Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
03.01.2019г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, пети
състав, в публично заседание на трети декември, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ
При секретаря В. К., като разгледа
докладваното АД № 2528 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 64, ал. 7
от ЗМВР.
Жалбоподателят
– П.Т.Г.,с ЕГН **********,***, чрез адв.
И.П., с адрес ***, офис 1 обжалва Разпореждане
от 11,30ч. на 20,06,2018г. на полицейски орган- мл. инспектор Ц.А.Л. при Пето РУ “Полиция” при
ОД на МВР – Пловдив, с което е разпоредено на П.Т.Г. в качеството му на
управител на кафе-аперитив “Дъбъ” да спазва стриктно разпоредбите на чл. 4, ал. 2, чл. 11, ал. 8, т. 1. и т. 2 и
чл. 9, ал. 3, т. 1. и т. 2 от Наредбата за опазване на обществения ред на
Община Пловдив.
В жалбата, както и в молбата на адв. П.
/ л. 34/ се твърди, че обжалваното
разпореждане противоречи на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и не съдържа фактическите и
правни основания за издаването му, че
същото е лишено от мотиви, че не съдържа
част с определени права и задължения, начин и срок на изпълнение, липсва
посочена дата на издаването му, както и че разпореждането противоречи на целта
на закона. Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено и да им бъдат присъдени всички разноски в съдебното
производство, съобразно списък на разноските /л.26/ в размер на 550 /петстотин
и петдесет/ лева.
Ответникът – полицейски
орган- Ц.Л.– младши инспектор в 05 РУ,
при ОД на МВР гр. Пловдив, в писмените си бележки /л.35/ счита жалбата за неоснователна.
Заявява , че разпореждането го е изготвил собственоръчно в два екземпляра, но екземплярите
не са индикирани, поради което се е получил този технически пропуск.
По допустимостта на жалбата , следва
да се посочи че тя е подадена в законоустановения 14-дневен срок , тъй като
разпореждането е било връчено на Г. на
20,07,2018г. , видно от отразеното в жалбата на
л. 6 , а жалбата е подадена при административния орган на 26.07.2018 г.,
с вх. № 000-8022. Предвид горното съдът
приема , че жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен
съд, поради което е процесуално
допустима за разглеждане.
В съдебно заседание оспорващият чрез
упълномощен адвокат поддържа жалбата на изложените основания и моли да се
отмени разпореждането като незаконосъобразно, за което излага и допълнителни
доводи.
В съдебно заседание ответникът
оспорва жалбата и моли същата да се остави без уважение, като излага аргументи
по съществото на спора и представя / л.
31/ оригинала на оспореното разпореждане с дата.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна на следното:
П.Т.Г., с ЕГН **********,*** е
търговец / л.18/ с фирма „***“ ЕООД и
като такъв стопанисва кафе-аперитив „Дъбъ“ намиращо се в гр. ***, в близост до
блок №35.
В Пето РУ МВР Пловдив от живущите в
блок №35, входове Б и В е била подадена жалба срещу Г. , затова
че кафе-аперитив „Дъбъ“ от години системно вдига шум и пуска
музика силно , по всяко време на денонощието“, като по тоя повод е
била образувана преписка под №
444000-5124/28,05,2018г..
На 20,06,2018г. полицейския инспектор
Л. в 11,30ч. в присъствието на П.Г. разпорежда в качеството му на управител
кафе-аперитив „Дъбъ“ да спазва стриктно разпоредбите на чл. 4, ал. 2, чл. 11, ал. 8, т. 1. и т. 2 и
чл. 9, ал. 3, т. 1. и т. 2 от Наредбата за опазване на обществения ред на
Община Пловдив.
Между страните не се спори че Г.
стопанисва „Дъбъ“, че има жалба от живущите в бл. 35 срещу него, както и че на 20,06,2018г.
ответника е съставил процесния протокол-разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.
Спорното в случая е дали съставеното разпореждане е било с отразена дата, дали при
съставянето му са били допуснати съществени нарушения на ЗМВР и АПК , дали обжалваното разпореждане противоречи на чл.
64, ал. 1 от ЗМВР и не съдържа фактическите и правни основания за издаването
му, дали същото е лишено от мотиви и не
съдържа част с определени права и задължения, начин и срок на изпълнение, както
и дали разпореждането противоречи на
целта на закона.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Оспореното разпореждане съдържа
волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя като адресат на този акт. Разпореждането е акт по смисъла на чл.
64, ал. 1 от ЗМВР, поради което и съгласно изричния текст на чл. 64, ал. 7 от ЗМВР подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК.
Разгледана по същество в съвкупност
със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Пловдивския административен
съд, пети административен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал.
1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността
му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореното разпореждане е постановено
в писмена форма, от компетентен орган и съдържа законово установените реквизити
по чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, като са посочени правните основания за издаването му
– чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, и фактически основания – в изпълнение на възложените
функции по опазване на обществения ред. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че е налице нарушение на изискванията за форма по чл. 64, ал. 5
от ЗМВР, тъй като в разпореждането са налице изискуемите задължителни
реквизити, а подробните фактически основания за издаването на акта се съдържат
в съпровождащите издаването му документи, намиращи се в административната
преписка – молба от „***“ ЕООД /л.10 и отговор от Началник Пето РУ МВР Пловдив
/ л.9/.
Съдът приема че оспореното
разпореждане е мотивирано и това се извежда от текстовата , печатна част на
самото разпореждане.
В текстовата част на разпореждането е
изрично посочено че П.Г. , в качеството
му на управител кафе-аперитив „Дъбъ“ следва да спазва стриктно разпоредбите
на чл. 4, ал. 2, чл. 11, ал. 8, т. 1. и
т. 2 и чл. 9, ал. 3, т. 1. и т. 2 от Наредбата за опазване на обществения ред
на Община Пловдив.
Посочено е че в цитираната
Наредба за опазване на обществения ред на Община Пловдив чл.4. гласи , че „За осигуряване на
условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите, както и за осигуряване
подгранични нива на шум в тихите зони и урбанизираните територии, се забранява:
(2) Вдигането на шум от озвучителни
системи и други електронни устройства на открито в частни имоти, както и в такива
публична и частна общинска собственост, смущаващи обществения ред и
спокойствието на обитателите на околните жилищни сгради след 21.00 часа.
Чл.11, ал. 8 гласи че се забранява озвучаването
на части от заведения за хранене и развлечения, които са оградени и/или покрити
с леки заграждения изпълнени от
полиетилен, поликарбонат, брезент и/или други подобни материали, както и
озвучаването на откритите площи на такива заведения, както следва: 1. Пред и
под жилищни сгради, в сгради със смесено предназначение, както и в радиус 30 м
от тях, в часовия интервал - от 14.00
часа до 16.00 часа и от 22.00 часа до 08.00 часа.
2. За обекти, находящи се в сгради,
използвани за нежилищни дейности, в интервала от 24.00 часа до 06.00 часа.
В чл.9 , ал. 3 се забранява :
1. Собствениците, управителите и
лицата, осъществяващи търговска дейност в заведения за хранене и развлечение, в
които се сервира алкохол, да допускат лица от 14-годишна до 18-годишна възраст,
без родител (настойник, попечител или друго лице, полагащо грижи за детето) за
придружител в рамките на работното време за обектите. За обекти, в които не се
сервира алкохол, ако детето не е навършило 14-годишна възраст, забраната важи
за времето след 20.00 часа на денонощието. Ако родителите, попечителите и другите
лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да
осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител.
2. Продажбата на тютюневи изделия,
алкохолни напитки, печатни издания с порнографско или еротично съдържание на
непълнолетни, както и допускането им в заведения за хазартни игри.
В края на разпореждането е посочено ,
че същото е задължително за изпълнение, както и че може да се обжалва по реда
на АПК.
Приемането на мотивираност на
разпореждането се налага от трайно установената съдебна практика във връзка с
приетото в Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на ГК на
ВС, което не е загубило действието си. От приетите по делото документи и доказателства непротиворечиво се установява, че разпореждането е издадено, за да се
осигури спокойствието и нормалния живот
на живущите граждани в блок 35, входове Б и В. Няма пречка мотивите да се
съдържат и да бъдат изложени допълнително, с което са постигнати целите, които
законодателят преследва с изискването за мотивиране на акта – страната е наясно
със съображенията за издаване на разпореждането и е възможен контролът за
законосъобразност. В случая са ясни конкретните факти, въз основа на които
полицейският орган е счел, че следва да упражни предоставените му властнически
правомощия. Не е налице липса на подробни мотиви в административен акт, тъй
като фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се
съдържат и в другите доказателства , които са налични по делото и са част от административната
преписка .
Настоящият състав не констатира при
издаване на обжалваното разпореждане да е допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, същото е издадено след провеждане на
регламентираното в специалния закон производство – чл. 64 от ЗМВР. С оглед на
изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР
и на чл. 59, ал. 2 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт при
спазване на процесуалните правила на закона – противно на възраженията на жалбоподателя.
Разпореждането е съобразено и с
приложимите материалноправни разпоредби на ЗМВР. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено, но ал. 2 от
същия член дава възможност те да се издават и устно или чрез разбираеми за
лицата действия. В случая разпореждането е издадено писмено и съдържа
изискуемите по закон реквизити. Разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му – чл.
64, ал. 4 от ЗМВР.
В чл. 6 от ЗМВР са изброени основните
дейности на министерството на вътрешните работи, част от които е и
охранителната, която според чл. 14, ал. 1 от същия закон се изразява в дейност
по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по
пътищата в Република България.
От доказателствата по делото се
установява непротиворечиво, че в случая са били налице всички материалноправни
основания за издаване на процесното разпореждане. Органите на МВР са били
сезирани с жалба от живущите в блок №35,
входове Б и В срещу Г. , затова че кафе-аперитив „Дъбъ“ от години
системно вдига шум и пуска музика силно , по всяко време на
денонощието“, като по тоя повод е била образувана преписка под № 444000-5124/28,05,2018г..
В настоящия случай, доказателствата в
преписката са редовно събрани и имат доказателствена сила и пред съда (чл. 171,
ал. 1, изр. първо от АПК). Към момента на произнасяне от административния
орган, са били налице всички факти, налагащи издаването на оспореното
разпореждане – нарушение на обществения ред от страна на жалбоподателя , „чрез системно
вдигане на шум и пускане на
музика силно , по всяко време на денонощието“, като по този начин се
нарушава спокойствието на живущите граждани в блок № 35 , в жр Тракия.
По повод твърдяното нарушение на
процедурата по издаване на оспореното нарушение и липсата на отразена дата ,
съдът счита че не е налице съществено процесуално нарушение . Няма спор че
жалбоподателят е получил процесното разпореждане на 20,07,2018г. , по повод
негова инициатива / л.10/ с отразена
дата на издаването му на 20,06,2018г.
Оспореният административен акт
съответства и на целта на закона. С разпореденото полицейския орган явно е целял да се
спазва стриктно наредбата за обществения
ред, както и се преустанови
системното вдигане на шум и
пускане на силна музика, по всяко
време на денонощието, от страна на жалбоподателя.
С оспорения административен акт ясно се цели да се защитят правата на
гражданите живущи в гр. ***блок 35, вход
Б и В от неправомерните действия на жалбоподателя , в качеството му на
управител на питейно заведение. От друга страна съдът счита че не са налице
съществени процесуални нарушения при
издаването на оспорения акт , които да нарушават правата на жалбоподателя в по
голяма степен от необходимото, което да налага отмяната на оспорения акт.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореното разпореждане е законосъобразно като издадено от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при съобразяване с
административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и
неговата цел, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Ответникът не претендира съдебни
разноски , поради които такива не му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Пловдивския административен съд, пети административен
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.Т.Г.,с ЕГН **********,*** против
Разпореждане от 20,06,2018г. на
полицейски орган - мл. инспектор Ц.А.Л.
при Пето РУ “Полиция” при ОД на МВР – Пловдив, с което е разпоредено на основание чл. 64 от ЗМВР на П.Т.Г. в
качеството му на управител на кафе-аперитив “Дъбъ” да спазва стриктно
разпоредбите на чл. 4, ал. 2, чл. 11,
ал. 8, т. 1. и т. 2 и чл. 9, ал. 3, т. 1. и т. 2 от Наредбата за опазване на
обществения ред на Община Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано чрез
АС Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: