Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.К.,16.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд,наказателно
отделение,първи наказателен състав,в публичното заседание на двадесет и седми
октомври,две хиляди и двадесета година в състав :
Председател:Невена И.
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Ана
Цанова и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното
от
съдията АНД № 712/2020г.по описа на КРС,
за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е наказателно
постановление № 24-002666 от 18.06.2020г.на Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Жалбоподателят,недоволен от
наложеното му наказание,моли наказателното постановление да бъде прогласено за
нищожно поради липса на компетентност на административния орган,или
алтернативно-да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,или
алтернативно-да бъде изменено като размерът на наложеното административно
наказание бъде намален до предвидения в закона минимум.
Въззиваемата страна чрез
представителя си в с.з.взема становище,че обжалваното наказателно постановление
е правилно и законосъобразно,и моли съда да го потвърди.
От събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши
цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно
постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество се явява основателна.
Административно-наказващият орган е
приел за установено,че при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на 19.05.2020г.около 15,20 часа на място в обект на контрол 90А
/трето валцоване на нитроцелулозни барути/ в цех 140 на Завод 3 в „А.“ АД в гр.К.,ул.“Р.Д.“
№ *** било установено,че в пет броя зелени дървени сандъци се съхраняват около
400 /четиристотин/кг.лентов барут.Помещението не било склад за съхранение на
взривни материали и към момента на проверката в него не се извършвала трудова
дейност и валцовата машина била консервирана.Жалбоподателят П.И.П.,в качеството
му на длъжностно лице-„инспектор здраве и безопасност при работа“ в Завод 3 в „А.“
АД имал задължение,определено в раздел III,т.1
от връчената му на 03.12.2018г.длъжностна характеристика да „отговаря за
осъществяване на контрола по спазване на нормативните актове и задълженията на
ръководните кадри,работниците и служителите по осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труд в дружеството“.Жалбоподателят П. не осъществил
контрол от името на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в дружеството във връзка с установения факт,че към
19.05.2020г.около 400 кг.лентов барут са се съхранявали в помещение 90А /трето
валцоване на нитроцелулозни барути/ в цех 140 на Завод 3 в „А.“ АД,което не
било склад за съхранение на взривни материали.Нарушението било извършено и
установено на 19.05.2020г.на място в обект 90А /трето валцоване на
нитроцелулозни барути/ в цех 140 на Завод 3 в „А.“ АД.Нарушението,изразяващо се
в съхранение на взривни материали в помещение,което не е склад,изложило на
висока степен на опасност живота и здравето на работещите в
предприятието,въпреки че след извършената проверка нарушението било
отстранено,като взривните материали били преместени в склад.
АНО приел,че с горното
жалбоподателят П. нарушил чл.6,ал.1,т.3 от Наредба № 3 от 27 юли 1998г.за
функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в
предприятията за организиране изпълнението на дейностите,свързани със защитата
от професионалните рискове и превенция на тези рискове,поради което и на
основание чл.416,ал.5,във вр.с чл.413,ал.2 от Кодекса на труда АНО наложил на
жалбоподателя П. в качеството му на длъжностно лице по смисъла на & 1,т.5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда,административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
актосъставителката И. и на свидетелките М. и С..
Жалбоподателят на първо място
оспорва компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган
да съставят /респ.издадат/ съставения АУАН и издаденото наказателно
постановление.Позовава се на ЗОБВВПИ,който е специален закон и който
регламентира дейностите с взривни вещества,включително и дейността по
съхранение на такива,а контролът по прилагане и спазване на нормите му е
възложен от чл.215 от същия закон на полицейските органи на МВР.В този смисъл
жалбоподателят счита извършването на проверката,съставянето на АУАН и
издаването на обжалваното наказателно постановление за действия,извършени от
некомпетентни органи.Съдът споделя това становище на жалбоподателя като също
намира,че контролът по съхранението на процесните взривни вещества в обект 90А
на Цех 140 в Завод 3 на „А.“ АД следва да се извърши от компетентните за това
органи по чл.215 от ЗОБВВПИ.
Основателно е и становището на
жалбоподателя,че в АУАН и в НП нарушението е описано противоречиво като в АУАН
е вписано,че жалбоподателят П. „не е изпълнил задължение,определено в
длъжностната характеристика,в Раздел III,т.1,а
именно „отговаря за осъществяването на контрол по спазване на нормативните
актове и задълженията на ръководните кадри,работници и служители по
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в дружеството и
задължения,произтичащи от изискванията на Наредба № 3.В тази връзка,лицето не е
осъществило контрол относно съхранението на приблизително 400 кг.барут в
работното помещение,което не е склад…“,а в наказателното постановление текстово
е описано друго нарушение,а именно,че жалбоподателят П. „не е осъществил
контрол от името на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в дружеството във връзка с установения факт,че към
19.05.2020г.около 400 кг.лентов барут са се съхранявали в помещение 90А,което
не е склад за съхранение на взривни материали“ като същевременно се твърди,че
нарушението се изразява в „съхранение на взривни материали в помещение,което не
е склад“.Жалбоподателят основателно счита,че при така описаните нарушения в
АУАН и в НП липсва идентичност на описанията на нарушението в двата
административни акта,както и липсва яснота относно поведението на
жалбоподателя,което се квалифицира като изпълнително деяние на административно
нарушение-дали то се състои в неупражняване на контрол от страна на
длъжностното лице,или се състои в съхранението на взривни вещества в
помещение,което не е склад.Така наказателното постановление е издадено при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила,които са довели
до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя и до сериозно
ограничаване на правото му на защита.
В АУАН и в НП като нарушена
законова разпоредба се сочи тази на чл.6,ал.1,т.3 от Наредба № 3 от
27.07.1998г.за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните
служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите,свързани със
защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове.Съгласно
разпоредбата на чл.6,ал.1,т.3 от посочената наредба една от основните функции
на органите за безопасност и здраве при работа /какъвто е жалбоподателят П.,заемащ
длъжността „Инспектор здраве и безопасност при работа“ с работодател „А.“ АД
гр.К./е контрол от името на работодателя за спазване на нормите и изискванията
на законодателството и за изпълнението на задълженията на работниците и
служителите.Ако по пътя на тълкуването се приеме,че волята на
административнонаказващия орган е /след като е посочил за нарушена тази правна
норма/,че жалбоподателят не е осъществил контрол от името на
работодателя-т.е.именно,че не е осъществил контрол.А същевременно с
наказателното постановление жалбоподателят е наказан по чл.413,ал.2 от Кодекса
на труда,който съдържа друго,различно като фактически състав нарушение-че
работодателят /ако се приеме,че жалбоподателят е действал от името на
работодателя/ не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.Т.е.с наказателното постановление жалбоподателят е
обвинен в неосъществяване на контрол,а му е наложено наказание за неосигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.Обвинява се за едно нарушение,а му
се налага наказание за друго,различно нарушение.Това също прави наказателното
постановление несъответно на изискванията на ЗАНН и налага неговата отмяна на
процесуално основание.
Жалбоподателят правилно сочи,че в
АУАН и в НП не е посочено коя е правната норма,съдържаща забрана в
производственото помещение,което не е склад,да се съхраняват взривни вещества.И
в АУАН,и в НП се сочи,че при извършената проверка се установило,че описаното
количество барут се съхранявало в помещение 90А в цех 140 на Завод 3,което помещение
не е склад за съхранение на взривни материали,но не се сочи защо,на какво
основание,съгласно коя правна норма е забранено съхраняването на взривни
материали в помещение,което не е склад,а е работно помещение.А това е особено
важно да бъде посочено,тъй като именно то е сърцевината на твърдяното от АНО
извършено от жалбоподателя административно нарушение.Непосочването на правната
норма,регламентираща дължимото поведение на жалбоподателя или на други лица
/ако се приеме,че жалбоподателят е следвало да упражнява контрол върху
дейността на други лица/,или съответно съдържаща забрана за определено
поведение,лишава жалбоподателя от възможността да разбере къде и каква е
правната регламентация на поведението,което се изисква от него като дължимо и
което именно е основанието за налагане или неналагане на административно
наказание.Правилно жалбоподателят посочва в жалбата си,че посочената от АНО
като нарушена законова разпоредба на чл.6,ал.1,т.3 от цитираната по-горе
Наредба № 3 съдържа само основните насоки,области и видове действия на органите
за безопасност и здраве при работа,но тя но
тя не е конкретната законова разпоредба,която е нарушил жалбоподателят.В този
смисъл съдът намира,че наказателното постановление не отговаря на изискванията
и на чл.57,ал.1т.6 от ЗАНН,тъй като в него не е посочена законната
разпоредба,която е била нарушена виновно.
С оглед на посочените по-горе
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаване на обжалваното наказателно постановление,същото следва да бъде
отменено като издадено от некомпетентен орган и като
незаконосъобразно-несъответстващо на императивните норми на чл.57,ал.1,т.5 и
т.6 от ЗАНН,и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила,довели до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя.
При този изход на делото и след
като жалбоподателят чрез пълномощника си е направил изрично искане да му бъдат
присъдени направените от него по делото разноски,и е представил писмено
доказателство за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
312 лева,тази сума следва да му бъде заплатена от Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“.
Водим от горните мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
24-002666 от 18.06.2020г.на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“,с което на П.И.П. ***,с ЕГН ********** в качеството
му на длъжностно лице е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ да заплати на жалбоподателя П.И.П. направените от него по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 312 /триста и
дванадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен
съдия: