№ 6848
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110170613 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ...., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът Н. Н. Н., ЕГН ********** гр.
София, ....., дължи сумите: 1 328.74 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия
от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 14.07.2021г. до изплащане на
вземането, 200.91 лв. мораторна лихва от 15.09.2019г. до 21.06.2021 г., 54.95 лв. цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно със
законна лихва от 14.07.2021г. до изплащане на вземането, 10.26 лв. мораторна лихва от
31.07.2018г. до 21.06.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41294/21 г. на СРС. Поддържа, че ответницата е
клиент на топлинна енергия за битови нужди като собственик на топлоснабдявания имот –
апартамент № 48 в гр.София, ...... Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало
с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в
имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от
публикуване на сумите на интернет страницата на продавача. Твърди, че е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
сървисис” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за
главници и лихва за забава, признати със заповедта, връчена на длъжника по реда на чл. 47
ГПК, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в
1
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез назначения особен представител, е депозирала
писмен отговор, в който оспорва исковете. Оспорва ответницата да е клиент на ТЕ. Оспорва
доставянето на топлинна енергия в претендираните количества и стойност и разпределянето
й поради негодност на СТИ. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
От приложените по делото Заповед на Столичен народен съвет, молба за жилищно
кредитиране и писмо от СО, район Младост, се установява, че Никола Стоилов Николов
закупил на 7.10.91 г. апартамент № 48 в гр.София, ...... След неговата смърт на 27.7.2019 г.,
имотът придобила по наследство дъщеря му и единствен наследник – ответницата Н. Н..
Като собственик, тя е станала клиент на топлинна енергия и дължи цената й. За периода до
27.7.2019 г. задължено лице е бил Никола Николов, като доколкото исковете са предявени
срещу ответницата само в личното й качество на клиент на ТЕ, но не и като наследник на
предишното задължено лице, за периода до тази дата те следва да се отхвърлят като
неоснователни.
За периода след 27.7.2019 г. между страните е бил сключен действителен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ, приложими
съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в отношенията между страните.
За установяване на доставената в имота топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
2
формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение
на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че през
процесния период в сградата, в която се намира имотът на ответницата, е доставяна и
начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите
на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването /№ 16-334/2007 г., отменена, действала през
процесния период/. В сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна
енергия извършено от ФДР, като са издадени изравнителни сметки. По данни на ФДР в
имота има 3 отоплителни тела и съответно 3 топлоразпределителя. Ползва се топла вода,
която за периода до 30.4.2019 г. е начислена на база един потребител. За процесния период
фирмата за дялово разпределение при посещение на имота е отчела уредите. Начислена е
топлоенергия отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички потребители
пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата. Следователно,
в имота е доставена ТЕ, стойността на която съгласно заключението възлиза на 1274.29 лв. –
1035.77 лв. за периода 5.2018-30.4.2019 г. и 238.52 лв. за периода 5.2019 г.-30.4.2020 г. За
периода 27.7.2019 г.-30.04.2020 г., за който отговаря ответницата, задължението възлиза на
71.32 лв., за които искът следва да се уважи предвид липсата на доказателства за плащането
им.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите
условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и
начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Т. с
договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици, като от своя
страна Т. е извършил услугата чрез Директ ЕООД. Дружеството е осъществило услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период и ответникът дължи
цената й, която съгласно представеното по делото извлечение по абонатен номер възлиза на
17.71 лв. за периода 1.8.2019 г. - 30.4.2020 г.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
3
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за
съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на
изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок
започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – за ТЕ
доставена в периода 27.7.2019 г.-30.04.2020 г., акцесорната претенция се явява установена
по своето основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК на 5.55
лв. за периода от 15.09.2020 г. до 21.06.2021 г., за които искът следва да се уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 31.90 лв., 300 лв.
депозит в.л., 330 лв. депозит особен представител и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, на ищеца се дължат 45.18 лв. Относно разноските в заповедното
производство, дължими са 4.86 лв.
Воден от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и
адрес на управление гр. София, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Н. Н. Н., ЕГН **********
гр. София, .... дължи сумите: 71.32 лв. цена на доставена топлинна енергия от 27.07.2019 г.
до 30.04.2020 г., 5.55 лв. мораторна лихва от 15.09.2020 г. до 21.06.2021 г., 17.71 лв. цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 1.8.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 14.07.2021г. до изплащане на вземанията за главници, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41294/21 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за: главница за топлинна
енергия за разликата над 71.32 лв. до предявените 1 328.74 лв. и за периода 1.5.2018 г.-
4
26.07.2019 г., мораторна лихва върху нея за разликата над 5.55 лв. до претендираните
200.91 лв. и за периода 15.09.2019 г.- 14.09.2020 г., цена на дялово разпределение за
разликата над 17.71 лв. до претендираните 54.95 лв. и за периода 01.06.2018г. – 31.7.2019 г.
и изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 10.26
лв. за периода от 31.07.2018г. до 21.06.2021 г.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН ********** гр. София, ....., да заплати в полза на „Т. София” ЕАД,
с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 45.18 лв. разноски в исковото производство и сумата от 4.86 лв. разноски в
заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Директ“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5