Р Е Ш
Е Н И Е
№ 383
17.10.2022г. град
Стара Загора
В И М
Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен
съд, V състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Р.
Тодорова административно дело № 372 по описа за 2022г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба на
К.Д.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-2177 от 25.05.2022г., издадена от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за постановяването му при липса на компетентност; при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие
с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че при образуването и провеждането
на административното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, което е довело до постановяване на заповедта без да са
изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и
обстоятелства. Твърди, че липсват надлежно събрани доказателства въз основа на
които може да се приеме, че се касае за извършване на обществен превоз на
пътници срещу заплащане на цена на превозна услуга или срещу икономическа
облага, което да релевира осъществен
обществен превоз на пътници по см. на §1, т.1 и т.2 от ДР на ЗАвтП. Счита, че
доколкото дадените сведения от трети лица не са приподписани от
административния орган или от упълномощено от него лице, тези писмени
доказателства не са събрани по предвидения в закона ред и съотв. въз основа на
тях не могат да се приемат за надлежно установени и доказани фактите и
обстоятелствата, на които се основава приложената принудителна административна
мярка. По подробно изложени съображения в
представеното писмено становище от пълномощника на жалбоподателя, за
доказателствената необоснованост на направения от правоприлагащия
административен орган извод за наличие на материалноправните предпоставки за налагане
на ПАМ, както и за несъответствие на наложените ограничения с целта на закона,
е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе, чрез процесуалния си представител, в представеното по
делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Излага подробни съображения, че обжалваната заповед е обоснована; издадена
е при спазване на материалните и процесуалните правила, като с оглед
констатираното нарушение, приложените принудителни административни мерки се
явяват и в съответствие с целта на закона.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На 24.05.2022г. от гл. инспектор в РД „Автомобилна
администрация” – Русе, против К.Д.К. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 322500 от 24.05.2022г. /л.16 по делото/, за
това, че на 24.05.2022г. около 18.30ч, в гр. Русе, в района на ГКПП „Дунав
мост“, е установено, че К.Д.К. управлява лек автомобил, кат. М1 с рег. № *******,
собственост на А.С.И., като извършва международен обществен превоз на пътници /с
посочени имена и ЕГН/ – превоз срещу заплащане от Кралство Нидерландия до
РБългария. При проверката е установено, че общественият превоз на пътници срещу
заплащане се извършва без лиценз за извършване на международен превоз на
пътници - лиценз на Общността. Като доказателство в подкрепа на съставения АУАН
се сочат снети от служители на ГПУ – Русе – инспектор И.В. и инспектор К.К.,
обяснения от водача и от пътниците в автомобила. АУАН е подписан от нарушителя
с отбелязване че има възражения.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-2177 от 25.05.2022г., издадена от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, на основание с чл.106а, ал.1, т.1, буква
„а“ и ал.2, т.1 във връзка с чл. 106а, ал.7 от Закона за автомобилните превози,
е приложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение
на моторно превозно средство лек автомобил марка Опел Виваро от категория М1 с
рег. № *******, собственост на А.С.И., чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела
с регистрационен номер ******* и отнемане на свидетелството за регистрация на
МПС, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и на
основание чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните
превози, е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС № ********* и контролния талон към него № 6632294
на К.Д.К., до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. От
фактическа страна издаването на заповедта и приложените с нея принудителни
административни мерки се основават на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН
№ 322500 от 24.05.2022г., въз основа на които административният орган е приел,
че при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за
автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа
на тях подзаконови нормативни актове, от В.С.Д. – главен инспектор в отдел
„Контрол“ към РД „Автомобилна администрация“ – Руси и оказано съдействие от
органите на РД „Гранична полиция“ – Русе, е установено, че К.Д.К., ЕГН **********,
извършва международен обществен превоз на 7 броя пътници (М.М.Ч., Д.К.Й., Д.М.У.,
Й.А.С., М.Д.К., З.Д.К. и Е.Р.М.), от Кралство Нидерландия за РБългария, с лек
автомобил марка Опел Виваро от категория М1 с рег. № *******, собственост на А.С.И..
От снетите при проверката обяснения от пътуващите лица е прието за установено, че пътниците се познават с водача
на ППС, пътуват до родното си село Паничерево, като водачът извършва
транспортни услуги с икономически облаги. Уговорката на шофьора с пътниците
относно заплащането на извършената услуга и подялба на разходите за гориво е
различна с всеки от пътуващите. От направена справка в информационните масиви
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е установено, че
международният обществен превоз на пътници се извършва без за МПС с рег. № *******
да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и същият не е вписан в
списък с моторни превозни средства към лиценз, издаден от МТС. С оглед на което
е направен извод, че са изпълнени материалноправните основания по чл.106а,
ал.1, т.1, б. „а“ и по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, за прилагане на
принудителните административни мерки.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на обжалваната ЗПППАМ № РД-14-2177 от
25.05.2022г., в т.ч снетите обяснения от водача на МПС К.К. и от пътуващи в
автомобила лица – М.М.Ч., Й.А.С., Д.К.Й.и Д.М.У.. Съгласно дадените от М.Ч. и от Й.С.
обяснения, лицата се връщали от Нидерландия, като познават както шофьора, така
и останалите пътуващи в микробуса, тъй като са от селото, в което живеят.
Заявяват, че за пътя не дават на К. никакви пари. Съгласно дадените от Д.Й.
обяснения, пътува от Нидерландия до България със съпруга си и с двете им деца.
Познава шофьора К.,***, като са се разбрали да си разделят разходите за гориво,
за което му заплатила 300 евро за цялото семейство. В писмените обяснения на Д.У.
се сочи, че заедно със съпруга си пътували от Нидерландия до България, с К.К.,***,
където се прибирали – с. Паничерево. В буса пътували 8 човека, като уговорката
с К. била Д.У. да му плати по 40 евро за нея и за съпруга й.
По допустимостта на
жалбата:
Правото на жалба
възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални
предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното
производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК, една от
предпоставките за възникване на правото на жалба, от категорията на
абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на правен интерес от
обжалването. Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо което
материалноправните последици на акта са неблагоприятни и пряко засягат
негативно неговата правна сфера. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка
правна последица от акта, състояща се в прекратяване, ограничаване или
застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на нови респ.
разширяване на съществуващи правни задължения.
В случая с оспорената
ЗППАМ № РД-14-2177 от 25.05.2022г., издадена от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе, са наложени две
принудителни административни мерки – 1. ПАМ временно спиране от движение на
моторно превозно средство лек автомобил марка Опел Виваро от категория М1 с
рег. № *******, собственост на А.С.И., на основание с чл.106а, ал.1, т.1, б.
„а“ и ал.2, т.1 във връзка с чл. 106а, ал.7 от ЗАвтП и 2. ПАМ временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролния талон към него
№ 6632294 на К.Д.К., на основание чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от
ЗАвтП. Адресат на упражнената административна принуда с приложената ПАМ на
основание с чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗАвтП – „временно спиране от движение
на моторно превозно средство“, е собственикът на спряното от движение МПС
и именно той е лицето, което търпи неблагоприятни материалноправните последици
от прилагането на тази ПАМ. Доколкото не е спорно, че спряното от движение МПС с
рег. № *******, е собственост на А.С.И., а не на жалбоподателя К.К., то
очевидно наложената ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗАвтП не засяга
негативно правната сфера на К.К.. Обстоятелството, че ЗППАМ № РД-14-2177 от
25.05.2022г. е връчена единствено на К.К., не може да обуслови извод за
наличието на правен интерес за жалбоподателя от оспорването на акта и в частта
за наложената ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗАвтП, тъй като съществуването
на правен интерес се определя от наличието пряко и непосредствено засягане на
правната сфера на жалбоподателя от разпоредените с акта правни последици. В
случая приложената ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗАвтП - временно спиране
от движение на моторно превозно средство лек автомобил с рег. № *******,
собственост на А.С.И., очевидно не поражда неблагоприятни материалноправните
последици за К.К.. С оглед на което жалбата в частта й по оспорването на ЗППАМ
№ РД-14-2177 от 25.05.2022г. относно приложената принудителна административна
мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДвП, като подадена при липса на правен
интерес за жалбоподателя К.К., е процесуално недопустима, поради което следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част –
прекратено.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК на законосъобразността на оспорената ЗППАМ №
РД-14-2177 от 25.05.2022г. в частта относно наложената на К.К. ПАМ чл. 106а,
ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес /адресат на приложената със заповедта ПАМ по
чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП/, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност,
съгласно чл.107, ал.2 от ЗАвтП, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП, принудителните
административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или от упълномощени
от него лица. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-553
от 23.11.2021г., е видно, че на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от
Устройствения правилник на ИА „АА”, Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” е упълномощил посочените в заповедта длъжностни
лица, които да прилагат принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а
от ЗАвтП, вкл. директорите на Регионални дирекции „Автомобилна инспекция”. С
оглед на което съдът приема, че оспорената Заповед № РД-14-2177 от 25.05.2022г.
е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Директора
на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, в условията на допустима от закона
делегация, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед № РД-01-553 от 23.11.2021г. на Изпълнителния
директор на ИА „Автомобилна администрация” правомощия.
Обжалваният
административен акт е постановен и при спазване на нормативно установените
изисквания за форма и съдържание на акта. Посочено е както правното основание за
налагане на ПАМ - чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, така и фактическото
основание – извършване на обществен превоз на пътници с МПС, без за него да има
изискуем от закона документ за осъществяване на дейността – заверено копие на лиценз
на Общността или включване на МПС в списък към лиценз, издаден от МТС. Следователно
изпълнено е както общото изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и
специалното такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП за постановяване на мотивиран
административен акт.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - дали се следват разпоредените с акта правни
последици.
Съгласно чл.6, ал.1 от
ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията
на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници
или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на
"Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на
таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За
нарушаване на изискването за извършване на обществен превоз на пътници или
товари въз основа на посочените документи, в ЗАвтП е предвидено налагането на
ограничителни мерки – принудителни административни мерки. В разпоредбата на чл.
106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП е регламентирано, че за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
- временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен
превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, която мярката се
осъществява чрез отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство и контролния талон към него (чл.106а, ал. 2, т. 3 от ЗАвтП). При тази
нормативна регламентация следва извода, че законово установената с разпоредбата
на чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП принудителна административна мярка, се
прилага при кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а
именно: 1. да е извършен обществен
превоз на пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма
издадено заверено копие към лиценз на Общността или удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Според §1, т.1 от ДР на ЗАвтП, „обществен
превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа
облага, който се извършва с моторно превозно средство, като съгласно §1, т.2 от
ДР на ЗАвтП „превоз на пътници” е дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага. В контекста на посочените легални
дефиниции следва извода, че обществен превоз е общото, съвкупно понятие,
отнасящо се до всички видове превози, чиято основна характеристика е, че
превозът с МПС се извършва за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа
облага.
Съдът
приема, че в случая не е установено и доказано с надлежно събрани
доказателства, осъществен от К.К. при посочените в обжалваната заповед обстоятелства,
обществен превоз на пътници по см. на §1, т.1 във вр. с т.2 от ЗАвтП, без необходимите
по закон лицензи и регистрации, като материалноправно основание за прилагане на
ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача. Противно на приетото от правоприлагащия
орган, събраните в хода на административното производство доказателства
/снетите по реда на чл.44 от АПК писмени обяснения от пътуващите в автомобила
лица/, не установяват по несъмнен начин извършена
от К.К. превозна услуга срещу уговорено заплащане на превозно възнаграждение
или срещу икономическа облага по см. на § 1, т.56 от ДР на ЗАвтП. На първо
място дадените писмени обяснения от пътуващите в автомобила М.М.Ч., Й.А.С., Д.К.Й.и
Д.М.У., се сочат взети от инспектор И.В. и от К.К., които лица, съгласно
съставения АУАН, са служители на ГПУ Русе, а не на РД „Автомобилна
администрация“ Русе. Не са спазени изискванията по чл. 44, ал.2 и ал. 4 от АПК - дадените обяснения не са приподписани от
административния орган или от определен от него служител, нито далите обяснения
лица са били уведомени, че при оспорване на административния акт могат да бъдат
разпитани като свидетели. Следователно дадените обяснения, имащи характер на сведения по чл. 44 от АПК,
не са събрани редовно в производството пред административния орган и при
спазване на нормативно регламентираните изисквания, поради което и не могат да
се ползват с доказателствена сила пред съда на основание чл. 171, ал.1
от АПК. Съответно дадените от
М.Ч., Й.С., Д.Й. и Д.У. в административното производство сведения по чл.44 от АПК под формата на „обяснение“, не представляват редовно събрани и годни
доказателства досежно приетия за установен единствено въз основа на тези
обяснения факт за извършване от К.К. на транспорти услуги срещу заплащане (за
икономическа облага). Отделно от това съгласно дадените обяснения от две от
пътуващите в автомобила лица (М.Ч. и Й.С.), те не са давали никакви пари на шофьора,
а в дадените от Д.Й. обяснения се сочи, че са се разбрали с К.К. да си разделят
разходите за гориво, за което са му заплатени 300 евро за цялото семейство. Не може да се направи извод, че уговорената
за заплащане сума за зареждане на гориво, се субсумира в хипотезата на
извършване на превоз на пътници срещу заплащане или икономическа облага. Съгласно
константната съдебна практика, заплащането на услугата превоз е правна фигура,
различна от плащането на разхода за гориво,
който разход е само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз, като
плащането на разхода на горивото и заплащането на превозната услуга, по никакъв
начин не могат да бъдат разглеждани като еквивалентни. За да е налице обществен
превоз на пътници по см. на §1, т.1 във вр. т.2 от ЗАвтП, е необходимо да бъде
доказано по несъмнен начин, че е извършено плащане, или има уговорка за плащане
на услугата превоз. Именно това обстоятелство – за договаряне извършването от К.К.
на възмездна превозна услуга, не се установява безспорно по делото.
Не води до друг правен извод съставения
АУАН № 322500 от 24.05.2022г. Действително по аргумент от чл.179, ал.1 от ГПК,
посоченият АУАН, като официален свидетелстващ документ, се ползва с материална
доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства. Но в
случа в посочения АУАН не са удостоверени каквито и да е било конкретни факти
за квалифицирането на извършвания от К.К. превоз като обществен превоз на
пътници по см. на §1, т.1 във вр. с т.2 от ДР на ЗАвтП, а е формулиран единствено
правен извод, който извод няма и не може да има презумтивна доказателствена
сила.
По
аргумент от чл.170, ал.1 от АПК в тежест на административния орган е да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и
съотв. наличието на законовите предпоставки за неговото издаване. В случая административният орган не е доказал при условията
на пълно главно доказване с редовно събрани и годни доказателства наличието на материалноправната
предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, от
гл.т на извършен от водача К.К. на посочените в обжалваната заповед дата, място
и обстоятелства, обществен превоз на пътници по см. на §1, т.1 във вр. с т.2 от
ДР на ЗАвтП – възмездна превозна услуга срещу заплащане или икономическа
облага. С оглед на което оспорената ЗППАМ № РД-14-2177 от 25.05.2022г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта й, с която на К.Д.К.
на основание чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП е приложена ПАМ „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“, се
явява постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.
Обжалваната
заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на регламентираните в
АПК административно-производствени правила. Административният орган не е събрал
чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства,
удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза като
осъществявана дейност срещу заплащане и съотв. не е извършил преценка дали
уговорените за заплащане суми представляват такива за заплащане единствено на
разходите за гориво или се касае за уговорено заплащане на превозно
възнаграждение /цена на превозна услуга/
респ. извършването на възмездна транспортна услуга срещи икономическа облага по
см. на § 1, т.56 от ДР на ЗАвтП, за квалифицирането на осъществения от К.К. превоз
като обществен превоз на пътници по см. на §1, т.1 във вр. с т.2 от ДР на
ЗАвтП. Както беше посочено, дадените от пътуващите в автомобила лица обяснения, имащи характер на сведения по чл. 44 от АПК,
не са събрани редовно в производството пред административния орган и при
спазване на нормативно регламентираните изисквания за това,
Оспорената ЗППАМ №
РД-14-2177 от 25.05.2022г. в обжалваемата част е издадена и в несъответствие с
целта на закона. Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и
по съдържание е приложената мярка по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП/, са
инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки,
водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно
правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече
извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо
административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от
него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага
неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с
прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, е преустановяване на
административни нарушения и съотв. недопускане на осъществяване на обществен
превоз с МПС без законово изискуемите се документи. В случая, освен че
прилагането на обжалваната ПАМ не е доказано от гл.т наличието на
материалноправната предпоставка по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, същата не
се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на
предвидената в закона цел. Срокът на ПАМ е до отстраняване на нарушението, а ЗАвтП
изисква лицензионен режим за извършване на обществен превоз на пътници. Следователно
отстраняване на нарушението по смисъла на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б" от
ЗАвтП, би означавало извършване на правни действия по лицензиране на
превозвача. В хипотеза на преустановен случаен превоз на пътници обаче, без
идея на собственика на автомобила, който е физическо лице, да се регистрира
като търговец (§ 1, т. 5 от
ДР на ЗАвтП) и да се снабди с лиценз съгласно чл. 7 от ЗАвтП,
или на шофьора да извършва впоследствие дейност по превоз на пътници по
занятие, осъществяването на факта по лицензиране на практика се оказва нежелан
и непостижим т. е събитие, което никога няма да настъпи. Във всички случаи
обаче, мерките за принуда следва да имат нормативно определен срок, който за
конкретната хипотеза е регламентиран като такъв „за не повече от една
година". Предвид законодателния подход /да не се определя срок на мярката
с конкретна продължителност, а да се предвиди краен срок на прилагането й/, в
компетентността на органа е да определи точната продължителност на ПАМ.
Неопределяйки такава, а пренасяйки текста на нормата в съдържанието на акта си,
органът във всички случаи определя срок на мярката 12 месеца, без мотиви
затова. Константна е съдебната практика, че този подход не съответства на
изискването за мотивираност на волята на администрацията и гарантиране на
ефективни средства за защита на адресата на мярката. Свеждайки срокът на мерките
до максималния предвиден от 12 месеца без конкретни мотиви, които да го
обусловят, органът е нарушил принципа на съразмерност и в частност разпоредбата
на чл. 6, ал. 2 АПК, която предвижда, че административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Безспорно е, че една от
целите на закона е да се осигури безопасност на автомобилните превози на
пътници, но това трябва да става със законосъобразни средства. (в този смисъл Решение
№ 8825 от 23.07.2021г. по адм. дело № 5045/2021г. на ВАС, Решение № 7663 от
25.06.2021г. по адм. дело № 5911/2021г. на ВАС, Решение № 6454 от
28.05.2021г. по адм. дело № 13522/2020г. на ВАС, Решение № 7662 от
25.06.2021г. по адм. дело № 4579/2021г. на ВАС).
С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорената ЗППАМ № РД-14-2177 от 25.05.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта й, с която на основание чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози, на К.Д.К. е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Искането на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски /10 лева внесена държавна такса и
300 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат/,
следва да бъде уважена съобразно изхода на делото, като на основание чл.143,
ал.1 от АПК, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде
осъдена да заплати на К.К. сумата от 155 лева – разноски по делото, съобразно
уважената част от жалбата.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.159, т.4 и чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Д.К. ***, в частта по оспорването на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2177 от 25.05.2022г.,
издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в
частта й, с която на основание с чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ и ал.2, т.1 във
връзка с чл. 106а, ал.7 от ЗАвтП, е приложена принудителна административна
мярка – временно спиране от движение на моторно превозно средство лек автомобил
с рег. № *******, собственост на А.С.И., като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част.
ОТМЕНЯ по жалба на К.Д.К. ***, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2177 от 25.05.2022г.,
издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Русе, в частта й, с която на основание чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ и
ал.2, т.3 от ЗАвтП, на К.Д.К. е приложена принудителна административна мярка –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и
контролен талон № 6632294, до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр. София, да заплати на К.Д.К., ЕГН ***********,***, сумата от
155 (сто петдесет и пет) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: