Решение по дело №979/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба А. Н. Р., процесуален представител на З. Р. насочена против решение № 1307/18.03.2013 г., постановено по гр. д. № 1411/2012 г. по описа на Районен съд Разлог, с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове от З. Рукина против С. Р. с правно основание чл.144 и чл.149 СК. В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност на обжалваното решение, както и че е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че ищцата е ученичка и не може да се издържа сама и съдът е следвало да уважи исковата претенция. На следващо място се излагат съображения за неправилност на решението и в частта за разноските. Твърди се, че не може един ученик да дължи разходи на родителя си, от когото търси издръжка. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено решение, с което да бъде уважена исковата претенция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна по жалбата – С. М. Р. Ч. процесуалния си представител, А. Д. Т., е депозирала писмен отговор, с който се оспорва жалбата.

Съдът след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд Разлог е образувано по искова малба на З. С. Рукина против С. М. Р. с искане за осъждане на ответника да заплаща на ищеца издръжка в размер на 200.00 лв. месечно за бъдеще време, както и издръжка за минал период от 27.05.2012г. (датата на навършване на пълнолетие) до датата на подаване на исковата молба в размер на 140.00 лева.

С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени като неоснователни.

Ищцата З. С. Рукина е родена на 27.05.1994 г. от майка Айше Рукина и баща С. Р.. С решение № 295/08.12.2008 г. на Районен съд В., постановено по гр. д. № 502/2008 г. по описа на с. съд, ответникът е осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 60,00 лв., считано от 23.09.2008 г. до настъпване на основания за изменяването или прекратяването й. Видно от удостоверение № 492/03.12.2012 г., З. С. Рукина е ученичка в ХІІ клас в дневна форма на обучение в училище СОУ “Св. Св. Кирил и Методий” гр. Я. през учебната 2012/2013 г. От удостоверение за декларирани данни изх. № 4036/07.12.2012 г., издадено от Община Я., се установява, че ищцата няма декларирани недвижими имоти и движима собственост.

От представена служебна бележка от Агенция по заетостта, Дирекция Бюро по труда В. се установява, че ответника е регистриран като безработен от 08.12.2011 г. Видно от писмо изх. № 033-05-6/13.02.2013 г. от Община В., ответникът няма регистрирани трудови договори в същата община, както и че същия няма данни за декларирани МПС И ППС (удостоверение за декларирани данни изх. № */11.02.2013 г.). От писмо изх. № 5420/11.02.2013 г. на ТД на НАП Пловдив, офис П. се установява, че за лицето С. Р. няма данни за регистрирани трудови договори, както и подадена ГДД по чл.50 ЗДДФЛ.

Ответникът С. Р. има малолетно дете- М. С. Р., роден на 02.10.2004 г., което е ученик в трети клас през учебната 2012/2013 г. (удостоверение изх. № 1737/09.01.2013 г. от СОУ “Христо Смирненски” с. С. П.).

В производството пред районния съд са разпитани свидетелите Хава Калъч и М. Р..

От разпита на св. Калъч се установява, че майката на ищцата живее в гр. В., а последната – живее с баба си в гр. Я.. Свидетелката сочи, че майката на З. Рукина е купила къща в Я., която в момента ремонтира.

В разпита си св. Р. – баща на ответника сочи, че ответникът не работи никъде, като има и друго дете на девет години, което е ученик. Свидетелят пояснява, че само той и съпругата му получават доходи от пенсия и че той е изплащал издръжката на ищцата, но няма повече възможност.

При така установеното районният съд обосновано е счел, че не са налице предпоставките по чл.144 СК и чл.149 СК, за присъждане в полза на въззивника на търсената от ответника издръжка занапред, считано от подаване на исковата молба и за минало време - за периода от 27.05.2012 г. до 06.12.2012 г.

Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на закона, теорията и съдебната практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, извеждани от разпоредбата на чл.144 СК. Според с. чл. издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използуване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице- трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Безусловността на задължението за издръжка отпада спрямо пълнолетните деца, които по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си.

Съобразно представените от страните доказателства по делото, съдът намира, че ищцата учи в средно учебно заведение, липсват данни да има доходи, както и, че не притежава имущество, Ч. използването на което да получава доходи за осигуряване на издръжката си. Съдът приема обаче, че за ответника не е налице възможност да отделя парични средства, които биха останали свободни след приспадане на средствата, които безусловно дължи за издръжката на своето малолетно дете и след приспадане на средствата, които са му необходими за собствената си издръжка, за да осигурява парична издръжка и на пълнолетната си дъщеря /ищцата/. Плащането на издръжка от страна на ответника на ищцата би му създавало особено затруднение по смисъла на чл.144 СК.

Неоснователна е и жалбата срещу решението на районния съд в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника сторените разноски в производството в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение. По силата на чл.83, ал.1, т.2 ГПК, такси и разноски в производство по делото не се внасят от ищците- по искове за издръжка. Разпоредбата урежда освобождаването от предварително заплащане на разноските, дължими от ищците в хода на съдебното производство - възнагражденията за вещи лица, за явяване на свидетели и други. Дължимите в тези случаи разноски се заплащат от сумите, предвидени в бюджета на съда - чл.83, ал.3 ГПК. От друга страна, нормата на чл.78 ГПК урежда отговорността за разноски между страните по делото и въвежда като критерий за разпределението им съразмерността на направените разноски по производството с уважената, респ. - отхвърлената част от исковете. Съпоставянето между регламентацията на освобождаването от заплащане на разноски по чл.83 ГПК и на отговорността за разноски по чл.78 ГПК налага извод, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна, независимо от наличието на предпоставките по чл.83, ал.1, т.2 ГПК, при отхвърляне на иска, ищците могат да бъдат осъждани за разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК. Районният съд е присъдил на ответника сторените разноски в производството за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Неоснователен е доводът за липса на списък на разноските. Непредставянето на списък за разноските е основание за недопускане на изменението на решението само в случай, че се иска изменение за разноските. С отговора на исковата молба ответникът е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и е представил договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното и заплатено възнаграждение на А. Т. е в размер на 200 лв., в последното по делото заседание процесуалният представител на ответника отново е поискал присъждане на разноските по делото.

По изложените съображения атакувания акт ще следва да се потвърди изцяло, като правилен и законосъобразен.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1307/18.03.2013 г., постановено по гр. д. № 1411/2012 г. по описа на Районен съд Разлог.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: