Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ И.ОВА
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. гр.д. № 336 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 21 от 15.02.2019 год. по
гр. дело № 573/2015 г. на РС-С., на основание чл. 353 ГПК, са разпределени допуснатите до делба имоти между съделителите, като е поставен в общ дял на А.О.М. и Я.Т.М.,
урегулиран поземлен имот, находящ се в село И.,
община С., квартал 2 (втори) от подробния устройствен
план на махала „Букет и Коньовци”, с площ от 730
кв.м., заедно с построената в него едноетажна сграда, със застроена площ от 45
кв.м., подробно описан в нотариален акт № 10, том II, рег. № 485/1994 г., при
съседи по нотариален акт: улица, парцели V-10, VII-11, а съгласно скица: улица,
УПИ VII-11, УПИ V-10 и край на регулацията, в дял на съделителя
В. С.М. е поставена земеделска земя -
ливада от 5,618 декара (пет декара шестстотин и осемнадесет
квадратни метра), десета категория, местност „Тричковци”,
землището на село Д., община С., Софийска област, съставляващ имот № 011007 по
картата на землището, при граници и съседи: имот № 011004, др. селскостоп. т. на км. с. Д.- временно стопанисване, имот №
011005, ливада на наследниците на Й. и С. А., имот № 011006, пасище, мера на
км. с. Д. - временно стопанисване, имот № 000126 гор.
стоп. тер. на Държавно лесничейство - С., имот №
011009, пасище, мера на км. с. Д. - временно стопанисване, имот № 000126 гор. топ. тер. на Държавно
лесничейство С., имот № 011008, пасище, мера на км. с.Д.- временно
стопанисване, имот № 000047, полски път на км.с.Д..
Съделителите А.О.М. и Я.Т.М. са осъдени да
заплатят на съделителят В. С.М. сумата от 8448,50
лева за уравняване на дела му.
Съделителят В. С.М. е осъден да заплати на съделителите А.О.М. и Я.Т.М. сумата от 1796,41 лева,
представляваща стойност на направени от тях подобрения на: урегулиран поземлен имот, находящ се в село И., община С., квартал 2(втори) от
подробния устройствен план на махала „Букет и Коньовци”, с площ от 730 кв.м., заедно с построената в него
едноетажна сграда, със застроена площ от 45 кв.м., изразяващи се в: тераса -
замазка и лепене на теракот, изграждане, изграждането
на преградна стена на западното, складово помещение за преустройството му в
антре и баня и лепенето на теракот и фаянс на кухня, като е отхвърлен иска в останалата част.
Отхвърлена е претенцията по сметки с
правно основание чл. 346 от ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2
от ЗС, предявена от съделителите А.О.М. и Я.Т.М. срещу съделителя
В. С.М..
Решението на първоинстанционния
съд се обжалва от В. С.М., чрез пълномощника адв. З.Н.
– САК, с доводите, че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Първоинстанционното решение се обжалва в
частта, с която е поставен в общ дял на съделителите А.О.М.
и Я.Т.М. урегулиран поземлен имот,
находящ се в село И., община С., квартал 2(втори) от
подробния устройствен план на махала „Букет и Коньовци”, с площ от 730 кв.м., заедно с построената в него
едноетажна сграда, със застроена площ от 45 кв.м., подробно описан в нотариален
акт № 10, том II, рег. № 485/1994 г., както и по отношение на уважената
претенция по сметки с правно основание чл. 346 от ГПК, за
сумата от 1796,41 лева.
Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд, в нарушение на съдопроизводствените
правила, е поставил в общ дял недвижим имот без за това да е направено надлежно
искане. Твърди, че напълно необосновано е определена сумата за уравняване на
дяловете. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният
съд неоснователно е уважил претенцията по сметки и е осъдил екс
петитум съделителя В. М. да
заплати цялата сума, определена като стойност на подобрения, без да бъде
редуцирана съобразно квотата му.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от възззиваемите страни – А.М. и Я.М., чрез пълномощника адв. Р. С. – САК, с който изразяват становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния
съд е правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за
установено от фактическа страна следното:
С решение № 66/30.06.2016 г. постановено по гр. дело № 573/2015 г. по описа
на РС - С. е допуснато да бъде извършена съдебна делба между съделителите А.О.М., Я.Т.М.
В. С.М. при квоти: 1/4 ид. ч. за А.О.М., ¼ ид. ч.
за Я.Т.М. и 1/2 ид. ч. за В. С.М. от правото на собственост върху следните
недвижими имоти:
1. урегулиран поземлен имот, находящ
се в село И., община С., кв. 2 (втори) от подробния устройствен
план на махала „Букет и Коньовци”, с площ от 730
кв.м., заедно с построената в него едноетажна сграда, със застроена площ от 45
кв.м., подробно описан в нотариален акт № 10, том II, рег.№ 485/1994 г., при
съседи по нотариален акт: улица, парцели V-10, VII-11, а съгласно скица: улица,
УПИ VII-11, УПИ V-10 и край на регулацията;
2. земеделска земя - ливада от 5,618 декара (пет декара
шестстотин и осемнадесет квадратни метра), десета категория, местност „Тричковци”, землището на село Д., община С., Софийска
област, съставляващ имот № 011007 по картата на землището, при граници и
съседи: имот № 011004, др. селскостоп. т. на км. с. Д.-
временно стопанисване, имот № 011005, ливада на наследници на Й.а и С. А., имот
№ 011006, пасище, мера на км. с. Д.-временно стопанисване, имот № 000126 на
Държавно лесничейство-С., имот № 011009, пасище, мера на км. с. Д.- временно
стопанисване, имот № 000126 на Държавно лесничейство-С., имот № 011008, пасище,
мера на км. с. Д.- временно стопанисване, имот № 000047, полски път на км. с. Д..
В първото съдебно заседание след
допускането на делбата, на осн. чл. 346 от ГПК, съделителите А.О.М. и Я.Т.М.
са предявили искане по сметки, срещу съделителя В. М.
да им заплати сумата, представляваща разходи за направени подобрения в делбения имот, находящ се в село И.,
община С., кв. 2 (втори) от подробния устройствен
план на махала „Букет и Коньовци”, с площ от 730
кв.м., заедно с построената в него едноетажна сграда, със застроена площ от 45
кв.м., подробно описан в нотариален акт № 10, том II, рег.№ 485/1994 г.
В молбата е отразено, че
подобренията се изразяват, както следва: 1. в сутерен, коридор (антре) с площ
от 13,15 кв.м. е поставен гипскартон на стойност
131,50 лева; шкурене на стойност 26,30 лева,
шпакловка на стойност 65,50 лева, полагане на латекс - 78,30 лева, с година на
извършване на СМР – 2014 г., като с допълнителна молба е уточнен периода от
10.09.2014 г.- 06.10.2014 г.; 2. преустройство на складово помещение в баня, с
тоалетна: изграждане на стени с итонг - зидария, на
стойност 175 лева, изграждане на 4,5 м. водопровод на стойност 36 лева,
изграждане на канализация – 480 лева, изолация на външни стени на баня- 150
лева за труд и за материали 400 лева, полагане на минерална вата и гипскартон на таван – 100 лева, подова замазка, с бетон –
50 лева, материали на стойност 1 396,29 лева, транспорт – 60 лева, отразен е
период на извършване от 10.09.2014 г. до 02.10.2014 г.; 3. преустройство на
складово помещение в стая, изразяващо се в поставяне на ламперия на стените-
материали за 32,34 лева и личен труд, таван – латекс, на стойност 54 лева, като
строително монтажните работи са извършени в периода 01.07.2011 г. - 30.10.2011
г.; 4. преустройство на складово помещение в кухня - поставяне на теракот, под 12 кв.м.-материали за 120 лева и труд за 120
лева, 4 кв.м фаянс над мивка и печка - материали на стойност 47,96 лева и труд
за 40 лева, като СМР са извършени през 2011 г., от 01.07.2011 г. до 30.10.2011
г.; 5. жилищен етаж - коридор, изразяващи се в полагане на латекс на стени – за
22,50 лева, полагане на латекс на таван – за 22,50 лева, в помещение обособено
като дневна (хол) са отразени извършени СМР през 2009 г. - полагане на латекс
на стени и таван за 138 лева. В спално помещение извършени ремонтни дейности
през 2014 г., от 07.10.2014 г. до 09.10.2014 г., изразяващи се в полагане на
латекс на стени и таван за 270 лева, циклене на дюшеме и лакиране – 30 лева за
труд и 80 лева за материали, боядисване на врати с лак-30.10.2011г.- два броя -
24 лева; 6. тераса с площ 52 кв.м. - полагане на земновлажна
замазка-материали на обща стойност 217,50 лева и 150 лева за труд, за периода
06.09.2013г.-15.10.2013г., поставяне на гранитогрес-материали
на обща стойност 806,79 лева, транспорт -84 лева и труд-780 лева, като СМР са
извършени през 2013г. (л.89-93 от първоинстанционното
дело).
С допълнителна молба съделителите са уточнили началния и крайния момент на извършените строително-ремонтните дейности
(л. 120-121 от първоинстнационното дело).
Съделителителят В. С.М., с молба с вх. № 2343/24.10.2016 г., е
заявил, че оспорва твърденията за направени подобрения в делбения
имот (л. 108-110).
Депозирана е молба-уточнение с вх. №
4943/07.06.2019 г., в която се твърди, че всяко едно от претендираните
подобрения е извършено със съгласието на съделителя В. С.М. (л. 20 от въззивното
дело).
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпити на свидетелите Г.
П., И. К., П. Д., И. М., Ц. К. и И. М..
Свидетеля И. К. твърди, че съделителката А.М. през 2011 г. се обърнала към него с искането
той да извърши ремонт в процесния имот в с. И..
Свидетелят посочва, че той е купил материали, от които гранитогрес,
пясък, цимент, теракол и др. със средства на съделителката. От показанията му се установява, че през
2013 г. той е извършил ремонт на външната тераса, участвал е в изграждането на
баня, циклене и лакиране на дюшеме в две стаи, боядисване с латекс, полагане на
гранитогрес на първия етаж, с материали закупени
отново от съделителката А.М. (л. 160 от първоинстанционното дело).
В открито съдебно заседание пред въззивния съд е разпитана свидетелката Ц. К.. Свидетелката
посочва, че живее на около 100 метра от процесния
имот, като познава съделителите от дете. Свидетелката
твърди, че подобренията в имота са извършени със съгласието и съдействието на В.
М., като тя лично го е виждала да помага за извършването на много от тях. Като
пример посочва, че въззиваемият е направил
кухненските шкафове, помогнал е за поставянето на ламперия в кухненското
помещение и изграждане на подови настилки. Посочва, че въззиваемият
се е радвал от извършваните в имота ремонтни дейности, като всеотдайно е
помагал (л. 69 от въззивното дело).
Свидетелят И. М., който е син на въззиваемия, твърди, че до започване на делото за делба съделителите са били в добри отношения. Посочва, че
ламперията е поставена от въззивника по молба на въззиваемите. Доколкото знае въззиваемите
не са искали съгласието на въззивника за извършването
на строително-монтажни дейности. От показанията му се установява, че въззивникът не е имал нищо против от извършването на
подобрения и не се противопоставял. Свидетелят посочва, че на терасата на
втория етаж са били поставени плочки, които са амортизирани, като други
ремонтни дейности на този етаж не са извършвани, счита, че изграждането на баня
не е завършено.
Настоящият съдебен състав, счита, че
не следва да бъдат обсъждани показанията на свидетелите Г. П., П. Д. и И. М., тъй като касаят факти и обстоятелства,
относно които първоинстанционното решение е влязло в
сила.
От заключението на приобщената по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че делбен
имот, находящ се в село И., община С., кв. 2 (втори)
от подробния устройствен план на махала „Букет и Коньовци”, с площ от 730 кв.м., заедно с построената в него
едноетажна сграда е неподеляем на два равни дяла.
Вещото лице е обследвало претендираните от въззиваемите подобрения. Отразило е, че от описаните в
молбите подобрения, реално могат да бъдат оценени само следните: тераса –
замазка и лепене на теракот, изграждане на преградна
стена на западно складово помещение за преустройството му в антре и баня,
лепене на теракот и фаянс в кухнята, тъй като
останалите претендирани подобрения са унищожени.
Вещото лице е остойностило извършените ремонтни
дейности общо в размер на 1 796, 41 лева (л. 181-189 от първоинстанционното
дело).
Пред въззивната
инстанция е допусната до изслушване съдебно-оценителна експертиза, от която се
установява, че пазарната стойност на делбен имот - урегулиран
поземлен имот, находящ се в село И., община С.,
кв. 2 (втори) от подробния устройствен план на махала
„Букет и Коньовци”, с площ от 730 кв.м., заедно с
построената в него едноетажна сграда е в размер на 42 129,33 лева, а пазарната
стойност на имот № 011007,
представляващ земеделска земя-ливада
от 5,618 декара (пет декара шестстотин и осемнадесет квадратни метра), десета
категория, местност „Тричковци”, землището на село Д.,община
С., Софийска област, е в размер на 2579,67 лева (л. 36-50).
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните изводи от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259
от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, внесена е дължимата държавна
такса, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието, и петитума на
искането за съдебна защита.
Делото е във втора фаза по
извършване на съдебна делба. Решението като необжалвано е влязло в сила в
частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС, както в частта,
с която е отхвърлена претенцията по сметки, за извършени в имота подобрения за
сумата над 1796, 41 лева до пълния претендиран размер.
Съсобствеността във втората фаза на съдебната
делба се ликвидира посредством един от следните способи: теглене на жребий,
чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан съгл. чл. 348 от ГПК. От заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, обсъдено по-горе, се установява, че процесните имоти са неподеляеми.
Същите са от различен вид- единият урегулиран поземлен имот с находяща се в него жилищна сграда, а другият е земеделска
земя – ливада. Пазарните цени на двата имота също са различни, като тази на
урегулирания поземлен имот с находящата се него
жилищна сграда е в размер на 42 129, 33 лева, на земеделска земя-ливада е в размер на 2 579, 67 лева.
Основното възражение във въззивната жалба е по отношение на избрания от първоинстанционния съд способ за извършването на делбата
чрез възлагане на урегулирания поземлен имот и находящата
се в него сграда в дял на съделителите
А.О.М. и Я.Т.М., а в дял на съделителя В. С.М. постаявяне
на земеделската земя, което окръжният съд намира за основателно.
Съгласно съдебната практика, при
разпределянето по чл. 353 от ГПК съдът се ръководи от предназначението на
имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като по възможност
следва на всеки съделител, респ. група съделителити, да се разпределят равностойни имоти не само
според тяхната цена, но и според вида и предназначението им – в този смисъл
решение № 100/27.07.2015 г. по гр.д. № 6463/2014 г. на I г.о. на ВКС, решение №
91/20.06.2017 г. по гр.д. № 4198/2016 г. на I г.о. на ВКС, в което е прието също
така, че съдът е длъжен да вземе предвид възможността от допуснатия до делба
имот да бъдат обособени реални дялове, включващи имоти от един и същи вид и
предназначение. В настоящият случай, както беше изложено делбените
имоти са от различен вид и с различно предназначение.
На следващо място, според
задължителното тълкуване в постановление № 4/1964 г. на ПВС, т. 5 „Неподеляем имот е налице не само когато предмет на
делбата е единствен недвижим имот, който не може реално да се подели между съделителите, но и когато имотите са по-малко на брой от
броя на дяловете и всеки имот поотделно е реално неподеляем“.
Дори да се възприеме делбата да бъде
извършена по колена, което е прието от първоинстанционния съд, отново няма възможност всяко коляно
да получи в дял имоти от един и същи вид, след като до делба са допуснати два
имота от различен вид и с различно предназначение. В тази връзка, настоящият
съдебен състав споделя изложеното в представените писмени бележки от
пълномощника на въззивника, че с оглед спазването на
равенството между страните при разпределението по чл. 353 от ГПК, във всеки дял
следва да се включат по възможност еднакви по количество и вид имоти.
В решение № 258/25.10.2011 г. по гр.
д. № 144/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 165/08.05.2012 г. по гр.д. №
900/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС, които коректно се цитират в писмените бележки на
въззивника, както и решение № 74/25.03.2013 г. по
гр.д. № 744/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 111/20.10.2014 г. по гр.д. №
2494/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС е прието, че е допустимо разпределение по чл.
353 от ГПК и на различни по вид самостоятелни имоти, ако между съделителите липсва спор относно обособяването им в
самостоятелни дялове. По настоящето дело не е налице такова съгласи, тъкмо
обратното и двете групи съделители желаят в техен дял
да бъде поставен урегулирания поземлен имот с находящата
се в него жилищна сграда.
При
определяне на способа за извършване на делбата, настоящия съдебен състав, взе
предвид съдебната
практика, обективирана в Решение № 353 от 4.10.2012
г. на ВКС по гр. д. № 455/2011 г., I г. о., ГК, според която „съотношението между стойността на имотите и
стойността на дяловете е само едно от обстоятелствата, които съдът следва да съобрази
при извършване на разпределението, но това съотношение не е решаващо и се
преценява наред с установения начин на ползване на имотите, извършените в тях
подобрения, близост до други притежавани от съделителите
имоти, вида, характера и предназначението на имотите и други установени по
делото обстоятелства с правно значение“. В конкретния случай, тези принципни изисквания не са спазени от първоинстанционния съд. Имотите са със значителна разлика в
стойността, урегулираният поземлен имот, находящ се в
село И., община С., кв. 2 (втори) от подробния устройствен
план на махала „Букет и Коньовци”, с площ от 730
кв.м., заедно с построената в него едноетажна сграда е оценен на стойност от
42 129, 33 лева, а пазарната стойност на имот № 011007, представляващ
земеделска земя-ливада от 5,618 декара (пет декара шестстотин и осемнадесет
квадратни метра), десета категория, местност „Тричковци”,
землището на село Д., Община С., Софийска област, е в размер на 2 579, 67
лева, което предполага и значителната сума, необходима за уравняване на
дяловете. Стойността на извършените подобрения в жилищната сграда в размер на
1796,41 лева, съотнесена към стойността на същия -
42 129, 33 лева, не е значителна, респективно не обуславя приоритет на
никой от съделителите за извършване на разпределение
по реда на чл. 353 от ГПК. По делото е установено, както че имота е ползван от съделителите А.О.М. и Я.Т.М. до 2017 г., така и, че съделителя
В. С.М. притежава в съседство, в
същият урегулиран поземлен имот, жилищна сграда, която обитава поС.но.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния
съд, че по делото не е установено делбения имот,
описан в пункт първи от решението за допускането до делба, да е единствен такъв
за съделителя Я.М. или за съделителя
В.М.. Не са
ангажирани никакви доказателства за твърдяното в молбата от 18.10.2016 г.
(л.89-93), че посочения имот е единствено жилище за съделителя
Я.М.. В случая, съделителят не е проявил процесуална
активност да ангажира убедителни доказателства във връзка с установяване на
тези положителни факти, от които черпи изгодните за себе си правни последици.
Не вярно е твърдението изложено в
писмена защита с вх. № 2182/10.03.2020 г. депозирана от пълномощника адв. Р.С. – САК, че първоинстанционният
съд е приел претенцията с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, на съделителката Я.М. за основателна. На лист 6 от първоинстанционното решение е прието противното, поради
което съдът е разпределил имотите по реда на чл. 353 от ГПК.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав, намира, че делбените
имоти следва да бъдат изнесени на публична продан.
На последно
място, за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че е
налице и съдебна практика в обратния смисъл. В решение с № 102/19.07.2013 г.,
постановено по гр. д. № 490/2012 г. по описа на ВКС, І г.о., се приема, че
основен принцип при извършване на делбата, установен в чл. 69, ал. 2 от ЗН е при
възможност всеки съделител да получи дял в натура.
Когато допуснатите до делба недвижими имоти са повече от един, неподеляемост по смисъла на чл. 348 е налице само ако е
невъзможно всеки от съделителите да получи реален
дял. Същото становище е залегнало и в решение № 28/13.02.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 5515/2013 г., І г.о., ГК, в което се приема, че когато допуснатите до делба
имоти са различни по вид, предназначение, стойност и местонахождение и има
възможност съделител да получи реален обект, следва
да се съобрази принципът за получаване на дял от имотите, предмет на делба, и
прекратяването на съсобствеността да се извърши чрез разпределянето на имотите
между съделителите.
Въпреки
посочената съдебна практика, настоящият съдебен състав, счита за целесъобразно
изнасянето на делбените имотите на публична продан,
поради слените съображения:
-
От извършения анализ на материалите по делото, предвид критериите, които
следва да се съблюдават при избор на кого от съделителите
да се възложи в дял конкретен имот по реда на чл. 353 от ГПК, обсъдени по-горе,
настоящият съдебен състав намира, че не може да даде приоритет на никоя от
страните, не е налице обективно основание въз основа на което да бъде
предпочетена някоя от страните;
-
Както беше изложено, не е налице и съгласие между съделителите
досежно избора на способ за прекратяване на
съсобствеността, като и двете страни желаят в техен дял да се постави
урегулирания поземлен имот с находящата се в него
жилищна сграда;
-
По делото са приложени две съдебно-технически експертизи, които са имали
за задача да определят стойността на делбените имоти,
всяка от които е оспорена от пълномощника на съделителите
А.М. и Я.М.. В първоинстанционното производство е
приложена съдебно-техническа експертиза с вх. № 59/08.01.2018 г., изготвена от
вещото лице Л. М., допълнителна съдебно-техническа експертиза с вх. №
3183/12.11.2018 г. и втора допълнителна съдебно-техническа експертиза с вх. №
1054/11.04.2018 г. В открито съдебно заседание с дата 20.11.2018 г.
пълномощника адв. С. - САК е оспорила експертното
заключение (л. 228 от първоинстанционното дело). Пред
въззивния съд е изслушано заключението на
съдебно-техническа експертиза изготвено от вещото лице Г.Г..
В открито съдебно заседание проведено на 12.02.2020 г., експертното изследване
отново е оспорено от пълномощника адв. С. – САК. Едва
в писмената запита на пълномощника адв. С. – САК е
изразено декларативно становището, че е от заключението на вещото лице М. се
установява действителната стойност на делбения имот.
След като всички експертни заключения определят различна пазарна стойност на делбените имоти, а и всички те са оспорени от една от
страните, настоящият съдебен състав счита, че няма основание да бъде избрана
някоя от тях, която да бъде поставяна в основата на парично уравнение.
-
Разликата в стойността на двата делбени имота е
съществена, поради което неравенството на стойността на притежавания дял от
имотите и разпределения в дял, следва да се преодолее, чрез изплащане на
парично уравнение. След като и двете вещи лице са използвали офертни цени за сходни имоти, а не информация за стойността
на имотите при реално изповядани сделки, избора за прекратяване на
съсобствеността по реда на чл. 353 от ГПК би мога да доведе до неоснователно
обогатяване на някоя от страните в производството, респективно до обедняване на
другата.
-
Изнасянето на процесните имоти на публична
продан ще позволи продажбата им на цени, които купувачите са готови да
заплатят. Страните в делбата също могат да участват при наддаването в
публичната продан до цена, която желаят да платят.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 348 от ГПК,
поради което делбените имоти следва да бъдат изнесени
на публична продан.
По предявените претенции по сметки съдът намира следното:
В претенцията си съделителителите
А.О.М. и Я.Т.М. твърдят, че претендират разноски за извършени подобрения на
имота, находящ се в село И., община С., кв. 2 (втори)
от подробния устройствен план на махала „Букет и Коньовци”, с площ от 730 кв.м., заедно с построената в него
едноетажна сграда, със застроена площ от 45 кв.м., подробно описан в нотариален
акт № 10, том II, рег. № 485/1994 г.
Съдебната практиката във връзка с
отношенията между съсобствениците по повод на извършени подобрения в имота е
обобщена в тълкувателно решение № 85/68 г. на ОСГК и постановление № 6/1974 г.
на ПВС. Отношенията между съсобствениците във връзка с подобряването на общата
вещ се уреждат по различен начин в зависимост от различните условия, при които
са извършени подобренията и от условията, при които съсобственикът подобрител е
упражнявал фактическа власт – като държател или владелец на правата на
останалите съсобственици. Когато съсобственикът е извършил подобрения в
качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части
на другите съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се
уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС, ако подобренията са извършени със
съгласието на останалите съсобственици, ако липсва такова съгласие – по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие (чл. 60 и сл. ЗЗД), а ако
останалите съсобственици са се противопоставили – по правилото на чл. 59 ЗЗД.
От свидетелските показания на
свидетелите Ц. К. и И. М. се установява, че подобренията в имота са извършени
със знанието и съгласието на съделителя В.М., който
активно е допринесъл с физически труд за извършването на част от тях.
Свидетелят И. М. посочва, че баща му съделителят – В.М.,
не е имал нищо против, че е бил „ок“ въззиваемите да „живеят
добре“.
От свидетелските показания на И. К. се установява, че през 2011 г., 2013 г.
и 2014 г. съделителката А.М. го е наемала да извърши
ремонт в процесната жилищна сграда. От заключението
на приложената съдебно-техническа експертиза се установява, че при извършения
оглед на имота са констатирани извършени стоително-ремонтни
дейности, а именно на тераса с площ 37 кв.м., кухня замзка,
гранитогрес, труд, транспорт на обща стойност 1188,45
лева, в кухня - поставяне на теракот, под 12 кв.м.- материали
за 120 лева и труд за 120 лева, 4 кв.м фаянс над мивка и печка - материали на
стойност 47,96 лева и труд за 40 лева и изграждане на преградна стена за
обособяване на баня и антре в размер на 280 лева. Вещо лице ги е остойностило на 1 796,11 (хиляда седемстотин
деветдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки) лева.
Настоящият съдебен състав приема, че
подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици,
респективно, че на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, следва да се присъдят
действително направените разходи в размер на 1 796,11 (хиляда седемстотин
деветдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки) лева.
Основателно е възражението релевирано във въззивната жалба,
че първоинстанционния съд неправилно е възложил в
тежест на въззивника заплащането на цялата сума за
признатите подобрения, вместо да я редуцира съобразно с квотата му. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС,
веки един от съделителите е длъжен да участва в
тежестите на общата вещ, респективно и в разноските по подобрението ѝ, в
това число и съделителя, който ги е направил. Поради
което от общият размер на признатите разноски за подобрения в размер на 1 796,41
лева следва да се извади сумата в размер на 898,05 лева, представляваща
стойността на извършени разноски за подобрения в делбения
имот, съобразно с наследствената квота на съделителите
А.О.М. и Я.Т.М.. Предвид изложеното, претенцията за извършени подобрения на съделителите А.О.М.
и Я.Т.М. следва да бъде уважена съобразно квотите на страните в съсобствеността
или въззивника-съделителя В.М. дължи заплащане на
сумата от 898,05 лева.
Първоинстанционното решение е влязло в законна сила в отхврълителната си част относно исковата претенция за
извършени подобрения за сумата над 1796,41 лева, подари което теза претенция
няма да бъде обсъждана.
Поради изложените съображения,
настоящият съдебен състав, намира, че обжалваното решение следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото и направено
в този смисъл искане, въззиваемите следва да заплатят
на жалбоподателя направените от него разноски във въззивното
производство.
Правилото на чл. 355 от ГПК не се
прилага в случаите на иницииран от някоя от страните инстанционен
контрол на подлежащ на обжалване съдебен акт в рамките на делбеното
производство, където разпределението на разноските става по общите правила на
чл. 78 от ГПК (арг. от определение № 268 от
08.04.2014 г. на ВКС, по ч. гр. дело № 1308/2014 г., IV г.о., определение № 255
от 09.10.2013 г. на ВКС, по гр.д. № 563/2012 г., I г.о., определение № 47 от
29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6919/2014 г. I г.о.).
Във въззивната
инстанция са направени разноски за адвокатски хонорар в размер на 800 лева,
който е заплатен от въззивника, видно от договор за
правна защита и съдействие № 826834, приложен на л. 64 от в.гр.д. внесена е
държавна такса в размер на 211,98 лева, платежно нареждане л. 7 и депозит за
вещо лице в размер на 150 лева, за удостоверяване на което е приложена разписка
на л. 35. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК, л. 65 от в.гр.д.
Въззивната инстанция е уважила жалбата относно
избора на способ за прекратяване на съсобствеността и частично жалбата относно присъединения
иск по чл. 346 от ГПК.
В договора за правна помощ не е
посочена каква сума е заплатена по всека една от претенциите, поради, което
настоящият съдебен състав ги приема, че са поравно, т.е. по 400 лева. Платена е
държавната такса за обжалване на способа за прекратяване на съсобствеността в
размер на 176,05 лева, за присъединения иск по чл. 346 от ГПК в размер на 35,92
лева. Депозита за вещо лице е внесен изцяло във връзка с въззивната
жалба досежно избора на способ за прекратяване на
собствеността. Предвид изложеното, във връзка с депозирането на въззивната жалба, с която е обжалван избора на способ за прекратяване на
съсобствеността въззивникът е направил разноски в общ
в размер на 726,05 лева, а за обжалване на
присъединения иск по чл. 346 от ГПК в размер на 435,92 лева.
Съобразно правила на чл. 78, ал. 1
от ГПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
944,01 лева от въззиваемите, респективно всяка една
от тях следва да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 472 лева.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 21 от 15.02.2019 г., постановено по гражданско дело № 573/2015
г. по описа на Районен съд - С., в
частите му, с които:
на основание чл. 353 от ГПК е поставен в общ дял на съделителите
А.О.М., ЕГН: ********** и Я.Т.М., ЕГН: **********, урегулиран поземлен имот,
находящ се в село И., община С., квартал 2 (втори) от
подробния устройствен план на махала „Букет и Коньовци”, с площ от 730 кв.м., заедно с построената в него
едноетажна сграда, със застроена площ от 45 кв.м., подробно описан в нотариален
акт № 10, том II, рег. № 485/1994 г., при съседи по нотариален акт: улица,
парцели V-10, VII-11, а съгласно скица: улица, УПИ VII-11, УПИ V-10 и край на
регулацията, в дял на съделителя В. С.М., ЕГН: ********** е поставена
земеделска земя - ливада от 5,618 декара (пет декара шестстотин и
осемнадесет квадратни метра), десета категория, местност „Тричковци”,
землището на село Д., Община С., Софийска област, съставляващ имот № 011007 по
картата на землището, при граници и съседи: имот № 011004, др. селскостоп. т. на км. с. Д. - временно стопанисване, имот №
011005, ливада на наследници на Й. и С. А., имот № 011006, пасище, мера на км. с.
Д.- временно стопанисване, имот № 000126 гор. стоп. тер. на Държавно лесничейство - С., имот № 011009, пасище,
мера на км. с. Д.- временно стопанисване, имот № 000126 гор.
стоп. тер. на Държавно лесничейство-С., имот №
011008, пасище, мера на км. с. Д.- временно стопанисване, имот № 000047, полски
път на км. с. Д.;
съделителите А.О.М., ЕГН: ********** и Я.Т.М.,
ЕГН: **********, са били осъдени да заплатят на съделителя
В. С.М., ЕГН: ********** сумата
в размер на 8 448,50 лева за уравняване на дяловете им в съсобствеността;
В. С.М.,
ЕГН: ********** е осъден да
заплати по претенцията по сметки с
правно основание чл. 346 от ГПК, предявена от съделителите
А.О.М., ЕГН: ********** и Я.Т.М., ЕГН: ********** сумата над 898, 20 лева (осемстотин деветдесет и осем лева и двадесет
стотинки).
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН урегулиран поземлен имот, находящ се в село И., община С., квартал 2 (втори) от
подробния устройствен план на махала „Букет и Коньовци”, с площ от 730 кв.м., заедно с построената в него
едноетажна сграда, със застроена площ от 45 кв.м., подробно описан в нотариален
акт № 10, том II, рег. № 485/1994 г., при съседи по нотариален акт: улица,
парцели V-10, VII-11, а съгласно скица: улица, УПИ VII-11, УПИ V-10, като, след
извършване на проданта, получената парична сума се разпредели между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността.
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН земеделска земя - ливада от 5,618 декара (пет декара шестстотин и осемнадесет квадратни метра),
десета категория, местност „Тричковци”, землището на
село Д., Община С., Софийска област, съставляващ имот № 011007 по картата на
землището, при граници и съседи: имот № 011004, др. селскостоп.т.на
км. с. Д.- временно стопанисване, имот № 011005, ливада на насл.
на Й. и С. А., имот № 011006, пасище, мера на км.с. Д.- временно стопанисване,
имот № 000126 гор. стоп. тер.
на Държавно лесничейство - С., имот № 011009, пасище, мера на км. с. Д.- временно
стопанисване, имот № 000126 гор. стоп. тер. на Държавно лесничейство-С., имот № 011008, пасище,
мера на км. с. Д.- временно стопанисване, имот № 000047, полски път на км. с. Д.,
като, след извършване на проданта, получената парична сума се разпредели между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21 от 15.02.2019 г., постановено по гражданско дело № 573/2015
г. по описа на Районен съд – С., в частта с която В. С.М., ЕГН: ********** е осъден да заплати по претенцията по сметки с правно основание чл.
346 от ГПК, на съделителите А.О.М., ЕГН: **********
и Я.Т.М., ЕГН: ********** сумата от
898,20 лева (осемстотин деветдесет и осем лева и двадесет стотинки),
представляваща стойност на направени от тях подобрения на: урегулиран
поземлен имот, находящ се в село И., община С.,
квартал 2(втори) от подробния устройствен план на
махала „Букет и Коньовци”, с площ от 730 кв.м.,
заедно с построената в него едноетажна сграда, със застроена площ от 45 кв.м.,
изразяващи се в: тераса - замазка и лепене на теракот,
изграждане, изграждането на преградна стена на западното, складово помещение за
преустройството му в антре и баня и лепенето на теракот
и фаянс на кухня.
ОСЪЖДА А.О.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
махала „Букет“, община С., Софийска област да
заплати на В. С.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, махала „Букет“, община С., Софийска област, сумата от 472 (четиристотин
седемдесет и два) лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Я.Т.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
махала „Букет“, община С., Софийска област да
заплати на В. С.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, махала „Букет“, община С., Софийска област, сумата от 472
(четиристотин седемдесет и два) лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.
В останалата част решение № 21 от 15.02.2019 г., постановено по
гражданско дело № 573/2015 г. по описа на Районен съд – С. не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС на Р. България в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2