Решение по дело №992/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 256
Дата: 21 септември 2020 г. (в сила от 7 октомври 2020 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20205140200992
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 25621.09.2020 г.Град Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – КърджалиІІІ състав
На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
Секретар:Симона Б. Иванова
Прокурор:Емилия Бисерова Моллова (РП-Момчилград)
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20205140200992 по описа за 2020 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия М. П. А. , роден на **** г. в ***, обл.Пловдив, живущ в
***, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан (реабилитиран),
работи като шофьор, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:
На *** г. в ***, в сектор ПП при ОД МВР-Кърджали, потвърдил неистина в
писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи
към заявление с вх. **** г. до началник сектор ПП при ОД МВР-Кърджали, която по силата
на закон – чл.160 от Закона за движение по пътищата вр. чл.16, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Наредба
I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
български лични документи, се дава за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства пред орган на властта – началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-
Кърджали, а именно, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС с ***,
не е отнето от контролните органи на ФРГермания за допуснато от него нарушение на
правилата за движение по пътищата, а е изгубено, поради което и на основание чл.313, ал.1
вр. чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
ОСЪЖДА обвиняемия М. П. А. със снета по делото самоличност, да заплати по
сметка на ОД МВР-Кърджали направените на досъдебното производство разноски в размер
на 196 лева.
1
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.112, ал.4 от НПК след влизане на решението в
сила, веществените доказателства – Заявление за издаване на документ за самоличност на
български граждани с вх.**** г., Декларация на М. П. А. от *** г. по чл.160 от ЗДвП, и
Декларация (Приложение 1) на М.П.А. от *** г. по чл.157, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, да се върнат
на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Кърджали.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 15- дневен срок от днес
пред Окръжен съд-Кърджали.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 256 от 21.09.2020 г.
по АНД № 992/2020 г. по описа на РС-Кърджали

Внесено е от Районна прокуратура-Кърджали за разглеждане постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на М. П. А. от *** за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, извършено на *** г. в
***.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу
М.А.. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установило извършеното от него
от обективна и субективна страна престъпление по чл.313, ал.1 от НК. На *** г. в ***, в
сектор „Пътна полиция“, той потвърдил неистина в писмена декларация, която
произхождала от конкретен нормативен акт. Тъй като били налице предпоставките на чл.78а
от НК, прокурорът предлага на обвиняемия да се наложи наказание „глоба” към
минималния размер.
Обвиняемият в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява
се от упълномощен защитник, който не оспорва фактите, описани в постановлението на
Районна прокуратура-Кърджали. Сочи, че действително А. извършил процесното деяние,
което не се отричало и от самия него. Моли съдът да вземе предвид, че престъплението не се
характеризирало с висока степен на обществена опасност. От същото нямало причинени
вреди, налице били и многобройни смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало на
обвиняемия, съдействие за разкриване на обективната истина. Моли съда за наказание
„глоба“ към предвидения минимум.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, отчитайки и
разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият М. П. А. е роден на **** г. в ***, обл.Пловдив, живущ в ***,
български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан (реабилитиран), работи
като шофьор, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по
местоживеене.
Обвиняемият А. бил правоспособен водач на МПС от няколко категории и
притежавал свидетелство за управление ***, издадено от ОД МВР-Кърджали на 24.01.2014
г. Той през 2018 г. работил като международен шофьор. Във връзка с работата му посещавал
ФРГермания, където му било отнето свидетелството за управление на МПС.
За да може да упражнява трудовата си дейност М.А. решил да се сдобие с ново
свидетелство за управление на МПС. В тази връзка на *** г. той посетил сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР-Кърджали. Там бил приет от св.Н.А.М., която работела на гише.
Пред нея обвиняемият лично попълнил и подал заявлението за издаване на документ за
самоличност на български граждани с дата *** г., с приложени към него декларации по
чл.160 и чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП. В декларацията той саморъчно посочил, че е загубил
свидетелството си за управление на МПС, заедно с дигитална карта и други документи. На
обвиняемия било издадено ново свидетелство за управление на МПС с №
*********/23.10.2018 г., което той получил на 30.10.2018 г. и започнал да го ползва.
Компетентният орган по издаване на свидетелства за управление на МПС във
Федерална Република Германия /КВА/ изпратил информация за отнето българско
1
свидетелство за управление на МПС във ФРГермания на името на М. П. А. от ***. На същия
било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ на територията на
ФРГермания.
На 21.05.2019 г. и 28.05.2019 г. в деловодството на сектор „Пътна полиция“ ***
постъпила преписка от ГД „Национална полиция“ гр.София. В преписката било приложено
и свидетелството за управление на МПС ***, което било на името на обвиняемия. След
извършена проверка в системата на МВР било установено, че същото вече е отразено като
невалидно, но като причина било посочено обстоятелството, че документът е изгубен.
В хода на разследването от обвиняемия А. били снети образци за сравнително
изследване от подпис и почерк. От заключението на изготвената съдебно-почеркова
експертиза се установило следното: Подписите в графата „подпис на заявителя“ в Заявление
за издаване на документ за самоличност на български граждани с вх. № 5684/2018 г. и в
графата „подпис“ в разписка към същото заявление, са положени от М. П. А. ; Подписът в
графата „Декларатор“ в Декларация по чл.160 от ЗДвП от *** г., от името на М. П. А. , е
положен от обвиняемия; Ръкописният текст в Декларация по чл.160 от ЗДвП от *** г., от
името на М. П. А. , е написан от обвиняемия.
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на обвиняемия,
дадени на досъдебното производство; показанията на свидетелката Н.А.М., разпитана на
досъдебното производство; Съдебно-почерковата експертиза; Писмо рег.№ 3286р-
23138/21.05.2019 г. на ГД „НП” към МВР; копие от свидетелство за управление на МПС;
Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с вх.**** г.;
Декларация на М. П. А. от *** г. по чл.160 от ЗДвП; Декларация (Приложение 1) на М.П.А.
от *** г. по чл.157, ал.5 и ал.7 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на обвиняемия;
Уведомление от Федерална служба по транспорта Фленсбург от 30.04.2019 г.; Писмо от
Федерална агенция по автомобилен транспорт в Германия от 07.05.2019 г.; Справка за
съдимост на обвиняемия; Характеристична справка на обвиняемия, както и другите приети
от съда писмени доказателства по делото. Както в гласните доказателства, така и в
писмените такива не се наблюдават противоречия относно релевантните по делото факти,
поради което не се налага подробен анализ и коментар на същите.
От установената по делото фактическа обстановка съдът приема по правната
квалификация следното:
Обвиняемият М. П. А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на *** г. в ***, в сектор ПП при ОД МВР-
Кърджали, потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на български лични документи към заявление с вх. **** г. до началник сектор ПП
при ОД МВР-Кърджали, която по силата на закон – чл.160 от Закона за движение по
пътищата вр. чл.16, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Наредба I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина,
вр. чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, се дава за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства пред орган на властта – началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Кърджали, а именно, че притежаваното от него
свидетелство за управление на МПС с ***, не е отнето от контролните органи на
ФРГермания за допуснато от него нарушение на правилата за движение по пътищата, а е
изгубено. Изпълнителното деяние на престъплението е извършено с действие. Със
съставянето и употребата на инкриминираната писмена декларация, обвиняемият е
потвърдил неистина, че е изгубил притежаваното от него свидетелство за управление на
моторно превозно средство, заедно с други документи. Декларацията е подадена от него до
2
орган на властта по смисъла на чл.93, т.2 от НК и такъв в случая е началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР-Кърджали. Съставянето и използването й е извършено по
силата на закон - чл.160 от ЗДвП, която разпоредба в ал.1 гласи, че дубликат на
свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за
което притежателят подписва декларация. Подаването на декларацията е извършено за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства – отсъствието на пречки за издаване на
дубликат на свидетелство за управление на МПС. От субективна страна М. П. А. е действал
виновно, при пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Знаел е, че
декларацията се дава пред орган на властта именно за удостоверяване на тези обстоятелства,
както и че задължението за съставянето й възниква от горепосочения нормативен акт. Знаел
е също, че не декларира верните обстоятелства и така потвърждава неистина.
За престъплението по чл.313, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода” до три години или „глоба” от сто до триста лева. М. П. А. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От извършеното
престъпление, което е умишлено, няма причинени имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване. При това и с оглед наличието на условията на императивната разпоредба на
чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи от наказателна отговорност обвиняемият за извършеното
престъпление по чл.313, ал.1 от НК и му наложи административно наказание „глоба”. При
определяне размера на наказанието настоящата инстанция отчете обществената опасност на
деянието – типична за престъпния състав; личността на дееца – ниска, предвид липсата на
предходни осъждания; смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало на дееца,
положителните му характеристични данни по местоживеене и направеното самопризнание,
а отегчаващи вината обстоятелства не се установиха. Ето защо, с оглед постигане целите на
специалната и генерална превенция, съдът наложи на обвиняемия М. П. А. административно
наказание в размер към минималния, установен в чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба” от 1
000 лева. Това наказание се явява справедливо и ще даде възможност на дееца да се поправи,
превъзпита, да преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си.
С оглед изхода на делото – осъдително решение за обвиняемия М. П. А. ,
настоящата инстанция на основание чл.189, ал.3 от НПК го осъди да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 196 лева по сметка на ОД МВР-Кърджали.
Съдът постанови на основание чл.112, ал.4 от НПК след влизане на решението в
сила, веществените доказателства – Заявление за издаване на документ за самоличност на
български граждани с вх.**** г., Декларация на М. П. А. от *** г. по чл.160 от ЗДвП, и
Декларация (Приложение 1) на М.П.А. от *** г. по чл.157, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, да се върнат
на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
решението си.

Районен съдия:

3