№ 1087
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100505925 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.02.2021 год., постановено по гр.дело №24548/2019 год. по описа на
СРС, ГО, 165 с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД
срещу М. П.Я. искове с правно основание чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 116.36
лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 год.
до 30.04.2017 год. /при допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на
началния момент на исковия период, който е посочен като 01.07.2014 год./ в имот,
представляващ офис №2, находящ се в гр.София, ул.“*******, сумата от 29.46 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2015
год. до 12.09.2018 год., сумата от 26.25 лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2015 год. до 30.04.2017 год. и сумата от 4.88 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2015
год. до 12.09.2018 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №61305/2018 год. по описа на СРС, ГО, 165 с-в,
като ищецът е осъден да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените
разноски по делото в размер на 650 лв.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Б.“ ООД.
1
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че в
случая е налице „принудителна продажба“ по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Видно било от
заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, че в процесния
офис няма налични радиатори и не е ползвана топлинна енергия за отопление и за битово
горещо водоснабдяване. В частност по делото се претендирала само стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като имотът бил отопляем по
обем, като били приложими нормите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването. Следвало да се има предвид нормите на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, чл. 153, ал. 5
ЗЕ и чл. 18, ал. 1 от посочената наредба. Ответницата била присъединила процесния офис
към топлопреносната мрежа с одобрена документация на инсталацията за отопление и
битово горещо водоснабдяване. Нормата на чл. 62 ЗЗП не била приложима, тъй като
ответницата била част от колективния субект – етажните собственици на процесната сграда.
Между страните по делото не бил сключен договор за продажба на топлинна енергия,
въпреки отправената от ищеца покана, поради което и ответницата се била обогатила
неоснователно до размера на обедняването. Липсата на договор не освобождавала
ответницата от заплащането на стойността на разходваната топлинна енергия. Ето защо
моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по жалбата М. П.Я. счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно като краен резултат. Във връзка с доводите във
въззивната жалба следва да се посочи следното:
В случая ищецът сочи, че между страните не е бил подписан договор за продажба на
топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди в писмена форма, съгласно чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ, поради което счита, че липсва правно основание за извършената в полза на
ответницата доставка на топлинна енергия, респ. услуга дялово разпределение, което
съответно е довело до нейното обогатяване с процесните суми за главници, респ. до
2
обедняването му със същите суми. При тези твърдения настоящият съдебен състав счита, че
спорните права намират своето правно основание в чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както е приел и СРС.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да
се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване
на права/; 2/ увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на задължения и 3/
извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице
представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива –
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи.
Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД има субсидиарен характер, съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Той е
поставен на разположение на неоснователно обеднилия се във всички случаи, когато той не
може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг иск по
отношение на неоснователно обогатилия се.
Безспорно е във въззивното производство, че ответницата е собственик на процесния
недвижим имот – офис №2, който най-късно до 08.07.2004 год. е бил изграден до етап груб
строеж.
Установено въз основа на събраните писмени доказателства по делото – акт за
разпределяне на отопляеми обеми по проект в жилищна сграда от 10.11.2004 год., както и
идентификация на топлоснабдяван имот от 09.11.2004 год. – приложение-образец №23,
списък на потребителите на топлинна енергия в процесната сграда от 09.11.2004 год. и
формуляри за отчет /които са подписани от ответницата – чл. 180 ГПК, а първият от
посочените документи е подписан от представител на ищцовото дружество/, формуляри за
отчет и заключението на вещото лице допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК подлежи на кредитиране, че процесният имот е бил топлофицирани и че сградата –
етажна собственост /в която се намира тези имот/ е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Ищецът е открил и водил клиентска партида за имота на името на ответницата с
№383356 – ID 142866.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012
год./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./, потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
3
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – предвидената в посочената
норма форма е такава за действителност на сделката, която е търговска – виж чл. 286, ал. 1
ТЗ и по отношение на същата са приложими специалните правила, установени в чл. 293 ТЗ
/относно формата и последиците от нейното неспазване/.
В разглеждания случай по делото не са представени доказателства, от които да е видно,
че между страните е съставен и подписан договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди за процесния период.
За да е спазена писмената форма за сключване на договора, следва да се установи, че
всяка от двете страни е изразила писмено изявлението си за съгласие с всички съществени
елементи от съдържанието на сделката, като не е необходимо и задължително тези
изявления да са обективирани в един писмен документ, а могат да се съдържат в отделни
такива. Въззивният съд приема, че въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по
делото може да бъде формиран извода, че договор за продажба на топлинна енергия в
процесния имот за стопански нужди е бил сключен между страните с конклудентни
действия – доколкото ответницата е направила изявление за сключването на такъв с
подписването на идентификация на топлоснабдяван имот – техническа характеристика на
имот в сграда – етажна собственост към договор № …/ – Приложение – образец №23 и
списък на потребителите на топлинна енергия в процесната сграда – Приложение-образец
№17/, а ищецът е открил клиентска партида на нейно име за имота №383356 – ID 142866.
Въпреки че не е била спазена предвидената в закона писмена форма за действителността на
договора, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, която съдържа
забрана за позоваване на нищожността на договора по отношение на страната, която с
поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката.
Поведение, от което в частност може да се заключи, че липсва оспорване от всяка от двете
договарящи страни, е осигуряването от страна на ответницата на достъп до имота за отчет
на представители на третото лице-помагач през процесния период и приемането от ищеца
на изпълнението на насрещната страна – ответницата му е заплатила суми, представляващи
стойност на топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение и лихва за
периода от м.октомври 2014 год. до м.април 2015 год., във връзка с издадени фактури за
периода от 30.06.2013 год. до 31.05.2015 год. Следователно ищецът /както и ответницата/ не
разполага с възражение за нищожност на договора и може да защити своите права чрез иск
за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй като източник на претендираните вземания е
сключеният между страните договор, което на основание чл. 59, ал. 2 ЗЗД изключва
приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД и на специалните състави по чл. 55 ЗЗД.
В този смисъл релевираните претенции се явяват неоснователни и подлежат на
отхвърляне, както като краен резултат е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
4
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподательт /ищецът/ следва да бъде осъден да
заплати на ответницата действително направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 08.02.2021 год., постановено по гр.дело №24548/2019
год. по описа на СРС, ГО, 165 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”******* да заплати на М. П.Я. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, вх.Б,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5