№ 74
гр. Раднево, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.Ц.
при участието на секретаря Р.Д.Д.
като разгледа докладваното от А.Ц. Гражданско дело № 20245520100270 по
описа за 2024 година
Предявен е иск за изменение на издръжка с правно основание чл.
150 от СК във вр. чл. 143 от СК.
Производството е образувано по искова молба на Е. Е. Г., действаща
чрез своя законен представител и баща Е. В. Г., действаща чрез адв. К., срещу
Т. Й. Г., с която се предявява иск за увеличение на издръжка с правно
основание чл. 150 във вр. чл. 143 от СК. Ищецът твърди, че ответницата е
нейна майка, а тя е на 11 години. Твърди, че с решение по гр.д. № 622/2014 г.
на РС – Раднево бил прекратен бракът между родителите й и ответницата била
осъдена да заплаща на детето издръжка в размер на 120 лв., чийто размер бил
увеличен на сума в размер на 200 лева месечно с последващо споразумение по
гр.д. № 192/2022 г. на РС-Раднево. Твърди, че от тогава до сега са изминали 2
години, пораснала е и вече е ученичка в 4-ти клас в СУ Гео Милев в гр.
Раднево. Твърди, че нуждите на детето за дрехи, храна, учебни помагала, са се
увеличи драстично. Твърди, че майката не плаща издръжка на детето и поради
това има образувано досъдебно производство. Поради това искат от съда да
постанови решение, с което да осъди ответникът да заплаща занапред
ежемесечна издръжка в размер на 240 лв., считано от датата на предявяване на
иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Т. Й. Г..
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило
пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на
родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150
от СК следва да е налице и трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г., в този смисъл Решение №
154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК, постановено в
производство по чл. 290 ГПК).
С протоколно определение от 04.07.2024 г. е обявен за окончателен
доклада по делото, обективиран в определение от 25.06.2024 г., с който на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил, че не са налице
признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, а на основание чл.
146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както
следва: Ищецът следва да докаже че ответницата е нейна майка; че със
съдебен акт по гр.д. № 192/2022 г. на РС-Раднево ответникът бил осъден да
заплаща на детето издръжка в размер на 200 лева месечно; налице са
променени обстоятелства от предходно определената издръжка и
икономическата обстановка в страната понастоящем с оглед минималния
размер на издръжката съгласно чл. 142, ал. 2 СК; ответникът може да си
позволи да заплаща на детето месечна издръжка в размер на минималния
такъв съгласно чл. 142, ал. 1 СК.
Обстоятелството дали е налице трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице се установява от прякото приложение на закона,
базирано на фактически обстоятелства относно икономическите показатели на
страната. Наличието на тази предпоставка се обосновава само от размера на
дължимата издръжка към момента, която е под нормативно определения
2
минимален размер на издръжката съгласно чл. 142, ал. 2 СК – към момента
233,25 лв. /база 933 лева минимална работна заплата за страната за 2024 г./.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че се установява по делото
ищците да имат трайно и съществено нараснали нужди от допълнителна
издръжка в периода от предходно определената издръжка до настоящия
момент, което обстоятелство налага преразглеждане на размера на
издръжката.
Принципно основните нужди за едно дете са свързани със задоволяване
на потребностите от дом, храна, подходящи дрехи, образование, емоционална
сигурност, родителски грижи и здравеопазване.
От прието удостоверение за раждане /л.4/ е видно, че детето Е. Е. Г. е
родена на **** г., тоест към момента е на 11 навършени години и 3 месеца. От
приетото по делото удостоверение изх. № ИП-306 от 07.02.2024 г. /л.9/ е
видно, че детето е било 4-ти клас през учебната 2023/2024 година в СУ „Гео
Милев“ – Раднево.
От приложения по делото социален доклад на ДСП-Раднево се
установява, че детето от 2017 г. живее с баща си в апартамент в гр. Раднево
през зимния период, а през летния период в с. Трояново, и двата имота
собственост на родителите на бащата.
От приети протоколи по гр.д. № 455/2017 г. /л.5-6/ и по гр.д. № 192/2022
г. /л.7-8/, е видно, че родителските права спрямо детето са предоставени на
бащата, а майката първо е осъдена да плаща издръжка в размер на 120 лв.,
последващо увеличена до 200 лв. месечно. От това следва, че бащата полага
основните грижи за детето, като са задоволени всички базови потребности на
детето.
