Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр. Габрово, 25.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет седми септември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 306 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Съдът
е сезиран с жалба от Р.Т.И. *** против Решение
№ 776 от 20.10.2021 година на
Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, петчленен разширен заседателен
състав за множествена дискриминация.
В жалбата се твърди, че решението на КЗД е немотивирано и необосновано, постановено при игнориране на представените доказателства, при което се е достигнало до неправилен извод. Развиват се подробни доводи против изводите на КЗД, като в обобщение се сочи, че Комисията немотивирано и необосновано е вменила на Ректора на Технически университет – Габрово задължения, с които действия и бездействия „тормозил” двамата преподаватели, като в нито един от приетите случаи Комисията не е посочила конкретни действия, с които евентуално е извършена дискриминация; от друга страна Комисията е вменила на Ректора права и отговорности, които той няма, с което е нарушен материалният закон. Прави се искане за отмяна на оспореното решение.
Жалбоподателят Р.И. не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество по съображения, развити в депозирана по делото писмена защита /л. 1069-1077/. Заявява се претенция за присъждане на направените от страната разноски.
Ответната страна Комисия за защита от дискриминация не се представлява в открито съдебно заседание; в депозирано писмено становище се развиват доводи за неоснователност на оспорването, прави се искане за отхвърлянето му и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; прави се възражение за прекомерност на претендираното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение /л. 654-655/.
Заинтересованите страни Ц.А. Г. – И. и К.М.И. се представляващ от общ, надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ по съображения, подробно развити в депозирано по делото писмено становище /л. 1079-1085/; заявява се претенция за присъждане на разноски, за които се представя списък /л. 1078/.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите, наведени от процесуалния представител на заинтересованите страни, за недопустимост на оспорването.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред КЗД е било образувано по жалба от К.М.И. ***
срещу проф. д.т.н. Р.Т.И. ***, като впоследствие като жалбоподател е
конститурина Ц.А.Г..
След образуване на преписката, разпределянето ѝ на състав и определяне на докладчик от решаващия състав /л. 91/, е проведена и процедура по проучване, съгласно чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. За изясняване на релевантните за спора факти са събрани и приобщени към административната преписка становищата на участниците в производството и ангажираните от тях доказателства. Проведено е открито заседание, в което страните са приканени към помирение, а също така им е била дадена възможност да изразят своите становища. След преценка на доказателствения материал - писмени и гласни доказателства, и на изложените от страните доводи, КЗД е постановила процесното решение /л. 614-629/, взето единодушно, с което е приела за установено на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр., че ответната страна проф. Р.И. *** през процесния период – е осъществил спрямо доц. К.М.И. и доц. Ц.А.Г. дискриминация на основата на признаци „убеждения” и „лично положение”, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. под формата на тормоз и преследване по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 и § 3 от ДР на ЗЗДискр., с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. На основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН на проф. И. е наложено наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за извършването на установената с процесното решение дискриминация срещу посочените по-горе лица.
Пряката/непряката дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. и тормозът по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. са две различни, самостоятелни форми на дискриминация. Фактическите им състави разкриват съществени разлики. Разликата е, че пряката/непряката дискриминация е различно третиране, докато за тормоза различното третиране е ирелевантно. Поради това дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. изисква сравнител, а за тормоза, той не е необходим. За тормоза релевантна е специалната цел или резултат на поведението, визирани в § 1, т. 1 ЗЗДискр. - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За дискриминацията чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. и за резултатния състав на тормоза умисълът е ирелевантен, докато за формалния състав на тормоза - той е елемент на фактическия състав. И двете форми на дискриминация се основават на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., т.е. обусловеността от защитения признак, а не самото деяние, без оглед на характеристиката, която е негово основание, го прави дискриминация, закононарушение по ЗЗДискр.
Тормозът, като самостоятелен вид дискриминация, съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., е законово дефиниран, а именно - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона.
Преследването, също самостоятелен вид дискриминация, по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 3 от ДР на с.з. /в процесното решение неправилно е посочен § 3 от ДР на ЗЗДискр., но съдът отдава това на допусната техническа грешка/, също има своята законова дефиниция, според която “Преследване“ е: а/ по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация; б/ по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация; в/ по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на процесното решение КЗД е допуснала нарушение на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗДискр., тъй като изложените в акта мотиви не обосновават приетите за установени защитени признаци „убеждения“ и „лично положение“, на основа на който е извършен твърдяният от Комисията тормоз. По отношение на признака „убеждения“ в процесното решение бланкетно е посочено, че този признак се обосновава от множеството оплаквания, които жалбоподателите в производството пред КЗД /заинтересовани страни в настоящото съдебно производство/ са депозирали срещу начина на управление на университета. В мотивите на решението обаче липсва посочване на конкретни оплаквания с посочване на тяхното съдържание, време, място на извършване и адресат, за да може да се извърши дължимата съдебна проверка и да се прецени налице ли са убеждения у лицата в смисъл на трайно формирано мнение по определен въпрос, до такава степен съществени за идентичността или съзнанието на лицата, че не би следвало от лицата да се изисква да се откажат от тях. В ЗЗДискр липсва легална дефиниция на признака „лично положение“. За разлика от останалите защитени признаци, признакът „лично положение“ няма еднозначно посочено в закона обективно съдържание, което налага във всеки конкретен случай да бъде установяван и доказан значим същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво закона. В обхвата на признака „лично положение“ следва да са включват само значими и ангажиращи за личността характеристики, равностойни със същностните основни признаци за личността каквито са полът, расата, здравословното състояние, сексуалната ориентация, възрастта, вярата. В процесния случай жалбоподателите пред КЗД /заинтересовани страни в настоящото производство/ са твърдели, че признакът „лично положение“ се базира на обстоятелството, че двамата работят в ТУ – Габрово, но в процесното решение липсват изложени от решаващия състав на КЗД мотиви дали се признава за установен защитен признак „лично положение“ и въз основа на какви обстоятелства се приема, че е налице значим същностен за всяка от личностите белег, който да покрива съдържанието на признака. Само когато става въпрос за притежавани или придобити качества на личността или вътрешноприсъщи признаци, може да се приеме, че те се включват в законово защитения признак „лично положение“, а в случая такива качества и/или признаци не са посочени, което отново препятства съдебната проверка. По отношение на твърдяния за осъществен по отношение на жалбоподателите тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на с.з. настоящият съдебен състав намира, че в процесното решение не е посочено дали от ответната страна е осъществен формален или резултатен състав на тормоза, като не е посочена и формата на вина, ако се касае за формалния състав. От изложените в процесното решение мотиви не става ясно в какво се изразява преследваната цел, респ. резултат - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда, респ. кои от посочените аспекти на засягане в процесните случаи са целени/постигнати. Липсва каквато и да е каузална връзка между защитен признак и твърдяното дискриминационно поведение.
По отношение на твърдяното в процесното решение преследване по смисъла на § 1, т. 3 от ЗЗДискр., осъществено срещу двамата жалбоподатели в производството пред КЗД, следва да се посочи, че в разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. са посочени 3 хипотези на преследване. Преследването по смисъла на посочената разпоредба от ЗЗДискр. изисква неблагоприятното третиране или неблагоприятната последица да са в отговор на извършено или предстоящо сезиране на антидискриминационен орган. Следва да се установи, че работодателят е предприел мерки като реакция срещу образувано или бъдещо производство, инициирано от служител за нарушено равно третиране. Умисълът не е елемент от фактическия състав на правонарушението преследване. То представлява състав от обективни елементи - неблагоприятно третиране, действия за защита от дискриминация, каузалност между тях. В процесния случай в мотивите на оспореното решение на КЗД липсва посочване на коя от хипотезите на преследване става въпрос по отношение на всеки един от жалбоподателите, както и въз основа на кои твърдения и доказателства се установява, че е налице сезиране на антидискриминационен орган или предстои да бъде осъществено такова, за да бъде обвързано евентуалното неблагоприятно третиране или неблагоприятна последица с това сезиране, което да обоснове и каузалност между неблагоприятното третиране и действията за защита от дискриминация.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице и съществено и неотстранимо по пътя на формалната логика противоречие между мотивите на оспореното решение и неговия диспозитив, тъй като в мотивите е посочено, че комисията приема за безспорно доказано извършването от Р.И. в качеството му на Ректор на ТУ – Габрово през процесния период на пряка дискриминация по отношение на двамата жалбоподатели, а в диспозитива на решението е установено извършването на дискриминация под формата на „тормоз“ и „преследване“, като, както бе посочено по-горе, пряката дискриминация, тормозът и преследването са 3 различни, самостоятелни форми на дискриминация.
Изложеното по-горе налага извода за ненадлежно, респ. противоречиво мотивиране на установените по отношение на жалбоподателите пред КЗД форми на дискриминация. Липсата на мотиви относно всеки от елементите от фактическия състав на твърдените форми на дискриминация препятства упражняването на съдебен контрол и е основание за отмяна на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК, само на това основание. Изискването за мотивиране на един акт се счита за изпълнено, когато не само са посочени фактически основания, но е извършена и съпоставката им с правните такива.
Настоящият съдебен състав намира, че е допуснато нарушение на закона при налагане на глобата на Р.И. на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН. Оспореното решение на КЗД е постановено в нарушение на чл. 18 от ЗАНН, приложим на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗДискр. Според разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В процесния случай е установено извършването на дискриминация срещу 2 лица в 2 различни и самостоятелни форми по отношение на всяко едно от лицата, а е наложено едно общо наказание.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че Решение № 776 от 20.10.2021 година на Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация, е постановено от компетентен орган, но при неспазване на установената писмена форма, както и в нарушение на материалния закон, което обуславя извода незаконосъобразност на акта и съответно основателност на оспорването.
Искането на оспорващата страна за присъждане на сторените разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, е своевременно направено, но е неоснователно и не следва да бъде уважавано, тъй като в представения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 1067/ е посочено, че договореното възнаграждение следва да бъде заплатено по банков път, а липсват представени доказателства за заплащане на възнаграждението.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 776 от
20.10.2021 година на Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен
заседателен състав за множествена дискриминация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на оспорващата страна за
присъждане на сторените
разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: