Решение по адм. дело №212/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на А. В. Д., с [ЕГН], с адрес посочен в жалбата [населено място],[улица]против Решение № 2153-15-12/14.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ [област], с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-836/26.09.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [област]/поправено с разпореждане [номер]/Протокол № 2141-15-15/30.10.09.2024 г./, с което на основание чл. 74, ал. 3 КСО на Д. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като жалбоподателката счита, че неправилно органите на НОИ не са зачели стажът от 20.01.2012г. до 20.01.2015г. с продължителност 03 години,00 месеца 00 дни; от 23.10.2015г. до 23.10.2018г. с продължителност 03 години,00 месеца 00 дни;от 06.10.2020г. до 16.03.2023г. с продължителност 02 години 05 месеца 10 дни и от 09.05.2023г. до 06.10.2023г. с продължителност 00 години 04 месеца и 27 дни, с обща продължителност 08 години 10 месеца 07 дни, представляващ период за отглеждане на деца до [възраст] възраст, за действителен с мотиви, че не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Това е довело до грешното решение, че при общ доказан стаж 09 г. 00 м. 00 дни са признати само 01 месец и 23 дни за действителен стаж, вместо изискващите се 1 година съгласно чл. 74, ал. 3 от КСО. Сочи се, че Разпореждането е постановено в нарушение на материалните норми и противоречи на трайната практика на ВАС по аналогични случаи.

В този смисъл се иска отмяна на Решение № 2153-15-12/14.01.2025 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – [област] и на потвърденото с него разпореждане. Претендират се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА).

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Със заявление вх. № 2112-15-2609/12.08.2024 г. подадено от А. В. Д. е сложено начало на административното производството по отпускането й на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, 3 от КСО. Със заявлението са представени: Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК № 92634/08.07.2024 г., с определени 60 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степан на увреждане, дата на инвалидизиране - 16.07.2003г. и срок на инвалидността - 01.07.2027 г.; Удостоверение за раждане № 0050/23.01.2012г., Удостоверение за раждане № 0706/28.10.2015г. и Удостоверение за раждане № 0577/09.10.2020г.

С решение № 11597/575/22.07.2024 г. Медицинската комисия при ТП на НОИ - [област] потвърждава ЕР на ТЕЛК № 92634/08.07.2024 г. Установено е, че към датата на инвалидизиране - 16.07.2003г. Д. има навършена възраст 08 г. 04 м. 19 дни, а по представените документи за осигурителен стаж и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за времето от 20.01.2012г. до 06.10.2023г. е зачетен общ осигурителен стаж от трета категория с прекъсвания 09 г. 00 м. 00 дни, от които само 01 месец и 23 дни са действителен осигурителен стаж.

Позовавайки се на чл. 74, ал. 3 КСО и § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на кодекса, осигурителният орган е приел, че времето, през което неработеща майка е отглеждала дете до [възраст] възраст, зачетено за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 7 от КСО от 20.01.2012г. до 20.01.2015г. с продължителност 03 години,00 месеца 00 дни; от 23.10.2015г. до 23.10.2018г. с продължителност 03 години, 00 месеца 00 дни;от 06.10.2020г. до 16.03.2023г. с продължителност 02 години 05 месеца 10 дни и от 09.05.2023г. до 06.10.2023г. с продължителност 00 години 04 месеца и 27 дни, с обща продължителност 08 години 10 месеца 07 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

При това положение, Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [област] е издал процесното разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-836/26.09.2024 г., с което, каза се, на Д. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.3 от КСО (при посочено в разпореждането правно основание 74, ал. 1, т. 4 КСО), тъй като не е изпълнено условието за наличие на най-малко 1 година действителен осигурителен стаж, придобит след датата на инвалидизиране и до датата на постъпване на работа. Прието е, че след датата на инвалидизиране – 16.07.2003г., Д. има придобит действителен осигурителен стаж - 00 г. 01 м 23 дни.

С разпореждане [номер]/Протокол № 2141-15-15/30.10.09.2024 г. Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ [област], на основание чл.98, ал.3 от КСО е поправил разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-836/26.09.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [област], като е приел, че на втора страница следва да се чете „на основание чл. 74, ал. 3 КСО“, вместо „на основание чл.74, ал.1,т.4 от КСО“.

6. Този резултат е обжалван от Д. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-12/14.01.2025 г. е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки изцяло мотивите, изложени в същото.

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ [населено място] е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

8. По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се свеждат до въпроса дали периодите на майчинство от 20.01.2012г. до 20.01.2015г. с продължителност 03 години,00 месеца 00 дни; от 23.10.2015г. до 23.10.2018г. с продължителност 03 години,00 месеца 00 дни;от 06.10.2020г. до 16.03.2023г. с продължителност 02 години 05 месеца 10 дни и от 09.05.2023г. до 06.10.2023г. с продължителност 00 години 04 месеца и 27 дни, с обща продължителност 08 години 10 месеца 07 дни, съставляват действителен осигурителен стаж и следва ли да се вземат предвид при преценката относно придобиването на право на пенсия по чл. 74, ал. 3 от КСО.

9. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

Според чл. 74, ал. 3 от КСО лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж.

