№ 586
гр. Плевен, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Д.а
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20244430105371 по описа за 2024 година
Гр.д.№5371/2024г. по описа на ПлРС, е образувано по искова молба от
„ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление адрес
гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша” №17, ап.1,
представлявано от Б.И.Н. - управител, чрез юрк. А. Г., против Ц. И. Д., от гр.
Плевен, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 1780,52лв., от която:
сумата от 1500лв.- главница, сумата от 280,52лв.- договорна лихва за периода
25.09.2023-22.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. №3070/2024г. на
ПлРС. Твърди се, че между страните е сключен Договор за предоставяне на
кредит от разстояние №455069/25.09.2023г., сключен при условията на
3ПФУР, въз основа на който в полза на ответника е отпуснат кредит от
1500лв. Твърди се, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, сумата е преведена на
ответника по банкова сметка- в РайфайзенБанк. Твърди се, че сумата по
кредита е следвало да бъде върната на 12 вноски, в размер на 125лв.- всяка, с
падеж- 19.09.2024г. Твърди се, че е няма плащане по главницата по кредита.
Твърди се, че е обявена предсрочна изискуемост на кредита, за което
1
ответникът е уведомен по ел. поща на 28.05.2024г. Посочва се, че по договора
е уговорен фиксиран лихвен процент от 40,15%; сочи, че няма плащания и по
лихвата. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, отв. Ц. И. Д., чрез особен представител
адв. В. К., депозира отговор на ИМ, като изразява становище за
неоснователност на иска.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
изпълнение № 1795/06.06.2024г по ч. гр.д.№3070/2024г. на ПлРС, връчена по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният от съда срок, е предявен настоящия
установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото се установява факта на сключване на договор за кредит
№455069/25.09.2023г., при условията на ЗПФУР, между страните, въз основа
на който, в полза на ответника- като заемател, е предоставена сумата от
1500лв, за срок от 360 дни., при договорен фиксиран лихвен процент от
40,15% за срока на договора и ГПР от 48,44%..; общо дължима сума-
1821,78лв. От съдържанието на договора за кредит се установява също, че в
чл. 3, ал.1 е уговорено задължение за кредитополучателя за представяне на
обезпечение – в срок от 5 дни, считано от датата на сключване на договора-
под формата на банкова гаранция или двама поръчители, които да отговарят
на определени условия- посочени. В чл. 3, ал.2 от Договора е посочен размер
на дължимата неустойка- от 577,14лв. Установява се също, че в чл. 4 от
договора са дадени два варианта на погасителен план- с и без предоставяне на
обезпечение. Съдът констатира, че до ответника- заемател, о т страна на
кредитора е изпратен имейл, в който е посочено, че общо дължимата сума по
договора е 2398,92лв, като е даден погасителен план.
По делото безспорно се установява факта, че заетата сума от 1500лв, е
усвоена от заемателя- отв. Ц. Д. на 25.09.2023г. , въз основа на платежно
нареждане /представено с ИМ/.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: сумата по кредита от 1500лв е усвоена от ответника,
чрез превод по банковата му сметка в РайфайзенБанк, на 25.09.2023г. ВЛ е
установило, че по кредита е уговорена е неустойка от 577,14лв., за
2
непредставяне на обезпечение и общо задължение по кредита от 2398,92лв.,
като в констативно- съобразителната част от заключението е посочен начина
на формиране на първоначалното задължение по договора. ВЛ е установило
размер на ГПР от 48,42 %. ВЛ е установило, че по процесия договор няма
постъпили плащания, като дължимите суми са 1500лв.- главница и 280,52лв-
договорна лихва; ВЛ сочи, че по делото не се претендира неустойка. В с.з-. ВЛ
сочи, че сумата за неустойка не е включена в изчислението на ГПР по
договора, като в случай, че същата бъде включена, ГПР ще бъде значително
над допустимият законов размер.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се
уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. Заемодателят
е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на цитираната
разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен
посредник, една от основните дейности на което, може да бъде отпускане на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата
институция извършва банкова дейност, в областта на потребителското
кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният между
страните договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл.
430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД и съответно –
намират приложение нормите на ЗЗД.
По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът –
заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на
§13, т.2 от ЗЗП и ответника- като потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
3
търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените
средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се
подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът
следи и се произнася служебно.
Съдът приема, че клаузата по чл. 3,1 от договора за заем е нищожна, на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно който, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Съдът намира, че уговорката, вменяваща
задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок, след
сключването на договора, като може да направи избор между посочените
видове обезпечения- поръчител или банкова гаранция, са трудно осъществими
и то в посочения срок, поради което същата се явява и неравноправна, по
смисъла на чл. 143 ал. 2 т.20 от ЗЗП. Налице е уговорка- чл. 3,2 от договора, с
която изначално се определя размер на неустойката-в размер на 577,14лв., за
неизпълнение на това задължение, включена в погасителния план, като част от
погасителната вноска. Съдът намира, че тази допълнителна сума представлява
скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията
между страните; същата е и прекомерна- повече от 1/3 от стойността на
кредита от 1500лв. /касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1
пр. 3 от ЗЗД/. Уговорената и дължима неустойка, по същество противоречи и
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Възнаграждението обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита, както е
посочило и ВЛ по ССЕ. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено
изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по
4
ал. 4, се считат за нищожни. В процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР от 48,44%- т. е.формално е изпълнено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал.
4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят не е посочил
действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съдът счита, че следва да посочи, че
макар вземането за неустойка да не е предмет на настоящето производство,
клаузата е част от договора и съдът следи служебно за действителността на
същия. В случая е налице изначална нищожност на договора за кредит –
съобразно изложеното по-горе, и обстоятелството, че сумата не се
претендира, не може и няма за резултат да саниране на нищожния договор.
Съобразно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
На основание гореизложеното, съдът намира че предявения иск с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр.
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че отв. Ц. И. Д., дължи сумата
от дължи сумата от общо 1780,52лв., от която: сумата от 1500лв.- главница,
сумата от 280,52лв.- договорна лихва за периода 25.09.2023-22.05.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението
по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
5
заповед за изпълнение по ч. гр.д. №3070/2024г. на ПлРС, въз основа на
Договор за предоставяне на кредит от разстояние №455069/25.09.2023г, е
частично основателен, до размера на сумата от 1500лв.- главница, ведно със
законната лихва върху същата, като за разликата до пълният претендиран
размер, искът следва бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 781,80лв.- по
настоящето производство /при общ претендиран размер на разноски от 928лв,
от които – 100 лв. юрк. възнаграждение, определено от съда в минимален
размер, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
50лв. внесена д.т., 300лв. разноски за ВЛ и 478лв.- депозит за особен
представител на ответника/. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
направените в заповедното производство разноски - също съразмерно на
уважената част от иска- в размер на 74,98лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Ц. И. Д.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ НА „ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление адрес
гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша”, №17, ап.1,
представлявано от Б.И.Н. – управител, сумата от 1500лв- главница, по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние №455069/25.09.2023г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от подаване на
Заявлението по чл. 410 ГПК- 05.06.2024г, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение №1795/06.06.2024г по ч.гр.д.№3070/2024г. на ПлРС на ПлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление адрес гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван
Вазов, ул. „Балша”, №17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. – управител, иск с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо отв. Ц. И. Д.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, че дължи сумата от
280,52лв.- договорна лихва, за периода 25.09.2023-22.05.2024г., въз основа на
6
Договор за предоставяне на кредит от разстояние №455069/25.09.2023г.,
сключен между страните, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
№1795/06.06.2024г по ч. гр.д.№3070/2024г. на ПлРС на ПлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, Ц. И. Д.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление адрес
гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша”, №17, ап.1,
представлявано от Б.И.Н. – управител, сумата от 781,80лв.- разноски по
настоящето производство и сумата от 74,98лв..- разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 3070/2024г. на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в
двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7