Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
23.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №13921/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Я.М.К., с която са предявени срещу ЗАД „ОЗК З.“
АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 60000 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 1805,85 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от
произшествие, осъществено на 09.05.2018 г. Претендира законната лихва за
неимуществените вреди от датата на деликта, за имуществените вреди от завеждане
на исковата молба – 09.05.2018 г. и разноските.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 09.05.2018 г. г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника. Претендира
обезщетение за понесените неимуществени вреди – болки и страдания и
имуществените вреди – разходи за лечение.
Ответникът
оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, не оспорва настъпване на деликта по
механизма, описан в исковата молба, оспорва претендираните неимуществени вреди
по размер, като се позовава на плащане, извършено в хода на процеса за сумата
от 20000 лв. за неимуществени вреди и имуществените вреди изцяло - за сумата
1805,85 лв., ведно със законната лихва върху сумите, като твърди, че с
плащането е погасил дължимите задължения.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете
по чл.432, ал.1 КЗ:
Не се спори
по делото, че на 09.05.2018 г. около 18,55 ч. в гр. София, на бул. „Ген. Едуард
И. Тотлебен“, в района на спирката на градския транспорт №0273, е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което С.Ф., при управление на собствения на
„Столичен автотранспорт“ ЕАД, нарушил правилата за движение по пътищата и
самокатастрофирал в метален стълб, при което е пострадала пешеходката Я.М.К..
Съдът приема, че причина за произшествието са действията на водача, който в
нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП не упражнил непрекъснат контрол върху превозното
средство, което е управлявал, с което предизвикал настъпване на процесното
произшествие и причинил телесни увреждания на ищцата Я.М.К..
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищцата е получила следните
травматични увреждания: счупване на дясната лакътна кост в горния край,
разкъсно – контузна рана в окосмената част на главата в дясно и подкожно
кръвосъбиране в средната третина на дясното бедро. Макар третото
травматично увреждане е установено два месеца по-късно, съгласно заключението
същото е в причинна връзка с процесното ПТП. На 10.05.2018 г. ищцата е оперирана – извършено й е открито наместване и фиксация на
лакътната кост с метална пластина и винтове, костна пластика. Проведено лечение
с венозни системи, антибиотици, противосъсирващи и обезболяващи лекарства. На
14 05 2018 г е изписана с подобрение. Счупването на дясната лакътна кост е
причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за 3-4
месеца. Раната на главата е причинила временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Подкожното кръвосъбиране на дясното бедро не е наложило
лечение и е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота. За
лечение на счупването на лакътната кост са необходими 3-4 месеца, за
контузно-разкъсната рана на главата – 14-15 дни, за кръвосъбирането на бедрото
– 2-3 месеца. При ищцата е била налице временна нетрудоспособност за 96 дни. Вследствие
на претърпените травми, създават ли се неудобства от битов характер –
затруднения при самообслужване, спане и шофиране и за период от около 3 месеца.
Установява
се от показанията на свидетелката М.М., майка на ищцата, че след произшествието
пострадалата била в много тежко състояние, със силни болки, била е уплашена и в
шок, в първите 2 месеца пострадалата е обгрижвана от свои близки. В
продължителен период и към момента е имала болки в ръката, които са
затруднявали работата й – при писане на компютър, лесна уморяемост на ръката и
смущения в съня.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на автобуса марка „Ютонг“, с ДК № ******, което
съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.20, ал. ЗДвП, в причинна
връзка с който са настъпили увреждания на ищцата.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП на автобус марка „Ютонг“, с ДК № ******,
е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради
което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на
автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от деликвента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания и разходи за лечение.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: вида и броя на уврежданията
– счупване на кост на ръката, наложило извършване на операция, както и още две
тежки травми; интензитет и продължителност на болката и период на
възстановяване, период на затруднено движение на ръката и периода на
неработоспособност. При така изброените критерии и преценявайки вида и
характера на травматичното увреждане, отнасяйки се към възрастта и начина на
настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни
емоционални преживявания,намира, че справедливото обезщетение възлиза на сумата
от 35000 лв.
От писмените
доказателства и медицинската експертиза се установява, че ищцата е извършила
разходи за лечение в размер на 1805,85 лв., които са пряко свързани с травмите,
причинени от процесното произшествие. Ето защо съдът приема, че в нейна полза е възникнало вземане за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1805,85 лв.
От
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата са възникнали вземания за
застрахователни обезщетение за неимуществевени и имуществени вреди в размер
съответно на 35000 лв. и 1805,85 лв. Съдът съобрази извършеното в хода на
процеса плащане (за 20000 лв. за неимуществени вреди и 1805,85 лв.
за имуществени, заедно със законната лихва – платежно нареждане от 16.12.2019
г., л.70)
и приема, че искът за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 15000
лв., а този за имуществени – да се отхвърли изцяло като погасен поради плащане.
Основателно
е искането за присъждане на законната лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ
ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви
върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от
датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. По
делото от приложените отговори на ответника е видно, че на 31.10.2018 г. до
застрахователя е предявена доброволната претенция, с която ищцата го е
уведомила за настъпване на произшествието и искането си за плащане на
обезщетение, поради което лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди се дължи от 31.10.2018 г. и следва да се присъди от посочената дата.
По разноските:
На ищцата следва да се присъдят разноските за
държавна такса за сумата от 500 лв.
На процесуалния представител на ищцата следва да
се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 578,63 лв. за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита.
На ответника следва да се присъдят направените
разноски за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска – за сумата от 416,52 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда разликата до дължимата държавна такса съобразно уважената част
от иска – за сумата от 100 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З. АД, ЕИК:******, да заплати на Я.М.К., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 15000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 09.05.2018 г., заедно със законната лихва от 31.10.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 500 лв., представляваща съдебни
разноски.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 60000 лв. и иска за имуществени вреди за сумата от 1805,85
лв.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З. АД, ЕИК:******, да заплати на адв. Т. П. Б., на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 578,63 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Я.М.К., ЕГН:**********,
да заплати на ЗАД ОЗК З.
АД, ЕИК:******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 416,52 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З.
АД, ЕИК:******, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: