РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Пловдив , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501298 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „Сити кеш“ООД,ЕИК-*****,гр.*****,чрез
пълномощника адв.Гр.И. против решение № 260085/25.02.21г.,постановено по гр.д.№
140/20г.по описа на РС-Асеновград,2-ри гр.с.,с което е признато за установено в
отношенията между страните Т. К. Т.,ЕГН-********** от гр.**** и „Сити кеш“ООД,че
сключеният между тях договор за паричен заем № 134258/07.07.17г.,е недействителен на
осн.чл.22 от ЗПК.В жалбата се излагат подробни съображения за твърдяната неправилност и
незаконосъобразност на решението и се иска отмяната му.Не се ангажират
доказателства.Претендират се разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата Т. К. Т.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.Е.И.а изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен
отговор.Иска потвърждване на атакуваното решение.Не ангажира доказателства.Претендира
разноски по делото за адв.възнаграждение на осн.чл.38 от ЗА.
ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения
срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт.
При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено
1
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Т. К. Т.
против „Сити кеш“ООД искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.22 от
ЗПК и евентуален иск с правна квалификация чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.19,ал.2 и чл.9,т.9
от ЗПК.
По делото е безспорно,а и се установява от представените писмени доказателства,че
страните са сключили на 07.07.17г. договор за паричен заем № 134258,ведно с погасителен
план към него,с който заемодателят- „Сити кеш“ ООД е предоставил на заемателя- Т. К. Т.
сумата от 1000лв.,която сума последният се е задължил да върне на 19 двуседмични вноски
от по 61,09лв.Параметрите на договора са при уговорен фиксиран ГЛП от 40,08%,ГПР-
48,991% и посочена общо дължима сума от 1160,77лв.
В договора е предвидено задължение за заемателя да предостави на заемодателя поне
едно от посочените обезпечения-банкова гаранция или поръчител,отговарящи на условията
на чл.9,ал.2 от ОУ към договора за заем,като ако в тридневен срок не се предостави едно от
двете обезпечения,е предвидена неустойка,уговорена в чл.8 от договора,в размер на
980,59лв.,която да се изплаща разсрочено в размер на 61,15лв.,добавена към всяка уговорена
по погасителния план парична вноска,като така двуседмичната погасителна вноска нараства
на 112,76лв.,а общата сума по договора-на 2141,36лв.Не се спори,че ответникът е изпълнил
задължението си да предостави уговорената сума на заемателя,както и че Т. е заплатила
задължението си от 1000лв.Не се спори и че същата не е представила обезпечение под
формата на банкова гаранция или поръчителство.
По делото е изготвена и приета неоспорена ССЕ,от която е видно,че в ГПР
ответникът е включил като разход само възнаградителна лихва в размер на 160,77лв.,а
неустойката по чл.8 от договора не е включена.При изчисляването на ГПР,посочен в
договора,са взети предвид единствено срокът и фиксирания лихвен процент.Начислена е
договорна лихва в размер на 160,77лв.,а оскъпяването на кредита с предвидената в чл.8
неустойка възлиза месечно между 62%-122%,или средногодишния процент на оскъпяване
според в.лице Д. е 87%.При това положение,ако неустойката по договора се включи в
ГПР,то той би надвишил 50%.Експертизата установява също,че ищцата е заплатила на
заемодателя общо 1133,26лв.,от които главницата от 1000лв.,15,37лв.лихва и
117,89лв.неустойка.
Спорът по делото се концентрира върху отговора на въпроса действителен ли е
договорът за заем и породил ли е задължение за заплащане на сумата по него с уговореното
оскъпяване,вкл.уговорената неустойка,какъв е характера на тази неустойка и следва ли тя да
се включи в ГПР.
Касае за договор,който е потребителски по см.на чл.9 от ЗПК,поради което спрямо
него са приложими разпоредбите на ЗПК.Районният съд е разгледал възражението на
ищцата за недействителност на целия договор на основание неспазването на
2
чл.11,ал.1,т.9,10 и 11 и противоречие с чл.19,ал.4 от ЗПК поради непосочване на реалния
размер на ГПР и е приел,че в договора за заем действително не е посочен реално ГПР,тъй
като фигуриращите в него обща сума за плащане от 1160,77лв. и ГПР-48,991% не отговарят
на уговорените в действителност.Условията и критериите за обезпечаване на
кредита,посочени в договора,според АРС са почти неизпълними и тяхната цел е още с
възникване на задължението да се препятства неговото изпълнение.Неустойката по чл.8 от
договора е уговорена така,че излиза извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и
санкционна функции и води единствено до оскъпяване на кредита,сигурно увеличаване на
възнаградителната лихва и представлява печалба за заемодателя,която остава скрита,тъй
като не е посочена в общата сума за погасяване на кредита и не е включена в
ГПР.Районният съд е приел поради това,че тя е част от договорената печалба на
дружеството-кредитор,независимо че с цел заобикаляне на закона (чл.19,т.4 от ЗПК) не е
включена като размер в уговорената възнаградителна лихва,какъвто е действителният
характер на тази уговорка.Изводът на съда е,че е следвало да бъде взета предвид при
изчисляване на ГПР,доколкото по същността си не представлява неустойка,а скрита печалба
на ответника.Така се заобикаляло ограничението на чл.19,ал.4 от ЗПК,което поставя лимит
на ГПР.Районният съд счита,че след като в ГПР не са включени разходи,които съгласно
действащата законова уредба е следвало да се включат,както и такива,които представляват
скрита печалба за дружеството и това има за краен резултат посочване в договора за кредит
ГПР,който е различен от действителния,то това представлява липса на задължително
съдържание на договора.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви и защо намира,че с така
уговорената неустойка се нарушава разпоредбата на чл.143 от ЗЗП-поради наличието на
уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
потребителя.
Настоящата инстанция напълно споделя извода на АРС,че е налице липса на
задължително съдържание на договора за кредит съгл.разпоредбата на чл.11,ал.1,т.9 и 10 от
ЗПК,вкл.непосочване на действителния лихвен процент и условията за прилагането
му,действителният годишен процент на разходите по кредита и общата сума,дължима от
потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит.Изложените от
първоинстанционният съд мотиви са подробни и ясни,почиват на изяснена фактическа
обстановка,обстоен анализ на събраните доказателства и съотнасянето им към
приложимите правни норми,поради което въззивната инстанция препраща към тях на
осн.чл.272 от ГПК,без да излага свои.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба,че ГПР бил изчислен правилно
според формулата на Приложение 1.В случая се касае не за неправилно посочени елементи
от ГПР,а за невключването на всички разходи по кредита в ГПР така,както изисква
ЗПК.Параграф 1,т.1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието "общ разход по
3
кредита за потребителя".Това са всички разходи по кредита,включително
лихви,комисиони,такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит,които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни
услуги,свързани с договора за кредит. В цитирания чл.19,ал.1 от ЗПК е предвидено, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя,настоящи или бъдещи,изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит,а в случая от всички разходи в ГПР по процесния договор за кредит е
включена единствено възнаградителната лихва,както се установява от ССЕ.
С оглед на изложеното атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото разноски се дължат на въззиваемата страна за настоящото
производство.Същата ги претендира на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА и се определят от съда в
размер на 379лв.съобразно чл.7,ал.2 от НМРАВ № 1/04г.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260085/25.02.21г.,постановено по гр.д.№ 140/20г.по
описа на РС-Асеновград,2-ри гр.с.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ООД, ЕИК-***** със седалище гр.***** да заплати на адвокат
Е.Г. И.а,АК-*****,личен № *****,сумата от 379лв.разноски за адв.възнаграждение на
осн.чл.38,ал.2 от ЗА за оказаната безплатна правна помощ на Т. К. Т., ЕГН-********** пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4