№ 662
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110208553 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р-10-360/17.05.2021 г., издадено от
заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на „****“ АД е наложена
„имуществена санкция” в размер на 5000 лева за извършено административно
1
нарушение по чл. 100о, ал. 1, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1-во, пр. 1-во от ЗППЦК,
изразяващо се в това, че на 31.10.2020 г., в гр. София, не е изпълнило
задължението си в срок до 30 дни от края на третото тримесечие на 2020 г. да
предостави на КФН публично уведомление за финансовото си състояние за
третото тримесечие на 2020 г.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „****“ АД, в която са релевирани доводи за неговата
неправилност. Твърди се, че дружеството е санкционирано два пъти за едно и
също нарушение – с атакуваното НП и с НП № Р-10-361/17.05.2021 г.
Изложено е, че с чл. 4 от ЗМДВИП е предвидено, че сроковете, определени
със закон се продължават с един месец от отмяна на извънредното
положение, което продължава да е налице и към настоящия момент.
1
Релевирани са доводи, че поради заболяване на отговорно длъжностно лице,
дружеството не е подало в срок процесната информация до КФН. По
изложените съображения от съда се иска да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. В допълнение е посочено, че е налице маловажен случай на
административно нарушение, доколкото дружеството реално не извършва
търговска дейност и е пред ликвидация. Изложено е, че дружеството, макар и
със закъснение, е изпълнило задължението си без намесата на държавните
органи и без да са причинени вредни последици. С оглед на изложеното, от
съда се иска да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и да присъди
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира пред съда за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление поради неговата
законосъобразност. Релевирани са доводи, че правилно са били съставени два
АУАН и НП, доколкото се касае за две отделни задължения на дружеството.
Поддържат се изложените съображения от наказващия орган в обжалваното
НП, че случаят не се явява маловажен. Претендира се юрисконсултско
възнагражение, като е направено и възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В предоставеното право на реплика, процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател заявява, че наложената санкция от 5000 лева се
явява „колосална“ спрямо възможностите на дружеството.
Софийски районен съд счита, че процесната жалба е процесуално
допустима, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление,
съдът констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или
изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
2
фактическа обстановка:
„****“ АД е вписано под № РГ-05-217 в регистъра на публичните
дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за
Комисията за финансов надзор, воден от КФН, като притежава статут на
емитент.
В срок до 30.10.2020 г. „****“ АД не представило в КФН публично
уведомление за финансовото си състояние за третото тримесечие на 2020 г.,
нито представило тримесечен финансов отчет за дейността си за третото
тримесечие на 2020 г.
При извършена документална проверка от св. Т. на длъжност „старши
експерт“ в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и
дружества със специална инвестиционна цел“, дирекция „Надзор на
инвестиционната дейност“, управление „Надзор на инвестиционната дейност“
на КФН било установено, че „****“ АД не е представило в КФН публично
уведомление за финансовото си състояние за третото тримесечие на 2020 г. в
законоустановения срок до 30.10.2020 г. Тримесечният финансов отчет за
дейността на „****“ АД за третото тримесечие на 2020 г. е представен на
16.11.2020 г. с вх. № 10-05-6124 чрез e-Register или със 17 дни закъснение.
За така констатираното нарушение св. Т.С. съставил АУАН № Р-06-940 от
04.12.2020 г. срещу „****“ АД за извършено от дружеството
1
административно нарушение по чл. 100о, ал. 1, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1-во,
пр. 1-во ЗППЦК. АУАН бил връчен на представител на дружеството-
жалбоподател.
Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № Р-10-360/17.05.2021 г. от заместник-председателя на КФН, с
което за описаното в АУАН административно нарушение на „****“ АД била
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
НП било връчено на 21.05.2021 г. на представител на „****“ АД, като
дружеството в законоустановения 7-дневен срок подало жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Т.; разпечатка от електронната система на e-Register по
3
партидата на „****“ АД и Заповед № З-249/20.10.2020 г. на заместник-
председателя на КФН.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, приобщени от съда към
доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло
показанията на св. Т.С., който е извършил проверката и е съставил процесния
АУАН. Св. Стоянчев е категоричен, че е извършил проверка в e-Register, като
е установено, че уведомлението за финансовото състояние на дружеството за
третото тримесечие на 2020 г. е било подадено след законоустановения срок –
до 30.10.2020 г., включително. Съдът не кредитира показанията на св.
Стоянчев единствено в частта им, в която последният заявява, че процесната
информация е била подадена в КФН на 06.11.2020 г., доколкото от
приложената на л. 22-23 от делото справка от e-Register е видно, че същата е
входирана в КФН на 16.11.2020 г.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло и изброените по-горе
писмени доказателства, като намира същите за пряко относими към предмета
на доказване по настоящото дело съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесните АУАН и НП отговарят на
изискванията на процесуалния закон. На първо място процесният АУАН е
съставен от св. Т.С., който съгласно Заповед № З-249/20.10.2020 г. на
заместник-председателя на КФН е оправомощен на основание чл. 222, ал. 1
ЗППЦК да съставя АУАН за извършени административни нарушения, за
които е предвидена административнонаказателна отговорност по чл. 221 от
ЗППЦК. Същевременно обжалваното наказателно постановление е издадено
от материално компетентно лице по смисъла на чл. 222, ал. 1 ЗППЦК, а
именно заместник-председателя на КФН.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Спазен е и 6-месечният
срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за съставяне на НП, поради което процесният
4
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на
всички императивни изисквания на ЗАНН. АУАН и НП съдържат и всички
задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и
да е противоречие или неяснота в съдържанието им.
Съдът намира за неоснователно релевираното възражение от
жалбоподателя за нарушаване на принципа „non bis in idem” предвид
санкционирането на „****“ АД и с НП № Р-10-361/17.05.2021 г., издадено от
заместник-председателя на КФН. Видно от съдържанието на последното,
дружеството е санкционирано за непредоставяне на същата информация, но
на обществеността, а не на КФН, което представлява отделно задължение на
публичното дружество по смисъла на чл. 100т, ал. 1, изр. 1-во, пр. 2-ро
ЗППЦК. В случая се касае за две независими едно от друго задължения на
емитента – да разкрива информация за финансовото си състояние пред КФН и
пред обществеността, като с всяко едно от тях се преследват различни цели,
поради което са осъществени различни състави на административни
нарушения. В този смисъл законосъобразно при спазване на разпоредбата на
чл. 18 ЗАНН са издадени две отделни НП.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
счита, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
1
административно нарушение по чл. 100о, ал. 1, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1-во,
пр. 1-во от ЗППЦК.
1
Съгласно посочената нормата на чл. 100о, ал. 1 ЗППЦК „Емитентът е
длъжен да разкрива публично уведомление за финансовото си състояние в
срок до 30 дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие“. Съгласно
чл. 100т, ал. 1, изр. 1-во, пр. 1-во ЗППЦК „Емитентът или лицето, поискало
без съгласието на емитента допускане на ценните книжа до търговия на
регулиран пазар, е длъжен да разкрива публично регулираната информация
чрез предоставянето й на комисията ….“. В конкретния случай по безспорен
начин се установи, че дружеството-жалбоподател в качеството си на емитент
на ценни книжа не е предоставил на КФН публично уведомление за
финансовото си състояние в срок до 30 дни от края на третото тримесечие на
2020 г., а именно в срок до 30.10.2020 г. При осъществения доказателствен
анализ подробно бяха изложени съображения за безспорната доказаност на
извършеното нарушение, поради което не е необходимо да се преповтарят.
5
Следва единствено да се посочи, че процесната информация е предоставена
на регулатора едва на 16.11.2020 г. или със 17 дни закъснение.
С оглед на изложеното, съдът счита, че дружеството-жалбоподател е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.
1
100о, ал. 1, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1-во, пр. 1-во от ЗППЦК.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
предвид разпоредбата на чл. 4 от ЗМДВИППП е спазен срокът за
предоставяне на информацията на КФН. Действително, с посочената
разпоредба е предвидено удължаването с един месец на сроковете,
определени със закон, но то касае само тези срокове, които изтичат по време
на обявеното извънредно положение, като едномесечният срок се зачита от
отмяната на същото. В случая въведеното в страната извънредно положение е
отменено на 14.05.2020 г., от която дата в страната действа извънредна
епидемична обстановка. С оглед на това, съобразно разпоредбата на чл. 4 от
ЗМДВИППП определените в закон срокове, които са изтекли по време на
извънредното положение, са продължени до 14.06.2020 г. В този смисъл
възражението на дружеството-жалбоподател, че информацията е
предоставена на КФН в законоустановения срок се явява неоснователно.
Следва да се посочи, че в § 45 от ПЗР на ЗМДВИППП е предвидено, че
1
срокът по чл. 100о, ал. 1 ЗППЦК за 2020 г. се удължава до 30.09.2020 г.,
което очевидно касае подаване на уведомление за финансовото състояние за
първото тримесечие на 2020 г. С оглед на изложеното, съдът счита, че „****“
АД не е разкрило пред КФН в законоустановения срок до 30.10.2020 г.
процесната информация за финансовото си състояние за третото тримесечие
на 2020 г.
Предвид обстоятелството, че юридическите лица, каквото е дружеството-
жалбоподател, носят обективна, безвиновна отговорност е безпредметно да се
обсъжда субективната съставомерност на извършеното административно
нарушение.
За така извършеното нарушение от юридическо лице в санкционната
разпоредба на чл. 221, ал. 8, т. 3, вр. ал. 1, т. 3 ЗППЦК е предвидено
налагането на имуществена санкция в размери от 5 000 до 10 000 лева, поради
което наложената от наказващия орган имуществена санкция в размер на 5000
лева се явява законосъобразна. С оглед на обстоятелството, че имуществената
6
санкция е наложена в минимален размер, е безпредметно да се обсъждат
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл.
27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН, тъй като съгласно принципа „reformatio in pejus”
положението на жалбоподателя не може да се влоши само по подадена от
него жалба. В този смисъл НП се явява законосъобразно и в санкционната си
част.
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството-
жалбоподател за наличието на маловажен случай на извършеното нарушение.
С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е
направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като
горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този
смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да
се определи един случай като „маловажен” се взема предвид липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. В конкретиката на
настоящия случай, съдът счита, че извършеното от „****“ АД
административно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен
1
случай на административно нарушение по чл. 100о, ал. 1, вр. чл. 100т, ал. 1,
изр. 1-во, пр. 1-во от ЗППЦК, тъй като не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид. Следва да се отбележи, че обект на защита от
нарушената правна норма са обществени отношения, които касаят разкриване
на информация пред регулаторния орган. С непредоставяне на посочената
информация в КФН, е възпрепятствана възможността на регулаторния орган
да извърши своевременна проверка и текущ контрол на предоставените
данни, поради което и обществените отношения, обект на защита от
нарушената разпоредба, са били засегнати в степен, която да налага
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател. На следващо място, следва да се посочи, че закъснението в
подаването на информацията е значително – 17 дни след законоустановения
срок. Действително, доброволното подаване на информацията преди да е
образувано административнонаказателното производство, както и липсата на
извършени предходни нарушения от дружеството, представляват смекчаващи
7
отговорността обстоятелства, които са отчетени от наказващия орган при
определяне на минималния размер на санкцията. Същите обаче не
представляват изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, нито
са налице множество смекчаващи отговорността на нарушителя такива, които
да обусловят по-ниската степен на обществена опасност на извършеното
административно нарушение. Ирелелвантно е обстоятелството дали
дружеството активно извършва търговска дейност, както и какъв е средният
обем на оборота на същото на БФБ, в каквато връзка са представени писмени
доказателства от процесуалния представител на жалбоподателя. Следва да се
отбележи, че публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа са
търговци със специфичен статут, по отношение на които законодателят е
поставил значително по-високи изисквания относно разкриването на
информация, включително и своевременното й разкриване. Посоченото
изискване не е самоцел, а е регламентирано с оглед защита правата на
инвеститорите в ценни книжа, включително чрез създаване на условия за
повишаване на тяхната информираност за капиталовия пазар. В този смисъл
следва да се отбележи, че „****“ АД притежава 468 921 броя акции и има над
1500 акционери, поради което меродавно е своевременното разкриване на
процесната информация пред регулаторния орган, с оглед защита интересите
на инвеститорите, а не среднодневният оборот за последните 12 месеца на
БФБ. Доколкото в случая се касае за извършване на формално
административно нарушение, продължителността на забавата при
изпълнението на обвързаното със срок задължение е критерий за степента на
укоримост на противоправното поведение. Както се посочи по-горе, в случая
се касае за забава в изпълнение на процесното задължение в срок от повече от
половин месец, който срок не може да се приеме за незначителен в контекста
на повишените изисквания за публичност на информацията относно
финансовото състояние на дружествата емитенти на ценни книжа. При това
положение, настоящият съдебен състав счита, че по делото не са налице
множество смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да
обусловят извод за наличието на маловажен случай на административно
нарушение, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Като
не е приложил чл. 28 ЗАНН и е издал обжалваното наказателно
постановление, наказващият орган правилно е приложил материалния и
процесуалния закон.
8
Следва да се посочи, че постановеното решение по адм. дело № 2910/2021
г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е прието, че е налице
маловажен случай на административно нарушение по отношение
неизпълнение на другото задължение по чл. 100т, ал. 1 ЗППЦК (разкриване на
информацията на обществеността), не представлява задължителна съдебна
практика за съдилищата, още по-малко константна такава. В този смисъл е
налице изобилна съдебна практика на АССГ по идентични казуси в обратния
смисъл, а именно за липса на маловажен случай по отношение на
извършеното административно нарушение – Решение № 5336 от 13.10.2020 г.
по адм. дело № 5395/2020 г. по описа на АССГ, X-ти касационен състав
(доброволно подаване на информацията със закъснение от 7 дни); Решение №
4127 от 17.06.2017 г. по адм. дело № 1571/2019 г. по описа на АССГ, XII-ти
касационен състав (един месец и 5 дни закъснение за подаване на изискуемата
информация); Решение № 5672 от 21.10.2020 г. по адм. дело № 6405/2020 г.
по описа на АССГ, II-ри касационен състав (месец и половина закъснение на
доброволно подаване на информацията); Решение № 4441 от 27.06.2019 г. по
адм. дело № 1967/2019 г. по описа на АССГ, XVIII-ти касационен състав (43
дни закъснение на разкриване на информацията) и т.н.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането на едно
съдебно заседание по същество с разпит на един свидетел, както и липсата на
правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението
следва да се определи в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-360/17.05.2021 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисия за финансов надзор,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на
„****“ АД е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 лева за
1
извършено административно нарушение по чл. 100о, ал. 1, вр. чл. 100т, ал. 1,
изр. 1-во, пр. 1-во от ЗППЦК.
ОСЪЖДА „****“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, район „Северен“, ул. „Васил Левски“ № 144, да
заплати на Комисия за финансов надзор сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10