Детето е здраво, няма нужда от извънредни средства, не се нуждае от
специални здравни грижи и специален режим на отглеждане. От 2017 г. досега
основните грижи по отглеждането и възпитанието се полагат от бащата, а
майката не е плащала определената издръжка и не е помагала финансово
отглеждането и възпитанието на детето.
Съдът намира, че за нормалното протичане на израстването на детето са
нужни обикновено закупуваните за дете на тази му възраст дрехи и други
пособия за бита, за текущи здравни грижи и други с разходи с постоянен
характер. С израстването на детето се увеличават разходите за задоволяване на
3
неговите базисни, здравни и образователни потребности, които също
обуславят необходимост от увеличаване на необходимата за нормалното
развитие на детето издръжка.
В случая се претендира издръжка в размер на 240 лв., което на
санитарния законен минимум, както се посочи по-горе. Минималният размер
на издръжката на дете е нормативно определена в минимален размер съгласно
чл. 142, ал. 2 СК – към момента 233,25 лв. /база 933 лева минимална работна
заплата за страната за 2024 г./. Тези факти изключват нуждата от конкретно
изследване на нуждите на детето и на възможностите на майката, тъй като
искът се явява основателен от законова гледна точка и без наличието на
доказване на други обстоятелства относно нуждите на детето и
възможностите на родителя. По делото е представено удостоверение за
доходите на бащата /л.10/, от което е видно, че същият получава среден за
страната доход.
При отчитане на горните обстоятелства, съдът намира, че следва да се
увеличи издръжката на детето до поискания размер от ищцата, който е в
размер до минималната издръжка за дето съгласно чл. 142, ал. 2 СК. Съдът
намира, че този размер на издръжката от една страна няма да затрудни
майката, от друга страна пък бащата не е поставен в положение на финансова
невъзможност да осигури към момента текущата издръжка на детето с оглед
на неговите доходи и наличие на жилища, в които да живеят с детето.
Поради това съдът намира, че следва да уважи иска с правно основание
чл. 150 от СК като се увеличи размера на ежемесечната издръжка до размера
от 240 лв., считано от 20.03.2024 г. Тъй като издръжката цели задоволяване на
текущи нужди на детето следва да се определи десето число на текущия месец
за падеж на задължението за даване на издръжката.
Съобразно чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се постанови предварително
изпълнение на съдебното решение за присъдената издръжка.
По разноските и държавната такса:
Ищецът претендира разноски за производството, които са доказани в
размер на 150 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно
договор за правна защита и съдействие на л.12. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съобразно уважената част от иска ще следва да се присъдят на ищцата
разноски в размер на 150 лв.
4
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка,
която държавна такса е в размер на 57,60 лв. /4% върху разликата до
увеличения размер на издръжката/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК във вр. чл. 143 от СК размера
на издръжката, определен с одобрена съдебна спогодба по протокол от
26.05.2022 г. по гр.д. № 192/2022 г. на РС – Раднево, като ОСЪЖДА Т. Й. Г.,
ЕГН **********, от *****, да заплаща на детето Е. Е. Г., ЕГН **********,
действаща чрез своя законен представител и баща Е. В. Г., ЕГН **********,
двамата с адрес **** ежемесечна издръжка в размер на 240 лв. (двеста и
четиридесет лева), считано от 20.03.2024 г. до настъпването на пълнолетие на
детето или настъпване на друго основание за нейното изменяване или
прекратяване, дължима до десето число на текущия месец, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното погасяване на
задължението.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Т. Й. Г., ЕГН **********, от *****, да заплати на Е. Е. Г.,
ЕГН **********, действаща чрез своя законен представител и баща Е. В. Г.,
ЕГН **********, двамата с адрес **** основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските
за производството в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).
ОСЪЖДА Т. Й. Г., ЕГН **********, от *****, да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК по банкова сметка на РС-Раднево сумата от 57,60 лв.
(петдесет и седем лева и 60 ст.), представляваща държавна такса върху
изменения размер на издръжката.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от 18.07.2024 г. съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5