№ 1240
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20211100902604 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ.
С исковата молба А. Н. Ж. и Н. А. Ж. против „Б.“ ЕООД предявяват иск за
признаване за установено несъществуването и невярно вписано обстоятелство – адрес на
управление и кореспонденция с НАП на търговското дружество гр.София, ж.к.“******* със
заявление № 20210623165423 и заличаването му по партидата на дружеството след
постановяване на съдебното решение. Твърди се, че ищците са собственици на недвижимия
имот – апартамент, както и че това не е физическия адрес на управление на търговското
дружество и че същото не осъществява там дейността си, поради което това заявено и
вписано в търговския регистър обстоятелство е невярно.
Ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по
свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От извършената служебна справка по реда на чл. 23, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ по
партидата на ответното дружество се установява, че то е вписано в търговския регистър на
22.06.2021 г., възоснова на заявление образец А4 с номер 20210622171928, със седалище и
адрес на управление гр.София, община Столична, район ******* Дружеството е с вписан
предмет на дейност извършване на посреднически услуги, организиране на пътувания и
развлечения за отдих и туризъм, консултантска, маркетингова и информационна дейност,
търговия на едро и дребно със стоки; покупко-продажба на стоки и други вещи в
първоначален, преработен или обработен вид; вътрешна и външна търговия, както и
всякаква друга дейност, незабранена със закон. Управител и едноличен собственик на
капитала на дружеството е И. В.Б..
От представените с исковата молба писмени доказателства удостоверение за раждане
от 14.11.1973 г., удостоверение за граждански брак от 16.12.1972 г., удостоверение за
наследници от 02.06.2020 г. на М. Д.Ж., нот.акт № 72, дело № 9504/1990 г. и скица № 15-
1038113/05.141.2020 г. и удостоверение за настоящ адрес изх.№ РЛН19-УГ01-6390 от
1
09.04.2019 г. и удостоверение за постоянен адрес с изх.№ РЛН19-УГ01-6391 от 09.04.2019 г.,
и от показанията на свидетеля К. се установява, че ищците са баща и син, както и законни
наследници на М. Д.Ж., поч. на 24.05.2020 г. и собственици на апартамент, находящ се на
адрес гр.София, община Столична, район *******и на който има адресна регистрация по
реда на ЗГрР. От показанията на разпитания свидетел се установява, че апартаментът се
използва от адвокат А. Н. Ж. и няма други лица или фирми, които да осъществяват дейност
там. Представеното „удостоверение“ от Ст.Миленкова съставлява свидетелски показания в
писмен вид, което е недопустимо доказателство и съдът не го обсъжда.
Този адрес е вписан и като седалище и адрес на управление на ответното дружество и
същият е посочен и в дружествения договор от 02.06.2021 г. и протокол- решение на
едноличния собственик на капитала Б.. В регистърното производство от нея е представена и
декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, с която е декларирала истинността на заявените
за вписване обстоятелства. От страна на ответника не се представиха доказателства, че на
този адрес фактически да е била осъществявана дейност от дружеството.
При тези данни съдът намира предявеният иск, с който се цели установяване
вписването на несъществуващо обстоятелство – че вписаното в регистъра обстоятелство
адрес на управление и кореспонденция гр.София, ж.к.“******* е неистинско за
основателен. Действително, в Тълкувателно решение на ОСГК № 1 от 6.12.2002 г. по тълк.
д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС са разгледани само две хипотези на несъществуващо
обстоятелство: 1) липсващо (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е
допуснато вписване в търговския регистър, в който случай е налице неистинско
удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата
на регистърното решение и 2) вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-
късно по исков ред е установена нищожността му, ), като и в двата случая последица от
установяване несъществуването му е заличаване на вписването с действие занапред (ex
nunc). С това обаче не изчерпват хипотезите на чл. 29, ал. 1, предл. трето от ЗТРРЮЛНЦ,
доколкото третира само хипотезите, при които несъществуването на вписаното
обстоятелство е обусловено от липсата на волеизявление на съответния дружествен орган
(при невзетото решение), от което се твърди, че произтича, или от опорочаване на самото
волеизявление, поради противоречие с императивни норми на закона, или пък - от
приемането на решението извън пределите на компетентност на дружествения орган, от
когото изхожда. В този смисъл е и Решение №579/17.09.2021 г. на САС, ТК, 9 състав по
в.търг. дело № 311 по описа за 2021 г. и др.
Съгласно дефинитивната норма на чл. 12 от ТЗ, седалището на търговеца е
населеното място, където се намира управлението на дейността му, а неговият адрес е
адресът на нейното управление. В Търговския закон няма дадена дефиниция на понятието
“адрес“, поради което и същото следва да се извлече от Закона за гражданска регистрация –
чл. 89, ал. 1, ал. 2 и, ал. 3 от ЗГрР. Седалището и адресът на управление са елементи от
статуса на търговското дружество като правен субект, които го индивидуализират в
търговския оборот, представляват задължителни реквизити от съдържанието на
дружествения договор (устава) и подлежат на вписване по партидата му в търговския
регистър (чл. 115, т. 1 от ТЗ), като търговецът е длъжен ги посочва в търговската си
кореспонденция (чл. 13, ал. 1 от ТЗ). По отношение на тези обстоятелства е приложим
принципът за истинност на заявеното за вписване обстоятелство, която заявителят
потвърждава с нарочна декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Вписването на адреса на
управление като индивидуализиращ белег на търговското дружество се извършва въз основа
на простото твърдение на заявителя, като проверката на регистърния орган е формална и се
ограничава до наличието на този реквизит в устава на дружеството и приемането му от
надлежен орган. Адресът на управление обаче следва да бъде достоверен и да не въвежда
третите лица в заблуждение относно действителния адрес, на който се осъществява
управлението на дейността на търговеца (което е изрично предвидено относно фирмата на
2
търговеца в нормата на чл. 7, ал. 2 от ТЗ). След като още към датата на заявлението
търговецът не е имал действително намерение да извършва управлението на дейността си от
този адрес или макар и при наличието на такова намерение не е могъл да осигури
действителното му ползване за тази цел в разумен срок, с договор с вещноправно
транслативно или конститутивно действие или на облигационно основание (наем, заем за
послужване) следва да се приеме, че вписаното обстоятелство е несъществуващо като
несъответстващо на действителното правно и фактическо положение. Когато дружеството
не е осъществявало и не осъществява управлението на търговската си дейност на вписания
по партидата му адрес е налице несъвпадение между правното положение, произтичащо от
вписването на това обстоятелство и от установения в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ принцип на
доверие в търговския регистър, от една страна и фактическото такова от друга, свързано с
изискването за истинност на вписаното обстоятелство, което следва да бъде отстранено с иск
за установяване на неговото несъществуване, въз основа на решението по който същото да
бъде заличено от търговския регистър по партидата на търговеца.
В случая от събраните по делото доказателства бе установено, че към датата на
вписването на дружеството в търговския регистър имотът е бил собственост на трети лица
– ищците, които са го придобили много преди учредяване на дружеството и вписването на
адреса като такъв на неговото управление. По делото се установи, че собствениците нито са
предоставяли на дружеството ползването на имота, нито пък той е бил фактически
използван за осъществяване управлението на търговската му дейност.
С оглед на горното, предявеният иск следва да се уважи, като се постанови
заличаване на вписаното несъществуващо обстоятелство –адреса на управление, по
партидата на „Б.“ ЕООД в Търговския регистър и РЮЛНЦ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по иск с правно основание, чл. 29, ал. 1, предл. 3-
то от ЗТРРЮЛНЦ, предявен от А. Н. Ж. с ЕГН **********, лично и в качеството си на
пълномощник адвокат на Н. А. Ж. с ЕГН ********** срещу „Б.“ ЕООД с ЕИК *******, че с
вписване № 20210623165423 по партидата на „Б.“ ЕООД с ЕИК ******* е вписано
несъществуващо обстоятелство въз основа на заявление 20210623165423, а именно:
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“*******.
ПОСТАНОВЯВА заличаване на това обстоятелство по партидата „Б.“ ЕООД с ЕИК
******* в Търговския регистър и РЮЛНЦ.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Препис от влязлото в сила решение да се изпрати на Агенцията по вписванията -
Търговски регистър за вписване на заличаването по партидата на „Б.“ ЕООД с ЕИК *******.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3