РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Бургас, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500262 по описа за 2021 година
Производството по в.гр.дело №262/2021г. по описа на Апелативен съд
Бургас е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба на М. С. Г., представлявана
от адв.В., против решение №83/23.03.2021г. по т.д №455/2019г. по описа на
Бургаския окръжен съд в отхвърлителната иска част над размера на 30 000лв.
до предявения от 150 000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Иска се
отмяната му в обжалваната част и постановяването на друго, с което искът да
бъде уважен изцяло. Счита за безспорно, че смъртта на малолетния и син е
настъпила на пешеходна пътека и поддържа фактическата обстановка,
възприета в обжалваното решение. Намира, че съдът неправилно е определил
размера на присъденото обезщетение като не е оценил в пълнота тежката
душевна травма на майката от смъртта на малолетното и дете, не са обсъдени
гласните доказателства, събрани по делото, установяващи силната
емоционална привързаност между двамата. Не са съобразени показателите за
икономическото състояние в страната, практиката на ВКС по сходни казуси и
законово установените лимити на отговорността на застрахователите.
Неправилно, според въззивницата, е прието наличието на съпричиняване от
страна на пострадалото дете. Твърди, че решението в тази част противоречи
на практиката на ВКС, която сочи. Инцидентът е настъпил на пешеходна
пътека. Мястото на удара не е индиция за съпричиняване. Дори да се приеме,
че е било налице внезапно изскачане на платното, то това е станало на
1
пешеходна пътека, детето е последвало своите по-големи братя и сестри,
които са пресичали пътеката с възрастен придружител. Ударът не би
настъпил, ако водачът на МПС не бе потеглил и бе съобразил, че пресичат
деца. Решението не е съобразено и с практиката на ВКС, според която при
определяне на степента на съпричиняване следва да бъде взета предвид
причинната връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на водача. По делото е установено, че водачът е видял две от трите
пресичащи пътеката деца и е потеглил, без да се увери, при липса на добра
видимост към тротоара поради наличие на съдове за отпадъци, в
безопасността на уязвимите участници в движението. Съдът правилно е
възприел практиката на ВКС, но не е взел предвид обстоятелството, че
съгласно чл.20 ЗдвП отговорността на водача на МПС е завишена спрямо тази
на пешеходците и особено на децата. Според ВКС възрастта на пострадалите
при ПТП е фактор, завишаващ дължимата от страна на водача на МПС грижа
при изпълнението на тази правно регламентирана дейност. Моли за
присъждане на разноски.
Въззивна жалба против решението в осъдителната му част е подадена от
ЗАД“Армеец“АД, чрез юрисконсулт Й.. Иска се отмяната му като
неправилно и незаконосъобразно. Според застрахователя, не е доказано
виновно и противоправно поведение на возача на МПС И. Д.. Счита, че
съгласно доказателствата по делото, отговорен за настъпилото ПТП
виновното и противоправно поведение на пешеходеца. Съдът е приложил без
основание разпоредбата на чл.117 ЗДвП. Правилно е констатирано в
решението, че водачът не е имал обективната възможност да възприеме
детето, предвид височината му и тази на контейнерите за смет. Появата на
детето е „непредвидимо препятствие“ по 2 аргумент на противното от
разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП. По делото е безспорно доказано, че
пешеходецът е излязъл внезапно на пътното платно, на необозначено място,
непосредствено иззад физическо препятствие-пречка за видимостта на
водача, с което е нарушил разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП и
разпоредбата на чл.114 от ЗДвП. Намира, че единствено безспорно по делото
е обстоятелството, че пострадалото дете е навлязло внезапно на пътното
платно, непосредствено зад пречките на видимостта на водача. Счита, че в
противоречие с житейската и правна логика е очакването водачите на МПС да
предвиждат чужди нарушения на правилата за движение и да съобразяват
своето поведение с тях. Оспорват се констатациите на съда, че ПТП е
настъпило на пешеходна пътека, като се сочи, че съгласно представената от
експертизата скица, мислената линия-продължение на южния тротоар на
ул.“Г.К.“ е била заета от контейнерите за отпадъци, а ПТП е настъпило след
нея, преди достигане на мисленото продължение на северния тротоар, т.е в
средата на кръстовището. Неправилно е приложена при определяне на
обезщетението разпоредбата на чл.52 ЗЗД и размерът е прекомерен и
несъответстващ на установените по делото обстоятелства. Сочи, че според
доказателствата по делото майката е полагала незначителни грижи за детето и
2
не му е осигурила минимален стандарт, с което е допринесла за настъпилото
ПТП., предвид, че детето е ровело в контейнерите за отпадъци. Неправилно в
решението е определено и съотношението на съпричиняване на пострадалия
към вредоносния резултат по отношение на неимуществените вреди. По
отношение на имуществените вреди съпричиняването въобще не е отразено.
Извършените от пешеходеца нарушения на правилата за движение по
пътищата са тежки и многобройни, сочещи незачитане на закона и небрежно
отношение към собствения живот и здраве. Водачът на МПС не е допуснал
нарушения, приносът му представлява намиране на неподходящо място в
неподходящо време и приносът на пострадалия следва да бъде увеличен на
повече от 70%. При условията на евентуалност, моли да бъде намален
размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В отговор на въззивната жалба, подаден от М. СТ. Г., представлявана от
адв. В., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Поддържа, че
ПТП е настъпило на пешеходна пътека, в който смисъл е и заключението на
експертите по делото. Оспорва твърденията в жалбата, че децата са
непредвидимо препятствие. Относно размера на присъденото обезщетение
счита, че по делото са доказаните топлите отношения в семейството и
връзката между майката и детето. Съдът е взел предвид тежката душевна
травма, каквато е внезапната загуба на рожба и са обсъдени гласните
доказателства, сочещи силна емоционална връзка между майката и сина.
Счита съпричиняването за недоказано.
Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания
и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема
следното:
С обжалваното решение Окръжният съд е осъдил Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“АД, да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на смъртта на сина и при
настъпило на 20.04.2019г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната
лихва считано от 09.05.2019г. до окончателното изплащане, като иска до
претендираните 150 000 лв., отхвърлил като неоснователен. За да постанови
решението си съдът ,след анализ на събраните по делото доказателства достигнал
до извода, че искът е доказан по основание и определил общ размер на
обезщетение в размер на 100 000лв., но намалил така определения паричен
еквивалент до присъдената сума като отчел наличието на съпричиняване от
страна на пострадалото дете.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Ищцата е увредено лице от настъпване на застрахователно събитие,
настъпило по вина на застраховано за гражданска отговорност при ответника
лице-водач на МПС.
Не спорно между страните че ищцата на 09.05.2019г. е предявила претенция
пред застрахователя, към която приложила констативния протокол с пострадали
лица, удостоверение за раждане, съобщение за смърт и препис извлечение от акт
3
за смърт. В ответното дружество била образувана ликвидационна преписка №
10019100101507Н, но обезщетение не било определено, нито изплатено.
За настъпилото ПТП е образувано ДП № 274/2019г. на I РУ- ОД МВР
Бургас.
От заключението на тройната съдебно-автотехническа експертиза,
автомобилът на застрахования водач „БМВ 530“ се е движел със скорост от 20-25
км/ч. по ул.“Ф.“, като ПТП е станало на кръстовище (Т-образно, посочено на
окомерната скица по заключението), без маркирана пешеходна пътека, като в
близост не е посочена друга маркирана пешеходна пътека, в непосредствения
център на гр.Б. и намиращи се наоколо закусвалня, галерия, жилищна сграда,
паркирани автомобили (синя зона) и поставени един до друг няколко контейнера
за отпадъци на самия тротоар. В участъка на ПТП улицата е широка 6,2м.
Опасната зона за спиране е била 8,7 м. Детето е пресичало напречно на посоката
на движение, от страна с ограничена видимост за водача (поставените
контейнери), но той е имал възможност да го възприеме преди навлизане в
платното (три деца са се намирали около контейнерите за отпадъци и водачът е
спрял, за да пропусне две от тях да преминат). В момента на навлизане на детето
на платното автомобилът е бил на метри от мястото на удара. Автомобилът е
потеглил от място (след като е бил спрял ,за да пропусне другите две деца да
пресекат платното). Водачът не е предприел намаление на скоростта. Вещите лица
посочват две технически причини за настъпване на ПТП- пресичането на детето
без да се съобрази с приближаващия автомобил и неправилното действие на
водача, който като е възприел наличието на деца около контейнерите, е
продължил движението си без да намали скоростта до технически безопасната,
така, че при опасност да може да спре- несъобразена скорост с конкретните
условия на видимост и присъствие на деца. Заключението на вещите лица е
прието без оспорване. Няма спор, че в резултат на удара на детето са причинени
травми несъвместими с живота и то е починало в същия ден, при отвеждането му
в болницата.
Неоснователно е въззивното оплакване, че ударът е бил непредотвратим и
поради това застрахованият водач не е отговорен. Непредотватимостта на удара
така както го посочват вещите лица е следствие от наслагването на множество
фактори, като за едни от тях отговорността е на водача, а за друг-на пострадалия.
Поради това и е налице основание за ангажиране на отговорността на
застрахователя на водача, който вследствие на установен от експертите
нарушения на правилата за движение е причинил ПТП, представляващо
настъпване на застрахователно събитие, за което застрахователят отговаря по
силата на застраховката Гражданска отговорност.
При така установения механизъм на произшествието основният спор е по
отношение на наличието на съпричиняване от страна на пострадалия и по размера
с оглед на изискването на чл. 51, ал.1 ЗЗД.
Въз основа на посочените факти, въззивният съд приема, че пътно-
транспортното произшествие е вследствие на виновното поведение на водача на
л.а.м. „БМВ 530“, който е допуснал нарушения на правилата за движение-чл.20,
ал.2 (избор на скорост с оглед конкретните условия на видимост), чл.117 от ЗДвП
(ако в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е
4
длъжен да намали скоростта, а при необходимост-и да спре) , обосноваващи
неговата вина за настъпването на вредоносните последици. От своя страна,
пострадалият е предприел пресичане на платното внезапно, напречно на посоката
на движение, без да има достатъчна видимост поради ръста си и по-високите от
него контейнери, в нарушение на чл. 114 ЗДвП.
Безспорно е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от страна
на пострадалия, който независимо от възрастта си (7 години) е участник в
движението като пешеходец и има установени в закона задължения. В случая не
се изследва наличието на виновно поведение от страна детето (каквато то не носи)
а е от значение причинно следствената връзка на личното му поведение с
настъпването на вредоносния резултат. Като съобрази относителната тежест на
всяко от допуснатите от участниците в произшествието нарушения за настъпване
на смъртта на пострадалия, въззивният съд приема, че с поведението си
пострадалият е допринесъл до 1/3 за настъпване на вредата, докато водачът на
автомобила, допускайки по-тежки и по-многобройни нарушения на правилата за
движение е отговорен в останалата част.
С оглед установения относителен дял на съпричиняване от страна на
пострадалия на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение следва да бъде
намалено.
По приложението на чл. 52 ЗЗД:
Ищцата е майка на пострадалото дете, което е загинало на 7-годишна
възраст, внезапно и при трагични обстоятелства. Независимо от установената по
делото крайна бедност на семейството майката е полагала ежедневни грижи за
трите си деца, С. в това число. Винаги се движела с трите деца, говорели си, те я
слушали, не правили поразии, помагали и да събират храна и вещи от
контейнерите за смет. След смъртта на детето ищцата много се обвинявала, че в
този ден е пуснала децата с баща им, страдала и търсела помощ от свидетелката за
да направи „гроб“ на детето си (св. Е.).
Загубата на дете в невръстна възраст и при такива обстоятелства е тежък
емоционален и психичен шок за родителите, в случая за майката.
Неимуществените вреди, който подлежат на обезщетение по справедливост на
основание чл.52 ЗЗД са в зависимост от интензитета на страданието, неговата
продължителност, а те от своя страна зависят от близостта на ищцата с
пострадалия. Житейски е възприето, че близостта на майката с детето е най-
голяма и това определя едни по-завишени размери на обезщетението за
неимуществени вреди, които се дължат на майка, загубила детето си.
Затова въззивният съд намира за основателно и доказано по делото в
конкретния случай обезщетение в размер на 120 000лв., което обективно е
съобразено с общите икономически условия в страната към момента на
увреждането, отчита характера и степента на увреждането и отговаря на условието
за справедливост на паричния еквивалент на установените по делото вреди,
представляващи болки и страдания от загубата на дете. В останалата част искът не
е подкрепен с доказателства и поради това е неоснователен.
В съответствие с възприетото съпричиняване така определеното
обезщетение следва да бъде намалено с 1/3.
Основателно е оплакването от страна на ответника, че в обжалваното
5
решение въпреки приетото съпричиняване, не е намалено обезщетението за
имуществени вреди, каквито са присъдени в размер на 356 лв., разходи за
погребение.
Намаляване на обезщетението се извършва по отношение на всички вреди,
които като пряка и непосредствена последица от увреждането подлежат на
обезщетяване. В този случай и обезщетението за имуществени вреди следва да
бъде намалена с 1/3.
По изложените съображения настоящият състав достига до крайни изводи,
които частично се различават от приетите по отношение основателността на иска
в обжалваното решение и го отменява в частта относно размера на обезщетението
за имуществените и неимуществените вреди и за разноските. В останалата част,
поради съвпадане на изводите, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски с
определение № 1629 от 18.09.19г., поради което дължимата държавна такса на
основание 78, ал.6 ГПК се възлага на ответника - 4800лв. за двете инстанции,
съобразно уважената част от исковете, както и за разноските, внесени от бюджета
на съда 1 192,80лв. На основание чл.38 ЗА на адвокат В. се дължи възнаграждение
в размер на 1 830лв. за двете инстанции. Ищцата дължи съдебноделоводни
разноски на ответника съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 210
лв. за двете инстанции.
Мотивиран от изложеното БАС, гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №83/23.03.2021г. по т.д №455/2019г. по описа на
Бургаския окръжен съд в следните части: относно отхвърляне на иска за
обезщетение на неимуществени вреди над размера от 30 000лв. до размера
на 80000лв.; над размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди
от 237 лв. до присъдения размер от 356лв. и за разноските, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.С., р-н "С.", ул.„С. К.“ №*,
представлявано заедно от изпълнителните директори М. П. И. и В. П. К.-М.,
чрез пълномощник юрисконсулт И.Й. да заплати в полза на М. С. Г., ЕГН-
********** от гр.Б., ул."Х. Т." № * сумата от още 50 000 (петдесет хиляди)
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на
смъртта на сина и С. М. Г. при настъпило на 20.04.2019г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва считано от 09.05.2019г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА М. СТ. Г., ЕГН-********** от гр.Б., ул."Х. Т."
№ * за заплащане на сумата от 118лв., като обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на настъпило на 20.04.2019год. ПТП, при
което е причинена смъртта на сина и С.М. Г..
6
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“АД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н "С.", ул.„С.К.“ №*,
представлявано заедно от изпълнителните директори М. П. И. и В. П. К.-М.,
чрез пълномощник юрисконсулт И.Й. да заплати на адв.П.В. сумата от 1830
лв. дължимо адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, р-н "С.", ул.„Ст. К.“
№*, представлявано заедно от изпълнителните директори М. П. И. и В. П. К.-
М., чрез пълномощник юрисконсулт И.Й. да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОС-Б. сумата от 4 800лв. дължима такса върху уважената част от
исковете и за обжалване, както и сумата от 1192.80 (хиляда сто деветдесет и
два лв. осемдесет ст.)лв. разноски, изплатени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА М. СТ. Г., ЕГН-********** от гр.Б., ул."Х.Т." №* да заплати
на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н "С.", ул.„С. К.“ №*,
представлявано заедно от изпълнителните директори М. П. И.и В. П. К.-М.,
чрез пълномощник юрисконсулт И.Й. съдебно деловодни разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 210лв. за двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7