МОТИВИ към присъда № 284/03.02.2012 г. по Н.О.Х.Д. № 4472 / 2011 г. по описа
на БРС, НК, ХІІІ състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на А.Й.П., ЕГН – **********,
за това, че 21.07.2001 г. при условията на опасен рецидив в с. Черноморец,
Община Созопол, от бунгало № 5, находящо се в почивна база, собственост на
„Артстрой турс” ЕООД, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита
на имот ( на противокомарна мрежа, закрепена трайно към каса на прозорец ),
отнел следните чужди движими вещи : 1 брой ютия с тефлоново покритие на
стойност 37,80 лева, 1 брой сак от шушлекова материя черен на цвят на стойност
22,50 лева, сумата от 100 щатски долара, съответстваща на фиксинга на БНБ към
21.07.2001 г. на сумата от 222,86 лева и сумата от 550 лева, всички вещи на
обща стойност от 833,16 лева от владението на С.Г.Т. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” б.”Б” от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен
начин по делото се доказва участието на подсъдимия в извършване на
престъплението. Пледира съдът да определи наказанието при условията на
чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК, като наложи на П. „лишаване от свобода” за срок
от една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
„строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.
Защитникът на
подсъдимия пледира при индивидуализация на наказанието съдът да вземе предвид : доброто процесуално поведение на П. в
досъдебното производство – признал е вината си, дал е разяснения ; обстоятелството,
че след изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” през 2007 г. до
настоящия момент няма други противообществени прояви. Тъй като от 2001 г.
до настоящия момент са действали различни материалноправни разпоредби на
закона, според защитата най-благоприятна е редакцията на чл. 58а от НК, която
препраща към задължително приложение на чл. 55 от НК при определяне на
наказателната отговорност, поради което на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което да се изтърпи при
първоначален „строг” режим.
В последната си
дума подсъдимият П. моли съда да му наложи по-ниско по размер наказание
„лишаване от свобода”.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият А.Й.П. е роден на *** ***, с турски
произход, българско гражданство, осъждан, с начално образование ( завършен
седми клас ), разведен, безработен, с постоянен и настоящ адрес за призоваване
в страната - ***ра, ЕГН **********.
Към дата 21.07.2001
г. П. е осъждан както следва :
С присъда от
15.04.1975 г. по НОХД № 92/1975 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в
сила от 29.04.1975 г., е признат за виновен за извършено през месец ноември
1974 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което
му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца. Това наказание е изтърпяно в Поправителен дом – Бойчиновци в периода
31.01.1975 г. – 18.03.1976 г.
С присъда от
23.09.1976 г. по НОХД № 293/1976 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в
сила от 08.10.1976 г., е признат за виновен за извършено на 06.06.1976 г.
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
две години и шест месеца, което е изтърпяно в затвора гр. София в периода
08.12.1976 г. – 29.06.1978 г.
С присъда от
30.11.1982 г. по НОХД № 350/1982 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в
сила от 07.12.1982 г. е признат за виновен за извършено на 17.09.1982 г.
престъпление по чл.194, ал.3 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от шест месеца, което е изтърпяно в затвора гр. Бургас в
периода 28.12.1982 г. – 20.05.1983 г.
С присъда от
10.04.1984 г. по НОХД № 164/1984 г. по описа на БРС, в сила от 24.04.1984 г., е
признат за виновен за извършено на 28.01.1984 г. престъпление по чл.194, ал.1, вр.
чл.18, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от осем месеца, което е изтърпяно в затвора гр. Пазарджик в периода
17.05.1984 г. – 14.11.1984 г.
С присъда от
18.10.1988 г. по НОХД № 597/1988 г. по описа на БРС, в сила от 01.11.1988 г., е
признат за виновен за извършено на 28.07.1988 г. престъпление по чл.252, ал.1
от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година и четири месеца, за изтърпяването на което постъпва в затвора гр.
Пазарджик на 29.05.1991 г.
С присъда №
102/18.12.1991 г. по НОХД № 354/1989 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в
сила от 31.07.1992 г., е признат за виновен за извършени при условията на
съвкупност на две умишлени престъпления от общ характер в периода месец
септември 1988 г. – края на месец ноември 1988 г., за които, след като е
определено наказание за всяко едно от тях, му е наложено най-тежкото от тях, а
именно „лишаване от свобода” за срок от седем години.
С определение от
10.02.1993 г. Бургаски окръжен съд е увеличил размера на наложеното наказание
от 7 години на 8 години. След постъпването си в затвора гр. Пазарджик на
29.05.1991 г. П. изтърпява там и наказанието му наложено по НОХД № 354/1989 г.
по описа на БОС и е освободен на 10.01.1998 г.
На 21.07.2001 г.
около обяд свидетелят С.Г.Т. пристига заедно със съпругата си и двете им деца
на почивка в гр. ( тогава село ) Черноморец. Всички се настаняват в бунгало № 5
в почивната база на „Артстрой турс” ЕООД. Около 16.30 часа всички напускат
бунгалото и го заключват. Два часа по-късно около 18,30 часа те се връщат и
разбират, че някой е влизал в бунгалото, като е повредил противокомарната мрежа,
закрепена плътно към касата на прозореца ( мрежата е срязана по дължина – около
метър ), като установяват липсата на 1 брой ютия неустановена марка с тефлоново
покритие на стойност 37,80 лева, 1 брой сак от шушлекова материя черен на цвят
на стойност 22,50 лева, сумата от 100 щатски долара, съответстваща съгласно
фиксинга на БНБ към 21.07.2001 г. на сумата от 222,86 лева, и сумата от 550
лева.
На 22.07.2001 г. в
гр. Бургас свидетелят Асен Узунов се среща с дъщерята на подсъдимия П. ***. При
разговора им същата съобщава на свидетеля, че баща й е донесъл в дома ютия и
други вещи.
От заключението на
вещото лице по назначената дактилоскопна експертиза, се установява, че
дактилоскопната следа от пръст, открита и иззета от местопрестъплението, е
оставена от подсъдимия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият прави
самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите С.Г.Т., Анета
Симеонова Колева, Асен С. Узунов, Сергей Тодоров Чавдаров, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитане на протоколите, в които са
обективирани, на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК, заключенията на
вещите лица по съдебно-оценъчната и дактилоскопната експертизи, приобщени чрез
прочитането им на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК, както и от
писмените доказателства по делото - протокол за оглед на местопроизшествие, справка
за съдимост на подсъдимия, ведно с бюлетини за съдимост, справка от ГД „Изпълнение
на наказанията” за изтърпени от подсъдимия наказания „лишаване от свобода”,
справка за централния курс на БНБ към дата 21.07.2001 г. за щатски долар.
Доказателственият
материал установява всички факти от предмета на доказване безпротиворечиво.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Безспорно се
установи по делото, че на 21.07.2001 г. в гр. Черноморец, Община Созопол, от
бунгало № 5, находящо се в почивна база, собственост на „Артстройтурс” ЕООД,
подсъдимият П. е отнел следните чужди движими вещи : 1 брой ютия от
неустановена марка с тефлоново покритие на стойност 37,80 лева, 1 бр. сак от
шушлекова материя черен на цвят на стойност 22,50 лева, сумата от 100 щатски
долара, съответстваща съгласно фиксинга на БНБ към 21.07.2001 г. на сумата от
222,86 лева и сумата от 550 лева, всички вещи на обща стойност 833,16 лева, от
владението на С.Г.Т., ЕГН – **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Деянието е
извършено чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – противокомарна
мрежа, закрепена трайно към каса на прозорец. Това е така, защото мрежата е
закрепена по такъв начин към касата на прозореца, че препятства проникването
във вътрешността на помещението, независимо дали прозорецът е отворен или не.
За съставомерността на кражбата по чл.195, ал.1, т.3 от НК не е необходимо
материята, от която е изработена преградата, да е особено здрава – в този смисъл
ТР № 54/1989 г. на ОСНК на ВС, поради което деянието на П. следва да се
квалифицира именно като взломна кражба.
От субективна
страна подсъдимият е действал при форма на вина пряк умисъл, като е предвиждал,
че чрез повреждането на преградата, която е здраво закрепена за касата на
прозореца, ще си осигури достъп до чужди вещи, като е съзнавал, че за това няма
съгласие на владелеца, но въпреки това предприема действията, за да придобие
фактическа власт върху вещите, с които да се разпорежда след деянието.
П. е извършил
деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на буква б.”А” на чл.29,
ал.1 от НК, поради следните мотиви :
Съгласно
разпоредбата на чл.29, ал.2 от НК при прилагане на чл.29, ал.1 от НК не се
вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен. Следователно
при преценката, дали деянието на подсъдимия е осъществено при условията на
„опасен рецидив”, следва да се изключат престъпленията по НОХД № 92/1975 г. по
описа на Районен съд – Нова Загора и НОХД № 293/1976 г. по описа на Районен съд
– Нова Загора, защото са извършени от П. като непълнолетен. Осъжданията по НОХД
№ 350/1982 г. по описа на Районен съд – Нова Загора и НОХД № 164/1984 г. по
описа на БРС също следва да се изключат, защото са изтекли повече от 5 години
от изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода”, наложени по тези дела, до
извършване на деянието по настоящото наказателно дело – по аргумент от чл.30,
ал.1 от НК.
Деянията по НОХД №
354/1989 г. по описа на Окръжен съд – Бургас са извършени продължавано като са започнати в периода преди влизане в сила на присъдата по НОХД №
597/1988 г. по описа на БРС и са довършени след това. Решаваща в случая е крайната дата, която показва
кога престъплението е довършено, тъй
като продължаваното престъпление е
едно престъпление. А щом като крайната дата е след влизане в сила на предходната присъда, то престъпленията са извършени в рецидив и следва да намери приложение
чл. 27 от НК, т.е. да се определи
за изтърпяване едно общо наказание. Съвкупност
в този случай не е налице и кумулиране на наказанията не може
да се извърши.
Очевидно е обаче, че съдебен акт за приложение на чл.27
от НК не е постановен ( а такъв е следвало има по аргумент от чл.304, ал.1, т.1
от НПК – отменен, но действащ към 1992 г. ), поради което се налага изводът, че
след като е постъпил в затвора гр. Пазарджик на 29.05.1991 г. П. първо е
изтърпял наказанието „лишаване от свобода” по НОХД № 598/1988 г. по описа на
БРС, след което е започнал да търпи наказанието по НОХД № 354/1989 г. по описа
на БОС. От изтърпяване на наказанието по НОХД № 597/1988 г. по описа на БРС до
извършване на деянието по настоящото дело са изминали повече от 5 години,
поради което това осъждането също следва да се изключи от преценката за наличие
на „опасен рецидив”.
Следователно, деянието по настоящото дело П. е извършил,
след като е осъждан за тежко умишлено престъпление ( деянията по НОХД №
354/1989 г. по описа на БОС са именно такива ) на „лишаване от свобода” не
по-малко от една година, което е ефективно, т.е. квалификацията на престъпната
дейност е само по чл.29, ал.1, б.”А” от НК, но не и по б.”Б” от НК.
Предвид горното
съдът призна подсъдимия за виновен за това, че на 21.07.2001 г. при условията
на опасен рецидив в гр. Черноморец, Община Созопол, от бунгало № 5, находящо се
в почивна база, собственост на „Артстройтурс” ЕООД, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот – повреждане на противокомарна
мрежа, закрепена трайно към каса на прозорец, отнел следните чужди движими вещи
: 1 брой ютия от неустановена марка с тефлоново покритие на стойност 37,80
лева, 1 бр. сак от шушлекова материя черен на цвят на стойност 22,50 лева,
сумата от 100 щатски долара, съответстваща съгласно фиксинга на БНБ към
21.07.2001 г. на сумата от 222,86 лева и сумата от 550 лева, всички вещи на
обща стойност 833,16 лева, от владението на С.Г.Т., ЕГН – **********, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.”А” от НК, като на основание чл.304 от НПК го призна за невиновен и го оправда по обвинението да е
извършил престъплението при условията на „опасен” рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б.”Б” от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” от три до петнадесет години. Нормата
на чл.373, ал.2 от НПК обаче задължава съда да определи на подсъдимия наказание
при условията на чл.58а от НК в случаите, когато е направил самопризнание на
обстоятелствата по обвинението по реда на чл.371, т.2 от НПК, които съдът е
одобрил с определение. Към 2001 г. обаче разпоредбата на чл.58а от НК не е
съществувала, поради което и на основание чл.2, ал.2 от НК наказанието следва
да бъде определено при приложение на чл.55 от НК, тъй като този закон се явява
по-благоприятен за дееца. Тъй като е установен специален минимум на наказанието
„лишаване от свобода”, а именно три години, то приложима се явява разпоредбата
на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието от значение са следните факти :
Смекчаващо
отговорността на подсъдимия П. обстоятелството, освен самопризнанието, е и изключително дългият период от време ( повече от 10 години ), през който се е водило наказателното
производство спрямо него, което следва да се отчита именно на плоскостта на
определяне на наказанието за престъплението съгласно принципа за разглеждане и
решаване на делата в разумен срок, прогласен в чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС и
възпроизведен вече в чл. 22 от НПК, доколкото подсъдимият няма никаква
отговорност за
продължителността на досъдебното производство. Това е така, защото след
извършване на престъплението по настоящото дело, той на няколко пъти е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода”, т.е. няма как да се приеме, че се е
„укривал” и при усилия на разследващите досъдебното производство е могло да
приключи много по-рано във времето, защото възможните и необходими
процесуално-следствени действия са били извършени още към 2001 г.
Освен това, видно
е, че от 2006 г. до настоящия момент подсъдимият не е извършвал друго
престъпление, т.е. очевидно е, че се е поправил. Ето защо наказанието следва да
бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като
съдът намери за справедливо наказание „лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, поради което и го наложи, като постанови то да се изтърпи при
първоначален „строг” режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затворническо
общежитие от „закрит” тип на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимият П. бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 17 лева разноски по
делото.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия
Стоян Мутафчиев )