
допълнителни споразумения от 13.07.2014г. и 26.06.2016г. Заповедният съд е
приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и
е дал указания за предявяване на установителен иск,
като в срока по чл.415, ал.4 ГПК е подадена настоящата искова молба, предмет на
която е единствено дължимата се неустойка.
Ищецът
претендира вземане по договор за предоставяне на мобилни услуги от
27.03.2013г., подновен с допълнителни споразумения от 13.07.2014г. и
26.06.2016г., по силата на който „БТК" ЕАД-гр.София е
предоставило на ответницата мобилни услуги при прилагане на Общите условия
за уреждане на взаимоотношенията между БТК ЕАД и абонатите и потребителите на
далекосъобщителни услуги. Месечната абонаментна такса за избрания от
ответницата абонаментен план е в размер на 33.98лв., а договорът е сключен за
срок от 24 месеца.
Разпоредбата на
чл.29 от Общите условия предвижда, че ползваните услуги се отчитат месечно и се
заплащат въз основа на фактура, издавана ежемесечно на определена от БТК дата
на името на абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава абоната от
задължението му за плащане. Операторът е издал фактура от 08.08.2017г., с краен срок за плащане- 25.08.2017 г., в която
фигурира неустойка в размер на 197.72 лв.
С договор
за цесия от 16.10.2018г.,
„БТК” ЕАД е прехвърлило на
„С.Г.Груп” ООД срещу определена цена вземанията си, произтичащи от договори за мобилни
услуги. С последващ договор за цесия
от 01.10.2019г. „С.Г.Груп” ООД е прехвърлило на „ЮБЦ” ЕООД,
срещу определена цена, част от
придобитите вземания, вкл. и тези от
ответницата/вж. извлечение от приложение 1-л.19/.
Уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.З ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера
да съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г, III г. о.,
ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г, II т. о., ТК и др./.
Безспорно ИМ и
доказателствата към нея са връчени на особеният представител на ответника.
Съобразно съдебната практика, връчването на всички книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. /в т.см.решение на
ВКС по т.д.№ 193/2018 г., I
т.о./.
С връчването на
исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.З ЗЗД на особения представител на ответника, връчването е надлежно и от този
момент се пораждат всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл.
и уведомяването на длъжника за извършената цесия. Уведомяването по чл.99, ал.З ЗЗД чрез връчването на особен представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника и цесията е породила действие спрямо него от този момент. Този факт,
настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен с оглед
разпоредбата на чл.253,ал.З ГПК.
Предвид горното,
съдът приема, че цесията е породила действие спрямо ответника, поради което
ищецът е установил активната си материално правна легитимация по иска.
Разпоредбата на
чл.229а, ал.1, изр. трето ЗЕС предвижда, че абонатът има право да прекрати
безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.
По аргумент от противното, при прекратяване на срочен договор преди изтичането
на неговия срок, както е в настоящия случай, е допустимо уговарянето на такава
неустойка. Неоснователно е и възражението на особения представител на ответника
относно размера на претендираната неустойка. Известно
е, че освен обезщетителна, неустойката има и
санкционна функция. В този смисъл от гледна точка на кредитора тя съставлява не
само обезщетение за вредите от неизпълнението, каквито безспорно съставляват
месечните такси и лизинговите вноски, от които последният се е лишил
и е щял да получи, ако договорите с ответника не бяха предсрочно прекратени, но
и санкция за неизправния длъжник за неговото неизпълнение. Тази санкция,
разбира се, не следва да бъде прекомерна. При извършената служебна проверка за
валидност /чл.146, ал.1 вр.чл.143, т.5 ЗЗП/ съдът не
констатира прекомерност на претендираната сума на
неустойката- 101.94лв., съпоставена със стойността на договора, която да
обуславя нищожност на клаузата.
Неоснователно е
и възражението за погасяване на вземането по давност. Видно от процесната фактура, падежа на вземането е на 25.08.2017г.,
а заявлението по чл.410 ГПК е подадено в РРС на 13.08.2020г., т.е. тригодишният
срок по чл.111, б.“б“ ЗЗД не е изтекъл.
По делото не се
спори, че ответницата е ползвала
предоставените й мобилни услуги. Същата не е представила доказателства, че е
изпълнила задължението си да заплати на ищеца стойността им, поради което и искът следва да се уважи
изцяло.
Според указанията по т.12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед уважената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за адвокат в
заповедното производство в размер на 129.15 лв. и 405.00 лв. в исковото
производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.З. Цанева, ЕГН: ********** ***, че дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.
Б. Ц., сумата от 101.94 лв.-неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги от 27.03.2013г., подновен с допълнителни споразумения
от 13.07. 2014г. и 26.06.2016г по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 17.08.2020г. по ч.гр.д. №3433/2020г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА Д.З. Ц.,
ЕГН:********** *** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” №
81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц.сумата от 129.15 лв.- разноски по ч.гр.д.
№3433/2020г. по описа на РРС и сумата от 405.00 лв.- разноски по настоящето
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: