Р Е Ш Е Н И Е
№3301/12.7.2018г.
Гр.Варна,12.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на
шести юли, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за
разглеждане гр. дело № 3346 по описа за 2018 година,
докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от ищцата С.Г.А., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощник адв.Б. Ф.от АК - Варна, със съдебен адрес:***,
партер, С ИСКАНЕ да бъде прието за установено в отношенията между ищцата и ответното дружество "Е. П. П."
АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, че ищцата НЕ ДЪЛЖИ
на ответното дружество СУМАТА от
1 673,35 лева /хиляда шестстотин седемдесет и три лева и тридесет и пет
стотинки/ - по фактура № **********/09.02.2018 г., представляваща начислена
сума по корекционна процедура за периода от 13.09.2016 година до 12.09.2017 година, за обект находящ се в *, клиентски номер *, абонатен номер *. Обективирано е и
искане за присъждане на сторените от ищцата съдебно деловодни разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право: В исковата молбата ищцата твърди, че
е клиент на ответното дружество и заплащала редовно сметките си за потребена ел.енергия за обекта на потребление в гр. Варна,
посочен по-горе като административен адрес, кл. и аб.номера. Твърди се, че през месец февруари 2018 год.
ищцата получила писма с посочените в исковата молба изходящи номера от дата
09.02.2018т. и от 08.02.2018 г.,съответно от дружествата „Е. П. П.“ АД и „Е. С.“
АД в които писма се сочело, че при извършена проверка на СТИ било установено
неточно измерване /неизмерване на ел.енергия, поради което и била издадена цитираната по-горе фактура за
сумата от 1673,35 лв. представляваща стойността на 10 682 кВТч. общо ел.енергия за исковия период. Към писмата били
приложени и КП № 1201934 на „Е. П. М.“ АД и КП № 232/02.02.2018
на БИМ – РО ВАРНА, фактурата от дата 9.2.2018 г. и становище за начисление на
ел.енергия издадено на 8.2.2018 г. Ищцата с исковата си молба изцяло оспорва дължимостта на задължението, обективирано
в процесната фактура от дата 9.2.2018 г. в размер на
1 673,35 лева, като счита, че същото не следвало да се заплаща поради
следните съображения: 1.Ищцата лично или нейн
упълномощен представител не били подписвали Констативния протокол от техническа
проверка на точността на измерване на обслужващата я измервателна система и
свързващите я ел.инсталации. На това основание С. А. оспорва констатациите,
отразени в констативния протокол, като счита и че за дружеството не било налице
правно основание за съставяне на процесния протокол и
същият бил съставен в нарушение на чл. 47,ал.3ПИКЕЕ /отм./ във вр. с чл. 8 и чл.25 ЗГР.В КП № 1201934/12.09.2017 г. не
били налице основанията предвидени в чл.
47, чл. 48 ПИКЕЕ –промяна на схемата на свързване; СТИ да не измерва с грешка
или да измерва с грешка над допустимата – за извършване на корекцията.На това
основание ищцата оспорва констатациите, отразени в КП като счита,че за
дружеството не е налице правно основание за съставяне на КП и оспорва
констатациите в КП. 2. По отношение на становището за начисление на ел.енергия, на второ място ищцата навежда
следните фактически твърдения: ОУ на ДПЕЕ, ПИКЕЕ и ЗЕ не съдържали разпоредби,
регламентиращи съставянето на цитираното становище за начисление на
допълнително количество ел.енергия в резултат на извършена техническа проверка
на СТИ от страна на Е. П. М. АД. С оглед горното ищцата оспорва количеството ел. енергия в размер на
10 682 кВТч., обективирано
в процесното становище да е потребено, респ.доставено
на абоната за процесния период. 3.Несъмнено, твърди
ищцата, настоящото количество ел.енергия представлявало служебно начисление в
резултат на извършена корекция от страна на електроразпределителното дружество,
но същата тази корекция не била регламентирана в нормативен акт или в
поднормативен акт досежно издаването на становище. Не
било посочено и основанието за извършването и на практика корекционната
процедура въвеждала безвиновна отговорност на
потребителя на ел.енергия което било в пълно противоречие с изискването на
императивната разпоредба на чл. 82 ЗЗД – визираща виновно поведение у длъжника/
потребителя като предпоставка за
ангажиране на отговорността му, като в тази насока била и практиката на ВКС обективирана в Решения постановени по реда на чл. 290 ГПК.Поради изложеното по-горе ищцата намира, че корекционната
процедура на осн. чл. 15, ал. 3 ЗНА не следвало да
бъде приложена, като противоречаща на чл. 82 ЗЗД а и и обективната отговорност
била изключение, т.к. ангажирала отговорността на едно лице независимо от
неговото поведение, поради което и нейно предвиждане било единствено
правомощие на законодателя.В подкрепа на
горния извод ищцата твърди още, че корекционната
процедура противоречала на чл. 2, ал. 2 ЗЕ която норма уреждала принципите на
търговия с ел.енергия а един от тях бил защита на интересите на потребителите.Веднъж
получил лицензия за определени дейности в енергетиката, доставчикът на
ел.енергия бил длъжен да осигурява надеждно, качествено и непрекъснато
снабдяване на потребителите, с изключение на определени случаи, също и
измерване и отчитане на ел.енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на
СТИ и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на
измервателните средства /чл.чл. 69, 116, 120 ЗЕ и чл.
84 и чл. 87 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката/. При
осъществяване на тези дейности,завява ищцата, доставчикът на ел.енергия
следвало да полага дължимата грижа на добрия търговец за да се гарантирало
качеството и надлежен отчет на подадена ел.енергия.Отделно от горното според
чл. 120, ал. 1 ЗЕ – СТИ било собственост на дружеството Е. П. М.АД поради което
това дружество имало задължението да осигури правилното функциониране на СТИ,
респ. и от там се позволявало при едностранна корекция на сметка доставчикът на
ел.енергия да получел цената на недоставена от него ел.енергия на потребителя и
неизползвана от последния ел.енергия.4.В условията на евентуалност ищцата желае
при несподеляне на горното становище съдът да вземе предвид, че липсват
предпоставките визирани в ПИКЕЕ за служебно начисление на ел.енергия на сметката на потребителя. Обръща се
внимание на съда, че изследването било направено 6 месеца след проверката и
демонтирането на електромера, което било в нарушение на разпоредбите на чл. 675
, ал.4 от Наредбата за СТИ които подлежат на метрологичен контрол, предвиждащ
срок не по-дълъг от 2 месеца. Нещо повече: КП от 2.2.2018
г. на БИМ- РО Варна съдържал вписването, че „електромерът съответства на техническите характеристики“, като се твърдяло че имало
намеса в софтуера на СТИ и в резултат на тази намеса количествата ел.енергия
били отчитани освен по дневна и нощна тарифи и по тарифа 1.8.3. При тези
фактически данни, обобщава ищцата, корекционните основания
по чл. 48 и чл. 49 ПИКЕЕ били неприложими, т.к. хипотезата на чл. 48 ПИКЕЕ
касаела механични дефекти и неизправности на самия електромер или схемите му на
свързване а хипотезата на чл. 49 ПИКЕЕ регламентирала специфична неизправност
на часовника /тарифния превключвател. Отделно от горното ищцата счита, че не
била налице и хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, предвиждаща възможност за корекция
при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея,водещо до неправилно отчитане на
използваните от клиента количества ел.енергия, което от своя страна можело да
доведе до евентуално неоснователно обогатяване
на ответното дружество. В тази връзка, отново според ищцата,
разпоредбата на ОУ на Е.П. АД и на Е. П. М. АД и тези на ПИКЕЕ съществено
противоречала на основни принципи на правото,като и на добрите нрави. При така
изложеното по-горе ищцата е отправила и съответното искане, обективирана
е искане за присъждане на разноските по делото като е направила доказателствено искане по делото да се приемат
представените с исковата молба доказателства описани от точка 1-ва до точка 8-ма вкл.
В срока по чл. 131 от ГПК. по делото е постъпил отговор от
ответника, чрез адв.В. Д.от АК Варна, с който намира
предявеният иск за допустим, но неоснователен. Не са оспорва между
ответното дружество и ищцата да съществува валидно договорно правоотношение, по
силата на което ищцата да е потребител на електроенергия, за посочения в
исковата молба обект; че е била извършена проверка на изправността на
електромера; че е бил съставен констативен протокол за резултатите от
проверката както и че е била изготвена е корекция на количеството потребена електрическа енергия от абоната и е била издадена
данъчна фактура за процесната сума. Твърди, че е
налице правно основание на което ответното дружество претендира исковата сума
за заплащане от ищцата, както и че процесната сума
представлява цената на 10 682 кВТч ел. енергия,
дължима за реално доставена и потребена ел.енергия от
абоната на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 200, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД. В раздел І на
отговора на искова молба ответникът по същество навежда възражения срещу иска и
обстоятелствата на които се основава иска: 1.Разпоредбите на ОУ на Е. С. АД
и Е. П. П. АД имали обвързваща сила между страните. Тези ОУ били годен източник
на облигационни задължения между страните по спора и третото неучастващо в
спора енергийно дружество съгласно чл.20а, ал. 1 ЗЗД. ОУ били съставени и
одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗЕ, чл. 89, ал.
1 и чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката
/приета с ПСМ 124/10.6.2004 г./ а и ОУ били издадени на осн.
чл. 98 а ЗЕ; 2. ОУ били публикувани съгласно чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в един централен
и в един местен всекидневник и на интернет страницата на ответното дружество;
3.Липсвало допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл. 98
а, ал. 5 ЗЕ и чл. 93, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в
енергетиката в резултат на което потребителят да е изразил несъгласие с ОУ чрез
внесено при оператора на електроразпределителната мрежа Заявление с предложение
за други специални условния в 30-ет дневен срок от влизането им в сила. 4.
Приетите и одобрени по съответния ред ОУ били задължителни за ползвателя на осн. чл. 98, ал. 4 ЗЕ без да бъде необходимо изричното му
писмено съгласие. Отделно от горното ответникът сочи, че с Решение №
1500/6.2.2017г. на ВАС, петчленен състав, Първа колегия се обезсилвало Решение
№ 12897/1.12.2015 г. постановено по адм.д. №
9462/2014 на ВАС в частта в която се отменяли чл.48, чл. 49 и чл. 50 и чл. 51
от Правилата за измерване на количеството ел.енергия,приети по точка 3 на
Протоколно Решение № 147 от 14.10.2013
г. на ДКЕВР, следователно и в този смисъл посочените разпоредби на ПИКЕЕ от чл.
48 до чл. 51 включително били валидни в тази част, твърди ответникът. В раздел II от отговора на искова молба
по същество ответникът твърди, че било налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена
ел.енергия:1.Страните по спора били страни по облигационно правоотношение по
договор за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. П.
М.„АД / вече с ново наименование „Е. С.“ АД; 2. Ответникът изпълнявал поетите
си задължения за добросъвестно и точно количествено, качествено и времево
отношение а именно да осигурявал непрекъснато необходимото количество
ел.енергия в обект находящ се в * с клиентски номер *
и абонатен номер *.; 3. На 12.9.2017 г. била проведена проверка на
измервателната система в обекта на ищцата от служители на „Е. П. М.“ АД, в
присъствието на член от домакинството на абоната и още един независим свидетел.
В тази връзка ответникът възразява, че дружеството нямало вменено задължение по
закон или съгласно общите условия да известява предварително потребителя за
проверките, т.к. това щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на
неправомерни въздействия върху измервателните системи и СТИ. Пояснено е още, че
дружеството „Е. С.“ АД има валидна лицензия Л-138-97/13.8.2014 г.издадена от
ДКЕВР и оператор на разпределителната мрежа по см. на § 1, т. 34б, б. „а“ от ДЕ
на ЗЕ и съобразно нормативната база и лицензията изпълнявало задълженията си
точно и добросъвестно съгласно чл. 63 ЗЗД. 4. За извършената проверка бил
съставен КП № 1201934/12.09.2017 г. като при проверката били извършени
замервания с еталонен калибриран уред и установено, че в регистър 1.8.1. били
отчетени 001178 кВТч, в регистър 1.8.2.- 003230 кВТч , в скрит регистър 1.8.3 – 010682 кВТч.
Потребената ел.енергия в регистър 1.8.3. не била
визуализирана на дисплея не била отчетена и платена от абоната. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов,
поставен в индивидуална опаковка и пломбиран с пломба № 482291. Количеството
ел.енергия в регистър 1.8.0, в който сумарно били записани 015087 кВТч представлявало сбор от натрупаното количеството в
останалите регистри, като в общия регистър 1.8.0. се написвала цялата преминала
ел.енергия. Сочи се още, че КП от проверката на СТИ с фабричен номер 1114 0215
6610 1314, на неговата цялост и функционалност притежавала съответната
юридическа стойност и било безспорно че в имота на ищцата е консумирана
ел.енергия,която не била платена поради което и цената на тази енергия се
дължала. 5. Ответното дружество заявява, че била проведена и метрологична
експертиза на електромера от БИМ РО-
Варна, като резултатите били обективирани в КП 232 от
02.02.2018 г. – АУ – Е – 000029- 53859/15.09.2017 г.
В същия КП било записано, че техническото състояние на частите и механизмите на
електромера било защитено от нерегламентиран достъп а при софтуерно четене на
СТИ било установено, че по невизуализираната тарифа Т3 имало преминала
ел.енергия от 010682,7 кВТч и КП съгласно чл. 179,
ал. 1 ГПК на БИМ се ползвал с материална обвързваща съда доказателствена
сила. 6.Твърди се че на дата 8.2.2018 г. „Е. П. М.“ АД съставило становище за
начисляване на ел.енергия като бил конкретизиран размера на оспореното вземане
и установено точното количество ел.енергия след прочит на регистър 1.8.3 –
10682 кВТч. При тези релевирани
фактически твърдения ответникът обобщава, че съгласно чл. 50 ПИКЕЕ операторът
на съответната мрежа можел да коригира количествата ел.енергия и преминалите
количества ел.енергия при установяване на несъответствията между данните на
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел.енергия
а и този тип вмешателство имал за цел да се отклонява ел.енергията в регистър,
който не е визуализираните на екрана. 7. На 09.2.2018 г. ответното дружество
издало фактура № **********, с която била определена цена на реално консумирана
ел.енергия натрупана в скрития регистър
а именно 1 67335 лв. Относно възможността да се коригира количеството потребена ел.енергия ответникът се позовава на Решение №
21/1.3.2017 г. на ВКС по гр.дело № 5041/2016г., на Първо гражданско отделение,
ГК с докладчик съдията Гълъбина Генчева като отново обобщава извода от правна
страна, че исковата сума е дължима. Посочено
е още, че фактурата издадена за посочената сума била съставена след
остойностяване на засечени показания по реален отчет. Касаело се за специална
хипотеза на коригиране на сметката на потребителя за минало време различна от
предвидената в чл. 48 ПИКЕЕ, като технически било невъзможно да се установявало
точното количество дневна, нощна и върхова ел.енергия. Количеството ел.енергия
било остойностено по цени на технологични разходи,
които били и по –ниски от цените за
отделните тарифи и в горния смисъл извършената от ответника корекция
не представлявала санкция а цена на доставена и консумирана ел.енергия.
Да се приемело обратното, сочи ответникът, означавало да се доведе до
неоснователно обогатяване на ответника като в този смисъл ответната страна
цитира Решение № 1481/27.7.2015 г. постановено по въззивно
гр.дело № 1370/ 2015 г. по описа на ОС Варна. 8. На последно място се сочи, че
с писма от 8.2. и 9.2.2018 г. двете енергийни дружества приложили протокола от
техническа проверка и фактурата, които били получени от ищцата и самата тя не
оспорвала тези факти. При всичко изложено по – горе, ответникът обобщава,
че въпреки,че била извършена корекция на основание чл. 50 ПИКЕЕ, ел. енергията,натрупана в невизуализирания регистър била
реално доставена и потребена от абоната –ищец, но
същата не била заплатена. Съгласно разпоредбите на чл. 200, ал. 1, пр.1-во ЗЗД,
купувачът на стоката бил длъжен да заплати цената на вещта, която в конкретния
случай вече била получена чрез направената доставка на ел.енергия. В подкрепа
на релевираните твърдения и възражения в отговора на
искова молба ответното дружество е направило доказателствени
искания
В проведеното по делото второ и
последно открито съдебно заседание ищцата не се явява,не се представлява , но
преди заседанието,чрез адв.Б.Ф.е депозирана молба в
която се желае разглеждане на делото в отсъствие на ищцата и уважаване на иска
ведно с присъждане на разноските съгласно списъка по чл.80 ГПК, като е заявено
и възражение с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК .
В същото съдебно заседание ответното
дружество,представлявано от адв. В.Д.желае ВРС да отхвърли иска и като
неоснователен и като недоказан ведно с присъждане на разноските сторени от
ответната страна.Ответната страна чрез адв.Д.също е
заявила възражение с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК и навела твърдения затова,че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Съобразявайки
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,съдът приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От
приобщените по делото писмени доказателства а именно : представените и от двете страни
писмени доказателства заверените за вярност с оригинала копия на приобщените по
делото: Констативен протокол №
1201934/18.09.2017 г.; Констативен
протокол № 232/02.02.2018 г. – АУ – Е –
000029-53859/15.09.2017 г. от метрологична експертиза на средство за
измерване; становище от дата 08.02.2018
г. за начисление на електрическа енергия относно Констативен протокол № 232/02.02.2018 г., абонатен № *, клиентски № * и извършена
техническа проверка; фактура №
**********/09.02.2018 г.; писмо
изх. № 46713_КП1201934_1/08.02.2018 г. от „Е. С.” АД; писмо изх.
№ 46713_КП1201934_2/09.02.2018 г. от „Е. П. П.” АД; известие за доставяне; справка
за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 16.03.2018 г. за
клиент с клиентски № *; извлечение за
фактури и плащания към дата 15.03.2018 г. за клиент с клиентски № *; Констативен протокол № 1101934/14.03.2011
г./л.22 – 43 от делото / се установяват и доказват твърденията и на двете
страни затова, че ищцата по делото С.Г.А. е клиент на ответното дружество
като ползваната от нея ел.енергия се отчита и заплаща по партида водена при
ответника с абовнатен номер * и кл.номер
11002480039.
Фактът,че
ищцата и ответното дружество се намират в договорна връзка с предмет доставка
на ел.енергия не е и спорен, поради което и с доклада по делото е бил отделен
за безспорен съгласно нормата на чл.146, ал.1 т.4 , т.5 ГПК.
Въз основа на описаните по-горе
доказателства –ангажирани от ответната страна/ част от тях и от ищцовата страна
/ , се установява и доказва твърдението на ищцата, че намира исковата сума за
неправилно начислена, както и твърдението на ищцата, че исковата сума не платена.
Не
е и спорно по делото, че по повод определянето на исковата сума от 1 673,35
лева спрямо ищцата е издадена данъчна фактура , като сумата по тази фактура не
е платена. / л.33 / .
Безспорно
по делото се установява и изяснява,че на дата 12.09.2017 г. в гр*
е била проведена проверка
на електромера обслужващ адреса на потребление на ел.енергия, с титуляр на
партидата водена при ответника – ищцата С.А. . От приложеното по делото на лист
28,29 в заверено за вярност с оригинала копие на Констативен протокол № 1201934 се установява, че на посочената вече
дата служители на „Е. П. М.” АД са били
провели проверка на СТИ с фабричен номер 1114021566101314 резултатите от която
проверка са обективирани в съставения КП, в
присъствието на двама свидетели В. П. А.и
Д. Т. Н.. Още от първа страница на същия КП се вижда ,че за свидетелите е
посочено че живеят на същата улица, на която ищцата потребява
ел.енергия , като за първия свидетел е вписано,че е от вх.“*“ а за втория от вход „*“ ,без да са посочени апартаментите
им. При вписването на данните за свидетелите е отразено от служителите на
електроразпределителното дружество че проверката е извършена в присъствие на
свидетел и е отбелязан с „ Х „ съответния квадрат а квадратите : клиент,
представител на клиент и член на домакинството са останали празни .
При
така вписаните данни в КП следва да бъде подчертано, че всъщност страните по
спора и не спорят,че проверката на СТИ е била извършена в отсъствието на
абоната -потребител на ел.енергия.Отделен е въпроса затова че се в отговора на
искова молба са наведени твърдения затова,че проверката била проверена в присътвието на представител на абоната ,които твърдения не
се подкрепят дори и от отразеното в КП.
Изяснява
се по делото, въз основа на записванията в самия КП, че при проверката на
електромера служителите на енергийното дружество са записали показанията на
проверявания електромер по следния начин :1.8.1 –001174 ; 1.8.2. – 003230 ;
1.8.3. – 010682 ; 1.8.4 -000000 и 1.8.0- 015087 , с отбелязването,че
демонтирано за експертиза в БИМ СТИ е подменено с ново изправно .
Установено е по делото, че на дата 15.09.2017 г.от страна БИМ – ГД „ МИУ„
– РО Варна са съставили Констативен протокол № 232/02.02.2018 от метрологична експертиза на СТИ , в който са
обективирани резултатите от експертизата на
демонтирания електромер. От приобщеното на л. 30-31 заверено за вярност с
оригинала копие на протокола от метрологична експертиза, в частност точка 5, се констатира,че при софтуерно четене на електромера е била
установена намеса в тарифната схема
на електромера а именно наличие на ел.енергия в невизуализираната тарифа Т3 –1.8.3 – 010682,7 kWh,
както и че СТИ не съответства на техническите изисквания .
При така извършената техническа
проверка на СТИ и експертиза на БИМ е било изготвено и писмено Становище от страна на „Е. П. М.„АД (приобщено
в заверено за вярност с оригинала копие на л. 32 -ри от делото ), с което е било одобрено да се начисли
допълнително ОБЩО количество ел.енергия
в размер на 10 682 kWh относно
КП № 232/02.02.2018г.за
абонатен номер * и клиентски номер* Количеството
ел.енергия е било одобрено общо за периода от 13 септември 2016 година до 12 септември 2017 г. т.е. за една година назад / като общото
количество е разделено на три – за три подпериода /. В
цитираното Становище от 08.02.2018 г.
изрично е записано, че : „ Корекцията е
извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ след софтуерно прочитане на паметта на
електромера, при което е установено точното количество ел.енергия „ .
Не
е спорно а и от приложеното на л. 33,34 в заверено за вярност с оригинала копие
на фактура № ********** от дата 09.02.2018 г. се установява, че ответната
страна е издала първичния счетоводен документ към ищцата С.Г.А. в качеството й на
потребител на ел.енергия за сумата от общо 1 673,35 лева за периода от 13.09.2016
г. до 12.09.2017 г. , като е бил посочен и краен срок на плащане 1.3.2018 г.
Дължимостта на тази сума ищцата оспорва, поради което и
сумата не е и платена към ответната страна.
По
повод определяне от страна на ответното дружество на размера на исковата сума и
уведомяването на абоната затова, ответното дружество е ангажирало писмени
доказателства с отговора на искова молба. Видно от заверените за вярност с
оригинала копия на уведомителни писма и
обратни разписки, приложени на листи от 35 до 37 вкл. и двете енергийни
дружества са изготвили писма с които уведомяват абоната, че е била проведена
проверка и че исковата сума се дължи.Видно от копието на една разписка - / л.
37 / абонатът е получил уведомителното писмо на Е. П. М.АД чрез пълномощник .Останалите
писмени доказателства, ангажирани от ответника като справки за потреблението
през последните 12/24/36 месеца и справка за издадени фактури и плащания за
същия период към дата 16.3.2018 г. доказват твърденията и на двете страни ,че
исковата сума не е платена .
За
пълното изясняване на фактическата страна по спора е допусната, проведена, изслушана
и приобщена необходимата и относимата съдебно електротехническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж.Н.В..
Видно
от заключението на в.л.В. ( л.65-70 от делото ) процесният
електромер тип МЕ 162 – ISKRAЕМЕСО с фабричен
номер 1114 0215 6610 1314 е произведен
през 2015 год. ,като същата година е минал задължителна проверка а годност в БИМ и към датата на проверката 25.02.2016
г. е вече бил монтиран на обекта на потребление на ел.енергия - *.
Т.е. СТИ е било годно техническо средство / при нормативно определен период от
6 години за последващи метрологични проверки, респ. в
срок на метрологична годност до 2021 г. /. Установява се от заключението на
вещото лице, че по същество и вещото лице се е позовало на приобщените по
делото писмени доказателства ,описани подробно по-горе, като въз основа на
същите стига до извода, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния
СТИ , доказано от независимото изследване на БИМ, както и че натрупаното
количество ел.енергия в регистър 1.8.3.
е възможно да бъде отразено там само в следствие
на човешка намеса. Констатациите на вещото лице в СТЕ, релевантни към
правилното разрешаване на спора по същество са, че ел.енергията от общо 10 682 kWh за периода от 12.09.2016 – 13.09.2017
г. по фактура № 0262 3934 43 от 09.02.208 г. е била отчетена от СТИ, че са били налице предпоставките на чл.50 ПИКЕЕ и
математическите изчисления на стойността на служебно определеното с фактурата
количество ел.енергия са верни при среден технологичен разход .
От
разпита на вещото лице Н.В., проведен в открито съдебно заседание, обаче се доизясняват
и други основни моменти а именно :
Вещото
лице ясно отговоря,че не би могло да се каже точният период на натрупване на това количество ел.енергия по
скритата тарифа и вероятно при
първоначалния монтаж на СТИ електромерът е бил с нулеви показатели и по
регистър 1.8.3.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният
от ищцовата страна отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищцата
С.А. цели да установи със СПН несъществуването в полза на ответното дружество –
„ Е. П. П. „ АД на претендираното от последното вземане в размер на 1 673,35 лева.При предявеният
отрицателния установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК в тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и
главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия
размер, а в тежест на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.Ответната страна следваше да установи при условията на пълно и главно
доказване, че в качеството си доставчик на електроенергия е доставила
определеното количество електроенергия, така както е посочено в процесната фактура, че това количество не е платено от абоната
потребител на ел.енергия и ищец по делото, поради което и в съответствие със
одобрените и приети Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ сумата е дължима от ищцата А..Факт
е по делото, че страните се намират в договорна връзка както и че ищцата е потребител на ел.енергия а ответното
дружество й доставя ел.енергия на адреса на потребление представляващ недвижим
имот находящ се в *.
Изяснено
е по делото въз основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата
СТЕ (която съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена),
че електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 12.09.2017 г.Не е спорно по делото, че на посочената
дата 12.09.2017 г. служители на трето
неучастващо в спора лице – тогава с наименование „Е. П. М.” АД са извършили проверката
на обекта на потребление на ел.енергия, като са констатирали, че в СТИ с фабричен
номер 1114 0215 6610 1314 е било открито наличие на преминала ел.енергия
по невизуализирания на дисплея / така наречен скрит регистър/ Т 3 – 1.8.3 . От
отразеното в КП се е видно, че същото това СТИ е било демонтирано за експертиза
а на негово място монтиран нов изправен електромер. Както бе посочено и по-горе,
страните не спорят че КП за проверката на електромера е бил съставен от служители
на третото неучастващо в спора юридическо лице ,без присъствието на абоната. Установява
се безспорно по делото ,че СТИ , което е обслужвало адреса на потребление на
ел.енергия, е било демонтирано на датата на проверката ги предадено по
надлежния ред за метрологична експертиза, изготвена от БИМ ГД „МИУ” – РО ВАРНА ,
резултатите от която експертиза са обективирани в протокола
на БИМ от метрологична експертиза № 232
/02.02.2018 г./ л.30,31 от делото/. Във основа на така
извършената проверка на СТИ, констатациите в КП на Е. П. М. АД и Експертизата
на БИМ от страна на Е. П. М.АД е било изготвено Становище за определяне на
количеството ел.енергия което абонатът-потребител е следвало да заплати след
разчитане на данните в регистър 1.8.3.
и на абоната- потребител /ищцата А. / е
била издадена от ответника фактурата от дата 09.02.2018 г.за сумата от 1 673,35 лв. с начислен ДДС.Тази сума
е била определена за периода от една
година назад във времето, считано от датата на проверката на СТИ, представляваща
стойност на сбора от определените служебно киловатчаси
ел.енергия за доплащане на основание чл.
50 ПИКЕЕ .
Безспорно според настоящият състав е
установено неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ, обслужващо
обекта на потребление на ел.енергия довело до незаплащане на потребена, но
неотчетена ел.енергия, чието количество е констатирано при разчитане на данните
в регистър 1.8.3. от проверявания
СТИ .
Спорът е дали е спазена цялата
процедура по ПИКЕЕ от „Е. П. П.” АД за да се приеме,че именно количеството
посочено в издадената от ответника фактура и то за периода от точно
максималния – една година назад е
било реално доставено от ответника на потребителя на ел.енергия и
каква е доказателствената сила на констативния протокол .
От съвкупния анализ на събраните в хода
на настоящото производство доказателства съдът прави извода, че ответникът по делото
не установи и доказа, че точно количеството
ел.енергия, предмет на исковата претенция е било доставено на ищцата С.А. за
релевирания период.Установяването на това
обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази
връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги за реално предоставена стока.Настоящият състав
сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че
по делото не е установено от ответното дружество наличието на всички материално
правни предпоставки за дължимост на исковата
сума.На първо място от самия Констативен протокол се вижда, че същият не носи
подписа на потребителя, поради което съдът намира,че този частен документ не
обвързва ищцата с констатациите на
служителите на „ Е. П. М.” АД .На следващо място видно и от материалите по
делото,включително и от СТЕ , заключението по която съдът възприема
изцяло и намира и за обективно и компетентно дадено, се извежда извода,че исковата
сума е била определена съгласно действалите
към датата на проверката ПИКЕЕ и в частност нормата на чл. 50 ПИКЕЕ. В
тази връзка съдът не може да не съобрази факта,че приетите ПИКЕЕ са били атакувани пред ВАС за което са образувани и
приключили две отделни административни дела.Релевантно към казуса се
явява и постановеното Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. №
9462/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова.Със същото Решение ВАС ОТМЕНЯ чл. 48,
чл. 49,
чл. 50
и 51 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети
с т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 98
от 12.11.2013 г. С Решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС, петчленен
състав с Председател Галина Христова и членове Таня Куцарова, Светлана
Борисова, Пламен Петрунов и Румяна Лилова,постановено по административно
дело № 2385/2016 г. е било обезсилено Решение № 12897 от 01.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за
ОТМЕНЯ Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по
т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от
12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.Т.е.
оспорването на ПИКЕЕ вече е приключило окончателно с влязлото в сила Решение от
06.02.2017 г.
Следва да се отбележи обаче ,че ВАС посочва,
че разписаните в чл. 26 ЗНА задължения на съставителя на проекта на
нормативен акт са императивно предвидени, с оглед гарантиране на принципите
обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Неизпълнението на което и
да е от тях свидетелства за допуснато процесуално нарушение от категорията
на съществените, което опорочава до степен на незаконосъобразност издадения в
такава процедура акт. От приложените по а. д. № 2385 от
Или при действието на нормите на чл.
48-51 ПИКЕЕ към датата на проверката на СТИ –12.09.2017 г.следва да се даде
отговор на релевантния въпрос : Въз основа на разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ
ответникът на годно правно основание ли претендира заплащането на исковата сума
от ищцата С. А.? Този
отговор следва бъде даден в конкретното производство въз основа на всички
събрани по делото доказателства, както и при правилна преценка на действащата
към дата 12.09.2017 г. материална база и не на последно място в съответствие и
с постановените актове на ВАС а и на практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК
.
Според настоящият състав в конкретния
спор, относимо към правните изводи задължителното за
настоящата инстанция Решение № 104/1.08.2016 г. на ВКС, ТК, І-во т.о.,с председател съдията Елеонора Чаначева, постановено по търговско дело №1671/2015
г. по реда на чл.290 ГПК. Цитираното Решение съдържа подробен
сравнителен анализ на действалата преди и след приемането на ПИКЕЕ нормативна
уредба даваща право на ответното дружество да извършва едностранни
корекции на сметки на потребена ел.енергия като са отделени две хипотези
в които това би могло да се извърши:„ констатирано обективно
неизмерване,неправилно или неточно измерване и на субективно въздействие
върху измервателната система. Конкретно по въпроса по който е постановен
съдебният акт по реда на чл.290 ГПК ВКС приема, че „последицата
от липсата на изпълнено изискване на чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ за присъствие на
проверката по чл.43 и чл.44 от ПИКЕЕ на орган на полицията, при съставен
констативен протокол,макар и отговарящ на останалите изисквания на чл.47 от
ПИКЕЕ, е липса на надлежно възникнало за оператора на електроразпределителната
мрежа право да извършва корекция на сметката за електроенергия на
потребител,респ. – на право на крайния снабдител да претендира суми,начислени
на потребителя въз основа на тази корекция.”.Или в обобщение, след като по
делото е установено и изяснено,че се касае за софтуерна манипулация
върху СТИ,то според настоящия състав КП на първо място не обвързва потребителя – ищцата по
делото с констатациите обективирани в протокола,поради
това че КП е частен документ.
Отделно от горното при установено по
делото неправомерно вмешателство в софтуера
на процесния електромер, възниква и въпроса
натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3., чрез софтуерно претарифиране кога и от кого е извършено (при ясната цел на тази намеса а и при
положение, че същата не може да бъде извършена по друг начин освен чрез
използване на инфрачервен порт и лаптоп.) Ако е установено и доказано,че именно
потребителят ( било то пряко или не) е манипулирал електромера, то тогава би
било оправдано ангажирането на отговорността на същия за заплащане на исковата
сума, но в случая това не е така.Както бе посочено и по-горе съществуват две отделни хипотези за
извършване по действалите към момента на проверката правила за измерване на
количествата ел.енергия, при които ответникът е могъл да коригира едностранно
количеството потребена ел.енергия. В първата хипотеза
не се търси намеса на потребителя на ел.енергия и или вина а се касае за обективната
му договорна отговорност, на която ответникът може да се позове, но във
втория случай правно релевантни са тези обстоятелства, предполагащи намеса на
субективен фактор, при която се променя схемата на свързване,водещо до
неотчитане или неправилно отчитане на потребената
електроенергия.
Въпросът, на който следва да се даде
правилен отговор е : След като с влязлото в сила на ВАС окончателно решение са отменени
ПИКЕЕ (без разпоредбите на чл. 47-51 ПИКЕЕ) може ли ответникът да
коригира сметката за потребление на абоната, в кои точно хипотези и как се определя
количеството ел.енергия?
В конкретния случай съдът счита, че
след като самият констативен протокол не е подписан от потребителя, то и потестативното право на ответника да претендира от
потребителя –ищцата С.А. исковата сума не е надлежно възникнало.
Макар и по делото да е установено и
доказано,че е извършена софтуерна манипулация на СТИ, видно и от заключението на
вещото лице В., количеството ел.енергия,правилно математически остойностено при средни технологични разходи, е можело да
бъде доставено до абоната както за максималния 1 годишен период, така и за
различен период от максималния. Т.е. при хипотеза, при която и от самата
съдебно-техническа експертиза, се извеждат извода затова, че е вероятно и
възможно претендираната ел.енергия да може да е била доставена до абоната за
точно исковия период , се налага изводът,че не е доказано,че точно начисленото количество
ел.енергия и то в периода от една година назад, считано от датата на проверката
на СТИ е било достигнало и потребено от абоната.
Не на последно място следва да се
отбележи, че дори и от протокола за монтаж на процесния
СТИ /л.42 –ри от делото / се установява,че процесният
електромер е бил монтиран на адреса на потребление на ел.енергия на дата 14 март 2016 г. Прави впечатление обаче, че
този СТИ е записан с нулеви показания по регистър 1.8.1, 1.8.2
, 1.8.3 , 1.8.4 , 1.8.5 и 1.8.6 . Тези
данни – л. 42 –ри / сравнени със становището на в.л. В. в открито заседание,че СТИ е монтиран нов и вероятно е бил с нулеви
показания и при монтажа следва да се сравнят и с КП на БИМ и КП на Е. П. М.АД .
В КП на Е. П. М.АД ясно е записано че електромерът освен видимите два регистъра
1.8.1. и 1.8.2 е и с регистри 1.8.3 , 1.8.4 и 1.8.0 . В КП на БИМ е записано
какви са показанията на двата видими регистъра Т 1 и Т2 и данните за преминала ел.енергия и по Т 3.
Т.е. ако се сравнят внимателно КП от първоначален монатаж
на СТИ , КП от проверката на СТИ и
КП от метрологичната експертиза на БИМ ще се установи ,че при монтирането на
СТИ е записано ,че показанията на електромера не само по двата видими регистъра
,но и по повече невидими регистри са нулеви докато при проверката на Е. П. М.АД
са записани данни по двата видими регистъра , сумарния и двата невидими
регистъра а в КП на БИМ са записани данни само от три регистъра – регистри Т1 и
Т2 / показващи нощна и дневна тарифи / и скрития регистър 1.8.3 . без да има
обективни констатации на БИМ по реистър 1.8.4 , 1.8.0
какви са били данните и въобще СТИ имал ли е и други скрити регистри – така
както е вписано при монтажа на СТИ .
При
тези обективни данни по делото съдът намира предявения иск и за основателен и за доказан поради което
го уважава в пълнота.За да изведе крайния извод затова съдът приема че
ответната страна не е успяла при условията на пълно и главно доказване да
установи и докаже, че точно в исковия период от време е доставила на ищцата
количеството ел.енергия за което се
твърди, че е преминало през СТИ с фабричен номер 1114
0215 6610 1314 . В подкрепа на този извод е и факта ,че от страна на БИМ в КП
от метрологична експертиза след софтуерно четене са записали показанията по три
от тарифите без да е ясно дали в
регистър 1.8.4. и 1.8.0 какво количество ел.енергия е било отразено . Всички
тези правни доводи мотивират съда за изведе извода,че ответникът не е доказал
наличието на предпоставките визирани в нормата на чл. 50 ПИКЕЕ за да начисли
исковата сума на абоната за 1 година назад във времето .От друга страна
твърденията на ответника че исковата сума е дължима именно като цена на
доставена ел.енергия а не под форма на корекция съдът намира за противоречащи
на доказателствата ангажирани от самия ответник .Така например дори и само в
Становището на Е. П. М.АД се вижда че
ясно е посочено основанието на чл. 50 ПИКЕЕ за начисляване на сумата а и във
фактурата издадена от ответника също е записано,че количеството ел.енергия е служебно
начислено .
Не на последно място съдът намира за
необходимо да посочи ,че към момента е постановено друго невлязло в сила
Решение на ВАС, също релевантно към идентични казуси.Постановеното от ВАС ,невлязлото в законна сила Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на Четвърто Отделение по адм.дело
№ 3879/2017 г., с председател Аделина Ковачева, членове –Кремена Хараланова и
Бисерка Цанева касае в частност и нормата на която ответникът се е позовал при
начисляване на ел.енергията, претендирана за плащане
от ищцата а именно – чл. 50 ПИКЕЕ. Цитираният съдебен акт е публикуван в
интернет страницата на ВАС и от него се установява, че са отменени разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г, приети
с т.3 от Протоколно решение на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране от закрито заседание, проведено на 14.10.2013 г. и обективирано в протокол № 147 от същата
дата.Или действащите към момента останали разпоредби
от ПИКЕЕ са отменени,но не с влязло в сила Решение,поради което и съдът
намира,че единствено и само може да се изведе извод,че в практиката си към
момента ВАС застъпва първоначалното становище обективирано
в Решение № № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 9462/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова
и този невлязъл в сила съдебен акт няма реотроактивно
действие а би бил относим към идентични спорове, ако
влезе в сила и то занапред .
В обобщение, съдът намира, че искът на
ищцата е и основателен и доказан и
следва да бъде уважен изцяло. Крайният си правен извод съдът мотивира с факта, че
по делото макар и да са ангажирани доказателство затова, че проверката на процесния електромер е била извършена при условията на
чл.50 ПИКЕЕ, при недоказаност на началния момент, от който е било започнало
така нареченото претерифиране на СТИ и точното
количество ел.енергия което да е доставено и потребено
от абоната и насочено към скрития регистър Т 3, след като ответното дружество
не е извършило пълно и главно доказване се налага извода,че ищцата не следва да
плаща цена на ел.енергия на ответника, която цена принципно би се дължала за
точно определено,реално доставено и потребено
количество ел.енергия и за определен период от време .
Приемайки предявеният отрицателен установителен иск за допустим, основателен и доказан, съдът
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза на ищцата реално
сторените разноски по делото за които са ангажирани доказателства.
Видно от приобщения по делото на лист 63 – ти списък по чл. 80 ГПК ищцата претендира разноски както следва :
78,00 за платена държавна такса ; 6,50 лв. за един брой съдебно удостоверение и
400 лева за процесуално представителство – платен в брой адвокатски хонорар.
Приложените по делото писмени
доказателства удостоверяват и доказват плащането на съдебните разноски . Видно
от л .2-ри ищцата е платила сумата от 66,94 лева за държавна такса и 2 лв.
преводна такса – общо 68,94 лева . Съдебно
удостоверение е издадено още на дата 9.3.2018г. , но същото стои приложено към
последна корица на делото ,т.к. не е платена такса за получаването му.Т.е.
първите два разхода вписани в списъка по чл. 80 ГПК следва да се присъдят като
на ищцата се присъди сума не от 78 лева а от точно 68,94 лв. за платената такса
ведно с преводната такса и без 6,50 лева
които не са били платени за издаденото съдебно удостоверение.
На второ място от приложения на лист 64
– ти договор за правна защита и съдействие е видно че ищцата е платила сумата
от 400 лева разноски за процесуално представителство като по повод този разход
ответната страна е направила възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. Размерът
на възнаграждението съдът изчислява като се ръководи от Наредба 1/2004 в която
е посочено че при този материален интерес възнаграждението е равно на 300 лева плюс
7 % за горницата над 1000 лева – т.е. 300
+ 47,13 лева = 347,13 лева.Минималният размер на
възнаграждението от 347,13 лева а не 400 лв. съдът намира че е този ,който
съдът следва да присъди в полза на ищцата , т.к. в действителност делото не се
отличава с фактическа и правна сложност,макар и ищцата да е платила в брой сума
от около 60 лева вповече над минимума ,определяем по
реда на Наредба 1/ 2004 г.
С оглед изложеното съдът присъжда в
полза на ищцата сумата от 68,94 лв. за платената такса ведно с преводната
такса сумата от 347,13 лева за
процесуално представителство на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата С.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:*** -партер -чрез
пълномощник адв.Б. Ф.от АК - Варна и ответното
дружество "Е. П. П."
АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, че ищцата С.Г.А., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество "Е. П. П." АД, с ЕИК * СУМАТА от 1 673,35 лева /хиляда
шестстотин седемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/ - по фактура №
**********/09.02.2018 г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 13.09.2016 година до 12.09.2017
година, за обект находящ се в *, клиентски номер *,
абонатен номер *, на основание чл.
124,ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА
„Е. П. П.” АД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.А., ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА
от 68,94 лева / шестдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки
/– за платената такса ведно с преводната
такса и сумата от 347,13 лева / триста четиридесет и седем лева и тринадесет стотинки
/ - за процесуално представителство - сторените от ищцовата страна съдебно -
деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски
окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи
на страните, чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :