№ 3011
гр. София, 06.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Наказателно дело от
общ характер № 20231110208997 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
Производството е образувано по искане на председателя на
Националното бюро за правна помощ /НБПП/ за присъждане на направените
от НБПП разноски в хода на съдебното производство по процесното дело за
възнаграждение на защитника на осъденото лице И. П. – адв. П. Р..
Наказателното производство по посоченото дело е приключило със
споразумение, с което обвиняемият е признат за виновен в извършването на
престъплението, за което е обвинен.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК повелява, че когато подсъдимият
бъде признат за виновен, то последният следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски.
Видно от решение № СФ-SF2029-14607/2024 от 13.06.2024 г., НБПП е
определило на адв. Р. възнаграждение за осъществената защита на съдебното
производство в размер на 420 лева.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Искането се явява процесуално допустимо, като подадено от
активно легитимирано лице. Същото е депозирано в надлежна форма.
Разгледано по същество, искането се явява основателно.
Следва да се зачете доказателствената стойност на приложеното по
делото решение на НБПП, от което се установява, че на служебния защитник
на осъденото лице, от страна на НБПП, е изплатено, на основание чл. 17, т. 2
1
от НЗПП, възнаграждение от 420 лева за предоставената по делото правна
помощ във фазата на съдебното производство.
Съдът счита, че в конкретния случай подсъдимият не следва да бъде
осъждан да заплати сторените разноски, защото защитата му е била
задължителна, с оглед обстоятелството, че същият е поискал делото да
приключи със споразумение.
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПП, правната помощ по чл. 21, т. 1 и 3 е
безплатна, а нормата на чл. 23, ал. 1 от същия закон сочи, че системата за
правна помощ по чл. 21, т. 2 обхваща случаите, при които по силата на закон
задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или
представителство. Тук следва да се отбележи, че правилото на чл. 23, ал. 2 от
ЗПП предвижда, че системата за правна помощ обхваща и случаите, когато
обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или
административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат,
желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В тези
случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената
правна помощ.
Имайки предвид установените по-горе фактически обстоятелства, както и
посочените правни разпоредби, съдът намира, че в този случай Ангелов не
следва да бъде осъждан да заплаща стойността на правната помощ, която му е
оказана от НБПП.
Воден от горното, СРС, НО, 112-и състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на НБПП за осъждане на И. П.
да заплати стойността на предоставената му правна помощ по цялото
наказателно производство.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред СГС, в 7-
дневен срок от съобщаването му на СРП, осъденото лице и защитника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2