№ 1289
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110116393 по описа за 2023 година
Предявени са от „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу В. М. Й. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
ЖК.. 1, бл.112, вх.А, ет.5, ап.13, чрез адвокат В. Л. П., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. .,
бул.Г.М. ., бл. 60, вх. А, ет. 2, ап. 6, за установяване дължимостта на сумата 673,34 лева
(шестстотин седемдесет и три лева и 34 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 160,64
лева (сто и шестдесет лева и 64 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 12.01.2023 г. - искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се гр. София, ж.к. . 1,
бл.112, вх.А, ет.5, ап.13, аб.№121552 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., но не е
изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови
нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като неоснователен. Оспорва иска по същество, както и писмените
доказателства. Сочи, че в имота не се доставя топлинна енергия, като топлоподаването в
жилищния вход, където се намира имотът, е спряно преди повече от пет години. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да
му присъди разноски.
1
Третото лице-помагач (ТЛП) „.“ ЕООД не оспорва предявените искове. Представя
писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 24.01.2023 г. срещу ответниците за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 3719/2023 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
която е връчена на длъжника. Последният е депозирал в срока по чл. 414 от ГПК
възражение, поради което съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи
вземането си по исков ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на
настоящото производство. Във възражението си ответникът е посочил, че от 01.01.2015 г.
имотът е необитаем и в него не се ползва топлинна енергия.
Не се спори по делото и се установява от писмените документи, че ответницата е
потребител на топлинна енергия, доставяна в процесния имот, като същата е подала
заявление-декларация от 27.08.2003 г. Видно от представените от ТЛП писмени документи,
ответникът не е предоставил достъп за отчет на уредите в имота му на 03.06.2020 г. и на
06.06.2020 г.
По делото за изслушани и приети като неоспорени СТЕ и ССЕ и допълнителна ССЕ.
От СТЕ се установява, че количеството топлинна енергия, доставяна в сградата с
режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, се измерва чрез преносим
терминал от Средство за търговско измерване – общ топломер. В сградата се ползва само
топла вода, но не и топлинна енергия за отопление. Етажните собственици са сключили
договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „.“ ЕООД – третото лице-
помагач по делото. Последното е извършвало разпределението на топлинната енергия,
доставяна в блока след отчет на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите, като през процесния период не е извършен реален отчет в имота на ответника,
поради неосигурен достъп. Попълнени са документи за главен отчет, подписани от
потребител, които са коректно отразени в изравнителните сметки. Вещото лице е
установило, че стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период
за подгряване на топла вода е в размер на 673.39 лв. Сумата е изчислена служебно, тъй като
достъп до имота не е бил предоставен през процесния период.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца остават непогасени суми за топлинна енергия в размер на 673.34
лв. и лихви върху тази главница в размер на 160.64 лв., като към датата на проверката
сумите не са погасени.
Ответникът е представил справка от „Софийска вода“ АД относно потреблението на
вода за периода месец януари 2017 г. до месец октомври 2023 г., от която се установява, че
през същия период не е имало консумация на вода – нито студена, нито топла (л. 85 от
2
делото).
С оглед установеното, съдът счита, че не се установява реално потребление на топла
вода в имота, респективно на топлинна енергия за подгряване на вода. При липса на
консумация на вода в имота, което се установява от неоспорен от страните документ, съдът
приема, че не се доказва доставка на топлинна енергия в имота на ответницата, поради което
и исковете остават недоказани и неоснователни. Следва същите да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
При този изход от спора само ответника има право на разноски. Ответницата не е
направила разноски в заповедното производство, а в исковото е представлявана от адвокат
П. по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, който й е предоставил безплатна правна
помощ. С оглед цената на иска, следва на адвокат П. да му се присъди възнаграждение от
400 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу В. М. Й. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
ЖК.. 1, бл.112, вх.А, ет.5, ап.13, чрез адвокат В. Л. П., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. .,
бул.Г.М. ., бл. 60, вх. А, ет. 2, ап. 6, положителен установителен иск по чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ за установяване дължимостта на сумата
673,34 лева (шестстотин седемдесет и три лева и 34 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва за период от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
160,64 лева (сто и шестдесет лева и 64 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3719/2023 г. по описа на СРС,
120 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА .” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .
№ 23Б, представлявано от Александър Александров да заплати на адвокат В. Л. П.,
ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. София, ж.к. ., бул.Г.М. ., бл. 60, вх. А, ет. 2, ап. 6,
за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на В. М. Йрданчева
в исковото производство в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева), на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.“ ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като за ответника решението да се връчи лично на
лицето и на назначения по делото особен представител, както и на третото лице–помагач.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4