Определение по дело №137/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 106
Дата: 17 май 2022 г. (в сила от 17 май 2022 г.)
Съдия: Янко Димитров Янков
Дело: 20223000600137
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 106
гр. Варна, 17.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно
дело № 20223000600137 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 НПК.
Постъпила е частна жалба от адвокат Б. Б. в качеството му на защитник
на подс.СТ. К. К. срещу определение от 03.05.2022г. по нохд №198/22г. на
Варненски окръжен съд, с което в производство по чл.248 НПК е оставено без
уважение искането на защитата на подсъдимия за прекратяване съдебното
производство и връщане делото на прокуратурата за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения.
Жалбата като подадена в срок е допустима, а разгледана по същество се
явява и основателна. Възраженията, изложени в нея, са били направени и
пред първостепенния съд, който ги е приел за неоснователни напълно
безмотивно - без да изложи каквито и да било съображения в подкрепа на
собствената си теза. Но дори и без да има възможност да се запознае с
мотивите на съда, продиктували крайното му решение, настоящият съд го
намира за неправилно.
На подсъдимите О.А. и С.К. са вменени във вина нарушения на чл.16
ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, на чл.46 ал.1
от Наредба №7/1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд и на чл.139 от Правилника за безопасност и здраве
при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни
централи и по електрически мрежи. Този съд няма да се впуска в
подробности досежно факта, в какво съотношение се намират цитираните
1
правни норми помежду си, нито каква е същината на нормата на чл.123 НК
последното е направено още с Постановление №2/1979г. на Пленума на
Върховния съд, към които постановки съдебната практика продължава да се
придържа.Той няма намерение и да указва на прокурора какви обвинения
следва да бъдат предявени и на кого – предвид пределно ясната разпоредба на
чл.127 от Конституцията на РБ, делегираща тези правомощия изключително и
само на прокуратурата. При предявените обаче на лицата обвинения, и
фактите изложени в подкрепа на тези обвинения, настоящият съдебен състав
съзира неясноти и непълноти :
-задълженията по чл.16 ЗЗБУТ, на които се позовава прокурорът, са
вменени на работодателя. Според скромното мнение на въззивния съдебен
състав двамата подсъдими нямат такова качество – предвид дефинитивната
разпоредба на §1 т.2 от ДР на ЗЗБУТ. Ако прокурорът счита, че те имат
качеството на работодатели, то следва да изложи своите съображения в тази
насока, или поне да посочи фактите които обуславят това им качество. В
обвинителния акт това не е сторено.
-на следващо място прокурорът е приел, че е нарушено правилото на
чл.46 ал.1 от цитираната по-напред Наредба №7/1999г. - вероятно относимо
според него към случая /а такава е и логиката/ е изр.2 на въпросната
разпоредба, тъй като е подчертано. То гласи, че работещите лица трябва да
бъдат предпазени по подходящ начин срещу риск от поражения. Следвало е
прокурорът да посочи как – с какви предпазни средства, щото и подсъдимите
лица да са наясно. По делото има данни /СТЕ/, че обикновени ръкавици не
биха имали тази предпазна роля, за диелектрични – не става ясно. Тези
предпазни средства следва да се посочат – ако въобще тяхното не/използване
е в причинна връзка с крайния резултат – но очевидно така смята
прокуратурата.
-като нарушение и от двамата подсъдими се сочи и правилото,
установено от чл.139 от Правилника за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи. Именно това е и актът, който детайлно установява
правилата при работа по електрически мрежи /видно и от заглавието, и от
съдържанието му/. Той определя и кръга от лица, които са отговорни за
безопасността, и това е направено в разпоредбата на чл.52 от Правилника.
2
След като прокурорът е преценил, че двамата подсъдими са нарушили и този
подзаконов акт, то следва да посочи кой от тях в коя категория лица попада –
чл.52 определя като отговорни по безопасността общо осем категории лица.
Това е важно, тъй като за всяка от тях са предвидени различни задължения, от
неизпълнението на които би се реализирала евентуална наказателна
отговорност за различните длъжностни лица. Това също не е сторено в
обвинителния акт, където подс.А. е посочен единствено като отговорник на
13 Мрежови измервателен район в „Еректроразпределение Север“АД-
гр.Варна, а подс.К. – като технически ръководител на въпросния изграждащ
се обект.
Посочените непълноти не дават възможност на въззивния съд да
приеме, че съдържанието на обвинителния акт отговоря на поставените пред
него изисквания както от чл.246 НПК, така и от ТР №2/2002г. на ВКС на РБ,
ОСНК. Което пък води до ограничаване процесуалните права на
подсъдимите.Поради това и делото следва да бъде върнато на прокурора,
който да отстрани тези недостатъци, като разбира се преди това бъде
отменено и определението на Варненски окръжен съд, който пък е приел, че
такива не са налице.
Отделно от това този съд намира за необходимо да обърне внимание на
първостепенния, че срещу А. е издадено наказателно постановление, с което е
наказан по административен ред при еднородност на фактите за едно от
вменените му във вина нарушения – л.90 т.3 от д.п. Последното – дотолкова,
доколкото от материалите по делото не става ясно влязло ли е в сила това
наказателното постановление, и дали то би било пречка за продължаване на
наказателното производство – предвид разпоредбата на чл.24 ал.1 т.8а НПК и
постановеното по този повод Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на
ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, както и последващо Тълкувателно решение
№ 4/6.2.2018 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСНК.
Предвид това и на основание чл.345 ал.2 и 3 НПК вр. чл.249 ал.2 НПК
Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 03.05.2022г. по нохд №198/22г. на Варненски
окръжен съд.
3
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по нохд №198/2022г. по описа
на Варненски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненска окръжна прокуратура за отстраняване на
посочените недостатъци при изготвянето на обвинителния акт.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4