Цитиранисй нормативен текст очертава фактическия състав, при проявлението на който осигурените лица придобиват право на лична пенсия поради общо заболяване. Този фактически състав включва наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: 1. заявителят да има качеството на осигурено лице; 2. да е загубил работоспособността си поради вродени или придобити трайни увреждания до постъпване на работа; 3. да има действителен осигурителен стаж с определена в чл. 74, ал. 3 КСО продължителност, придобит след датата на инвалидизирането. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира правото на лична пенсия поради общо заболяване.

10. Наличието на първата и втората предпоставки не са спорни между страните. Спорът, както вече бе казано, се концентрира по отношение на третата предпоставка – дали периодите на майчинство от 20.01.2012г. до 20.01.2015г. с продължителност 03 години,00 месеца 00 дни; от 23.10.2015г. до 23.10.2018г. с продължителност 03 години,00 месеца 00 дни;от 06.10.2020г. до 16.03.2023г. с продължителност 02 години 05 месеца 10 дни и от 09.05.2023г. до 06.10.2023г. с продължителност 00 години 04 месеца и 27 дни, с обща продължителност 08 години 10 месеца 07 дни, съставляват действителен осигурителен стаж, доколкото за времето от 20.01.2012г. до 06.10.2023г. на жалбоподателката е зачетен общ осигурителен стаж 09 г. 00 м. 00 дни, от които само 01 ;есец и 23 дни са признати за действителен осигурителен стаж.

Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Така дадената дефиниция на понятието „действителен стаж“ обаче, не изключва зачитането на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж

Анализът на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО, според който за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане, както и на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, сочещ, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време, налага да се приеме, че законодателят третира по един и същи начин жените майки и полагащите труд жени. Противното разбиране би било в противоречие с разпоредбите на чл. 14 и чл. 47, ал. 3 от Конституцията на Република България, предвиждащи държавна закрила на майчинството и равни трудови и осигурителни права на жените.

Тълкуване на тези текстове са дадени в Решение № 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело № 9 от 2005 г., в мотивите, на което Конституционният съд на [държава] приема, че съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата, а съгласно алинея 2 жената-майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.

С това тълкуване се отчита многообразието на житейските хипотези през периода на майчинството, динамиката на икономическите възможности на гражданите, както и различния правен статус на жените майки (работещи, неработещи, осигурени или неосигурени). В чл. 47, ал. 2 конституционният законодател е посочил различни проявни форми на дължимата грижа от страна на държавата към жената-майка. Начинът, по който е формулирана разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Конституцията - изброяването на формите на тази особена закрила, свидетелства за вложеното разбиране, че само по пътя на комплексното прилагане на тези форми или чрез взаимното им допълване е възможно постигането на целите на чл. 47, ал. 2 от Конституцията - осигуряване на социална закрила на майчинството от страна на държавата и оказване на финансова подкрепа при отглеждането и възпитанието на децата.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване не прави разграничение за изчисляване на действителния осигурителен стаж и в хипотезата на чл. 74, ал. 3 КСО, който следва да се зачита еднакво, когато майката е ползвала отпуск по майчинство и когато тя фактически е полагала труд.

В този смисъл е и съдебна практика на Върховния административен съд, установена в Решение № 6866 от 05.06.2024 г. по адм. д. № 10838/2023 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 1536 от 09.02.2024 г. по адм. д. № 5108/2023 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6744 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 2009/2018 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 2477 от 17.02.2020 г. по адм. д. № 5956/2019 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6744 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 2009/2018 г., VІ отд. на ВАС и др.

11. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод, че периодите на майчинство от 20.01.2012г. до 20.01.2015г. с продължителност 03 години,00 месеца 00 дни; от 23.10.2015г. до 23.10.2018г. с продължителност 03 години,00 месеца 00 дни;от 06.10.2020г. до 16.03.2023г. с продължителност 02 години 05 месеца 10 дни и от 09.05.2023г. до 06.10.2023г. с продължителност 00 години 04 месеца и 27 дни, с обща продължителност 08 години 10 месеца 07 дни, следва да бъдат зачетени като действителен осигурителен стаж, така както се претендират от жалбоподателката.

Това има за последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-12/14.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - [област] и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-836/26.09.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [област]/поправено с разпореждане [номер]/Протокол № 2141-15-15/30.10.09.2024 г., с което на основание чл. 74, ал. 3 КСО на Д. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Те ще следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - [населено място] за ново произнасяне по Заявление вх. № 2112-15-2609/12.08.2024 г. по описа на ТП на НОИ – [област], за отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал.3 от КСО, подадено от А. В. Д., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

V. За разноските:

12. При посочения изход на спора, на основание на 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 500 лв.

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-12/14.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - [област] и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-836/26.09.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [област]/поправено с разпореждане [номер]/Протокол № 2141-15-15/30.10.09.2024 г./, с което на основание чл. 74, ал. 3 КСО на А. В. Д. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - [населено място] за ново произнасяне по Заявление вх. № 2112-15-2609/12.08.2024 г. по описа на ТП на НОИ – [област], за отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 3 от КСО, подадено от А. В. Д., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, [област], да заплати в полза на Т. А. Б., адвокат при Адвокатска колегия – [област], Персонален номер **********, с адрес [населено място], бул. „Цар Борис III Обединител“ № 33, сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 212 по описа за 2025 г. на Административен съд [област].

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.